"Цветът на дълбоките води" - Народен театър "Иван Вазов"

Дата на публикуване: Oct 12, 2017 7:23:41 PM

ЦВЕТЪТ НА ДЪЛБОКИТЕ ВОДИ

от Оля Стоянова

Режисьор - Бойка ВелковаКомпозитор - Теодосий СпасовХореограф - Татяна СоколоваДраматург - Розалия РадичковаКонсултант - проф. Евгения ПанчеваФотограф и художник на плаката - Елена Спасова

Роли и актьори:ЕЛИЗАБЕТ I - Бойка ВелковаМАРИЯ СТЮАРТ - Емануела Шкодрева ПЪРВА ДАМА - Вяра ТабаковаВТОРА ДАМА и ПРИДВОРНА ДАМА НА ЕЛИЗАБЕТ I - Ева ДанаиловаСЪР ФРАНСИС УОЛСИНГЪМ - Павел ИвановФРАНСОА и ХЕНРИ ДАРНЛИ - Явор ВълкановПРИЗРАК - Живка ГичеваПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

12.10.2017

КАТЯ ПОПЧЕВА: Няма нужда да ви представям екипа на представлението, което, надявам се, на всички ви е харесало. Затова ще дам думата първо на хората, които го създадоха, и след това на вас за въпроси.

БОЙКА ВЕЛКОВА: Аз съм актриса в Народния театър и преди две-три години завърших режисура. Тогава реших да направя това по-различно пътуване - да застана от другата страна, въпреки че играя и в представлението. И това се случи благодарение на пиесата на Оля, която прегърна моята идея да създаде текст за тези две харизматични, прекрасни жени - две кралици. Благодаря й от сърце. Ето го резултата. Надявам се, че в този час и половина имахте едно приказно пътуване в света на жените - към самотата, властта, и какво ли още не. Толкова теми. Хубавите и големи текстове имат много теми и много гледни точки. Поне така си мисля. И Оля го направи.

ОЛЯ СТОЯНОВА: Да видим какъв е резултатът. От тази страна е доста по-сложно и доста по-трудно. Може би трябва да кажа, че текстът е много дълго писан. Не знам какъв е резултатът, но историята е много интересна. И даже си мисля и се шегувам понякога, че всъщност става въпрос за това кои земи ще останат - останали са имената на земите, останали са имената на откривателите, а също и на поетите. Елизабет I живее по времето на Шекспир, или Шекспир живее по времето на Елизабет I. И понякога се шегувам, че може би е било въпрос на политкоректност - той никога не посяга към тази тема: Мария Стюарт и Елизабет. Това е малко парадоксално, защото историята е благодатна. Мария Стюарт е симпатична като жертва. Двете са много различни. Едната е жената политик, другата е кралицата, която е по-скоро дама и не спират да я обожават. Истината е, че силният период на Елизабет започва в момента, в който тя обезглавява Мария Стюарт. Тепърва й предстои да победи испанската армада, тепърва й предстои да се доказва. Всъщност като казах, че историята е интересна, тя има в себе си и много парадокси. Елизабет I държи в плен Мария Стюарт 18 години, а 16 години по-късно тя слага на престола сина й Джеймс.

БОЙКА ВЕЛКОВА: Споделете нещо и вие.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: На мен страшно ми хареса вашето решение. Спектакълът е много извън модите в момента и в това е неговото достойнство. Той е задълбочен, елегантен, женски - много женски. Страхотно е, че има толкова костюми, че се носят толкова красиво, че жените стоят толкова достойно на сцената и не са положени в мъжкия ракурс на агресия. Но не е ли много протяжен спектакълът? Аз ще ви кажа моето отношение. Някъде към средата на мен ми се стори, че е прекалено равен, но всъщност точно това ми хареса. Защото тази мода на кинематографичния театър уморява и това е някакъв оазис на по-словесния театър. Все пак да се чуе словото, което движи конфликта, защото реалният конфликт е силен и не е на повърхността, той е доста по-вътрешен. Обаче тук колегите се питат: ще се гледа ли това нещо? За мен - ще се гледа. Най-малкото заради красотата на изпълнението. Но вие как мислите?

БОЙКА ВЕЛКОВА: Ами аз мисля, че ще се гледа, защото това е любимият ми театър. Той наистина е словесен, но има и много работа върху актьорската игра, много задълбочени образи. Всеки има своята линия, това са образи архетипи, които се защитават безупречно от тази трупа, на която искам да благодаря, тъй като те застанаха зад мен и ми повярваха. Защото спектакълът е почтен, честен, защото вътре наистина има много красота. Тя е сдържана, благодаря ви, че сте го усетили. И това никак не е малко. Днес по сцените има какво ли не, но ние не се интересуваме от това. В смисъл, аз харесвам много мои колеги, уча се от тях, но това е нашата рожба, която е подкрепена от чудесни млади артисти, от музиката на Теодосий и прекрасния текст на Оля Стоянова. Така че аз мисля, че ще се гледа. Някой дойде в гримьорната и каза: бях в една приказка. Представлението не е толкова дълго. Да, то има неща, за които трябва да внимаваш, да вникнеш - не е повърхностно. Вътре звучи съвременно, модерно, така ми се струва. И наистина е приказно.

РЕПЛИКА: Все пак голямата тема е, че няма власт, която да не стъпва върху престъплението.

Ж. Гичева, Б. Велкова, О. Стоянова, Т. Спасов и Е. Шкодрева

Снимки (пресконференция и поклон): T-now

БОЙКА ВЕЛКОВА: Дори и великата Елизабет, която е много специална, защото първо започва с образованието и културата, след това с търговията, с географските открития и всички останали неща - прави паркове, градини. По нейно време има строителство, архитектура. И все пак ние имаме тъмна страна и си струва да застанем срещу нея. Затова така се казва и пиесата, което е едно прекрасно заглавие. Да застанеш срещу звяра в себе си, срещу мрака в себе си и да се опиташ да го разбереш, да го осветиш и да станеш един по-смислен и добър човек.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: А трудно ли е, когато човек дълго време е актьор, после, когато стане режисьор, да пази хигиената на другия актьор в творчески аспект? Да се прокрадне неговата интенция към образа, към решението, сам да си стигне до изводите, или по-така, по мъжки?

БОЙКА ВЕЛКОВА: Да застанеш от другата страна наистина е невероятно приключение и аз разбрах защо режисьорите понякога са толкова изискващи, сърдещи се. Защото всичко се вижда, както аз го видях и исках да стане по най-добрия начин. И много работихме, и има резултат. В интерес на истината, искам да си остана актриса. Но напоследък нямам работа и затова реших да уча, защото ми се работи.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Вие имате блестящата "коза" (има предвид постановката "Козата или Коя е Силвия?" от Едуард Олби с участието на Бойка Велкова - бел. T-now).

БОЙКА ВЕЛКОВА: Имам неща, които са от 7-8 години.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Защо сте толкова бледа? И двете кралици сте бледи, така без грим. За Мария Стюарт е понятно, но вие... Така ли ще бъдете вие без всякакъв грим - бледа, бледа? Не би ли трябвало Елизабет да бъде по-фрапантна? Чак когато бяхте в резидавия костюм, вие сложихте лек грим и се освежихте (бурен смях).

БОЙКА ВЕЛКОВА: Все пак това е пиеса от ренесансовата епоха, за която има една прекрасна книга, съветвам ви да я прочетете, на Умберто Еко за красотата, където говори за ренесансовата Англия и Италия с характерната за онова време сдържана красота, без почти никакъв грим. Това е. Погледнете Мадоните на Леонардо да Винчи. Мона Лиза там няма грим. Ние се интересуваме от това, от една изчистеност, защото за нас по-важен е вътрешният процес, отколкото да имаме повечко руж или сенки на очите. Искаме да се докоснем до тези шедьоври в световната живопис.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: То истината е всъщност, че Елизабет налага оловната пудра. Розовият цвят е простеел - това е закон.

БОЙКА ВЕЛКОВА: Ако искате да не се занимаваме с това. Тя накрая се появява така, както трябва да се появи.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Нали мога да задам един въпрос?

БОЙКА ВЕЛКОВА: Разбира се.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: За мен е любопитно как се е състояла срещата между вас като режисьор и пиесата. Дали вие поискахте тази тема или тя ви беше предложена - вече готова пиеса?

БОЙКА ВЕЛКОВА: Аз поисках темата.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Специално е писана. На мен така ми се и стори, затова задавам този въпрос.

БОЙКА ВЕЛКОВА: Да, писана е за мен и за Емануела Шкодрева.

ОЛЯ СТОЯНОВА: Даже мисля, че те се бяха отчаяли по някое време. Срещнахме се с Бойка, тя предложи, и аз й казах, че трябва да реша, да видя дали темата ще ме подтикне да пиша.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Това е любопитно да се разбере: че вече се случват пиеси, които предварително са зададени като тема и има драматурзи, които го правят.

БОЙКА ВЕЛКОВА: Благодаря за този въпрос, защото това толкова рядко се случва и е прекрасно. Дано да продължава така.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: А колко време отне?

ОЛЯ СТОЯНОВА: Първо трябваше да проверя дали ми харесва историята, защото и аз почти нищо не знаех за нея, освен кои са Мария Стюарт и Елизабет - отгоре-отгоре. Потънах, буквално, за повече от година. Затова даже се шегувам, че Бойка сигурно се беше отказала и отчаяла като не се появих цяла година. Много история - две години и половина продължи самото писане на текста. И даже понякога си мислех, че няма изобщо да изплувам от този текст, понеже има много богат архивен материал. Всъщност романите не ми вършеха работа, филмите - също, защото ти трябва документален материал, за да знаеш какво се е случило, да се оттласнеш и оттук нататък да създаваш. Запазени са писмата, запазени са дори гоблените, бележките, които са писали, бижутата, които са носили. Може би трябва да се поучим от това отношение към архива и към документа.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: А дали в този дълъг процес от две години и половина е имало, да предположим, творческа намеса и от режисьора в самото създаване на пиесата?

ОЛЯ СТОЯНОВА: Да, има една сцена - с тютюна, която ни трябваше по много практична причина за това представление. Принцовете Франсоа и Хенри ги играе един и същи човек. А там сцените бяха една след друга и ни трябваше техническо време, за да се преоблече. Така че единствено тази сцена е добавена.

БОЙКА ВЕЛКОВА: Сцената с картата също е допълнително написана.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Дали е имало образи, които режисьорът е пренесъл върху пиесата, преди тя да бъде завършена, след като процесът е продължил две години и половина?

ОЛЯ СТОЯНОВА: Аз всъщност гледах за пръв път спектакъла... - това е третото ми гледане.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не, не за режисурата, а за създаването на пиесата. След като темата е подадена от режисьора...

ОЛЯ СТОЯНОВА: Имаш предвид дали сме писали заедно? Аз съм писала пиесата.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Няма как, ние живеем във визуална култура, в такава епоха живеем. Има образи, които, след като темата е зададена от режисьора и това е било процес между вас...

ОЛЯ СТОЯНОВА: И камериерките, и Мария Стюарт, и Елизабет присъстваха в спектакъла.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Моля?

ОЛЯ СТОЯНОВА: Присъстваха всички преди това в текста - и Елизабет, и Стюарт, и Уолсингъм...

БОЙКА ВЕЛКОВА: Нещо, което е привнесено, това е Живка.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Как избрахте Емануела и какво беше вашето предизвикателство при изграждането на образа и при този травматичен сблъсък между двете?

БОЙКА ВЕЛКОВА: Емануела е избрана по принцип, защото за нея е писана ролята. А другите актьори съм ги гледала, те са мои колеги, харесвам ги много и ги поканих. Искам да ви представя Павел Иванов, който се надявам да стане член на нашия театър, и Явор, който е студент първи курс - вече за втори. Мисля, че са прекрасни. Също и Вяра, с която сме в една гримьорна и обичаме да ходим заедно на театър и да обсъждаме видяното. Ева, с която съм работила за малко и после тя отиде в друга пиеса. И кой друг? - Живка. Това е. Харесах ги и работим заедно.

ВЯРА ТАБАКОВА: Аз искам да кажа нещо, ако ми позволите. Изключително съм респектирана от начина по който Бойка като режисьор не се отказва. Беше доста дълъг процесът на писане, на търсене, и това, което мен наистина ме респектира и много впечатли, е начинът по който тя не се отказа от това да бъде и режисьор. Това е голямо предизвикателство и голям неин успех. Просто работи много професионално, на 100 градуса, изискващо. И се надявам резултатът да бъде оценен. Така че, като режисьор да й пожелаем на добър час. Един такъв достоен дебют, смятам, че е нещо много значимо и незабравимо. Защото не е лесно, трябва характер.

КАТЯ ПОПЧЕВА: Колеги, ако пропуснем въпроса за мъжкия грим, да ви припомня факта, че музиката е композирана от Теодосий Спасов. Може би ще бъде интересно да научите и неговото вдъхновение.

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Аз се вдъхнових, първо, от текста и оттам се отвориха пространства и посоки. Но имах шанса от много близо, на една ръка разстояние, да общувам с режисьора (смях). Според мен музиката трябва да одухотвори още малко произведението, наречено спектакъл. Скоро чух един коментар от хора, които се появяват около репетициите, че съм използвал много хубави, автентични теми. А всъщност едната ми дойде, ставайки от сън, на ръба на леглото, а другата (финалната) ми беше подсказана от песента. Благодаря много за тази френска приспивна песен. А останалите - също някъде около кухнята, излизайки от вкъщи... и така. След това седнах, написах едни нотички, разхвърлях ги, оркестрирах ги - и така се получи (смях).

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Много е хубаво - и музиката ви е много хубава, и всичко.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Много е красиво, в началото особено.

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Благодаря ви. То е изпълнено то Емил Йорданов, който е от радиооркестъра.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Аз даже бих попитал защо толкова малко музика? Като че ли още музика носеше.

РЕПЛИКА: О, не беше малко.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: И текстът - просто, носи още от тази музика.

БОЙКА ВЕЛКОВА: Сигурно, но това е нашата гледна точка, която споделяме с публиката. Представлението, надявам се, да се развива. Днес за пръв път имаше публика. И мисля, че всички се справиха мъжки, защото публиката е нещо много живо - понякога е студена, понякога те подкрепя. Ние минахме през това, за което сме благодарни, и ще се калим. Надявам се да имаме още повече лекота и чувството за хумор, което е заложено, да излезе още повече. Така че това е нашата гледна точка.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Какви текстове ви се поставят? Да кажем, нещо, което сте чели или пък изпуснали да изиграете?

БОЙКА ВЕЛКОВА: Поставят ми се хубави текстове (смях).

РОСИЦА ЦОНЕВА: Да ви пожелаем успех, защото спектакълът, текстът е много съвременен, пиесата е страшно съвременна. Нямахме усещане, че това беше условно, че ставаше дума за тези героини. И защото имаше много добър екип. И мъжката част, макар и малцинство, се представи много добре (смях).

БОЙКА ВЕЛКОВА: Нашите млади колеги.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Мислите ли, че има ренесанс на българската драматургия? Публиката проявява ли вече интерес към български пиеси?

БОЙКА ВЕЛКОВА: Надявам се да проявява, защото без българска драматургия няма български театър. Това е радващо, че имаме хора като Оля, а и други млади автори, които печелят конкурси. Дори фондация "Аскеер" награждава за българска драматургия, което е толкова хубаво, защото някога, когато бях млада, имаше преглед на българската драма и театър на четири години. Така че, да, има ренесанс, има възраждане, и дано да има повече любопитни текстове.

ОЛЯ СТОЯНОВА: Предполагам, че всички знаете имената на хората, които пишат. Само в конкурса в Нов български университет за нова пиеса са участвали над 80 човека. Тоест, сигурно е въпрос на време, а и защо да е въпрос на време, има хора, вие знаете имената и на Георги Тенев, и на Елена Алексиева, сигурно пропускам някого, но в момента не мога да се сетя. Така че добри текстове сигурно тепърва предстои да видим.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Там е работата, че за да има драматургия, трябва да има режисьори, които да искат да ги направят. Защото не е достатъчно да бъдат написани пиеси, нали трябва да има някой, който да ги постави.

ЕВА ДАНАИЛОВА: Искам само да добавя, че този месец има премиера на още едно представление по текст на Оля в Стара Загора, в кукления театър. Значи за един месец две премиери.

ОЛЯ СТОЯНОВА: То е просто въпрос на случайност. И може би също е такава случайност, че и двата текста се занимават с проблеми на жените. Жените са главни герои. Но ако тук имаме кралици, в Старозагорския театър пиесата се казва "Жените от портокаловите градини" и се занимава с жените, които работят, берат градини, берат ягоди, т.е. в съвсем другата крайност. Всички знаем, че има такива неразказани истории. Историите на малките хора са ми по-интересни.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Казвате кукления театър, значи с кукли ще бъде спектакъла, така ли да се разбира? За децата ли е предназначен?

ОЛЯ СТОЯНОВА: Не, театър за възрастни.

ЕВА ДАНАИЛОВА: Аз мога да споделя, че за мен беше изключително приятно и много вдъхновяващо. Бойка Велкова, освен че е актриса, която съм гледала от малка, е наистина много вдъхновяващ режисьор. Тя успява да пренесе нещата, които я вълнуват и които са я запалили, върху нас и да ни провокира. И е много хубаво да познаваш и автора и да можеш да си говориш от време на време с него. На мен не ми се е случвало досега.

ОЛЯ СТОЯНОВА: Особено ако той се появява (смях).

ЕВА ДАНАИЛОВА: И за прекрасната музика, и прекрасните колеги. Много беше хубаво.

ОЛЯ СТОЯНОВА: Да, заслугата е на Бойка, която води цяла битка, за да се осъществи този спектакъл. И си мисля, че много хора биха се отказали, но това е хубаво, човек да може да постига нещата, които реши, че трябва да направи. Всъщност, ето пример за силни хора. И Бойка, и Емануела бяха в началото на този спектакъл, и си го доведоха докрай.

ВЪПРОС: Живе, ти какво ще кажеш?

ЖИВКА ГИЧЕВА: Какво да кажа? Да ви обясня ли откога познавам Бойка? Кандидатстваше ВИТИЗ. Сега не знам, правя някакви луфтове... Бях приятно, ама толкова приятно изненадана като ме покани. Викам й: не знам какво е, идвам, идвам да гледам, на място ще говорим. И още първия ден, като видях на какво ниво са на репетициите, казах: Бойче, то почти е станало представлението, дано да ти се впиша. Нейно решение, мое изпълнение - отговорността е моя, разбира се, и се надявам, че с нещо допринасям, а не да отнемам. Вие ще кажете. Това ми е надеждата. Е, благодаря за вниманието, толкова мога да кажа.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А в процеса на работа нещо съкращавахте ли, променяхте ли в текста?

БОЙКА ВЕЛКОВА: Не, много малко е съкратено. Текстът е много красив, много съвременен.

РЕПЛИКА: И дълбок, и смислен.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: И смислен, да, и затрогващ.

ОЛЯ СТОЯНОВА: Ако няма повече въпроси, може би да благодарим на хората, които го направиха и които ще го държат през цялото това време.

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Там е екипът, който се грижи за звука, и се справиха чудесно. Благодаря им. Ще ги почерпя (смях).

КАТЯ ПОПЧЕВА: Колеги, благодаря ви. Оттук нататък ще имате възможност за още срещи с екипа. Да им пожелаем на добър час.