Илиной е френската версия на собственото им име "илинуек - мъже, хора", което понякога се съкращава до илини. С това име първите френски изследовантели и мисионери наричат група от около 12 - 13 племена, които обитават днешния Илинойс и говорят един език, алгонкински идентичен с езика на маямите и близък с езиците на групата анишинабе. Територията, която заемат тези племенасе простира от двете страни на река Мисисипи, от Преъри дьо Шиен в Уисконсин, до устието на Охайо и на юг до река Арканзас, и разширявайки се в западно Кентъки, Мисури и Айова. Ранните френски оценки на населението на тези племена се различават значително една от друга, тъй като различните им групи били в постоянно движение. През 1658 г. отец Брюле изброява около 20 000 мъже в 60 села или общо около 70 000 души. Тази цифра не се приема от историците, които дават някъде около 12 000 илиной приди контакта с европейците.
Първоначално различните племена са били свързани помежду си чрез родство, общ език и култура. Тези племена формират слаба конфедерация, чието политическо единсктво е достатъчно, за да доминират над останалите племена в региона. В много отношения илиной си приличат с маямите. И двете племена споделят общи характеристики, които ги свързват с ранните строители на могили от културите Хоупуел, Адена и Мисисипи. Начина им на живот преди 1670 г. е типичен за горската североизточна култура. След засаждането на културите, племената се разделят на отделни ловни лагери и през есента се връщали да приберат реколтата. За разлика от останалите племена в региона, илиной разчитат повече на стадата бизони, пасящи в прерийте на северен Илинойс. Въпреки, че родината им е богата на реки и езера, те не били любители на рибата. Основна храна било месото. Ловували бизони, елени, мечки и други животни. През лятото се провеждал всеобщ лов на бизони. Преди да се сдобият с коне обграждали стадо бизони с огън, след което убивали животните. С лова и войната се занимават изключително мъжете. Женско задължение било земеделието, грижите за домакинството и събирането на различни диви растителни храни. Жените играят важна роля в обществото като шамани и лидери, паралелно с мъжете. През повечето време мъжете ходели облечени само по набедреник, а жените с дълги рокли. Идвата пола използват дрехи и наметала от бизонски кожи. Дрехите си украсявали с разноцветни орнаменти, цветни камъчета, животински зъби и пера. Татуировките и боядисването на телата било широко разпространено. Вместо типичните за района на Големите езера канута от брезова кора, илиной изработвали дълбани канута. Мъжете се женели едва, когато се докажат като ловци и войни, но преди това, още по време на пубертета трябвало да се сдобият с дух - пазител, чрез пост и молитва по време на ритуала за Търсене на видение. Бракът по правило се урежда от семействата на младоженците и е обвързан с размяната на дарове. Полигамията е често срещана. Изневярата на жените се наказвала със смърт или осакатяване. Имъжете и жените са отговорни за погребването на мъртвите. След като боядисвали лицето на мъртвия с червена боя, го обличат в най-красивите му друхи, увиват го в кожи и или го погребват, или го поставят на дървено скеле. Траурът трае 1 година. Убийците са или убивани, или плащали кръвнина за убития. Всички важни неща и церемонии са придружавани с пушенето на свещенната лула.
Нищо определено не е известно за техните племенни подразделения и кланове. Знае се, че членството в клана се определя по бащина линия. Като цяло представените кланове са Жерав, Мечка и Рис. Според Хенипин жилищата на по-северните племена представляват дълги домове покрити с тръстика и побиращи по 8 - 10 семейства.
Първоначално, преди контакта с европейците, Конфедерацията илиной контролира средната част на долината на Мисисипи като съставните племена са разпръснати в широк диапазон.
Кахокия - в по-голямата част на централен и южен Илинойс, главно около устието на река Илинойс.
Каскаския (Каскакия, Каскуакуа) - в южен Уисконсин и северен Илинойс, в горната част на река Илинойс.
Мичигамеа (Кичигами, Метисигамиа) - в Илинойс, по горното течение на река Сангамон.
Моингуена (Моингона) - в югоизточна Айова и североизточно Мисури, главно около устието на Де Мойн Ривър.
Пеория (Пероверия, Пеуария, Пеуареа) - в североизточна Айова, югозападен Уисконсин и североизточен Илинойс.
Тамароа - от двете страни на Мисисипи, близо до устиетата на реките Илинойс и Мисури.
Това са отделни подплемена.
Чепуса (Чепусеа) - в североизточен Аркавзас и югоизточно Мисури.
Чинкоа (Чинко)
Коиракоентанон - в югоизточна Айова, по Де Мойн Ривър.
Еспеминкия (Испеминкия)
Меруа (Мароа, Омуахоа)
Тапоруа (Тапонеро, Тапоуаро, Тапуаро) - в източна Айова и западен Илинойс, около устието на река Айова
Явяват се отделни групи.
Албиуи (Албиви)
Амонокоа
Мачинкоа
Негауичи (Негауичириниуек)
Това са групи свързани с илиной, но не са определени.
Доста преди срещата им с европейците илиной почувствали ефекта от тяхното присъствие. Епидемиите донесени от експедицията на Де Сото абезлюдяват голяма част от югоизточните щати. Много племена използвали това и се преместили на юг, запълвайки празното пространство оставено от масираното измиране на предишното население. Няколко групи илиной също се преместват на юг до северен Арканзас.
През 1640те Бобровите войни достигат до западните части на Големите езера. Хиляди бежанци от племената в Мичиган, Индиана и Охайо бягат на запад и намират убежище в Уисконсин. Първите групи бежанци са малобройни и не притеснили илиной, но уинебаго от района на Грийн Бей, които преди това са изтласкани на юг от оджибве не са склонни да делят земята си с бежанците. В резултат на това уинебаго стават врагове с всички новодошли. След поредица от битки и епидемии, уинебаго са почти унищожени. От пълно изтребление ги спасяват имлиной. Враждата между двете племена има дълга история, но пренебрегвайки това илиной се смиляват над уинебаго и им изпращат на помощ 500 войни и храна. Уинебаго посрещат своите спасители и организират голям празник в тяхна чест. В разгара на празника спомените от предишната вражда надделяват и уинебаго нападат и убиват своите благодетели и изяждат ритуално части от телата им. Илинойс не подозират какво се е случило с техните войни и през дледващия сезон, след като нямат все още никаква вест от тях изпращат хора да ги търсят. Те откриват костите им в изоставеното село на уинебаго, които междувременно се преместили на един остров в езерото Уинебаго. Илинойс си отмъщават по страшен начин. Малцина уинебаго оцеляват след тази война и намират спасение при меномините. Около 150 от тях са отведени като пленници в селата на илинойс, но след година им е разрешено да се завърнат при роднините си. В същото време на изток ирокезите се справят с враговете си един след друг. В резултат на това Уисконсин е залят от бежанци. До този момент илинойс нямат проблем с тях нито пък и с ирокезите. Нещата се преобръщат, когато илинойс приемат в селата си бежанци хурони и тиононтати. Сенеките научават за това и поискали от илинойс да им предаде бежанците. Чувствайки се все още господари в региона илинойс отказват и през 1655 г. са нападнати от сенеките. Заради непрестанните ирокезки атаки, илинойс изоставят селата си на изток и се преместват на запад от Мисисипи. Междувременно групи фокс, сауки, кикапу, маями и маскутен окупират земите им в южен Уисконсин, а група шоуни се установяват в централен Илинойс. През 1667 г. французите сключват мир с ирокезите, който обхваща и техните индиански съюзници и илинойс започват бавно да се завръщат в земите източно от Мисисипи.
Първоначално илинойс търгуват с французите в Грийн Бей, но през зимата на 1679 -80 г. е построен нов търговски пост в горната част на река Илинойс и търговията се пренася там. За да се сдобиват с повече кожи за търговия на илинойс им се налага често да навлизат в Индиана, Охайо ш Мичиган, които сега принадлежат на ирокизите. Лигата се опитва да реши този въпрос чрез дипломация и изпращат пратеници в Макинак при отава да преговарят с илинойс. По време на преговорите илинойс убиват ирокезките пратеници. Научавайки за това предателство, Съветът на лигата веднага взима решение за война и 500 сенеки и 100 маями потеглят на запад да накажат илинойс. Походът им не остава незабелязан и много ог индианците събрани около френския пост на река Илинойс побързали да напуснат и се отправят на запад. Някои групи илинойс също прекосяват Мисисипи, но около 500 войни от тамароа, еспеминкия и маруа със семействата си остават и устройват засада на сенеките и маямите при сливането на реките Вермилиън и Илинойс. Ирокезите успяват да ги отблъснат, прегрупирват се и продължават похода си, докато не стигат до Голяма Каскаския. Битката за Голяма Каскаския продължава цели 8 дни. Накрая, по-доброто въоръжение на ирокезите си казва думата. Селото е превзето, а жителите му са избити. Само неколцина тамароа и маруа успяват да се спасят и прекосяват Мисисипи. Еспеминкия не се споменават повече след това. След година сенеките се връщат за втори удар, но откриват малко илинойс на изток от Мисисипи, с които да се бият.
След отстъплението на ирокезите, през 1681 г. Рене Робер дьо Ла Сал се връща на река Илинойс, за да възстанови търговския пост. Завършването на новия Форт Сен Луис отнело повече от година. В него имало малък гарнизон и за да го защитават французите започнали да канят околните племена да се преместят близо до него. Хиляди индианци приемат поканата и се заселват в околностите на форта. Струпването на толкова много врагове не остава незабелязано от ирокезите и през 1684 г. те пристигат с много войни, решени да унищожат форта. Обсадата на Форт Сан Луис продължава 6 дни. Накрая ирокезите са принудени да се откажат и да се оттеглят. Ирокезкият неуспех слага повратна точка в Бобровите войни. Французите побързали да организират племената от региона в голям алианс, който да се бори с ирокезите. От 1687 г. алиансът предприема настъпление и до 1690 г. ирокезите са изтгласкани обратно в Ню ЙОРК, където заемат отбранителна позиция. След голямото клане в Голяма Каскаския, илинойс никога повече не успяват да се съвземат и не взимат участие във войната срещу ирокезите. През 1701 г. е сключен мир с ирокезите и с това се слага края на Бобровите войни. Илинойс пострадали доста в тези войни, но истинските им проблеми започват след 1690 г. Постепенно съседните племена заграбват все повече от земите им. Десетгодишна война на запад с осейджите и мисури принуждава моингуена, пеория, тапуаро и коиракоентанонда изоставят земите в североизточно Мисури и югоизточна Айова. След преместването им в Илинойс моингуена са абсорбирани от пеория, а тапуаро и коиракоентанон от каскаския. На юг, между 1693 и 1698 г. куапо принуждават чепуса и мичигамеа да изоставят североизточен Арканзас и да се преместят в Илинойс, където чепуса са асимилирани от мичигамеа. До 1703 г. почти всички племена и групи илинойс са ограничени до долната част на река Илинойс. Само пеория остават в горната и част и по време на Първата война фокс воюват с фоксите. През 1708 г. страната Илинойс става част от Френска Луизиана и от 1720 г. първите френски заселници се установяват трайно в Каскаския. Същевременно войните с фоксите, осейджите и мисури се ожесточават, а серия от епидемии влошават нещата още повече. През 1723 г. французите успяват да помирят враждуващите племена. Но нова война избухва в Айова между фокс от една страна и осейджите, айова и мисури от друга. За да се борят с толкова много врагове на фокс им трябват съюзници и те се съюзяват със старите си врагове дакота. Французите приемат този съюз като заплаха и взимат решение за пълното унищожение на фоксите. Така избухва Втората война фокс (1728 - 1737). С интриги, подаръци и уговорки французите успяват да привлекат повечето племена в региона на своя страна в тази война и фокс се оказват сами срещу множество врагове. След войната от фокс остават едва 600 души, които намират убежище при сауките. До този момент илинойс продължават да бъдат лоялни френски съюзници. След 1746 г. съседните им племена отново започват да завземат части от земите им. През 1752 г. обединен отряд от фокси, уинебаго, сауки, кикапу и дакота унищожава селото на мичигамеа южно от Кахокия. По време на Френската и индианска война (1755 - 1763), илинойс разполагат с по-малко от 500 войни, но въпреки това взимат участие в сраженишята в Ню Йорк, Пенсилвания и Вирджиния като френски съюзници. След поражението на французите през 1763 г. илинойс се присъединяват към Понтиак във въстанието му срещу новите английски господари. Илинойс продължават да бъдат толкова ревностни френски съюзници, че когато Понтиак подписва мир с англичаните те приемат това като предателство и през 1769 г. Понтиак е убит от войн пеория в Кахокия. Старият френски алианс не прощава това убийство и много войни отава, оджибве, потауатоми, сауки, фокс, кикапу, маскутен и уинебаго се включват в отмъстителна война срещу илинойс. Само около 600 илинойс общо оцеляват след тази война. По време на Американската революция, останали твърде малобройни, илинойс решават да бъдат неутрални. След революцията, през 1795 г. вождовете на племето продават на американците 150 000 акра от земите им за строежа на военни постове. През 1802 г. между илинойс и шоуните избухва кратка война, в резултат на която тамароа се сливат с каскаския. През 1803 г., останали вече без достатъчно войни за защита на родината им те минават под американска защита и отстъпват на американците почти всичката им останала земя (9 мил. акра). През 1818 г. продават и останалата им земя и се преместват в Мисури. През 1823 г. останалите живи илинойс, предимно от пеория и каскаския са преместени в източен Канзас, където през 1854 г. се обединяват с пианкашо и уеа. Обединеното племе, известно вече само като пеория се премества в Оклахома през 1867 г., където днес продължават да живеят техните потомци.
КАХОКИЯ
Кахокия обитават по - голямата част на централен и южен Илинойс, главно около устието на река Илинойс. Към 1670 г. се преместват надолу по Мисисипи до мястото на днешния Кахокия, където през 1699 г. е основана католическа мисия за тях. В тази мисия се смесват с тамароа, с които са тясно свързани в миналото. През 1701 г. тамароа напускат мисията. Кахокия остават да живеят в нея до 1734 г., когато напускат и се преместват на юг. През 1752 г. селото им е унищожено от пробритански племена. След това кахокия се преместват близо до мичигамеа и скоро след това двете племена се сливат с каскаския и се преместват в Канзас, където пък се обединяват с пеория, пианкашо и уеа. През 1867 г. обединеното племе се премества в Оклахома, където става известно като Пеория племето на Оклахома.
МИЧИГАМЕА
Първоначално мичигамеа живеят по горното течение на река Сангамон в Илинойс, но са прогонени на юг от фокс и други врагове. През 1673 г. отец Жак Марке посещава основното им село на река Мисисипи в североизточен Арканзас. Територията им се разширява до река С Франсис. Към 1700 г. са прогонени от Арканзас от куапо и заедно с чепоса се връщат в Илинойс. Двете племена се установяват близо до устието на река Илинойс, където през 1720 г. французите основават Форт дьо Шартр. През 1752 г. са нападнати от сауките и впоследствие се сливат с каскаския. През 1830те оцелелите от каскаския се преместват в Канзас, където се сливат с пеория и през 1867 г. се местят вече като племето пеория в Оклахома.
Моингуена
Първоначално живеят около устието на Де Мойн Ривър в югоизточна Айова и североизточно Мисури. През 1673 г. отец Жак Марке ги среща близо до устието на Де Мойн, на западния бряг на Мисисипи в Айова, където са съседи и съюзници на пеория. Скоро след посещението на отец Марке, пеория се преместват на изток и се установяват край река Илинойс, близо до днешния Пеория. Застрашени от осейджите и други врагове, след 1700 г. моингуена се присъединяват към пеория и впоследствие са асимилирани от тях.
ПЕОРИЯ
Преди 1640 г. живеят на територията на североизточна Айова, югозападен Уисконсин и североизточен Илинойс. След 1673 г. се преместват до река Илинойс до днешния Пеория, където впоследствие абсорбират в редиците си няколко сродни племена. След 763 г. мигрират към североизточно Мисури. През 1832 г. се отказват от всичките си земи на изток и се преместват в Канзас, където получават резерват по река Осейдж. През 1852 г. към тях се присъединяват каскаския, пианкашо и уеа. Обединеното племе вече известно само като пеория през 1867 г. се премества в Оклахома.
ТАМАРОА
Около 3 000 живеят от двете страни на Мисисипи, близо до устието на реките Илинойс и Мисури през 1680 г. По - късно се преместват до днешния Кахокия, където през 1699 г. е основана католическа мисия за тях. Скоро след това към тях се присъединяват кахокия. Двете племена напускат мисията през 1703 г. и се установяват на река Каскаския, където впоследствие са почти унищожени от болести и войни с чикасо и шоуните. През 1803 г. останалите живи от племето са признати от САЩ като племето каскаския. След 1832 г. каскаския се слива с пеория в Канзас. Новото племе става известно вече като пеория. През 1867 г. пеория се премества в Оклахома.
КАСКАСКИЯ
Първоначално живеят в горната част на река Илинойс в южен Уисконсин. Основното им село наречено Голяма Каскаския е разположено на Старвъд Рок на Илинойс, близо до днешния Норт Утика в окръг Ла Сал. През 1673 г . отец Жак Марке посещава селото и две години по - късно оснорара мисия, която привлича и други племена в района. Голяма Каскаския е изоставена през 1680 г. и племето се премества близо до днешния Пеория. През 1701 г. се преместват при мичигамеа на устието на река Каскаския, където се сливат с остатъци от няколко други сродни племена. Между 1795 г. и 1832 г., последователно с 15 договора продават всичката си земя на Съединените щати и се преместват при пеория в Мисури, а по - късно в Канзас. В Канзас се обединяват с пианкашо и уеа и формират едно племе с името пеория. През 1867 г. пеория се премества в Оклахома.