Регионът известен като Североизточна горска област се простира на над 1.6 милиона квадратни мили от Атлантическия океан до Мисисипи.На север граничи с Тайгата,а на юг преминава почти незабелижимо в културната област на Югоизтока.Или с други думи обхваща днешните Канадски провинции Нова Скотия,Ню Брънзуик,остров Принц Едуард и части от югоизточен Квебек и южно Онтарио,както и Американските щати на Нова Англия,Ню Йорк,Пенсилвания,Ню Джърси,Мериленд,Мичиган,Индиана,Охайо,Илинойс,Уисконсин,Западна Вирджиния,североизточна
Минесота,източна Вирджиния и североизточна Северна Каролина.На тази огромна територия преди идването на европейците вероятно са живели над 2 милиона души.Умереният климат на региона преминава в по-мек по крайбрежието,заради влиянието на Гълфстриим.Зимата в северните части е особено тежка,а летата сравнително кратки.Североизтока бил заселен преди повече от 12000 години.Първите жители вероятно дошли от югозапад и първоначално били ловци на диви животни.Първото влияние от Мезоамерика навлязло в региона около 2000 година преди новата ера.След 1000 година преди новата ера до около 1500 година източните хора преминали през няколко културни етапа в развитието си.Древните източни култури като Адена/800 година преди новата ера до 200 година/,Хоупуел/300 г. пр.н.е. до 700 г./ и Мисисипи/700 г. до 1500 г./,посепено оформили облика на народите,които познаваме днес.За културата Адена било характерно отглеждането на земеделски култури,производството на керамика и погребенията в могили.Също и използването на медни инструменти и развиването на художествените традиции.Културата Хоупуел обхващала региона на Големите Езера стигайки почти до Мексиканския залив и от Апалачите до Големите Равнини.Тя се характеризирала също със сложните погребални ритуали,включително строежа на могили,производството на керамика и развитието на други художествени изкуства.По нейно време се обособили по-големи населени места и се развили търговските пътища.Развило се също така металообработването и тъкачеството.Най-добре известна и развита била културата Мисисипи.При нея се появило интензивното добре развито земеделие,производството на финна керамика,развили се изкуствата и търговията.Хората вече живеели в по-големи и добре построени защитени села и строяли големи пирамидални могили.Когато дошли белите културата Мисисипи била в упадък,но тя успяла да остави трайно влияние при оформянето на културата на Североизтока.На белите хора направило впечатление чистотата и редът в индианските селища,както и добротата и любезността,с която се отнасяли хората един към друг.жените изработвали керамични съдове,плетяли въжета и кошници от треви корени и растителни влакна,събирали диви храни,обработвали нивите и се грижели за домакинството.Мъжете ловували,ловяли риба,разчиствали места за ниви и воювали.Някои групи от Големите Езера използвали мед за направата на различни инструменти,оръжия и накити.Алгонкинските народи изработвали леки и бързи канута от брезова кора за разлика от по-бавните и тежки канута от брястова кора на Ирокезите.В зависимост от местоположението източниците на храна били различни.Дрехите обаче на всички били изработени от еленова кожа.Като цяло облеклото се състояло от набедреник,риза,мокасини и легинси за мъжете и рокли,поли,къси легинси и мокасини за жените.Дрехите шиели жените кото богато ги украсявали с орнаменти от бои,таралежови бодли и други.Боядисването на телата и лицата,както и татуировките били често срещани сред повечето групи.Политическата организация варирала в целия регион.Сред повечето племена вожд или група от вождове ръководели една или повече групи.Някои вождове били по-високопоставени от други,но действителната власт била в ръцете на Племенния Съвет.В него всички въпроси се решавали с консенсус.На запад Алгонкинските племена създали паралелни граждански и военни организации и при някои жените заемали официални политически постове.Обществото им се деляло на кланове като при Алгонкините членството се определяло по бащина линия,а при Ирокезите по майчина.Основна социална единица било селото,в което живеели няколко свързани семейства.Селата на Алгонкините обикновено се състояли от леки куполовидни или конусовидни вигвами изградени от фиданки и покрити с кора,тръстика или рогозки.И летните и зимните вигвами били еднакви,но някои строяли и
многофамилни вигвами.Други постройки в селото били менструалните колиби,колибите за изпотяване и временни хилави постройки.При някои племена особено в региона на Големите Езера имало и голям съвещателен вигвам в центъра на селото.Алгонкините били доста мобилни и често се местели от място на място щом ресурсите в областта свършели.Животът на Ирокезите бил малко по-различен.Техните села били по-големи и постоянни.Обикновено едно ирокезко село оставало на едно място между 10 и 40 години,в зависимост от годността на почвата и богатството на района.От дванадесети век те развили строителството на Дългите домове/Лонгхаус/.Домовете се правели от извити фиданки и се покривали с парчета кора.Вътре били разделени на 6-8 отделни двустайни секции,всяка със свое огнище.
За разлика от своите Алгонкински съседи Ирокезите били земеделци.Селското стопанство доставяло над 65% от нужната храна.Ловували само колкото да се снабдят с кожи.Североизточните индианци били войнствени хора.Те често воювали по между си за територия или дори само,за да се сдобият с нов сорт царевица.Тази войнственост довела до възникнането на няколко Конфедерации още преди идването на европейците.Най-значимите от тях били Лигата на Ирокезите,Конфедерацията Уабанаки и Поухатан.Тези племенни обединения изиграли изключително важна роля в колониалната история на Северна Америка. Дълбоки промени в живота им настъпили след идването на европейците Предполага се че още през 10 век викингите посетили региона,но първият истински контакт станал 500 години по-късно.Промените като цяло били неравномерни,но бързи и с катастрофални последици.За кратко време изчезнали цели народи в резултат главно на новите болести.Освен това с нарастването на търговията с кожи Новият Свят станал център на безскрупулна конкурентоспособност между Франция и Великобритания,които въвлекли и индианците в своето съперничество.След като индианците научили новодошлите европейци как да оцеляват в Новия Свят,белите бързо забравили добрините и минали от любезност към грабежи,насилие,робски набезии кражбата на индианска земя.В борбата за контрола над Северна Америка Алгонкинските народи като цяло взели страната на французите,а Ирокезите на англичаните.До началото на 19 век районите на влияние вече били определени.През това време земите на повечето племена били иззети и хората били затворени в резервати.В следствие на епидемиите и насилието от страна на европейците много от племената вече не съществували,а други останали малочислени се консулидирали в единни селища.Цели народи били изселени принудително на запад,а други избягали в Канада или Мексико.
Заради обширния регион,който заема,Североизтока е разделен културно и географски на три основни подобласти-Атлантическото Крайбрежие,Сейнт Лорънс Лоуланд и Големите Езера.Крайбрежната културна подобласт включва Канадските морски провинции и Атлантическото крайбрежие на САЩна юг до Южна Каролина.Тъй като тази зона заема доста голямо растояние,природните особености на север и на юг се различавали.Това наложило някои разлики върху живота и културата на живеещите там индианци.Културната област Сейнт Лорънс Лоуланд обхваща части от южно Онтарио,басейна на Сейнт Лорънс и басейна на Саскуехана Ривър.Областта на Големите Езера понякога се разглежда като отделен културен регион,заради голямата концентрация на хора,които споделяли сходни бит и обичаи.
Алгонкинските племена по Атлантическото крайбрежие - кратки данни за историята, бита и културата на алгонкинските племена по Атлантическото крайбрежие - Маритимс и Северна Нова Англия, Южна Нова Англия, Хъдсън Вали и Делауер Вали, Чесапийк Бей, Кейп Хатерас
Сейнт Лорънс Лоуланд - кратки данни за народите в басейна на Сейнт Лорънс