Северна Америка се отличава с голямо езиково разнообразие.Има 296 говорими индиански езика,269 от които са групирани в 29 семейства,останалите 27 езика са изолати или неопределени.Само в Калифорния има 74 езика класифицирани в 18 езикови семейства.Много от езиците говорени преди европейския контакт са изчезнали или силно застрашени.Има доста хипотези за историческите корени на индианските езици,но никоя от тях не е доказана изцяло.Първият опит за класифициране на северноамериканските индиански езици е направен от Албърт Галатин през 1826г.През 1892г.такъв опит правят Пауъл и Бринтън.Тяхната класификация доста била повлияна от Галатин.През 1929г.Едуард Сафир класифицира всички езици в 6 семейства.През 1965г.след конференция по Американска лингвистика в университета на Индиана,Воджилаин и Воджилаин класифицират индианските езици в 16 основни генетични обединения.През 1979г.Кембъл и Митун настояли за по-конкретна генетична връзка преди групирането на езиците и затова много от хипотетичните схеми на предишните автори били разделени.През 1996 Годард,през 1997г. Кембъл и през 1999г. Митун предлагат свои класификации на езиците, които са по-добре дефинирани и приети от повечето лингвисти.Според тях има 27 езикови семейства,30 езика изолати и отделно хипотетичните запаси Юки-Уяпо,Пенутийското,Макро-Сиукското,Натчез-Мускогското и Хоканското.Хипотетичната връзка между Ацтек- Таноан все още не е доказана.Най-многобройно е езиковото семейство Алджик(Юрок-Уийот-Алгонкин).То съдържа 40 езика и множество диалекти.Спрямо говорените от местното население езици обаче е Юто-Ацтекското с 1,95 милиона говорители.
ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО АЛДЖИК
Терминът "Алджик"за първи път бил използван от Хенри Роу Скулкрафт в неговите изследвания публикувани през 1839г.Името обаче не се утвърдило тогава.Народите,които той нарекъл"Алджик"(идва от Алигени и Атлантически Океан) по-късно били класифицирани към Алгонкинските езици.Когато през 1929г. Едуард Сафир предположил генетична връзка между Алгонкинските езици и езиците Юрок и Уийот той приложил термина към всички тях.По-късно той продължил да се прилага и от другите лингвисти.Отначало обаче някои Алгонкинисти отхвърлили твърденията за връзка между тези езици.Впоследствие обаче бил постигнат компромис.Това противоречие в началото на класифицирането на езиците на Северна Америка останало известно като"Спора Ритван",тъй като преди това езиците Юрок и Уийот били в отделно семейство наречено "Ритван".Днес все още няма научен консенсус къде е прародината на Алгските езици.Според Годард тя била западно от Големите езера,а на тези на Юрок и Уийот в района на река Колумбия.Според класификацията на Годард(1996г) и на Митун(1999г) Алджик се състои от три основни подразделения-Юрок,Уийот и Алгонкин.Последното от своя страна се разделя на три подгрупи-Източни,Централни и Прерийни.Докато Източните представляват истинска генетична подгрупа,Централните и Прерийните не са,а са по-скоро географски подгрупи.Днес Алгонкинските езици Майами-Илинойс,Пенобскот,Масачузет,Нарагансет,Мохеган-Пекуот,Куирипи-Наугатук-Ункуачог,Махикан,Нантикок-Пискатауей,Поухатан,Етчемин,Лу А и Лу В,Шинекок,Наватинехена,Бесавунена и изиците на Каролинските Алгонкини са изчезнали.
КЛАСИФИКАЦИЯ ГОДАРД(1996г.)
( Подкрепена от Митун и Кембъл)
Източни Алгонкини-17 езика
1.Микмак
Подгрупа АБЕНАКИ
2.Източни Абенаки-Пенобскот, Каниба(Кенебек),Арусагунтакук,Пигуакет
3.Западни Абенаки-Пенакук,Сококи,Ковасук,Мисиско
4.Малесит-Пасамакуоди
5.Етчемин
Подгрупа ЮЖНА НОВА АНГЛИЯ
6.Масачузет
а)Нотр Дам
б)Натик-Нипмук
в)Уампаноаг
г)Ноусет
д)Ковесит
7.Нарагансет
8.Лу А
9.Лу В
10.Мохеган-Пекуот-Монтаук
а)Мохеган
б)Пекуот
в)Ниантик
г)Монтаук
д)Шинекок
е)Манхасет
11.Куирипи-Наугатук-Ункуачог
Подгрупа ДЕЛАВАРИ
12.Махикан
а)Стокбридж
б)Моравци
ДЕЛАВАРИ
13.Мънси-(Уапинга,Западни Метоаки,Есопус,Покомтук,Матабесик)
14.Унами-северни,южни и Уналактико
15.Нантикок
а)Нантикок
б)Пискатауей(Коной)
в)Чоптанк
16.Поухатан или Вирджински Алгонкини
17.Каролински Алгонкини
Централни Алгонкини-7 езика
1.Крии-Монтанаи
а)Крии
-Прериини
-Уестърн уудс Крии
-западни Суомпи Крии
-източни Суомпи Крии и Муус Крии
-Атикамеку(Тет де бол)
б)Монтанаи-Наскапи
-източни Крии
североизточни
югоизточни
-Наскапи
-Монтанаи
2.Меномини
Подгрупа източни Големи Езера
Анишинабе
3.Оджибве
Северен клон
а)Алгонкуин
б)Анишинини(северни Оджибве)
Южен клон
а)Салтьо(прериини,западни Оджибве)
б)Мисисауга(източни Оджибве)
в)Чипеуа(югозападни Оджибве)
г)Отава
д)Северозападни Оджибве
е)Ниписинг
4.Потауатоми
5.Фокс-Саук-Кикапу
а)Фокс
б)Сауки
в)Кикапу
г)Маскутен
6.Шоуни
7.Майами-Илинойс
а)Майами
б)Илинойс
в)Пеориа
г)УЕА
Прериини Алгонкини-3 езика
1.Чернокраки(Сиксика,Кайна,Пиеган)
2.Арапахо-Атсина
а)Арапахо
б)Атсина
в)Бесавунена
г)Наватинехена
д)Хаанахавунена
3.Шайени
а)Шайени
б)Сутаийо
КАЙОВА-ТАНОАНСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
Семейството се състои от 7 езика разделени в 4 групи.Езиците Кайова и Хемес образуват два междинни клона,но включването на езика Кайова все още е спорен въпрос.През 1967г. Хейл реконструира езика Прото-Тано и въз основа на неговите изследвания се намира връзката между различните езици.
Група Кайова
1.КАЙОВА
Група Хемес(Това)
2.ХЕМЕС
Група Тева
3.Тева
а)Сан Хуан
б)Сан Илдефонсо
в)Санта Клара
г)Тесуке
д)Намбе
е)Похоаке
ж)Хано(Тано)
Група Тива
Северни
4.Таос
5.Пикури
Южни
6.Сандиа и Ислета
7.Пиро
УАКАШАНСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
Семейството се състои от 7 езика.
Северни(Куакиутл) езици
1.Хайсла
а)Хайсла
б)Китимаат
в)Хенаксиала
2.Куакуала(Куакиутл)
Подгрупа Хейлтсук-Оуекиала
3.Хейлтсук
4.Оуекиала(Уикинухв)
Южни(Нутка) езици
5.Мака
6.Нитинахт(Дитидахт)
7.Нучанулт(Нутка)
МУСКОГСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
Семейството се състои от 6 езика,но основните му подразделения отдавна са спорен въпрос.Общоприети са следните подгрупи:ЧОКТО-ЧИКАСО,АЛАБАМА-КОАСАТИ,ХИТЧИТИ-МИКОСУКИ,КРИКИ-СЕМИНОЛИ И АПАЛАЧИ.Семиноли е посочен като отделен език в класификацията на Харди,но обикновено той се смята за диалект на езика Крики.Мускогските езици обикновено са разделени на два клона-Източни и Западни.За връзката на тези изици традиционната класификация е на Мери Хейс.Редица Мускогеанисти смятат,че има връзка между Мускогските езици и езика Натчез.Мери Хейс прави от Мускогското семейство Макросемейство като включва редица езици-изолати от Югоизтока,например Атакапа,Читимача,Туника и Натчез.Това обединение било наречено "Хипотезата Гълф"Тя обаче била отхвърлена от лингвистите.Няколко слабо познати езици е възможно да са били Мускогски.Знае се само,че Пенсакола и Чатот(Чакато) са говорели Мускогски език,който може да е бил свързан с езика Чокто.
ЗАПАДНИ МУСКОГСКИ ЕЗИЦИ
1.Чикасо
2.Чокто
ИЗТОЧНИ МУСКОГСКИ ЕЗИЦИ
3.Крики-Семиноли
а)Крики-Абика,Юфала,Фустхачи,Хилиби,Канхатки,Кеаледжи,
Коломи,Пилтлако,Тукабаче,Уакокаи,Уиуока,Талапуса,
Окфуски,Куса,Атаси,Ковета,Касита
б)Семиноли
4.Хитчити-Микосуки
а)Хитчити-Окони,Апалачикола,Окмулги,Таматли,Чиаха
б)Микосуки
5.Алабама-Коасати
а)Алабама-Тускоги
б)Коасати
6.Апалачи
Следните езици е възможно да са били Мускогски
,но няма или има малко доказателства:
Чатот(Чакато)-възможно е да е език Чокто
Паскагула
Окелуса
Тангибао(Тангипахоа)
Кусабо
Гуал
Ямаси
Пенсакола-възможно език Чокто
Моубил-възможно език Чокто
Тохоме-може би език Чокто
Шакчиума-може би език Чокто
Ибитупа-може би език Чокто
Тапоса-възможно език Чокто
Аколаписа-възможно език Чокто
Окчай-възможно език Чатот
Томахитан-възможно език Чатот
Илапи
Такуса
Осочи
Савокли
САЛИШКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
Семейството се състои от 23 езика с множество диалекти,разделени в няколко подгрупи,които са генетично свързани.Днес повечето Салишки езици са силно застрашени,а някои като Пентлач,Нуксак,Твана,Долни Чехалис,Горни Чехалис,Коулиц,Тиламук,Лумми,Семиахму,Сонгиш и Сук са изчезнали.Досега не е установена връзка между Салишките езици и останалите индиански езици.ЕдуардСафир ги свързал с езиците Уакашан и Чимакум и нарекъл общото семейство Мосан.Тази връзка между езиците не е доказана и е отхвърлена като хипотеза.Салишките езици заемат единна площ,заради което е трудно да се проследи развитието на всеки един език,поради честите контакти между групите.Различните общности си взаимодействали много,което прави почти невъзможно разграничаването на езиците и диалектите един от друг.Има обаче някои характеристики,които могат да бъдат проследени през годините.Разликата между езиците зависи от два основни фактора-разстоянието между различните общности и географските бариери между тях.Близкото местообитание обикновено води до повече контакти и следователно до смесването на езиците.Географските препядствия и големите растояния обаче водят до обратното.Взаимодействието с външни хора и смесените бракове също водели до промени в езика.Например езиците на Бреговите Салиши са повече подобни един на друг,отколкото езиците на Вътрешните Салиши.Езикът Бела Кула се явява самостоятелен клон на семейството,заради големите езикови различия,породени главно от по-отдавнашната им миграция на север и отделянето им от останалите.
ГРУПА БЕЛА КУЛА
1.Нухалк„Беле Кула“
а/Кимскуит
б/Бела Кула
в/Куатна
г/Талио
ГРУПА КРАЙБРЕЖНИ/БРЕГОВИ/ САЛИШИ
Централна подгрупа
2.Комокс
а/Островни
б/Континентални-Слиамон,Клахуусе,Хомалко
3.Халкомелем
Островни/Хулкуминум/
а/КОВИЧАН
б/Снунеймуху/Нанаймо/
в/Сноуноуас
г/Сомена
д/Чемайнус
е/Халалт
ж/Лиаксон
з/Пенелакут
Ъпривър подгрупа/Хункуминум/
а/Мускуеам
б/Куакуатлен
в/Тсаувасен
г/Куантлен
д/Тслеил-ваутут
Речна подгрупа
а/Катси
б/Куантлен
в/Чехалис/Стсаилес/
г/Чилиуак
д/Таит
е/Скуей
4.Лушудсид/Пюджет Саунд Салиш/
Група Скаджит-Нискуали
Северни
а/Скаджит
-Долни Скаджит
-Суиномиш
б/Снохомиш
в/Стилагуамиш
г/Горни Скаджит
д/Соук-Суиатл
Южни
а/Нискуали
б/Дуомиш и Сукуамиш
в/Пайалуп
г/Скикомиш
д/Снокуалми
е/Стилакум
ж/Муклешут
з/Сахевамиш
и/Уолшудсид
5.Нуксак
6.Пентлач
7.Шишишалх/Сечелт/
8.Скуамиш
Група Стрейтс Салиш
9.Клалам
а/Бечър Бей
б/източни
в/западни
10.Северни Стрейтс
а/Лумми
б/Санич
в/Самиш
г/Семиахму
д/Сук
е/Сонгиш
11.Твана/Скокомиш/
а/Куилчен
б/Скокомиш
ПОДГРУПА ТСАМОСАН
Вътрешна група
12.Долни Коулиц
13.Горни Чехалис
а/Оуквил Чехалис
б/Сатсоп
в/Тенино Чехалис
Морска група
14.Долни Чехалис
а/Хумптулипс
б/Уестпорт-Шоулуотър
в/Уйнучи
15.Куйнолт
а/Куитс
б/Куйнолт
ПОДГРУПА ТИЛАМУК
16.Тиламук
а/Силец
б/Тиламук
-Гарибалди-Нестука
-Нехалем
ВЪТРЕШНИ САЛИШИ
Северни
17.Шусвап
източни
а/Кинбаскет
б/Шусвап Лейк
западни
а/Каним Лейк
б/Чу чуа
в/Дедмън Криик-Камлупс
г/Фрейзър Ривър
д/Павилион-Бонапарт
18.Лиллует/Стаатимсетс/
а/Луллуат-Фонтейн
б/Маунт Кюри-Дъглас
19.Томпсън
а/Литън
б/Никола Вали
в/Спъзъм-Бостън Бар
г/Томпсън Каньон
Южни
20.Кьор дАлен
21.Колумбия-Моузес
а/Челан
б/Ентиат
в/Колумбия
г/Уиначи
22.Колвил-Оканаган
северни
а/Куилчен и Спаксомин
б/Ероу Лейкс
в/Пентингтън
г/Семилкамин
д/Върнън
южни
а/Колвил-Инчелум
б/Метоу
в/Санпоил-Неспелем
г/Южни Оканаган
23.Салиш/Монтана Салиш/
а/Салиш/Битърууд Салиш,Флатхед/
б/Калиспел
-Чеуела
-Калиспел
-Горни Пенд Орил
в/Спокейн
ЕЗИКОВ ЗАПАС ХОКАН
За първи път хипотетичното семейство Хокан е предложено от Едуард Сафир,от тогава са събрани обаче малко доказателства за връзката между различните езици.Някои лингвисти включват в семейството езиците Сери,Салинан,Чумаш и Текуистлатек,но през 2008г.Марлет преразглежда доказателствата за това и заключава,че те не са убедителни.В последствие тези 4 езика отпадат.Днес терминът Хокан се използва от лингвистите като обединяващ за няколко отделни езикови семейства и езици изолати,за чиято връзка по между им все още има недостатъчно доказателства.Най-общоприетата класификация е на Годард,Кембъл и Митун.
Северни Хокански езици
1.Чимарико/изолат/
2.Карок/изолат/
3.Еселен/изолат/
4.Салинан/изолат/
а/Мигеленьо
б/Антониано
5.Уашо
Езиково семейство Шаста
1.Шаста
а/Орегон
б/Скот Вали
в/Шаста Вали
г/Кламат Ривър
2. Ню Ривър Шаста
3.Окуанучу
4.Кономиху
Език Палайхнин
1.Ачомави-9 диалекта
2.Атсугеви-2 диалекта
Езиково семейство Яна
1.Яна
а/северни
б/централни
в/южни
2.Яхи
Езиково семейство Помо
1.Североизточни Помо
2.Източни Помо
3.Югоизточни Помо
4.Западни Помо
5.Северни Помо
6.Южни Помо
а/централни
б/южни
7.Кашая
ЮЖНИ ХОКАНСКИ ЕЗИЦИ
Езиково семейство Юма-Кочими 1.Кочими
2.Юма
Група Делта Калифорния
а/Ипаи/Липаи,Северни Дигеньо/
Б/Кумеай/Южни Дигеньо,Камиа,Кампо/
В/Типаи/Южни Дигеньо,Хуертеньо,Куалх/
Г/Кокопа
Група Юма
Д/Кечан/Юма/
-Халчидхома
Е/Марикопа
-Кохуана
-Кавелчадум
-Холиикуамаи
Ж/Мохаве
Група Паи
З/Горен Юмански език
-Явапаи
-Хуалапаи
-Хавасупаи
И/Паи-паи/Акуаала/
Й/Килива
МАКРОСИУАН
През 19 век Робърт Лейтъм предположил,че Сиукските езиците са свързани с езиците Кедо и Ирокезките езици.През 1931г. Алан представил списък със съответствия между трите семейства.През 1999г. Митун сравнява синтаксиса и морфологията на трите семейства и открива връзка между тях.Днес според повечето лингвисти трите семейства имат генетична връзка по между си,но групирането им в едно голямо семейство е все още обект на дебати и изследвания.Според класификацията на Митун Макросиуан включва следните семейства:
1.ИРОКЕЗКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
А/ИРОКЕЗКО СЕМЕЙСТВО
Б/СЕМЕЙСТВО КЕДО
2.СИУ-ЮЧИ
А/СИУ-КАТАЮБА
Б/ЮЧИ
ИРОКЕЗКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
Семейството е разделено на северен и южен клон и се състои от 14 езика.
Северен клон
1.Тускарора
2.Натовей
3.Мехерин
Езерна група
4.Хурон-Нейтрал
5.Лаврентийци
6.Тиононтати
7.Венро
8.Ери
9.Виандот
Подгрупа Същински Ирокези
10.Сенека-Каюга
а/Сенека
б/Каюга
в/Минго
11.Онондога
12.Саскуеханок/Конестога,Андасте/
13.Мохок-Онейда
а/Мохок
б/Онейда
Южен клон
14.Чероки
ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО КЕДО
Езиците Кедо са разделени на северен и южен клон.Предполага се,че това разделяне е станало преди около 3000 години.Днес кедо езиците са силно застрашени.
Северен клон
1. Уйчита
а/Уйчита
б/Уако
в/Тавакони
2.Поуни-Китсаи
а/Китсаи
б/Поуни
-Поуни
-Арикара
Южен клон
3. Кедо-4 или 5 диалекта
а/Кадохадачо
б/Хасинаи
в/Начиточес
г/Ятаси
Езиците Адаи и Аис се предполага,че са били езици Кедо,но данните за тях са твърде малко,за да се докаже това.
СИУКСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
През 1950-51г. Уолф прави обширен сравнителен анализ на Сиу и Катаюба езиците.Той реконструира системата на Протосиукския,която през 1958г.е модифицирана от Матюс.Лингвистите разграничават два клона на семейството-източен и западен или Сиу и Катаюба.Езикът изолат Ючи се свързва от някои учени със Сиу като се предполага,че има генетична връзка между тях.Това обаче все още не е доказано.
ЗАПАДЕН КЛОН
Мисурийска подгрупа
1.Кроу
2.Хидатса
Група Мандан
3.Мандан
а/Нуптаре
б/Нотаре
Подгрупа Мисисипи Вали
Група Дакота
4.Сиукси
а/Сантии-Сисетон
-Мдевекантон,Вахпетон,Вахпекуте
-Сисетон
б/Янктон-Янктонаи
-Янктон
-Янктонаи
в/Лакота/Тетон/
-северни
-южни
5.Асинибойн
6.Стоуни
Група Чивире-Уйнебаго
7.Чивире
а/Айова
б/Ото
в/Мисури
8.Уйнебаго
Група Дхегия
9.Омаха-Понка
а/Омаха
б/Понка
10.Канза-Осейджи
а/Канза
б/Осейджи
11.Куапо
Подгрупа Охайо Вали
Група Вирджински Сиу
12.Тутело/Сапони,Монакан,Манахок,Оканичи/
13.Монетон/Уакамау,Уокенти/
Група Мисисипи Сиу
14.Билокси
15.Офо
ИЗТОЧЕН КЛОН
Катаюба
16.Катаюба
17.Уокон
18.ЮЧИ ИЗОЛАТ
ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО НА-ДЕНЕ
През 1915г.Едуард Сафир прилага термина На-дене при комбинирането на езиците Хайда,Тлингит и Атапаските езици.Днес обаче включването на езика Хайда е обект на спорове.За сметка на това към семейство На-дене е прибавен езика Ейяк.От повечето водещи лингвисти езика Хайда е считан за изолат.Характерното за езиците На-дене е сложната структура на глагола.През 2008г. Едуард Вайда представя убедителни доказателства за връзката на На-дене с езиците Йенисеи в Сибир.Свързването на На-дене с Йенисеи в голямо На-дене-Йенисеи езиково семейство е прието от редица лингвисти.Според някои учени езиковото семейство На-дене представлява самостоятелна миграция на хора от Азия към Новия Свят преди 6000-8000 години.Семейство На-дене се състои от 2 основни подразделения-Тлингит и Ейяк-Атапаска.Терминът Атапаска е заимстван от езика Крии и се прилага за първи път от Галатин през 1836г. в неговата класификация на езиците на Северна Америка.Заедно Ейяк-Атапаска образуват генеалогична единица,докато Тлингит е твърде отдалечен от тях и е представен като самостоятелен клон на семейството.Атапаските езици са най-много.Те са групирани в три основни разклонения-Северни,Тихоокеански и южни.Северния клон включва 31 езика,които се говорят в Аляска и Северозападна Канада.Тихоокеанския клон има 7 езика предимно в Орегон и Калифорния.Южните Атапаски езици са 6,но те са доста изолирани от останалите.Вътрешната структура на Атапаските езици е доста сложна и формата и е все още обект на спорове.Тройното деление на Северен,Тихоокеански и Южен клон се основава главно на географски принцип,а не на езикови прилики.От своя страна трите клона се подразделят на по няколко групи.
1.ТЛИНГИТ
2.ЕЙЯК-АТАПАСКА
Ейяк
Атапаско езиково семейство
СЕВЕРЕН КЛОН-31 езика
Подгрупа Южна Аляска
1.Ахтна
а)централни
б)долни
в)горни(Ментаста)
г)западни
2.Танаина(денаина)
а)долни
-Отър Инлайт
-Илиамна
-вътрешни
б)горни
Подгрупа Централна Аляска и Юкон
Група Коюкон
3.Дег Хинаг(Ингалик)
а)долен Юкон
б)среден Кускукуюм
4.Холикачук
5.Коюкон
а)долни
б)централни
в)горни
Група Танана-Тучоне
6.Колчан(Горни Кускукуюм)
Танана
7. Долни Танана
а)Минто-Толована-Тожклат-Ненана-Ууд Ривър
б)Чена
в)Салча-Гудпастор
8. Танакрос
9.Горни Танана
а)Набесна
б)Тетлин
в)Нортуей
г)Скоти Криик
д)Канадски Горни Танана
Тучоне
10.Южни Тучоне
11.Северни Тучоне(Майо)
Група Кутчин-Хан
12. Гуичин(Кутчин)
а)западни
б)източни
13. Хан
Подгрупа Северозападна Канада
Група Кордилера
Централни Кордилери
14. Тагиш
15.Талтан
16.Кашка
Югоизточни Кордилери
17.Секани
18.Бийвър
Група Маккензи Ривър
Слейв-Хеър
19.Слейв
20.Монтани
21.Беър Лейк
22.Хеър
23.Догриб
Чипеуан
24.Чипеуан
Тсетсаут
25.Тсетсаут
Централна Британска Колумбия
26.Бабине-Уетсууетен
а)Бабине
б)Такла
в)Уетсууитен
г)Мористаун
д)Франсоа Лейк
27.Кариер(Дакелх)
а)централни(горни)
б)южни(долни)
28.Чилкотин
29.Никола
Сарси
30.Сарси
Куалхиокуа-Клатскани
31.Куалхиокуа-Клатскани
а)Уилапа
б)Сувал-Клатскани
-Сувал
-Клатскани
ТИХООКЕАНСКИ КЛОН-7езика
Подгрупа Калифорнийски Атапаски
1.Хупа
а)Чилула-Вхилкут
2.Матоле-Беър Ривър
3.Ил Ривър
а)Синкьоне
б)Вайлаки
в)Нонгатл
г)Лассик
4.Като(понякога се клас. в Ил Ривър)
Подгрупа Орегонски Атапаски
4.Горни Умпкуа
5.Руж Ривър
а)Горни Кокуил
-Кокуил
-Флорес Криик
б)Тутутни
-Тутутни,Микунутуне,Чеметуне(Джошуа), Сиксис Ривър,Четлешин(Пистол Ривър),Уистена-
тин(Кауиштунетуне)
в)Юкер Криик
г)Часта Коста
6.Гелис-Апългейт
7.Толоуа
а)Четко
б)Смит Ривър
ЮЖЕН КЛОН-6 езика
Подгрупа Прериини Апачи
1.Кайова-Апачи
Югозападна подгрупа
Западни
2.Чирикахуа-Мескалеро
а)Чирикахуа
-Чирикахуа
-Уорм Спрингс
б)Мескалеро
3.Навахо
4.Западни Апачи
а)Тонто-северни и южни
б)Уайт Маунтин
в)Сан Карлос
г)Кибесу
Източни
5.Хикарила
6.Липан
ЮТО-АЦТЕКСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
Семейството се състои от повече от 30 езика,разделени на северен и южен клон.Прието е от лингвистите в началото на 20 век.Приликите между Юто-Ацтекските езици са забелязани от Бушмън още през 1859г.Той обаче не могъл да докаже генетичната връзка между тях.Бринтън добавя Ацтекските езици към семейството през 1891г. и въвежда термина Юто-Ацтек.Джон Уесли Пауъл обаче отхвърля това групиране в своята класификация на езиците на Северна Америка същата година.Пауъл признава две езикови семейства-Шошонско и Сонора.В началото на 20 век Алфред Крьобер допълва тази класификация,а Едуард Сафир доказва единството на Ацтекските,Шошонските и Сонора езиците.През 1970г. е реконструиран Прото юто-ацтекския език,който се явява хипотетичен прародител на съвременните юто-ацтекски езици.От 2000г. лингвистите приемат като консенсусно решение разделянето на семейството на северни и южни езици,групирани в 6 подгрупи.Северните езици включват Шошонските езици на Пауъл,а южните всички останали.Днес най-общоприетата класификация е на Кембъл/1997г/,Митун/1999г/ и Годард/1999г/
СЕВЕРЕН КЛОН
1.Хопи
2.Тубатулабал
ГРУПА НУМИК
централни
1.Команчи
2.Тимбиша
а/западни
б/централни
в/източни
3.Шошони
а/западни
б/северни
в/източни
г/Гошуте
Южни
4.Каваису
5.Рио Колорадо
а/Чемехуеви
б/Южни Паюта
в/Юта
Западни
6.Моно
а/западни
б/източни
7.Северни Паюта
ГРУПА ТАКИК
8.Серано-Габриелино
а/Серано
-Серано,Ваниюме
-Китанемук
б/Габриелино-Фернанденьо
9.Купан
а/Кахила-Купеньо
-Кахила-3 диалекта
-Купеньо
б/Луисеньо-Хуаненьо
-Луисеньо
-Хуаненьо
ЮЖЕН КЛОН
ГРУПА ТЕПИМАН/ПИМИК/
10.Пима-Папаго
а/Горни Пима и Невооме
11.Долни Пима
12.Тепеуан
а/северни
б/южни
13.Тепекано
ГРУПА ТАРАКАХИТИК
Подгрупа тараумара
14.Тараумара
а/източни
б/западни
в/южни
15.Гуарихио
а/вътрешни
б/външни
16.Тубар
17.Кахита
а/Яки
б/Майо
в/Кахита
Подгрупа Опата
18.Опата
19.Еудеве
а/Хеве
б/Дохема
ГРУПА КОРАЧОЛ
20.Кора
21.Уйчол
ГРУПА АЦТЕКИ
22.Почутек
23.Нахуа
а/Нахуа
б/Науатл
в/Ацтек
г/Пипил
В допълнение към тези езици,чиято принадлежност е доказана има десетки изчезнали или слабо познати езици главно в северно Мексико,за които се предполага,че са били Юто-Ацтекски.Според Кембъл тези езици са:
Сан Николас/Николеньо/-може би Такик език
Джиамина,Басопа,Кахуимето,Кока,Хумано,Техуехе,
Огуера/Охуера/,Гуиска/Коиса/,Амотоманко/Отомако/
Асахи/Айаге/-тясно свързан с Тахо език Кахита
Колатлан-тясно свързан с Тепеуан и Тепекано
Казкан/Какскан/-може би Закатек
Басироа-тясно свързан с Тепеуан
Команито-тясно свързан с Тахо/Таракахитик/
Батук-може да е диалект Опата
Кахуамето-свързан с Огуера и Нис
Чинипа-близък с Окорони
Кончо-диалекти Чинара и Чизо/вероятно Таракахитик
Коникари-тясно свързан с Тахо/Таракахитик/
Гуачичил-близък до Уйчол
Гуасаве-може би Таракахитик или свързан със Сери
Гуазапар-вероятно диалект Тараумара
Хио-може би Таракахитик
Хуит-тясно свързан с Окорони/Таракахитик/
Иритила-група Лягунеро
Хова/Хобал,Ова/-най-често свързван с Опата
Лягунеро-вероятно синоним на Иритила,свързан с Уйчол или Закатек
Масояхуи-вероятно свързан с Кахита
Мокорито-език Тахо/Таракахитик/
Нааринукуйа/Темурете/-вероятно свързан със Сери
Накосура-диалект Опата
Нио-може би свързан с Окорони/няма данни/
Окорони-най-вероятно Таракахитик/взаимно разбираем с Чинипа и Опата/
Патарабои-неизвестен/вероятно диалект Науатл/
Тахо-най-вероятно Таракахитик/може да включва още и Команито,Мокорито,Тубар и Зуи/
Танпачоа-неизвестен
Теко/Текокскуин/-език Ацтек
Текуал-тясно свързан с Уйчол
Темори-може би диалект Тараумара
Тепаху-евентуално Таракахитик/диалекти-Макояхуи,Коникари и Басироа/
Тепанек-език Ацтек
Тюл/Тюл-Чичимека/-език Пимик
Тобосо-групиран с Кончо
Топиаси-може да е синоним на Хихиме
Топиаме-евентуално Таракахитик
Тотораме-групиран с Кора
Хихиме-може би Таракахитик/диалекти-Хине и Хуме/
Закатеко-може да е синоним на Акахи
Зуи-евентуално Таракахитик с Баинема като подразделение.Вероятно свързан с Команито
НЕКЛАСИФИЦИРАНИ ЕЗИЦИ
Това са слабо познати и изследвани езици,които не могат да бъдат класифицирани към някое семейство,поради недостатъчните данни за тях или заради ранното им изчезване.
Адаи
Беотук-счита се за изолат
Калуса-неизвестен
Каюсе-изолат
Каранкауа
Солано-предполага се че е Коауилтеко
Ейеш
Кори
Севи-възможно еда е бил Сиу,свързан с Катаюба
Кусабо-или изолат или Мускогски
Шакори-Ено-възможно е да е бил Сиу
Паскагула-неизвестен
Киниписа-неизвестен
Опелуса-възможно да е Атакапа
Пи ди-възможно Сиу
Байогола
Окелуса-възможно да е Мускогски
Конгари-възможно Сиу,свързан с Катаюба
Уиниао-възможно Сиу
Санти-предполага се ,че е Сиу
Окчай-Чатот-възможно да е Мускогски
Текеста-неизвестен
Гуал-предполага се,че е Мускогски
Ямаси-предполага се,че е Мускогски
Авойел-предполага се,че е Натчез
Токобага-предполага се,че е Тимукоа
Хуама
Нюсиок
Убате
Кейп Фир-възможно Сиу
Пенсакола-възможно Мускогски,близък с Чокто
Уотери-възможно Сиу,свързан с Катаюба
Моубил-възможно Мускогски,свързан с Чокто
Мичигамеа
Пакана-възможно Мускогски,свързан с Моубил
Сахапахо-възможно Сиу,свързан с Шакори
Кеяуви-възможно Сиу
Сума и Хумано-неизвестни
Мансо-неизвестен
Ибитупа-неизвестен
Тангибао-възможно Мускогски
Тапоса-възможно Мускогски,свързан с Шакчиума
Сугери-възможно Сиу,свързан с Катаюба
Сара/Чероу/-възможно Сиу,свързан с Катаюба
Таваса-или Мускогски или Тимукоа
Осочи-възможно Мускогски