"Щастливеца" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Apr 09, 2017 11:30:7 PM

Юбилеен спектакъл

60 години Сатиричен театър

ЩАСТЛИВЕЦАот Руси Божанов Сценичен вариант и постановка - Здравко Митков Сценография - Петър Митев Музикални адаптации - Мартин Каров Участват: Калин Врачански, Светломир Радев, Мартин Каров, Йорданка Стефанова, Янина Кашева, Михаил Сървански, Александра Сърчаджиева, Боян Арсов, Пламен Великов, Ивайло Калоянчев, Нона Йотова, Милена Аврамова

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ 

07.04.2017 

ИНА ШКАРОВА: Добре дошли на пресконференцията по повод двеста деветдесет и деветата премиера на нашия театър. Толкова са за тези 60 години. Една бройка ни дели от това да имаме още едно кръгло число. Ще си позволя да започна с малко цифри. Факт е, че първите документи, с които е основан нашият театър, датират от края на 1956 г., но Сатирата винаги е празнувала своя рожден ден на седми април. Денят на първата му премиера е големият празник, голямото театрално събитие - появяването на новата театрална формация, която дава друг, различен полъх в театралния живот по онова време. През този период на нашата сцена са работили 561 актьори (с риск числото, което ви казвам в момента, да е по-малко от реалното), от които 157 са били щатни, и над 120 режисьори. Поставяни са пиеси на 224 автори, от които 74 български. Театърът има ред представления с безкрайно дълъг живот. Две от заглавията са на Станислав Стратиев: "Римска баня" е играна 13 години - 414 пъти документирано, и "Сако от велур" - 308 пъти за 11 години. Много е важно, че в топ 5 по продължителност на живот все още имаме представление на наша сцена: "Вечеря за тъпаци" - 300 пъти до днес. Наградите са над сто. Ако тръгнем да ги описваме, ще ни отнеме много време. Но основните са: 32 номинации, 13 спечелени Аскеера, плюс награди на Съюза на артистите и т.н. С указ от 27.07.1988 г. театърът носи името "Алеко Константинов". Това беше статистиката. А сега давам думата на проф. Здравко Митков, който много по-присърце може да говори за нашия театър. И най-вече за постановката, която ще имате възможност да гледате след броени минути, и която е нашия избор за отбелязване на юбилея на театъра. 

Здравко Митков и Ина Шкарова

Снимки от пресконференцията: T-now

ЗДРАВКО МИТКОВ (директор на театъра): Добър вечер, добре дошли. Смятам, че театърът направи добър избор със заглавието, с което отбелязваме юбилея. Първо, това е една пиеса, която е посветена на нашия патрон, и второ, тази пиеса крие в себе си много сериозна социално-политическа сатира. И тъй като чистите сатирични заглавия в репертоара на театъра не са много, даже не съм сигурен дали въобще ги има, това са причините, поради които се обърнахме към този текст, написан преди 40 години от моя, покоен вече, приятел Руси Божанов. Пиесата му беше под сериозен надзор тогава и имаше, ако не се лъжа, само три реализации. Най-известното представление беше на Асен Шопов във Военния театър. Беше много хубаво представление. Мисля, че в Русе Слави Шкаров има една реализация. И аз като млад режисьор направих дипломната си работа върху този материал: 79-та година в Пазарджишкия театър. Разбира се, тогавашният спектакъл няма нищо общо с това, което ще гледате тази вечер. Сценограф е Петър Митев, музиката се изпълнява на живо на сцената от актьорите на театъра. Това е, казано накратко. Очаквам вашите въпроси.

РОСИЦА ЦОНЕВА: Г-н Митков, понеже има поколение журналисти, които може би са гледали спектакъла на Асен Шопов, може ли да направим някакво сравнение между това, което ви е възхищавало в онази постановка, и това, което сега се опитвате да направите?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Трудно ми е. Аз тогава като млад, току-що завършил Академията режисьор, съм съхранил една емоция за харесване, но подробности не мога да дам. Помня великолепния БАЙ ГАНЬО на Любомир Димитров, Стефан Данаилов игра АЛЕКО, Иван Янчев направи великолепен ФЕРДИНАНД. Това е, което помня. Текстът е много специфичен. Написан е от човек, който дотогава не беше писал никаква пиеса. Той имаше няколко книги във вид на пътеписи: за Виетнам, Япония, Щатите. И изведнъж се появи тази пиеса, която в значителната си част е документална - фрагменти от съдебните заседания на процеса срещу убийците на Алеко, и откъси от произведения на Алеко. И въпреки това в нея плува една авторова фантазия, която прави всичко това да звучи много странно, много артистично. И според мен - много въздействащо. Много харесвам тази пиеса и затова я направих.

Почетен плакет "60 години Сатиричен театър" за Стоянка Мутафова

Церемонията по награждаването се проведе след спектакъла "Щастливеца"

Снимки от събитието: T-now

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Казахте, че това е било ваша дипломна работа като млад режисьор в Пазарджишкия театър. Каква е съществената разлика в подхода ви към "Щастливеца иде" - тогава и сега? Освен, разбира се, вече по-зрелия подход - зрелостта на един опитен режисьор. Ракурс има ли различен?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Трудно ми е да се самоанализирам. По-скоро бих говорил за нещо друго: 40 години, откакто е написана тази пиеса. Тогава тя имаше едни опасни политически препратки към средата, в която живеехме. Затова ви казах, че тя беше много контролирана: кой ще я прави, къде ще я прави. По тази причина пиесата нямаше много реализации в театрите. И с ужас забелязах, че тя звучи два пъти по-остро и по-смислено сега. Вие, надявам се, ще усетите това в театралния салон. Страшно звучат някои неща - буквално страшно. След 40 години от написването й. По онова време - с баланс между позитивизма и критиката вътре. Разбира се, всичко това, преминаващо през защитата, че Бай Ганьо е литературен герой, създаден от един класик на българската литература. Какво да каже цензурата (смее се). Даже вчера един колега - Ивайло Христов, който гледа в сряда представлението, каза: "Абе Здравко, тази пиеса как е била пусната тогава въобще да се играе?"

ВЪПРОС: И как се промуши?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Някак си, не знам. Иначе за моя подход: аз самият вече съм доста различен от студентските си възгледи за театъра. Плюс това ние там работихме върху интегралния - върху целия текст на пиесата. Тук съм направил един екстракт - с около трийсетина страници съм намалил обема на материала. Главно илюстративни неща. Друга е динамиката на възприятията днес, друга е информираността на публиката в залата. Именно от тази гледна точка съкратих текста - не от недоверие или критика към автора. Искам да ме разберете добре - чисто и просто заради едни различни нови рефлекси.

ВЪПРОС: А за избора на Калин Врачански?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Много добър, много добър Алеко. По-добър Алеко в момента не мога да си представя .

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Имам един такъв въпрос: обикновено като се правят в киното и театъра образите на Ботев, Левски - изобщо големите национални митове - сполуката не е голяма. Явно, защото всеки си ги представя по различен начин. Няма ли тази опасност и с образа на Алеко?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Ние затова тук не си ги представяме, ние виждаме актьорите. Нищо не искаме да си представяме. Аз разчитам на това, че фантазията на зрителите е свободна, защото вижда главно актьорите пред себе си - актьорите лично. Това съм търсил, това съм гонил, и мисля, че се получи в много голяма степен. Не потъваме в историзъм, не ни занимава епохата. Занимават ни онези народопсихологически характеристики, които ни карат днес да гледаме с не много добър поглед самите себе си.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: В тази връзка, г-н Митев, нещо за сценографията, някои тайни? 

П. Митев, Здр. Митков, И. Шкарова

ПЕТЪР МИТЕВ: Силно ще запомня нещо, което не ми се е случвало досега: след първото представление, минавайки зад сцената, изведнъж виждам как всички плачат. Плачат и мъже, и жени - целият персонал. Даже в първия момент си помислих, че нещо се е случило. Всички плачеха, развълнувани от това, което се беше случило на сцената. Второ, както каза проф. Митков, ние сме се отказали от епохата - откъм средата, откъм костюма. Били сме максимално скептични към изграждането на сценичната среда. Има една кинетична инсталация, която вкарва и изкарва Алеко с този прословут файтон - това негово лобно място, което пък се превръща в катедрата на съдията. Който е запознат с пиесата, знае, че действието се развива основно в съда. Това е най-сценографското в цялата работа. И нещо, което аз много харесах като решение на проф. Митков: ролята на съдията минава през всички актьори - всеки става съдия. Сякаш и ние заставаме на мястото на съдията и трябва да съдим, да решим кое е вярно и кое не.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Понеже още не сме гледали представлението - минималистично ли е решена сценографията?

ПЕТЪР МИТЕВ: Да, точно това се опитах да кажа, че сме се отказали от всякакъв бит, от всички знаци - материални и веществени. Примерно, това, че се развива в съда, или това, че се развива 1897 година.

ВЪПРОС: С тази постановка по повод юбилея, Сатиричният театър влиза ли в някакъв друг период?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Периодите, колкото и да ни се ще, няма как да ги определяме ние. След известна дистанция човек може да отсъди и да каже: тук нещо стана в театъра, нещо се промени, тръгна нанякъде. Това, което правим в момента с екипа, е да премахнем лошия вкус, да премахнем нещата, които се родеят с чалгата, и да покажем, че Сатиричният театър може да направи качествени представления, без да има долнопробен кикот от началото до края. Понякога сполучваме повече, понякога по-малко. Но да оставим на бъдещето да реши има ли промяна. Във всеки случай, в жанрово отношение това представление е едно предизвикателство. Ще видим как ще бъде прието.

ВЪПРОС: Чувствате ли се щастливец, че работите в театър с такава история?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Несъмнено, несъмнено. За мен е чест, че мога да добавя своите усилия към усилията на титаните, които са населявали и са оставили душите си тук. Не е лесно - в този театър не се работи лесно. Нравите в театралните среди винаги са били жестоки - в Сатиричния театър понякога са безпощадни. Затова ви казвам, че не е лесно. Но някак си се оправям в този слалом. Засега.

ИНА ШКАРОВА: Йордан Георгиев, заповядайте.

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Преди всичко искам да честитя юбилея на театъра. Според вас има ли нещо в художествената политика, в естетическите търсения на Сатиричния театър, което остава непроменено през тези шейсет години и продължава днес, въпреки смяната на поколения, режисьори, въпреки възходи и спадове в различните периоди. Обикновено такива юбилеи са изпъстрени с различни събития, издаване на книги с историята на театъра. Вие предвиждате ли нещо подобно? И последния ми въпрос е свързан с актьорското разпределение: как решихте актрисата Йорданка Стефанова да изиграе ролята на княз Фердинанд?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Данчо, много въпроси. Чакай да се върна на първия. Всъщност този театър е бил още от създаването си смел театър. И смелостта се е насочвала в различните времена в различни посоки. Аз се надявам, че ние продължаваме да бъдем смели. Сега ми изплува вторият ти въпрос. Ние първо направихме една богата програма, така както се правят програмите за спектаклите в традицията на британския и американския театър, с което сме горди. Но тя във втората си част съдържа подробен списък на всички осъществени представления от петдесетгодишнината до шейсетгодишнината, за да не се загуби сметката на представленията, да имаме достатъчно обективна и точна информация. Там заслугата е на Ина Шкарова, тя направи това нещо. Но аз се отказах от леко банализираните вече книги: дайте сега тук с малко снимчици, с малко история за награди и т.н. - едни алманаси, които аз съм събрал от почти всички театри в София и не само от София а и провинциални. В началото ги разгръщам така, по диагонал, като ги получа, и повече никога не се връщам към тези книги. Затова предложих на колегите да направим нещо различно, нещо изключително: сканирахме всички афиши на театъра от неговото създаване до ден днешен, повече от сто на брой, и направихме едно луксозно издание с дигитални отпечатъци на цялата история на плаката на Сатиричния театър. Както казах и при премиерата на този каталог, това е истински анализ по какъв начин Сатиричният театър е приканвал на улицата чрез афишите си своята публика. Много съм горд с това издание. То се продава вече отвън на нашите гардероби. Предполагам, че ще продават бройки от него и в Съюза на художниците. Освен това открихме изложба на проекти на Хосе Санча във фоайето на втория етаж, която също е едно уникално действие. Неговата дъщеря ни предостави оригинали и ние ги изложихме. Имахме и там тържествено откриване на изложбата. Така отбелязахме юбилея. Третият ти въпрос се загуби в моето дърдорене. Припомни ми.

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Изборът на Йорданка Стефанова за княз Фердинанд.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз обичам такива неща - понякога полудявам (смее се). Имах мъж, който може да изиграе тази роля по моя преценка, обаче си казах, че с Данчето ще бъде по-интересно. И никак не съжалявам, вие ще видите. Страхотна роля.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: При Шекспир мъжете играят жени, тук - обратно.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Вижте, моят възглед е, че правя открито театрално представление. Аз не искам да възстановявам ситуации, съдебна зала или новогодишно тържество в къща в Свищов. Не ме интересува това. И не влагам никаква ирония. Аз съм почитател на българските царски фамилии и мисля, че България губи от това, че не е монархия. Така че да не ме подозирате в опит по някакъв начин да дискредитирам княз Фердинанд. Не, с много любов съм го правил.

ИНА ШКАРОВА: Само да направя едно допълнение към третия въпрос. Много държа да отбележа огромната работа, която свърши и по албума, и по програмата на представлението Христо Алексиев. Човекът, който се занимава с графичните решения на нашия театър последните три години и половина. Който положи огромен труд албумът да изглежда луксозно, да е отпечатан, както трябва, да е на едно изключително ниво. И отделно албумът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерството на културата, което също не е маловажно.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Приятно гледане.