Северни шошони е модерен антропологичен термин използван за разграничаването културен регион обитаван от шошоните. Северните шошони обитават територии от днешните Айдахо, Уайоминг, Монтана и Юта. Популацията им е съсредоточена главно в горната част на Снейк Ривър и Салмън Ривър, в долината на река Лемми, в околностите на Форт Хол, в района на днешните Бойзи, Пайет и в долините на реките Брюно и Уизър. На север територията им достига до Соутууд Рейндж и Битърууд, а на юг чак до Голямото солено езеро. Регионът обитаван от северните шошони се намира на границите между три културни области -Големия басейн, Платото и Големите равнини. Заради това местоположение културата им е смесица от елементи характерни за трите културни региона. От Големите равнини възприемат Ку - системата, войнските общества, типито, стила на обличане и Танца на Слънцето. Споделят и редица сходни културни черти с паютите и ютите, характерни за културата на Големия басейн. Живеят в тесни връзки с флатхед, не - персе, уматила и каюсе, от които пък приемат неща характерни за Платото. Групите обитаващи района на Форт Хол и река Лемми приличат повече на прерийните индианци. От 18 век те изоставят старите домове от клони и треви и започват да използват типито.
Живеещите на югозапад от тях групи водят живот характерен за Големия басейн, продължавайки да използват старите колиби и да скитат надалеч в събирането на оскъдните хранителни ресурси.
Групите по Снейк и Салмън Ривър приличат повече на индианците от Платото. За тях основната храна е рибата.
Ориентираните повече към живота в равнини водят по-организиран начин на живот, дължащо се на всеобщият лов и постоянните конфликти с вражески племена. Те редовно се събират заедно през пролетта и есента, за да ловуват бизони, да правят съвети и да провеждат религиозните си празници. Групите са ръководени от главен вожд и помощник вождове, чиято власт е ограничена от Съвет на старейшините.
На запад и югозапад от тях групите са по-слабо организирани. Някои от тях имат вождове, а други нямат и дори не са организирани като група. Тази слаба организация е характерна за Големия басейн.
Исторически северните шошони са организирани в 5 или 6 регионални групи, носещи името на характерната храна за всяка от тях. Всяка от тези групи се състои от по няколко по-малки местни групи, които живеят и се трудят в един и същ определен район.
Агаидека (Акаитикка) - Хранещите се със сьомга. По Снейк Ревър, надолу от Туин Фолс.
Каммедека (Каммитикка) - Хранещите се със зайци. Между Банок Крийк и Рафт Крийк, на юг чак до Голямото солено езеро.
Похогу - името се отнася до шошоните и банок живеещи в горната част на Снейк Ривър. Известни като Форт Хол шошоните - банок.
Тукудека (Туккутикка) - Хранещите се с планински овце. Това име се отнася до групите в централно Айдахо, южна Монтана и района на езерото Йелоустоун. Центрирани главно в Соутууд Рейндж.
Яхандека (Якантикка) - това име се отнася до групите в долните части на реките Бойз, Пайет и Уизър.
Лемми - името им идва от мормонската мисия Форт Лемми. Живеят в долината на река Лемми и в горната част на Салмън Ривър.
Традиционно всички групи на северните шошони се изхранват с лов, риболов и събирачество. Храната до голяма степен зависи от местоположението и сезона. През зимата ловят риба по езерата и реките, през лятото събират корени камас, диви плодове, ядки и семена, и ловуват елени, антилопи, лосове, планински овце и друг дивеч. Излишната храна се обработва и съхранява за зимата. Когато се сдобиват с коне в края на 17 век, постепенно започват да разширяват територията си на север и североизток като навлизат в Големите равнини. Въпреки, че бизонът е важен и преди това, сега става основен източник на храна. В средата на 18 век групите, които се установяват в равнините са изтласкани оттам от чернокраките и са принудени да се върнат в планините. Въпреки това те не изоставят лова на бизони, а продължават редовно да навлизат в равнините да ловуват и да воюват с тамошните племена. Групите от Форт Хол и река Лемми започват да използват типито в този период. За останалите групи стандартното жилище остава коничната колиба от клони покрита с папур, треви и други материали. По-малки техни варианти са използвани като колиби за изпотяване. Облеклото им също варира в зависимост от прерийното влияние. Сред планинските групи основно облекло са дрехите от бизонова и еленова кожа като набедреник, мокасини, ризи, наметала и рокли за жените. Набедреник и наметала от кожите на различни животни е стандартно облекло на запад.
Религиозните им вярвания са центрирани около сънищата и виденията, чрез които хората се сдобиват с духове - помощници. Вярват в един Творец - Аппо - Отец, който е създател на всичко живо и неживо в природата.
Мериуедър Луис и Уилям Кларк вероятно са първите неиндианци, които идват в земите им. Скоро след това са построени търговски постове в горната част на Снейк Ривър през 1810 г. и на езерото Пан дОрей година по-рано. През 1810те и 1820те много бели трапери кръстосват из територията им, унищожавайки бобрите и бизоните западно от Скалистите планини. Същевременно северните шошони се сдобиват с много от европейските стоки като огнестрелно оръжие, железни съдове и алкохол. С новите придобивки идват и новите болести, в резултат на които от първоначалното около 30 000 население на региона до средата на 19 век остават едва около 3 000 души.
До 1840 г. търговията с кожи в района приключва. Белите заселници започват да пристигат масово по време на Калифорнийската златна треска през 1848 г. и откриването на Орегонската пътека. През 1847 г. пристигат мормоните. От 1860 г. бизоните почти изчезват от областта и много от местното население е изправено пред гладна смърт. Поставени пред безисходица, индианците започват да нападат белите селища за отмъщение. Водени от вожда Покатело шошоните нанасят множество удари на заселниците в южно Айдахо, които са завзели най-добрите им земи. Войната на Покатело приключва с клането при Беър Ривър, където американската армия унищожава мирен лагер, убивайки много жени и деца. Въпреки това кофликтите не спират. Нова война между 1864 и 1868 г., наречена Война снейксдонася отново насилие и смърт в региона. След тази война правителството създава резервата Форт Хол (първоначално 1,8 милиона акра) за всички северни шошони и банок. Много от индианците отказват да се заселят в него и продължават борбата. През 1869 г., след последната Война банок, индианците са затворени в резервата. През 1875 г. е създаден новия резерват Лемми Вали, който просъществува до 1907 г., когато е затворен и хората са преместени във Форт Хол. Междувременно резервата се е свил с 2/3 в резултат на посегателства от страна на железниците, минните и дърводобивните компании. Закона Доус през 1887 г. допълнително намалява размера на резервата до днешните 2 110 км2. Някои северни шошони живеят в резервата Дюк Вали в Невада и в резервата Уашаки в Юта.
Днес Обединеното племе шошони - банок на резервата Форт Хол е федерално признато племенно образувание и има 5 300 записани членове. Северозападната група на нацията шошони на резервата Уашаки в Юта също е федерално признато племе с 415 записани членове. Голям проблем за шошоните в резерватите остава безработицата. Важни икономически дейности в резерватите са обществения лов, риболова, земеделиетои отдаването под наем на минерални права. През 1968 г. северните и източните шошони получават общо 15,7 милиона долара компенсации за отнетите им земи.