Коренното население на северноамериканското Северозападно плато, наричано също Индианците от Северозападното плато или Индианците от платото е географска и етнографска класификация на индианското население, което обитава Колумбийското плато в Северна Америка и споделя сходни бит, обичаи и култура.
Границите на културната област на Платото обхващат територии от западна Монтана, северно Айдахо, източен Вашингтон, източен Орегон, малка част от североизточна Калифорния и южна и централна Британска Колумбия. Основни етнически групи, които живеят в тази област са: Вътрешните салиши, Сахаптинските народи, някои Чинукски народи и няколко отделни племена, говорещи езици изолати.
Географски регионът на Платото се дефинира от две големи речни системи - Фрейзър и Колумбия. В климатично отношение това е земя на крайности. На север падат повече дъждове отколкото на юг и тук районът е силно залесен. През лятото температурите достигат рекордни градуси, а през зимата земята се сковава от почти арктически студ.
Регионът е заселен най-малко от преди 10 000 години. Културната и езикова приемственост датират поне от няколко хиляди години.
Характерна черта на народите от Платото е зависимостта им от рибата (главно сьомгата) и от корените камас, и от горските плодове. Други характерни неща, които ги отличават от останалото индианско население на континента е типа жилища, които са построени от пръти, с островърхи покриви покрити с кора и наполовина вкопани в земята. Производството на голямо разнообразие от кошници с различно предназначение, индивидуалните взаимоотношения с духовете - пазители и нежеланието им да воюват.
Въпреки че сьомгата е основна храна, хората допълват диетата си със събирането на различни растителни храни, луковици, семена и ядки. Ловът предоставя допълнителна храна. В зависимост от местоположението хората ловуват елени, лосове, антилопи, диви овце, зайци, катерици и други животни. Повечето групи следват редовно годишният цикъл, за да си набавят храна според сезона. Целта е както да посрещнат непосредствените си нужди, така и да се съхрани излишък за през зимата, а и за търговия. Индианците от Платото са част от огромна регионална търговска мрежа. Най-голям и най-важен търговски център е Дейлс на Селило Фолс. През 18 и 19 век идването на коня превръща много от групите в ловци на бизони и бойци.
Постоянните им зимни села са разположени обикновено на някоя река и са заети понякога през цялата година, въпреки че частично са демонтирани, за да се използват материалите за направата на колиби през лятото. Зимните домове обикновено са вкопани на около 1,5 м в земята, изградени от пръти, с островърхи покриви покрити с кора или треви, рогозки и папур. Стените над земята също са затворени с парчета кора. В района на река Томпсън зимните домове са с пирамидална форма на покрива и побират между 15 и 30 души. Колибите за изпотяване са малки кръгли, от дървени рамки покрити с треви и пръст. Излишната храна се съхранява в специални ями или на дървени платформи. Трудът е разделен между половете. Жените събират растителни храни, грижат се за домакинството и децата, а мъжете ловуват, ловят рибаи имат по-голям глас в политиката, дипломацията и военното дело.
Преди появата на коня селата им са политически автономни и водачи на групата могат да бъдат, както мъже така и жени. Има и специални лидери като военни вождове, вождове отговарящи за сьомгата и други, които ръководят хората в конкретна ситуация. Робството е разпространено само сред най-западните групи, възприето от крайбрежната култура и има наследствен характер.
Основни суровини са индианският коноп и папура. От изпредения индиански коноп се правят въжета, мрежи за риболов, кошници, шапки, дрехи и други необходими неща. Папура се използва за направата на рогозки. Инструменти са изработвани от камък, кост и дърво. Лъкът и стрелите са основни инструменти за лов и за война. Копието също се използва за двете.
Преди да се утвърди конната традиция, оикновено хората изработват рехите си от треви, дървесна кора и кожи. Основно мъжко облекло е набедреника , а за жените препаски и ризи. През зимата мъжете слагат кожени гамаши, а жените такива, но от коноп. Използват накити изработени от черупки и животински кости. След въвеждането на коня повечето групи възприемат прерийният стил на обличане.
Религиозните им вярвания са центрирани около отношението между индивида и духовете - помощници. В пубертета момчетата и момичетата трябва да преминат през ритуала за Търсене на видение. В продължение на няколко дни (обикновено 4) те отиват на отдалечено усамотено място, където постят и се молят на духовете за помощ. По време на ритуала те влизат в контакт с дух в лицето на животно, растение, природно явление или физическа характеристика. Този дух става помощник на човека за цял живот. От него те получават песен и сила, които биват разкривани косвено едва след години. Шаманите и изтъкнатите вождове се надяват през живота си да се сдобият с повече от един силен дух - помощник.
Чуждото влияние в региона идва с появата на коня от юта след 1730 г. Използването на оня повлиява на живота на групите по много начини. Той дава на хората възможност да мигрират на по-големи разстояния и да транспортират по-голямо количество храна. Това от своя страна води до повишаване на политическата централизация и формирането на племенни структури. Въпреки че повечето групи, особено в Канада и горната част на Колумбийското плато запазват традиционния си начин на живот, други започват да ловуват бизони в Големите равнини и да приемат много аспекти от прерийната култура, включително военните набези.
Историческият период за индианците от Платото започва с експедицията на Мериуедър Луис и Уйлям Кларк през 1804 - 1806 г. Но още преди тяхното идване населението на Платото намалява значително (до 90 в някои случаи) от новите европейски заболявания. Търговията с кожи следва по петите Луис и Кларк, а след тях идват и мисионерите. Първоначално отношенията между индианците и белите са приятелски, но това се променя през 1840те, Когато хиляди заселници идват в региона. Опитите на заселниците да заграбят земята на индианците, а на мисионерите да променят религията и начина им на живот водят до избухването на множество конфликти. През 1847 г. каюсе нападат мисията Уайлатпу и убиват нейните основатели семейство Уитман и няколко други бели. Каюсе обвиняват мисионерите, че те са виновни за болестите, които носят смърт сред индианците. През 1855 г. някои Сахаптински групи отстъпват милиони акри земя в замяна на резервати. Между 1855 и 1858 г. якима и някои други повеждат отчаяна борба с американската армия и доброволци в опит да запазят земите си и да не бъдат затворени в резервати.
Британска Колумбия не създава племенни резервати в истинския смисъл, а създава десетки отделни малки резервати за всяка отделна група. Въпреки че това дава право на индианците да останат в родината си ги лишава от повечето им земя и разрушава цялостно социалната и политическа сплотеност на народите. Подобно на повечето северноамерикански индианци племената от Платото виждат огромни трудности в края на 19 век и началото на 20 век. Някакво съживяване започва след 1960 г., когато племената започват да получават федерална подкрепа. Днес много от групите претърпяват културен и икономически възход, макар че като цяло бедността и социалните проблеми остават доста високи.
НИКОЛА (АТАБАСКИ)
Единственото Атабаско племе в региона.Дошли от север и се заселилипърво в долината Бонапарт.По-късно под натиск от враждебни племена се преместили на езерото Никола.Тук заварили хора от племената Оканаган и Томпсън и завързали с тях приятелски отношения.Местните нарекли пришълците "Стуикс-непознатите".Друго почти нищо не е известно за племето,тъй като изчезнали от средата на 19 век.Днес техни потомци,главно със смесена кръв живеят сред Ску`емех-подгрупа на Томпсън и сред Спаксомин-подгрупа на Оканаган.
Салишките племена в средната част на Колумбия Ривър
КАЛИСПЕЛ
Племе живяло около езерото Пенд д`орил,по река Пенд д`орил и около Приист Лейк в западна Монтана,северно Айдахо и североизточен Вашингтон,както и в прилежащите части на Британска Колумбия.Французите им дали името"Пенд д`орил-виси от ушите",заради големите обици от раковини които носели.През лятото използвали типита,а през зимата живеели в постоянни села от добре построени дървени продълговати къщи вкопани в земята.Първоначално се изхранвали от лов на дребен дивеч и събирачество,а когато се сдобили с коне започнали сезонно да навлизат в равнините да ловуват бизони.Подразделяли се на две групи-Долни(Източни) и Горни(Западни).Съседите им ги наричали"Плаващите по реката" или"Хората на камаса".Камаса съставлявал значителна част от храната им.През 1855г Горните Калиспел отстъпили земите си на СЩ и доброволно отишли в резервата Флатхед.Долните Калиспел дълго време се противопоставяли на този договор и отказвали да се заселят в резерват,в резултат на което изгубили всичката си земя.През 1914г получили малък резерват в традиционните им земи.Днес този резерват е с площ от 19 кв км.Друга малка част от племето живее в резервата Колвил.
ЧЕУЕЛА
Или Чевелах е малко подразделение на Калиспел,което говорело по-различен диалект и се разглежда като отделно племе.Живели западно от Калиспел Маунтънс в горната част на долината на река Колвил и се състояли от две групи.
НЛАКА`ПАМУХ
Или Томпсън индианците са живели в областта на сливането на река Томпсън с Фрейзър,в северната част на Каскадните Планини в днешните Вашингтон и Британска Колумбия.Родствени с Лиллует и Шусвап.Подразделяли се на 5 подгрупи.През 1906г наброявали 1776 души.Днес живеят в Британска Колумбия.
СКИТСУИШ
Или Шитсу-умиш е племе живяло в северно Айдахо,източен Уайоминг и западна Монтана.Близкородствени с Калиспел.Живеели на територия от 16000 кв км-от южния край на Пенд д`орил Лейк,покрай Битърууд до Стептоу Бют.До средата на 18 век живеели доста изолирано около езерото Кьор д`ален и реките вливащи се в него.От името на езерото получили названието племето Кьор д`ален.Якима ги наричали"Ку`ма`шпал-хора на камаса",тъй като корените камас били основната им храна.В средата на 18 век получили коне и се отправили към равнините да ловуват бизони и да воюват с тамошните племена.По същото време епидемии съкратили броя на племето от 3000 на 500 души.След епидемиите много от тях приели християнството и започнали да се занимават със земеделие.Когато обаче в района навлезли заселници и завзели най-хубавите им земи,започнали да воюват с тях и американската армия.През 1873г били заселени в резерват близо до днешния Пълмър.Днес те все още живеят тук и наброяват около 2000 души.
САЛИШИ
Или Битърууд Салиш,Селиш,Флатхед са най-източното Салишко племе,живяло в долината на река Битърууд в западна Монтана.До срещата им с белите се изхранвали с лов и събирачество,в частност на камас.Първите бели ги нарекли"Флатхед",макар че те никога не са практикували обичая на сплескване на главите си.Живеели в мир със съседите си с изключение на Чернокраките.След като се сдобили с коне начина им на живот се променил,започнали да навлизат в пририите да ловуват бизони и да воюват с тамошните племена.Били дружелюбни към белите и доста от тях приели християнството.През 1842г помолили да им построят мисия.През 1855г отстъпили повечето от земята си в замяна на резерват.През 1872г резервата им бил преместен на север,в района на Флатхед Лейк.Днес резервата им е с площ от 5300 кв км и има население от 17900 души,от които 6800 Салиш и Кутенаи и 1100 от други племена.
СПОКЕЙН
Племе близкородствено с Калиспел,Скитсуиш и Флатхед.Живели по Спокейн Ривър в североизточен Вашингтон,северно Айдахо и западна Монтана.Името им се превежда като"хора на Слънцето".Прехранвали са се с лов,риболов и събирачество.През зимата живеели в постоянни села по реката,където ловяли риба,а през лятото строяли временни колиби в планините,където ловували дивеч и събирали растителни храни.Първите бели,които срещнали били търговците в началото на 19 век.Според Луис и Кларк през 1805г наброявали около 600 души и се подразделяли на Горни,Централни и Долни.Всяка от групите се управлявала от вожд и второстепенни вождове.Тогава те вече притежавали коне и често навлизали в равнините да ловуват бизони.През 1877г Долните Спокейн се заселили в собствен резерват,а Горните и Централните отказали и останали да живеят извън резервата до 1887г,когато се установили в резервата Флатхед.Днес племето наброява около 2100 души и живее на територия от 623 кв км,но само 10%от нея е тяхна собственост.
КЛИКИТАТ
Племе живяло в района на река Кликитат в югозападен Вашингтон.Говорели диалект на езика Якима.Били предприемчиви търговци,служещи като посредници между племената от двете страни на Каскадните Планини.Името им идва от дума на езика Чинук и означава"отвъд",имайки предвид оттатък Каскадните Планини.Молала ги наричали"Ауи-адши",Пайалуп им дали името"Лук-а-тат",Умпкуа-"Махане",Алсите-"Ми-члауку-тсу-уюн-ти-скалпирвачите",Оканаган-"Тлакайтат",Калапуя-"Тсе ла`каят амим",Коулиц-"Уанукт".Самите те са се наричали"Кулхуайпум-прерийните хора".Традиционните им земи се простирали на север от река Колумбия-по реките Коулиц,Луис,Уайт Салмън и Кликитат.Тук ги срещнала и експедицията на Луис и Кларк през 1805г.Според тях племето наброявало 700 души.След войната от 1855г били заселени в резервата Силец.През 1910г били около 400 души.
ПАЛУС
Племе живяло по поречието на река Палус в югоизточен Вашингтон и северозападно Айдахо.Били близки по език и култура с Не-персе,но самите те се считали за част от Якима.Били едни от най-добрите коневъди в района.Селектирали известната порода коне-Апалуза,носеща тяхното име.През 1806г ги посетила експедицията на Луис и Кларк.Теги нарекли"Палотепелоус".През 1855г били включени в договора Якима,но отказали да се заселят в резерват.Подразделяли са се на няколко подплемена:
АЛМОТУ
Племе живяло на северния бряг на Снейк Ривър-на около 30 мили над устието на Палус Ривър.
КАСИСПА
Друг клон на Палус.Живели във водосбора на Снейк и Колумбия.
ТАСАУИКС
Племе живяло на северния бряг на Снейк Ривър-на 15 мили над устието и.
ЧИМНАПУМ
Или Чамнапам са живели от северозападната страна на Колумбия,близо до устието на Снейк и по долното течение на река Якима.Предполага се обаче че са били клон на Уанапум,а не на Палус.
ГОРНИ КОУЛИЦ (ТАЙДНАПАМ)
Племето Коулиц живеело в басейните на реките Коулиц и Луис във Вашингтон.В миналото било голямо и силно Салишко племе,което било разделено на две-едните живеели стария начин на живот на крайбрежни индианци и били наричани Долни Коулиц,а другите които живеели по горната част на Луис и Коулиц в Каскадните Планини водели живот типичен за хората от Платото.Те притежавали коне и пътували на далеч,за да търгуват.Постепенно се смесили със Сахаптин и възприели техния език и обичаи,но запазили тесните си семейни връзки с Долните Коулиц.
УАЮКМА
Племе тясно свързано с Палус.Живяло на река Снейк,под устието на река Палус.По-късно са се смесили с Палус.
УОЛА-УОЛА
Малко племе тясно свързано с Не-персе.Живяло в долината на река Уола-Уола в северната част на Орегон и югоизточната част на Вашингтон.Името им се превежда като"малка река.Наричани са също и Уалула.Луис и Кларк били първите бели посетили племето през 1805-1806г.През 1811г били посетени от Дейвид Томпсън,а през 1818г Северозападната компания за търговия с кожи основала форт Не-персе в устието на Уола-Уола.Днес живеят в резервата Уматила.
УАНАПУМ
Племе живяло по река Колумбия в щата Вашингтон-от Приъст Рапидс до устието на Снейк Ривър.Днес около 60 души от тях все още живеят до язовира.Името им идва от Сахаптин и означава "речни хора".Били тясно свързани с Палус.Предполага се че са се състояли от два клона-УАНАПАМ и ЧАМНАПАМ.Според предварителни преценки,преди европейския контакт са наброявали около 1800 души.
УМАТИЛА
Племе живяло по долното течение на река Уматила в източен Орегон.Живеели в постоянни села от дървени домове вкопани в земята.През лятото строяли временни села от колиби.Първоначално били ловци-събирачи,но от средата на 18 век получили коне и започнали ежегодно да навлизат в равнините за да ловуват бизони.В средата на 19 век били заселени в резервата Уматила,където живеят и до днес в конфедерация с племената Каюсе и Уола-Уола.
ЯКИМА
Или правилното Якама са живели по бреговете на Колумбия,Уенатчи и Якима в източен Вашингтон.Самите те са се наричали"Уаптайлмим-хора от праговете"или"Пакинтлема-хора от пролома".През 1805г Луис и Кларк ги споменават под името"Кутсаним".Тогава племето наброявало около 3000 души и се подразделяло на 10 подгрупи:
НАКЧИШЛАМА(ПШУАНУАПАМ) или КИТИТАС-известни и като Горни Якима са живели по Нече Ривър.
ПИСКО-живели около устието на Топиниш Крийк
СЕТАСЛЕМА-живели на Сетас Крийк
СИЛАМА-живели на Якима Ривър,над устието на Топиниш Крийк.
СИЛАЛАМА-живели на Якима,между Уенас и Умтанъм Крийк.
СИМКОЕЛАМА-живели на Симко Крийк.
ТКАИ`УАИЧАШЛАМА-живели по Кауич Крийк.
ТОПИНИШ-живели на Топиниш Крийк.
УАПТАЙЛМИМ-живели около праговете на Якима Ривър.
АТАНУМЛЕМА-живели по Атанум Крийк.
Тези групи водили живот като другите Сахаптински племена-ловяли сьомга в реките,събирали корени и диви плодове,и ловували дивеч в горите,занимавали се с търговия,а след като усвоили коня започнали често да навлизат в прерията да ловуват бизони.Първоначално обитавали постоянни добре построени дървени домове вкопани в земята.Това били зимните им селища.През лятото строели временни колиби покрити с рогозки.Постепенно започнали масово да използват обаче типито.Според договора от Уола-уола през 1855г те и 13 местни племена се задължили да се преселят в резервата Якима.Племето обаче отказало да се съобрази с договора и започнало война.През 1858г били победени и затворени в резервата.Днес резервата Якима ес площ от 5661.6кв км и с население от 31799 души(2000г),от които 11000 индианци,потомци на племената Кликитат,Клинкуит,Ковасей,Кахтмилтпах,Лиевас,Очечотес,Палус,Скин-пах,Веапкат,Шайикс,Уенитчипам,Уишрам и Якима.