ЛЪМБИ
Лъмби живее в окръг Робсън в югоизточна Северна Каролина и в няколко окръга на североизточна Южна Каролина. Членове на племето живеят също така и в някои големи градове като Балтимор, Филаделфия и Детройт. Лъмби получават частично признаване като племе от федералното правителство през 1956 г. В началото на 21 век Нацията лъмби има над 55000 записани членове и се явява най-голямото индианско племе на изток от река Мисисипи.
Произходът на лъмби е доста неясен. Лъмби е сравнително ново племе, сформирано от остатъци от различни племена, които населяват Вирджиния, Южна Каролина и Северна Каролина през 16 и 17 век, както и от потомци на англоамериканци и афроамериканци. Някои учени смятат, че лъмби произлизат от племето черо и от други сиуговорящи племена, които се смесват през 17 век. Други учени твърдят, че племето е сформирано от бежанци от племената хатерас, кроатан, чероки и тускарора. Трети пък твърдят, че племето се появява в резултат на смесването на различни племена с оцелелите потомци на английската колония на остров Роанок и мулати.
Блатистата местност около река Пиди предоставя добро убежище на бежанци от малките племена в региона, принудени да бягат от враговете си и от белите селища. За пръв път хора от племето се срещат с британците в началото на 18 век. По това време вече те не поддържат индианските традиции и обичаи, и само цветът на кожата им подсказвал индиански произход. Не е известно да са говорели и друг език освен английски. Необезпокоявано, лъмби продължават да живеят в района на река Лъмбър до 1760те, когато постепенно започват да губят земите си. По време на Гражданската война много от техните мъже са мобилизирани да помагат на Конфедерацията. Тези, които отказват да се подчиняват са нападани и наказвани от войниците. След войната племето моли правителството за федерално признаване, но им е отказано с мотива, че са свободни цветнокожи, а не индианци.
ВЕСТО
Весто е описано от европейците в средата на 17 век.В този период за испанците са известни като „Чичимеко“, а за колонистите във Вирджиния като „Ричахекриън“ или „рикохакан“. В записките на колонията Вирджиния племето се споменава като изключително войнствено и че може да противопостави около 800 бойци. Произходът на това племе обаче не е изяснен. Предполага се, че са група на чероките, ючи или ери, които се спущат от вирджинските планини и се заселват в района на днешният Ричмънд в Южна Каролина.
Някъде около 1670 г. по неизвестни причини, весто напущат Вирджиния и мигрират на юг до река Савана.В Южна Каролина племето бързо се прочува със своята войнственост и робските набези срещу съседните племена. Добре въоръжени преди това от колонистите във Вирджиния, весто всяват пълен хаос и страх в целият регион. Отношенията им с колонията Южна Каролина отначало също били връждебни, но през 1673 г. двете страни сключват мир и в следващите няколко години търговията между тях процъфтява. Воювайки с почти всички племена в областта обаче, весто блокират създаването на всякакви отношения между колонията и народите на запад. Играейки роля на посредници в търговията, те стават все по-силни, а това никак не се харесва на колонистите, които започват да търсят и най-малкият повод да се отърват от весто. Междувременно една голяма група шоуни се спуща от север и се установява в близост до река Савана и весто. Двете племена сключват съюз помежду си, но когато през 1679 г. между весто и колонията избухва война, шоуните бързо преминават на страната на колонистите.С тяхна помощ за няколко месеца весто са разбити и разпръснати. Заловените по-късно са продадени като роби в плантациите на Западна Индия.Тези, които успяват да избягат и да се спасят вероятно се присъединяват към криките или остават да живеят в близост до колонията.Така или иначе от 1715 г. племето изчезва от историята.
ЮЧИ