Преди контакта с европейците в областта около устието на Ред Ривър и на север до устието на Биг Блек Ривър, от двете страни на Мисисипи живеят три групи от местното население на Югоизтока, тясно свързани езиково и културно помежду си. Тези три групи - натчези, таенза и авойел са наследници на местната култура Плакмайн, която е част от по - голямата култура Мисисипи. Хората Плакмайн са известни с йерархично построените си общества, изграждането на сложни насипни работи, строежа на могили и интензивното земеделие. Според археологическите доказателства хората Плакмайн са дошли в района около 700 г. До около 1500 г. културата Плакмайн навлиза в последна фаза от своето развитие и част от нея става достояние на първите европейци, които идват в региона. През 1542 г. експедицията на Ернандо де Сото се натъква на силен народ в долината на Мисисипи, който де Сото нарича Кигуалтам, по името на главния им вожд. Това е и първото споменаване на народите натчез. Срещата с де Сото е кратка и враждебна. В следващите около 140 години никой европеец не посещава района. Когато идват французите през 1682 г. от силния народ на Де Сото са останали малцина. Френските изследователи се срещат с едно развито общество и култура, които са доста по - различни от тези на северните племена, които познават и не предполагат, че може да съществуват на Американския континент. Обществото на натчезките народи е строго йерархично, делящо се на класи - благородници и обикновени хора, с развита кланова система по майчина линия. Особеното е, че начело на йерархията стои абсолютен владетел почитан като бог и наричан Велико Слънце. За него и семейството му се грижат стотици хора и когато Слънцето умре всички те се самоубиват. Роднините на тези, които избират ритуалното самоубийство, за да придружат своя владетел в отвъдното моментално повишават своя статус. Понякога майки жертват своите бебета в тези церемонии. Това се счита за голяма чест за майката и тя също получава специален статут. Всеки може да се издигне или повиши своя статус по някакви заслуги, но въпреки че преминават към висшата класа те са на по - ниско ниво от кралската аристокрация и благородниците.
Позицията на Великото Слънце е наследствена. Той е абсолютен монарх, но властта му се ограничава от неговите способности и от уважението към мнението на Съвета. Неговите братя и чичовци са наричани Малки Слънца или просто Слънца. Измежду техните редици са избирани военачалник и главен жрец. Другата част от обществото се грижи за нивите, строи могили и извършва всякаква друга работа и тяхно задължение е да се грижи за Слънцата и Великото Слънце. Между класите се съблюдават сложни начини на поведение и реч.
Натчезките народи имат богат и сложен церемониален и религиозен живот. За върховно божество е считано Слънцето. Хората вярват, че неговият син дава културата на племето. За негов наследник на Земята се счита Великото Слънце. Той носи корона от пера на жерав и стои на богато украсен трон. Ръководи някои церемонии и се моли на Слънцето всяка сутрин. Повечето от церемониите се провеждат на голям площад в центъра на селото. До него е построен главния храм, в който постоянно гори огън поддържан от 8 души свещеници. Вратата на храма винаги е от източната страна, а покривът му е украсен с дърворезба с три боядисани в червено птици. Също до площада се издига и домът на Великото Слънце. И той и храмът са построени на високи могили.
Повечето церемонии са свързани със земеделието и са ръководени от Слънцата и Великото Слънце. Най - важната церемония е на Великата царевица (подобна на крикския Танц на зелената царевица). Други важни церемонии се провеждат при жертвоприношения и смърт. Мъртвите Слънца първо са поставяни в храма и след това погребвани наблизо. Мъртвите благородници са поставяни на платформа, а обикновените хора са погребвани в земята. Къщите на мъртвите са изгаряни. Вярата в задгробния живот е подобна на християнската, с нещо като ад и рай. Има свещеничество, чиито членове бръснат главите си.
Като цяло работата е равномерно разпределена между половете. Мъжете извършват обща съвместна работа като лов, риболов, война, строителството на домове и правенето на канута и оръжия. Жените пък работят самостоятелно. Изработват керамика и кошници, шият дрехи, изработват разни неща и се грижат за домакинството. Мъжете се хранят преди жените и като цяло се радват на по - висок статус. Всеки над тригодишна възраст се къпе поне веднъж дневно.
Дрехите и накитите на хората имат за цел да покажат разликите в ранга. Обикновено мъжете носят набедреник, а жените поли. Децата ходят голи. И двата пола боядисват и татуират лицата и телата си.
Войната е едно от основните средства за социален напредък. Има три класа войни, които са ръководени от главния военачалник.
През 30те години на контакт французите не успяват да оставят по - подробни данни за живота, културата, езика и обичаите им. Кратките данни, които ги има идват главно от хрониките на де Сото и от описанията на някои френски изследователи. Това, което се знае в момента се изследва и допълва от учените. Така например за натчез и таенза се знае със сигурност, че са говорели един език. За авойел само се предполага, че са говорели същия език и то само заради тесните им връзки с таенза, а не че има някакви доказателства.
Днес и трите племена са изчезнали, но техни потомци живеят сред криките и чоктите в Оклахома и сред Туника - Билокси в Луизиана, както и сред чероките в Северна Каролина.
НАТЧЕЗИ
Натчезите са най - мощното племе в долината на Мисисипи по времето на контакта с европейците. Селата им са концентрирани около на Сейнт Катрин Крийк в района на днешния Натчез - Мисисипи. Уседнал земеделски народ със сложни церемониални и религиозни практики и екзогамно йерархично построено общество с две класи - благородници и обикновени хора (мичмичгупи). В благородническата класа, разделена на три касти влизат върховният вожд наричан Велико Слънце, останалите вождове, наричани Слънца, благородниците и уважаваните хора. Позицията и функциите на върховния вожд се различават доста от тези при другите племена. Той е издигнат в култ като наследник на самото Слънце и за него се грижат безброй слуги. Когато той умре много от слугите и съпругите му се самоубиват, за да могат душите им да му служат и в отвъдния свят. Върховният вожд винаги живее в главното село, в голяма кирпичена къща издигната на висока могила. В близост до нея, на друга могила се издига голям храм, в който се провеждат някои церемонии и се поддържа вечен огън, за който се грижат 8 свещенослужители. Главното село също така има голям централен площад, около който са групирани отделните домакинства. То е доста по - голямо от другите села и играе ролята на сборен, церемониален, религиозен и политически център. Второстепенните села се ръководят от вождовете Слънца, които са подчинени на Великото Слънце. Но въпреки че върховният вожд има абсолютна власт, понякога от уважение се вслушва в мнението на Съвета. От всички вождове, които по принцип са от кралското семейство се избира един военачалник, който се грижи по въпросите на войната и дипломацията, докато върховният вожд отговаря за гражданските дела. Техните позиции, както и позициите на благородниците са наследствени и се предават по майчина линия.
Кастата на уважаваните хора се състои от хора, които по някакъв начин са се издигнали в обществото от класата на обикновените хора. Тяхната позиция не е наследствена, а само по заслуги. Така например обикновен войн, отличил се по време на война веднага повишава своя статус. Майки, които жертват децата си при някакви поводи или церемонии също се издигат и се ползват с голямо уважение.
Накрая на йерархията са обикновените хора, които се грижат за прехраната на висшата класа. Те обработват земята, строят домове и храмове, издигат могили и вършат много други неща в полза на цялото племе.
Натчезите вероятно се срещат с експедицията на Ернандо де Сото през 1541 - 1543 г., но първото им споменаване е от Рене Робер дьо ла Сал през 1682 г. Според ла Сал племето наброява около 6 000 души, но това е малко вероятно. Муни оценява населението им през 1650 г. на 4 000 - 4 500 души, докато Суонтън дава 3 500 души през 1698 г. По - точна оценка дава Пиер ле Мойн дИбервил, когато ги посещава през 1700 г. Според него натчезите живеят в 9 села и разполагат с около 1 200 войни. ДИбервил записва имената на селата като започва с основното им село - Натчез (Натче) и продължава с Почогола, Усагоколас, Согоколас, Ятанокас, Имакачас, Токое, Туголаси Ачоголас. Повечето от тези имена са преведени на жаргона мобил. Автентичните им натчезки имена не са известни. На жаргона мобил Туголас вероятно означава "град на тиу" - осиновено от натчезите племе, а някое от останалите имена се отнася за григра, също осиновено племе.
Френските католически мисионери идват при племето малко преди дИбервил, през 1698 г., но не успяват да се установят. Заселването на Луизиана започва на следващата година с основаването на Билокси, последвано от основаването на Мобил през 1702 г. След 1704 г. отряди чикасо, подкрепяни от английските колонисти от Каролина, започват непрекъснати нападения на юг до страната на натчезите, за да отвличат роби. Понякога натчезите и язу се съюзяват с чикасо и участват в набезите им чак до делтата на Мисисипи и на изток до Мобил. До този момент отношенията между натчезите и французите са все още приятелски. През 1710те и 1720те френското присъствие в страната им се увеличава многократно, което води до конфликти между двете страни. Същевременно от изток идват все повече и повече английски търговци и в редиците на племето възникват спорове по въпросите за търговията. Една част желае да търгува с англичаните, а другата е за вярност към французите. За да потушат напрежението французите основават малък пост на устието на река Язу през 1713 г. Това обаче няма голям ефект. През 1716 г. войни от английската фракция на племето убиват четирима френски търговци. Французите решават да решат мирно проблема, но не успяват. След кратък конфликт мирът е възстановен. Така приключва Първата война натчез. Французите побързали да построят форт Розали, военен пост близо до главното село Натчез. Войната избухва отново през 1722 г. и 1723 г., наречени от французите Втора и Трета война натчез. Това обаче са две фази на един и същи конфликт. Тази война започва заради спор за дългове, в който един френски търговец убива един натчез. Френският командир на Форт Розали само порицава търговеца за това убийство, без да го накаже или принуди да заплати за убития. Разярени от това безочие, натчезките войни си отмъщават като нападат френските селища. Скоро след това мирът е възстановен. През ноември 1729 г. комендантът на Форт Розали иска от натчезите да му отстъпят парче земя за плантация. Земята обаче, която иска коменданта се намира близо до тяхно село и на нея имало гробище и храм. Натчезите остро протестират, но комендантът ги заплашва, че ако не отстъпят ще изгори храма. Натчезите привидно се съгласяват и молят да им се даде време да преместят гробовете и храма. Прибирайки се в селото си хората започват да се готвят за война вместо да местят гробове. На 29 ноември 1729 г. войните нападат и до края на деня унищожават цялата френска колония в Натчез, включително и Форт Розали. Над 200 французи са убити, а около 300 жени и деца са отведени като пленници. Натчезите губят само 12 войни. Новината за атаката достига Ню Орлиънс в началото на декември. Веднага е организирана военна експедиция, но вместо да атакува натчезите тя напада село на чауаша, които нямат нищо общо с конфликта. През януари 1730 г. е сформирана нова наказателна експедиция, която обсажда главното село Натчез. В последвалата битка 80 мъже и 18 жени натчези са убити. Французите са подпомагани от скаути туника и чокто, които действали отделно. Те атакуват едно натчезко село и убиват над 100 души в него като и отвличат много пленници. Натчезите са принудени да изоставят селата си и да се укрият в блатата около Блек Ривър. Войната продължава до януари 1731 г., когато най - накрая французите успяват да обградят натчезите в блатата. Много натчези са убити, а 387 са отведени като пленници. Повечето успяват да избягат и намират убежище при чикасо, а останалите се разпръсват и в крайна сметка намират убежище при горните крики и чероките, с които впоследствие се озовават в Оклахома.
Днес в началото на 21 век основното селище на Нацията натчез се намира в южната част на земите на мускогите и чероките в Оклахома като приблизително 6 000 членове съставляват племето. Има и доста малки общности пръснати из целия Югоизток.
ТАЕНЗА
АВОЙЕЛ