В западната част на Югоизтока,от крайбрежието на Мексиканския залив на север по долината на Мисисипи до югозападно Тенеси,живеели множество малки народи,за които почти нищо не се знае.Тези племена обикновено били наричани от ранните изследователи"petit nations".По време на колониалния период много от тези племена напълно изчезнали или били абсорбирани от околните по-големи племена,затова за тях почти нищо не е известно.Останали са само техните имена записани от първите френски изследователи,но кои и какви са били тези народи преди това не се знае.Французите не успели да запишат на какви езици са говорели тези индианци,както и техните етнически имена.Във френските документи от онова време всички техни имена завършват на -огола,което е от жаргона Моубил и е интерпретация на Чокто думата -окла-хора.Това обаче не може да е индикация,че според мускогските си имена тези хора са говорели мускогски езици.Ранното изчезване на повечето от тях и смесването на оцелелите с множество различни групи не позволило на французите да оставят по-подробни и ясни данни за тези хора.Известно е само,че всички са споделяли една обща култура характерна за ранните строители на могили и че били земеделско общество с класово деление и йерархия.
КИНИПИСА
През 1682 г. Ла Сал слизайки с хората си по река Мисисипи, близо до делтата и срещнал връждебно племе,което нарекъл Киниписа.През 1686г. ги посетил Тонти и успял да сключи мир с тях.Малко след това като че ли Киниписа са се присъединили към Муголаша и заедно двете племена отишли да живеят при Байогола.До това навежда факта,че когато Дабервил се срещнал с вождовете на Байогола и Муголаша установил,че вождът на Муголаша носел същото име като на вожда на Киниписа срещнал се с Тонти през 1686г.Вождовете обаче уверили Дабервил,че не знаят и не са чували нищо за Киниписа.По-късно французите научили,че повечето от Киниписа умрели от някаква болест и някои от оцелелите се присъединили към Хуама.По-голямата част обаче заедно с вожда се преместили при Байогола под името Муголаша.През 1700г. обаче за да запазят дружеските си отношения с французите,Байогола нападнали Муголаша и ги избили до крак.След това повече не се чува нищо нито за Киниписа нито за Муголаша.
БАЙОГОЛА
Байогола е малко северноамериканско индианско племе, което в началото на колониалния период живее в долната част на река Мисисипи в днешният Ибервил Париш, Луизиана. Преди контакта с европейците, те са единственото племе на запад от Мисисипи, което говори диалект на езика чокто, клон на мускогското езиково семейство.
Култура
Байогола са типично племе от Югоизточната културна област. Като останалите племена в областта те са предимно земеделци, които допълват храната си с лов и риболов. Отглеждат също така кучета и пуйки. Основни жилища са типичните за региона кръгли дървени постройки измазани с кал и със сламени покриви. В селото, на високи могили строят своите обществени сгради като домът на вожда и религиозен храм, които са доста по-големи от обикновените жилища.
Име и език
Байогола е дума от езика чокто. Тяхното собствено име е „исченока“, което означава „нашите хора“. Езикът им е мускогски, близък с езиците на съседните им хуама, чокто и чикасо.
История
Байогола не са чували нищо за белите до 1543 г., когато останките от експедицията на Ернандо де Сото преминават през страната им, бягайки от натчезите. За следващите 130 години никой друг европеец не посещава района, но ефектът от тяхното идване оставя дълбоки последици. За кратък период от време населението в долната част на река Мисисипи почти изчезва, в резултат на болестите донесени от испанците.
През 1682 г. от Илинойс по Мисисипи слиза експедицията на Рене Робер дьо Ла Сал с главната цел да открие делтата на голямата река. Ла Сал посещава за кратко натчезите и записва местоположението на хуама, но нищо не споменава за байогола. Слизайки надолу по реката експедицията се среща с киниписа, които ги посрещат с дъжд от стрели. Французите бързат да се измъкнат и продължават пътя си. На 09.04.1682 г. достигат делтата и Ла Сал обявява всички земи на изток от реката за френска колония.
През 1699 г. Пиер Ле Мойн д′Ибервил, с малък флот акостира на брега в Билокси с цел да основе първата френска колония в района. По това време обаче британските търговци вече имат добри отношения с чикасо. Добре въоръжени с огнестрелни оръжия и подтиквани от англичаните, чикасо тероризират племената на юг, чак до брега на морето. Същевременно през региона преминава и опустошителна епидемия и когато д′Ибервил слиза в Билокси, заварва само изоставени или унищожени села. Байогола бързат да се сприятелят с французите, но д′Ибервил научава, че сред тях живеят враждебните киниписа под името муголаша. Уплашени от реакцията на французите, една нощ байогола нападат муголаша и ги избиват до крак.
През 1705 г. чикасо предприемат нова серия от нападения в региона. За да са в безопасност племето таенза, което живее близо до чикасо, бяга на юг и през 1706 г. се установява до байогола. Малко след пристигането им обаче, те коварно нападат своите домакини и избиват повечето от тях. Само около 200 байогола оцеляват след коварната атака и бягат при аколаписа. Скоро след това към тях се присъединяват и хуама. Трите племена се свързват в съюз и стават най-верният френски съюзник в цяла Луизиана до края на френското присъствие.
През 1721 г. епидемия от едра шарка убива повечето от населението на трите племена, а разширяването на белите селища ги принуждава да се преместят нагоре по Мисисипи. До 1739 г. племената живеят в отделни села, но французите започват да ги наричат само хуама. От този момент байогола и аколаписа изчезват от историята.
МУГОЛАША
По принцип Муголаша се възприемат като подразделение на Байогола.През 1700г. французите научили,че Киниписа,които посрещнали връждебно Ла Сал и след това сключили мир с Тонти били измрели от болест.Останалите живи се присъединили към Байогола под името Муголаша.Французите обвинили Байогола,че прикриват връждебните индианци и Байогола от страх да не изгубят приятелството на французите нападнали и избили всички Муголаша.От този момент племето престанало да съществува.Дали Муголаша обаче са били истинските Киниписа не е ясно,но е възможно малцината преживели епидемията Киниписа да са се присъединили към Муголаша.Така че Муголаша може да е било съвсем отделно племе от Киниписа.
ТАНГИПАХОА
Заради връзките на това племе с Аколаписа се предполага,че са говорели Мускогски език.През 1682г. Ла Сал влязъл в едно село в източно Мисисипи,което токущо било унищожено.Един от придружаващите го индианци нарекъл хорат и селото Тангибао,докато други говорели за тях като Махеуала.Второто име може би се отнасяло до селото,което се намирало на няколко мили от Киниписа на Тангипахоа Ривър.По-късно Байогола информирали Дабервил,че Тангипахоа никога не са живели на Мисисипи и че онова село било унищожено от Хуама.Байогола казали още,че Тангипахоа е едно от селата на Аколаписа.Така по-късно вече Тангипахоа се разглежда като подразделение на Аколаписа.След 1682г. обаче нищо повече не се чува за тях.
АКОЛАПИСА
Аколаписа също и '''Колаписа''' е северноамериканско индианско племе, което първоначално живее от двете страни на река Пърл, на границата между Луизиана и Мисисипи. След 1702 г. се местят до езерото Пончартрейн, а от 1718 г. живеят близо до Ню Орлиънс, след което постепенно са абсорбирани от хуама.
Език и култура
Аколаписа говорят мускогски език, тясно свързан с езиците на чокто и чикасо.
Като повечето племена в долната част на река Мисисипи, те са предимно земеделци, които допълват храната си с лов и риболов. Основен източник на месо са бизоните. Селата им не са големи, средно с по около 200 – 300 души. Подобно на градовете на ранните строители на могили, всяко село има две големи обществени сгради – храм и дом на съвета. Обикновените жилища в селото са кръгли дървени домове, чиито стени са измазани с кал и с островърхи покриви покрити с палмови листа, тръстика или кори. Преди 1682 г. аколаписа имат най-малко 6 села като тангибао се смята за тяхно седмо село. Селата са независими и всяко си има определена територия.
Поради топлия климат хората почти не носят дрехи. Обикновено набедреник за мъжете и къса пола при жените. Децата ходят голи до началото на пубертета. В студено време ползват наметала от бизонска кожа. Татуирането е широко разпространено.
История
През 1543 г. тангибао вероятно са видели останките от експедицията на Ернандо де Сото, когато преминава по брега на Мексиканския залив. Въпреки, че испанците не спират на брега, тяхното идване има катастрофални последици за местното население. Новите болести, които донасят белите пришълци, за кратко време обезлюдяват цели региони. И когато французите идват през 1673 г. половината от населението на областта е изчезнало. От около 3000 аколаписа през 1600 г., оцелели едва половината.
Първоначално аколаписа и останалите племена в делтата на Мисисипи са враждебни към французите. Едва след посещението на Жан Баптист Ле Мойн Биенвил през 1700 г. между двете страни се установяват трайни приятелски отношения. След тази среща спадът на населението им се ускорява и до 1702 г. остават само около 1250 аколаписа, които за по-голяма сигурност се местят на езерото Пончартрейн, близо до французите. Разширяването на френските селища ги принуждава да се преместят отново към 1718 г. Установяват се на източният бряг на Мисисипи близо до селата на байогола и хуама. В следващите години трите племена стават най-лоялният и мощен френски съюзник в Луизиана.
След епидемия от едра шарка през 1721 г. от трите племена остават общо около 1000 души, а след натчезките войни през 1739 г. в които взимат дейно участие като френски съюзници остават всичко 500 души, които се обединяват в едно село на Мисисипи. Въпреки, че до края на френското присъствие трите племена успяват да запазят своята идентичност, те все по-често са наричани от французите хуама. След 1763 г. вече имената на аколаписа и байогола не се споменават повече. Комбинираното племе, известно вече като хуама през 1785 г. се премества в Ла Фурш и Теребон Париш близо до Ню Орлиънс, където живеят и до днес.
ПАСКАГУЛА
Паскагула/Пача Гула,Паскабула,Паскагуна,Мускигула/ е било малко племе/500 души/,което е живяло по Паскагула Ривър,на няколко мили над устието и.Името Паскагула е от жаргона Моубил и означава Хлебните хора.Как са се наречали обаче самите те и на какъв език са говорели е неизвестно.Предполага се,че са говорели Мускогски език,но заради тесните им връзки с Билокси е възможно да са говорели и Сиукски език.Дабервил научил за тях през 1699г.,когато бил основан Билокси.Същото лято ги посетил Биенвил,които пише,че племето не било повече от 100 семейства и живеело в три малки села близо едно до друго на река Паскагула.Живели тук до 1764г.,когато се преместили на Мисисипи,10 мили над селото на Туника.През 1791г. се преместили на Ред Ривър заедно с Билокси и някои други племена.През 1795г. продават земите си и последвали Билокси в Байо Бъф.Установили се между тях и група от Чокто.В началото на 19 век трите групи продали тези земи,част от Паскагула останали в Луизиана,а другите придружили Билокси до Тексас.
КАПИНАН,МОКТОБИ
Моктоби са известни също и с френското си име Капинан.Било е малко племе в южно Мисисипи,което е живеело на Паскагула Ривър и били тясно свързани с Паскагула,когато се споменават за първи път от Дабервил през 1699г.Не се знае нищо за езика им.Мууни смята,че са говорели Сиукски език близък с този на Билокси.През 1725г. се присъединили към Паскагула и се преместили на Диип Айлънд.През 1763г. пресекли Мисисипи и се установили на Ред Ривър.В последствие стават част от Паскагула.
ЧОИЛА
Това племе се споменава един единствен път от Дабервил през 1699г.На негова карта от онова време чоила е поставена при сливането на Томбигби и Алабама.Тяхното име не се среща в нито един исторически документ повече.Възможно е това да е било име на група на някое от племената по Моубил Ривър.
ЕТОЧОКО
На карта от 1700г. са поставени в долната част на Томбигби Ривър.били абсорбирани от Чокто.
ОПЕЛУСА
Малко племе живяло в околностите на днешния Опелуса-Луизиана.Вероятно Опелуса са индентични с Онкоалуза,които били съюзници на Уаша и Чауаша през 1699г.Името Опелуса обаче не се споменава до 1726г.,когато французите ги споменават като племе от 130 мъже на 40 мили западно от Мисисипи над Пойнт Купи.Тогава били в съюз с Читимача.По-късно името им започва да се свързва с Атакапа,заради което се предполага че са говорели език Атакапа.Сибли потвърждава,че Опелуса се разбирали с Атакапа,но си имали свой език.Племето изчезва в началото на 19 век като вероятно са се слели с Атакапа.
ОКЕЛУСА
През 1682г. се споменава,че Окелуса са живели на запад от Мисисипи в северния край на Байо Лафурш.За последно се споменават през 1730те като тогава са живели на западния бряг на Мисисипи на и над Пойнт Купи.След това повече нищо не се чува за тях.Предполага се,че са се влели в Хуама или в Аколаписа.Заради връзките им с други Мускогски племена се предполага,че са говорели Мускотски език.
БАЯЧИТО
Това племе не е индентифицирано.Според Дабервил през 1699г.са живели източно от Мисисипи в южната част на Щата Мисисипи.
ГРИГРА
Името Григра им е дадено от французите заради честата употреба на звука Р в езика им.От това учените днес вадят изводи,че може би племето е говорело език Туника и че по-рано са живели някъде по Язу Ривър.Не е известно как са се наричали самите те,но наистина се предполага,че са дошли от областта на Язу Ривър в средата на 17 век и се заселили североизточно от главното село на Натчез,където ги срещнали французите.Те са посочени като едно от трите племена на Натчез,принадлежащи към антифренската фракция по време на Натчезките войни.Селото им било известно като Грей селото на Натчез.Французите съобщават,че между 1720-1725г. разполагали с 60 войни.След последната Натчезка война през 1739г. били абсорбирани от Натчезите.
ЧОУЛА
Споменават се само веднъж от де ла Харп през 1722г. като едно малко село от 40 души в горната част на Язу Ривър.Възможно е да са били подразделение на Ибитупа.
ИБИТУПА
През 1699г. Дабервил споменава селото Отапа,което било между селата на Шакуасума/Шакчиума/ и Тисиа/Тиу/ на Язу Ривър.Предполага се,че то било разположено между Абиаче и Чикопа Крийк.Не е известно какъв език са говорели,но заради връзките им с Чикосо е възможно да са говорели Мускогски език.Към 1722г.се преместили близо до селото на Шакчиума и от 1726г.били групирани като едно племе с тях и Тапоса.Скоро след това вероятно са били погълнати от Чикасо.
ТАПОСА
Дабервил чул за тях през 1699г.,когато му казали,че селото им се намира между Офогула и Шакчиума на Язу Ривър.На карта от 1730г. селото им е поставено непосредствено до селото на Шакчиума.Днес някои учени ги причисляват към Шакчиума.Известно е че били съюзници на Чикасо и заради връзките им с Шакчиума се предполага,че са говорели Мускогски език.За последно се споменават през 1802г. като Тапошас,които обитавали едно село с Шакчиума и Ибитупа в горната част на Язу Ривър.Предполага се,че след това са се влели в Чикасо.
ТИУ
Ла Сал отбелязъл на картата си две техни села-едното над Туника,а другото под тях,близо до горното течение на Язу.Когато французите основали форт Розали през 1716г.,Тиу живеели на Сейнт Катрин Крийк,на две мили от главното село на Натчезите.По време на войната от 1729г.те вече били едно от Натчезките села.След това вече нищо не се чува за тях.Има доказателства,че са говорели език Туника.
ЯЗУ
Заради тесните връзки между Язу и Короа и наличието на звук р в езика им се смята,че са говорели език Туника.Имали 5 села от южната страна на Язу Ривър близо до устието и.За първи път ги споменава Ла Сал през 1682г.През 1718г. французите основават военен пост на устието на реката,а през 1727г. в близост била построена и йезуитска мисия.Въпреки,че поддържали добри отношения с французите,през 1729г. Язу се присъединили към Натчезите във въстанието като убили мисионерите в мисията и гарнизона на военния пост.След въстанието изглежда са били погълнати от Чикасо или Чокто.
КОРОА
Короа може би са били Колигуа/Кологоа/,които де Сото срещнал близо до днешния Бейнтсвил-Арканзас през 1541г.Първата поява на Короа е на картата на Маркет през 1673г..В разказите на Ла Сал през 1682г. пише,че Короа имали 5 села източно от Мисисипи и на юг от Натчез.През 1690г. Тонти ги срещнал в югоизточен Арканзас и североизточна Луизиана.През 1699г. живели близо до Язу в долното течение на Язу Ривър,а през 1700г. били в североизточна Луизиана,североизточно от Оуачита.Оригинална карта от 1701г. показва местоположението им западно от Мисисипи.През 1729г.,по време на Натчезките войни,заедно с Язу унищожават френския гарнизон и мисия на Язу Ривър.След войната оцелелите се слели с Натчез и други племена.Предполага се,че са говорели език Туника.Доказателство за това е наличието на звука Р в езика им,самото им име,както и тесните им отношения с племената по Язу Ривър.
ШАКЧИУМА
Шакчиума е северноамериканско индианско племе, което между 1540 г. и 1750 г. живее в горната част на река Язу, главно по река Ялобуша в северната част на Мисисипи.
Име
Името шакчиума идва от името на един от техните кланове, „сакче хома-червените раци“.
История
Малко е известно за шакчиума преди 1700 г.Смята се, че в миналото са едно племе с хуама, но някъде към 1540 г. хуама се отделят от тях и се местят на юг. Пръв споменава шакчиума Ернандо де Сото през 1541 г., когато е на посещение при племето чикасо и научава, че те воюват с племето „сакчума“ на юг. Какво става след напущането на де Сото не е известно.
След уреждането на французите в Луизиана, един мисионер е убит в страната на шакчиума. За да отмъстят за убийството французите подбуждат съседните племена да нападнат шакчиума. След тези нападения населението на шакчиума намалява значително и за да оцелеят сключват мир с французите.В следващите години те остават лоялни френски съюзници. Този съюз обаче ги прави основни смъртни врагове на чикасо, които живеят в съседство и са британски съюзници.В последствие тази вражда вероятно довежда до изчезването на шакчиума и асимилацията им от чикасо. Някои от оцелелите се присъединяват към племето чокто
АЕПАТАНИЧЕ
Малка група в горната част на Алабама Ривър,вероятно част от Куса през 1703г. или евентуално част от източната дивизия на Чокто.
КОНЧА
Формирали са самостоятелна група на Централни Чокто,споменати през 1732г.
КОНЧАКУ
Вероятно са били свързани с Куса-еквивалент на Коча на де Сото.В началото на 18 век се споменава,че заедно с Алабама са атакували племената по Моубил Ривър.През май 1700г. вождовете на Тохоме и Моубил казали на французите във форт Билокси,че Конча,Пиниска и други са ги нападнали и убили 12 техни мъже./Пиниска вероятно е преиначеното на Аписка/Абика/.
ПАКАНА
Това племе е било част от Крикската конфедерация ,но не е говорело Крикски език.Говорели са на жаргона Моубил,но се предполага,ч,е оригиналният им език е бил Натчез.Били тясно свързани с Алабама и живеели в град Пакана-Талахаси разположен в долната част на Куса Ривър,северно от града Уитумка.След оттеглянето на французите през 1763г.,заедно с други малки групи мигрирали на запад и се установили в Байо Лафурш.През 1805г. имали около 30 мъже и живеели на Калкасиу Ривър.През 1834г.се преместили в Тексас и издигнали селото си близо до Оналаска в западната част на окръг Полк.През 1859г.там живеели 50 души,а през 1882г 42 души.
ОУИСПЕ
Мистериозните Оуиспе се срещат в няколко от картите на ранните изследователи.Суонтън и Дорси предполагат,че това е Оушпи- името на Офогула на езика Туника.На картите на Дабервил се срещат обаче и двете имена-Виспе и Опокула/последното е Натчезкото произношение на Офогула/.Панагал също споменава двете племена/Офогула и Оусипи/,както и де ла Харп/Офогула и Онспи/.Така че най-вероятно това е било съвсем отделно племе.
ТЧУТЧУМА
Това име се среща само веднъж в документите от експедицията на Ла Сал през 1682г. в долната част на Мисисипи.Според Суонтън това може да е синоним на Шакчиума.
ЧИСКА
Енигматичните Чиска се споменават за първи път от де Сото през 1540г.и след това от Хуан Пардо през 1566г.Според техните сведения това племе живеело в югозападна Вирджиния,на южния ръкав на Холстън Ривър.Тогава били едно от водещите групи в Югоизтока в търговията с мед.Около 1624г. мигрирали към испанските мисии във Флорида,за да избягат от Ирокезите.През 1640те се споменава,че живеели в мисията в горната част на Сейнт Джонс Ривър.По-късно се преместили при Апалачите.През 1680те французите споменават племето като част от йезуитска мисия в Илинойс.През 1702г. някои от тях живеели в горната част на Окмулги Ривър.Не е известно какво е станало с тях и какъв език са говорели.
КАСКИНАМПО
Възможно е това да са били Каскуа на де Сото,който ги посетил през 1540г. на един малък остров в река Тенеси.Били малко племе от около 500 души и се предполага,че са били тясно свързани с Коасати,и говорели Мускогски език.В началото на 18 век вероятно са се слели с Коасатите.
ТАВАСА
Първоначално Таваса живеели при сливането на реките Флинт и Чатахучи.По-късно се преместили в Алабама близо до днешния Монтгомъри,където през 1540г.ги срещнал де Сото.Възможно е Тауаси,за които той говори да са били по-късните Таваса.Първото им появяване като Таваса е през 1675г. в писмо на Габриел Диас Вара Калдерон,който споменава,че заемали част от централна Алабама.Провинция Тоасса на Калдерон включвала 14 града,между които Тоасса и Тубаси.Към 1695г. се споменава,че се преместили към провинция Апалачи.През 1706-1707г. Криките унищожили селата им.Оцелелите се разпръснали,някои отишли при французите в Моубил и се установили от източната страна на Моубил Ривър към 1723г.Останалите се преместили при Криките в централна Алабама през 1733г.През 1814г били принудени да се преместят към реките Куса и Талапуса,където останали до преместването им заедно с Криките отвъд Мисисипи в Оклахома.Не е известно какъв е бил оригиналният им език.Суонтън смята,че са говорели език Тимукоа,но други изследователи смятат,че са говорили Мускогски език.
ПАУОКТИ
Това племе вероятно е било свързано с Таваса или с Алабама,но най-вероятно с Алабама и се предполага че са говорили Мускогски език.Живели западно от Чоктохачи Ривър,близо до Мексиканския залив.През 1706-1707г.били прогонени от Криките и се преместили близо до Моубил заедно с Таваса.През 1799г. били в Алабама под днешния Монтгомъри.Предполага се,че са дошли тук след 1717г.,когато бил основан форт Тулуза.В последствие са се слели с Алабама.
НАПОЧИ
Напочи се споменават за първи път от експедицията на Тристан де Луна и Ареляно през 1560г като племе на Тенеси Ривър.Те смятали,че това е подразделение на Куса споменати от де Сото,но главният хроникьор на Ареляно пише,че Напочи не са били подразделение на Куса,а пришълци от другаде.Един френски офицер през 1700г. пише,че на Алабама Ривър имало село с името Напочи,което било със смесено население и било част от Алабама индианците.Друго нищо не се знае за тях.