Северната половина на Атлантическото крайбрежие на Северна Америка се явява една от трите основни субкултурни области на Североизточната културна област.Този субрегион се простира от Канадските морски провинции/Маритимс/ на север до североизточна Северна Каролина на юг.Приатлантическата низина била населявана от хора от хиляди години.Тук живеели племена предимно от Алгонкинското и Ирокезкото езикови семейства.Тези народи били основно ловци и земеделци.На север,където климатът бил по-студен и следователно вегетационният период на растенията бил по-къс земеделието не било толкова важно,колкото лова и риболова.На юг климатът бил по-мек и благоприятствал развитието на селско стопанство.В южна Нова Англия хората практикували сезонна икономика,базирана на лова и събирачеството във вътрешността и риболов,събирането на морски дарове,и култивирането на растения по брега.По на юг земеделието имало по-голямо значение.
При Алгонкинските народи основна социална единица било селото,състоящо се от няколкостотин души свързани помежду си чрез родството и клана предавани по бащина линия.Селата им били временни и подвижни.Хората постоянно се местели на местата с най-добрите ресурси в рамките на определена територия.В топлото време за жилища използвали леки вигвами,а през зимата строяли по-големи дълги домове.Ирокезките народи от своя страна били уседнали земеделци и рядко се местели.
Първи с тези индианци се срещнали французите и англичаните.Постепенно били създадени колонии и белите започнали да изместват племената от земите им.Разразилата се мащабна търговия с кожи довела до търкания,както между различните племена така и между тях и белите.За кратко време в резултат на новите заболявания и конфликтите цели народи изчезнали от лицето на земята.Обезлюдените земи веднага били заемани от заселниците.Същевременно всяка от европейските сили се стремяла да привлече местното население на своя страна в борбата за контрол над региона.
През годините индианското население продължавало да се топи с бързи темпове.Оцелелите от войните и болестите или избягали на запад или останали да живеят затворени в няколко малки резервата.Днес повечето от крайбрежните народи са изчезнали като за някои освен имената им и че са съществували друго нищо не се знае.Потомците на тези,които преживели трудностите на колониалния период днес живеят на малки групи из целия регион и са предимно със смесена кръв.
Атлантическото Крайбрежие се простира на доста голямо растояния и климатичните и природни особености на север и на юг се различавали.Това довело и до някои разлики в начина на живот,бита и икономиката на племената,които живеели тук.Ето защо се обособили няколко субкултурни зони с несъществени разлики между тях.От север на юг зоните са-Маритимс и северна Нова Англия,къдито живеели племената Микмак,Малесит,Пасамакуод и Абенаките:Южна Нова Англия населявана от редица Алгонкински племена като Пенакук,Пекуот,Мохеган,Масачузетс,Уампаноаг,Нарагансет и други:Басейните на Хъдсън и Делауър-Махикан,Делавари,Уапинга:Областта на Чесапиик Бей-Нантикок,Поухатан и други и Областта на Кейп Хатерас-Севернокаролински Алгонкини и южните Ирокези.
Маритимс и Северна Нова Англия