"Шерлок Холмс и един призрак за компания" - Театър "Възраждане"

Дата на публикуване: Apr 23, 2012 8:36:19 PM

Сезон 2011 - 2012

Шерлок Холмс и един призрак за компания

от Юрий Дачев (по Артър Конан Дойл)

постановка: Бина Харалампиева сценография и костюми: Петя Стойкова музика: Мартин Каров фотограф: Теодора Лилян програма (дизайн): Емил Добрев р о л и    и    а к т ь о р и : Шерлок Холмс – Даниел Цочев Д-р Уотсън – Свежен Младенов Флора Фленeгън – Мариана Жикич Капитан Никълъс Крейг – Георги Златарев Емили Крейг – Яна Кузова Маргарет Бенкс – Татяна Захова Рейчъл Бенкс – Ивет Радулова Септимиус Горинг – Анатоли Лазаров Джон Хартън – Боян Младенов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

07.04.2012

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Добре дошли на нашата пресконференция по празнично време.

ПЕНКА МОМЧИЛОВА: Кажете ни каква е предисторията на спектакъла.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Идеята е на Таня Захова. Аз тук поставих две криминални заглавия - „Капан за мишки“ от Агата Кристи и „Опасен завой“ по Джон Пристли, но в нейната глава се въртеше нещо, което да е написано специално за тях: „Може ли Юри да напише една пиеса за нас по криминален сюжет, ти да я поставиш, Петя да е сценограф?“ - т.е. нашият екип. Това ни се видя интересно, ние с Юри имаме любопитство към криминалните истории. Мислихме дълго какво да бъде, въртяхме се около Агата Кристи, около Конан Дойл, и в един момент Юри усети, че най-близък му е Шерлок Холмс. Още повече, че Холмс никога не е игран на българска сцена. Така стигнахме до това решение. По отношение на самата пиеса и всичко, което е вътре в нея, Юри ще ви каже - точно такава история няма.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Повечето от нас свързват Холмс с Лондон, с някакви имения...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: С „Бейкър Стрийт“ 221 „Б“ (смее се).

Бина Харалампиева и Юрий Дачев

снимка: velyub

ЮРИЙ ДАЧЕВ: ... с „Бейкър Стрийт“, разбира се, с прочутата „Бейкър Стрийт“... с някакви имения с добре поддържани храсти, из които сноват загадъчни фигури... Когато започнах да чета, на мен ми бяха много интересни едни особени морски разкази на Артър Конан Дойл, които открих в една стара книга „Пиратът Шарки“. В някои от тези разкази има престъпления, но го няма Холмс. Друго, което ми се стори интересно, е, че през последната година от следването си в Единбург Артър Конан Дойл заминава като лекар на един китоловен кораб. И сюжетите на някои от тези морски разкази - с много престъпления, с много загадки, вероятно са чути и повлияни по някакъв начин от това пътешествие. Следващото нещо, което прочетох и което ми се видя интересно, е, че Артър Конан Дойл по едно време - това предполагам го знаете, започнал да се усеща заплашен от Холмс. Заплашен, защото Холмс се явил едва ли не пречка да му бъдат признати другите литературни достойнства, каквито той е имал в изобилие. И както знаете, в един момент даже прави опит да го убие, но читателите настояват Холмс да се върне, и Холмс се връща, Холмс възкръсва. Даже се шегувах, че в един момент като че ли Холмс се е превърнал в нещо като Баскервилското куче за Артър Конан Дойл - непрекъснато е ходел по петите му. И на мен ми се видя любопитно от всичките тези обстоятелства: море, китоловен кораб, ледове, които са го сковали - няма къде да избягаш, неизбежното приятелство между двама души... а и модата „Титаник“, която беляза последните 15-20 години. Всичко това някак си се оплете и направих тази игра. Пак ви казвам, в нея са съчетани сюжетите на 4-5 разказа. Всичките персонажи са разхвърляни някъде из тези разкази, само Холмс и Уотсън ги няма, т.е. колкото и да е парадоксално, измислицата да се качи Холмс в тази неприятна компания заедно със своя приятел е моя. От друга страна - и тук спирам да говоря, защото наистина много се раздрънках - аз много харесвам филмите на Гай Ричи за Шерлок Холмс. Смятам ги за изумително кино - капризно, интересно, шикарно, което разполага с всички възможни ефекти, с много трикове. На мен пък ми се видя интересно Холмс да бъде поставен в центъра на едно малко камерно театрално пространство. Видя ми се любопитна властта и възможността на театъра също да обсеби Холмс, и то точно в пространството на този театър. Ето, така се стигна до написването на текста.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Аз много обичам Артър Конан Дойл, тъй като цялата серия за Шерлок Холмс притежава изключителни литературни качества. Конан Дойл е бил много сериозен автор. В края на живота си той започва да се занимава активно със спиритизъм, тъй като жена му умира твърде рано и той търси контакти с отвъдното, за да може да си разговаря с нея - било му е много тежко. Има специална книга на тази тема „История на спиритуализма“, което за онова време е било доста интересно и рядко срещано. Тук искам да кажа, тъй като говорим за спектакъла, че в началото ми липсва малко повече динамика в интерлюдията - трябва малко повече да се сбият паузите и разтеглянето на времето, защото много бавно се навлиза в истинското действие и сюжет. Иначе много добре е постигната атмосферата около Шерлок Холмс. Свежен Младенов играе почти дебилно - има нещо верно в трактовката му на д-р Уотсън (смее се). Таня Захова също е много остро характерна. Другите са ми, така, по в рамките на познатото и тривиалното. Даниел Цочев се старае да постигне Шерлок Холмс. Не зная дали не му трябва още малко фантазност, малко необичайност, необикновеност в поведението, защото в момента вървят два сериала. Единият е по AXN Crime, който е класическата английска серия за Шерлок Холмс с всичките разкази на Конан Дойл, с един много добър актьор в главната роля, а другият е модернизираният Шерлок Холмс - по Fox Crime. И двата ги следя и смятам, че в класическата версия попадението е много добро и може би там Даниел Цочев би следвало да поеме още малко от странността на главния герой. Иначе намирам за страхотно попадение, че сте се спрели именно на Шерлок Холмс. Поздравления, защото наистина в България в театър не е поставян, а Бина Харалампиева определено има усет към точно такива завързани криминални сюжети. Затова намирам, че ще има голямо посещение спектакълът. На добър час.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Мерси.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Дай боже... Ние какво да ви кажем, все пак това е първа среща с публиката, те са малко по-внимателни...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Вижда се.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Съвсем нормално е това. Още повече, че е много гъсто представлението, сложни са завръзките, взаимоотношенията и актьорите винаги при първо представление набират по-скоро самочувствие - залата изведнъж се напълва, вижда се, че е и много топло...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Да, задушно е.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: ... Но имах един много хубав репетиционен период. И аз знам, че в тях самите има страшно много заложени неща, които ще се развият по-късно, в смисъл, ще станат по-уверени...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Те ще улегнат.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Разбира се, това е нормално. При тези първи срещи с публиката обаче винаги има нещо особено и неповторимо. Може би то е в това опипване между актьори и публика - в това крайно събрано пространство, което е различно от всеки друг театър - усещането, че зрителите са на една ръка разстояние... За мен това е нещо, което трябва да се изследва - тази среща между публиката, която влиза за пръв път, и артистите. Защото утре вече те ще са по-сигурни във всичко, ще са минали през първата среща, а да не говорим за по-нататък. На мен винаги са ми много скъпи тези първи срещи с публиката, още повече, че това е един амбициозен, хубав, млад състав - най-вазрастният между тях е Даниел.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Той е доайена.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да, той е доайена. Това е даже смешно в някакъв смисъл, защото всичките са млади, интересни актьори, с потенциал, и аз съм сигурна, че в едно такова представление, което е сложно, на ръба на забавното и сериозното, много гъсто и т.н., те в опорната точка се справиха, определено, и аз им благодаря - чрез вас имам възможност да им благодаря. Благодаря и на вас, че бяхте първата ни публика, че бяхте така мили и внимателни. Усещахме и тишината, и лекото раздвижване - за нас беше много важна тая първа среща... Ако нямате въпроси, да отида да видя артистите.

ЖУРНАЛИСТИ: На добър час.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Успех и всичко добро.