Embedded Files
Канадските Маритимс са регион на източна Канада,който обхваща трите провинции Ню Брънзуик,Ноива Скотия и Остров Принц Едуард,както и част от югоизточен Квебек.
Северна Нова Англия включва днешните щати Мейн,Ню Хемпшир и Вермонт.Тези два географски региона образуват една обща субкултурна област на Атлантическото Крайбрежие,базирана на климатичните и географски особености.Климатът е умерено-континентален,зимите са дълги и студени със средни валежи от сняг между 1500 и 3000 мм годишно.Лятото е по-кратко и умерено топло.Вегетационният период варира от 70-90 дни в северен Мейн,планините и Канадските морски провинции до около 140 дни по крайбрежието на Мейн.Точно тези климатични особености наложили отпечатък върху живота на племената живеещи тук.Краткият вегетационен период на растенията не благоприятствал развитието на селско стопанство и хората разчитали повече на лова,риболова и събирачеството.През зимата хората се разделяли на малки ловни групи и се премествали във вътрешността,а през лятото се събирали заедно по крайбрежието и устията на реките,където ловяли риба,събирали морски дарове,ловяли морски бозайници и отглеждали по малко царевица и тютюн.
Предполага се,че първи тук дошли викингите още през 10 век.Първото по-подробно проучване обаче било направено от Жак Картие през 1534г.През 1604г. самуел дьо Шамплейн основава тук второто европейско селище в Северна Америка,след това на испанците Сейнт Августин във Флорида.Французите на Шамплейн първо построили селището на Сент Кроа Айлънд,а после го преместили в Порт Роял.Френските емигранти идващи след Шамплейн строяли селищата си около залива Фънди и на островите Кейп Бретон и Принц Едуард.Тези французи наричали себе си акадийци,откъдето дошло и името на областта-Акадия.До 1610г. Шамплейн разширил границите на Нова Франция на запад до Големите Езера и на юг до Езерото Шамплейн.
Въпреки че Порт Роял бил построен в земите на Микмаките,французите завързали по-добри отношения с Абенаките на юг.Разразилата се мащабна търговия довела до голямо съперничество между тези две племена.Междувременно разрастналите се английски колонии на юг влели допълнително напрежение.Французите и англичаните започнали да спорят за областта и въвлекли в конфликтите си и местните народи.Французите се съюзили с Алгонкините,а англичаните с Ирокезите.Двете индиански сили щели да воюват по между си чак до Американската Революция и щели да дадат хиляди жертви заради европейските си съюзници.С течение на годините племената силно били отслабени от войните и болестите и вече не можели да се противопоставят на разрастващото се бяло население,което започнало да ги притиска отвсякъде.На хилядите идващи имигранти им трябвала все повече и повече земя,а най-добрият източник,от който да я вземат били индианците.Постепенно местното население било изтласкано от земите си и ограничено в малки райони.Създадените в последствие резервати не можели обаче да покрият нуждите на хората и много от тях мигрирали към други райони.Тези,които останали постепенно се реорганизирали и днес представляват не малка част от населението на областта/около 60000 души/.Днес Микмаките живеят в 69 резервата в Канада и САЩ и в още 16 общини.Малесита контролират общо 8 резервата,а Пасамакуодите 2.Абенаките живеят в 10 резервата в Канада и САЩ,но има и много,които нямат резервати и живеят в отделни селища в Ню Хемпшир и Вермонт,както и в Сент Кроа и Беканкур.
МАЛЕСИТ
Малесита живели главно в долината на Сейнт Джон Ривър и нейните притоци в Ню Брънзуик,както и в южен
Квебек и североизточен Мейн.Били доста близки с Пасамакуодите.Двете племена споделяли обща култура и говорели диалекти на един език.Самите Малесита се наричали Уоластокиик-хората на Блестящата река/Сейнт Джон/.Самото име Малесит се предполага,че идва от езика Микмак и означава"те говорят зле"-малисит,или от Крии думата "маиисит"-бавен език.Традиционно територията им се припокривала с тази на съседните Микмак,Пасамакуод и Пенобскот,с които живеели в отлични търговски и приятелски отношения.За разлика обаче от Микмак,които били по на север,по-мекия климат в долината на Сейнт Джон позволявал на Малесита да се занимават със земеделие.Производството на царевица било ключова икономическа дейност.Допълвали храната си с лов,събирането на диви храни и риболов.Ловът бил по принцип зимно занимание,докато риболова и събирането на храни се извършвали през топлите месеци,когато хората се събирали заедно в по-големи села.Тези села се състояли предимно от еднофамилни конични вигвами покрити с брезова кора.Имало и многофамилни правоъгълни вигвами,както и голям вигвам на Съвета,която можела да събере до 100 души.Някои летни села били ограждани с ограда.През зимата племето се разбивало на малки ловни групички ръководени от най-добрите ловци.Имало обаче и върховен наследствен вожд,който живеел в главното село.Като цяло обаче политическата организация станала по-формализирана едва по времето на членството им в Конфедерацията Абенаки от средата на 18 век.Изглежда тогава са се появили мирновременните и военните вождове.Военни вождове обаче е възможно да е имало и преди това,но тяхната позиция не е била наследствена.Тъй като живеели в доста близки контакти със съседните племена,културата и материалните им неща и приличали.Подобно на съседите си,Малесита шиели дрехите си главно от еленови кожи,които богато украсявали с мъниста,пера и други орнаменти.
Малесита вероятно са срещнали първите европейци още през 1558г.,когато е била картографирана река Сейнт Джон.Най-ранните данни за тях обаче идват от разказите на Шамплейн по време на пътуването му през 1604г.Той открил страната по бреговете на Сейнт Джон и нарекъл живеещите тук туземци"Лес Етчемонс".Шамплейн бил посрещнат приятелски и в негова чест индианците организирали голям празник.Още от самото начало Малесита се свързали здраво с французите и останали техни верни съюзници до края на френското присъствие в Северна Америка.Съперничеството в търговията обаче постепенно влошило положението.Напрежението ескалирало през 1607г. в тъй наречената Война Тарантин.Малесита взели участие в нея на страната на Микмак срещу Пенобскот и източните Абенаки.Французите разбира се не били доволни от тази междуплеменна война,но продължили да търгуват и с двете страни.Междувременно първите йезуитски мисионери пристигнали в Порт Роял.До 1617г. съюзът Микмак-Малесит успява да победи Пенобскот и помита Абенакските села в източен Мейн,достигайки чак до границата на Масачузетс.По същото време французите построяват форт Ла Тур на Сейнт Джон,който се превърнал в сборен пункт за племето.В навечерието на Войната на Крал Филип през 1675г.,Малесита станали пълноправен член на Конфедерацията Абенаки и се съюзили с французите в Акадия.След като англичаните влизат във владение на френските колонии,имало много спорове за земята.До края на 18 век британските заселници изтласкали племето от най-хубавите земи и до 1856г. им останали всичко на всичко 15 акра на река Сейнт Джон.Резервати им били дадени след 1876г.В средата и в края на 19 век много хора от племето били принудени да се препитават като хамали,дървосекачи и селскостопански работници.През 20 век много от старите общини са изоставени за сметка на резерватите.Днес около 3000 Малесита живеят в 6 резервата в Ню Брънзуик в рамките на Мадауаска,Тобику,Уудсток,Кингсклеър,Сейнт Мерис и Оромокто Първи Нации.Около 600 са членове на групата Хълтън в Мейн и около 1200 са част от Бигър Първата Нация на Квебек.Всички тези групи са федерално признати.
ПАСАМАКУОДИ
Живели в района на Пасамакуоди Бей и по река Сент Кроа.Самите те се наричали"Пескотомукати/пестомукати/-тези от мястото с изобилие от треска.Тясно свързани културно езиково и социално с Малесита.Двете племена били близки и често се възприемали като едно племе.За разлика от Малесита обаче,Пасамакуодите повече разчитали на риболова за прехрана.Първият им контакт с външни хора е бил вероятно със Самуел дьо Шамплейн през 1604г.,но е възможно да са срещнали европейски рибари век по-рано.С нарастването на участието им във френската търговия с кожи те бързо станали зависими от европейските стоки.През 18 век населението им намаляло драстично в резултат на болести,злоупотребата с алкохол и загубата на земя.За да оцелеят в средата на 18 век се присъединили към профренската конфедереция на Абенаките.До края на века обаче британските заселници ги изтласкали от повечето от най-хубавите им земи.През 1794г. щата Масачузетс им заделил 23000 акра земя.Двата им днешни резервата били създадени през 1850г.В средата и края на 19 век много Пасамакуоди работят в индустрии свързани с морето,както и като земеделски производители и дървосекачи.Днес около 2500 техни потомци живеят в резерватите Плезънт Пойнт/225 акра/ и Индиън Тауншип/23000 акра/,както и в съседните общини.Малка популация живее в Ню Брънзуик,но не е федерално призната от Канадското правителство.През 1981г. Пасамакуодите,пенобскот и групата Хълтън на Малесита в Мейн завеждат колективен иск за връщане на изконните им земи.В резултат на това трите племена получават милиони долари като компенсация за отнетите им земи.С парите те закупили 150000 акра земя в Мейн,която е под доверие на правителството.Отделно от това Пасамакуодите и Пенобскот са получили специален политически статут от щата Мейн и имат правото да изпращат свои представители,но без право на глас в Камарата на представителите на щата.
ПЕНОБСКОТ
Малко се знае за хората Пенобскот преди европейския контакт.Известно е че индианците са заселили
Мейн още преди около 11000 години.Първите бели срещнали Пенобскот в района на Пенобскот Бей.Тогава още те нямали постоянни села и водели полуномадски начин на живот.Зимата хората се разделяли на малки ловни групички,а през лятото се събирали заедно по крайбрежието и по по-големите реки,където строяли големи села да ловят риба,да събират диви храни и морски дарове и да отглеждат култури.Традиционната племенна организация се състояла именно от свободното обединение на няколко такива летни села.Всяко село си имало свой вожд,който бил избиран според заслугите му.В едно такова село от квадратни и конични вигвами от клони и брезова кора,живеели множество семейства свързани по между си чрез клана по бащина линия.Традиционно племето било организирано в слаба конфедерация от няколко големи села разположени на Пенобскот Бей и нагоре по река Пенобскот като например селата Матауамкеаг,Пасадумкеаг,Отамон,Негас,Кендускеаг,Пентагует,Пенобскот,Масадакут и други.Името Пенобскот идва от тяхната дума "панауапскеуи-скалистата част",която се отнася за една част от река Пенобскот между ОлдТаун и Бангор.Пенобскот били едно от най-многобройните племена и важен член на Конфедерацията Абенаки,и заради това и заради езика,който говорели/диалект на източните Абенаки/често са класифицирани като част от Абенаките,а не като отделно племе. Малко след първата им среща с европейски рибари през 16 век,в някои части на Европа се заговорило за митичния град Нурумбега на Пенобскот.Това привлякло и британските интереси към района.Тъй като първите британци малтретирали индианците,Пенобскот предпочели да търгуват с французите.Мащабната търговия с кожи от началото на 17 век значително променила традиционната им материална култура.Пенобскот станали изцяло зависими от европейските стоки и оръжия.Селата им станали постоянни и някои групи започнали да отглеждат царевица.Често били във война с британците,но тъй като се нуждаели от тях като търговски партньори,се въздържали от пълен съюз с французите до средата на 18 век,когато се присъединили къ Конфедерацията Абенаки.По това време вече много Източни Абенаки били напуснали иса се преместили в Квебек,тъй като голяма част от западен Мейн вече била в британски ръце.През 1749г. Пенобскот сключили мир с британците и това им дало възможност да останат в родината си.По време на Френските и индиански войни се опитали да останат неутрални,но бритаската награда за техни скалпове ги принудило да отидат при французите.По време на Войната за независимост взели страната на американците.След войната повечето им земи преминали в ръцете на белите.През 1833г. продали почти всичката си останала земя с изключение на 5000 акра в Мейн.Ограничени до това малко пространство и рухналата традиционна икономика принудило хората да станат фермери и сезонни работници за да се изхранват.Федералното им признаване през 1980г.им донесло множество нови проекти и подобрения в инфраструктурата и стандарта на живот.Федералните плащания за отнетата земяя се използват за изкупуването обратно на племенните земи.Резервата Пенобскот в Пенобскот Каунти-Мейн е създаден през 1820г. и е около 4400 акра.От 2300 членове на племето само 500 живеят в него.Племето още владее 55000 акра земя на доверие в Пенобскот Каунти и още 68000 акра в западен Мейн.
ПЕНАКУК
Живели в долината на река Меримак в южен и централен Ню Хемпшир,както и в части от североизточен
Масачузетс и южен Мейн.Езика им бил близък с този на Абенаките в южната част на Мейн,заради коеето често са изброявани като тяхно подразделение.Името им идва от дума от езика на Абенаките и означава-в подножието на хълма.Известни са също и като Меримак индианците,Нечегансет,Опананго,Оуараги/от Ирокезите/,а след 1680г. като Сент Франсоа индианците.Първоначално Пенакук може би са наброявали около 12000 души,които живели в 30 села по Меримак Ривър.Тези,които живели в долната част на реката били известни като Паутукет,а тези в горната част като Сако.Селата били свързани в мощна конфедерация,която често воювала с Абенаките преди 1680г.В конфедерацията влизали-Акоминта,Агауам,Моритиган,Нашуа,Натикук,Наумкеаг,Неуичауауок,Пенакук,Пентукет,Пискатакуа,Соухеган,Скуамскот,Уачусет,Уамесит/Паутукет/,Уешакум,Уинековет,Уинипесок.
Редовните контакти между Пенакук и англичаните започнали малко след основаването на Плимут през 1620г.Разположените навътре от брега села донякъде ги предпазило от по-ранен контакт,но ни ги предпазило от епидемиите преминали през региона през 1564-1570г. и 1586г.,както и голямата епидемия от 1614-1617г.Пасаконауей,върховният вожд на конфедерацията и главен вожд на Наумкеаг,приел приятелски белите,и през 1629г. потписал първият официален договор с тях като в знак на приятелство им продал и малък къс земя.След войната Поухатан /1622г и 1644г/ и войната Пекуот /1637г/ британците започнали да се отнасят все по-връждебно към индианците.Пасаконауей се опитал да запази мира,но не успял.Заселването на Ню Хемпшир започнало през 1638г. с основаването на търговски пункт на река Меримак в родината на Пенакук.
След унищожението на Хуроните през 1649г.,французите били лишени от основния си съюзник и побързали да спечелят племената в Нова Англия на своя страна.През 1651г им се отдало да организират съюз с Пенакук,Сококите,Покумтук и Махикан,за да се противопоставят на Ирокезите.Отначало съюзът се справял успешно с задачата си,но само защото Ирокезите били заети във война на юг със Саскуеханок.След като се справили с тях,след 1655г Ирокезите погнали племената в Нова Англия.През 1658 Махиканите напуснали съюза и оставили другите сами да се оправят.От 1660 войната се разпространила и в Мейн.Междувременно,за да могат да се снабдяват с оръжие и да успокоят англичаните,на Пенакук се наложило да продадат почти всичката си земя.Стигнало се чак до там да молят англичаните да им оставят достатъчно земя та да могат да живеят.През 1663г. Ирокезите прогонили Махиканите от река Хъдсън,а през 1664г. и Покомтук от река Кънектикът.В същото време британците превзели Нова Холандия и лишили Ирокезите от основния им доставчик.Това ги накарало за момент да прекратят войната.Малко след това обаче двете страни потписали договор за сътрудничество и след като англичаните вече не били заплаха военните действия били подновени.Ирокезите атакували селата на Пенакук и Сококите през 1665г.,но идването на 1200 френски войници от Канада забавило настъплението им.През 1667г. обаче Ирокезите сключили мир с французите и племената в Нова Англия останали без своя европейски съюзник.До 1668г. атаките на Онейда и Мохоките принудили Пенакук да се оттеглят в южен Мейн.От 1670г. вече Сококите живеели под френска защита на Сейнт Лорънс.По време на въстанието на Крал Филип,с изключение на Нашуа и Уачусет повечето Пенакук останали неутрални.След въстанието обаче много бежанци намерили убежище притях и това разбира се ги превърнало във врагове на англичаните.Селото Нашуа било нападнато от английските копои.Над 200 индианци били убити,а заловените били продадени в робство.Малцина успели да се спасят и намерили защита при другите Пенакук.Англичаните обаче продължили да ги преследват ,унищожавайки село след село по пътя си.За да се спасят част от племето водени от Уналансет избягали в Сент Франсоа в Канада.Тези,които останали продължили да воюват с англичаните.Включването на Мохоките в сраженията обаче ги принудило да се оттеглят на север при Андроскогин.След края на войната през 1685г. много малко Пенакук се върнали обратно в Нова Англия.Те се заселили в няколко малки селца в горната част на Меримак Ривър.По-голямата част от племето била разпръсната сред Сококите,Мисиску и Сент Франсоа,смята се че малка група мигрирала и в Акадия.
Google Sites
Report abuse