"Том Сойер" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Oct 16, 2016 3:20:15 PM

ТОМ СОЙЕР

по Марк Твен

Постановка - Петринел ГочевСценография и костюми - Теодора ЛазароваМузика - Ян РуменинПревод - Нели ДоспевскаКонсултант кукли - Ивелина КолеваАвтор на песните и снимки - Гергана ЗмийчароваУчастват: Алиса Атанасова, Василена Атанасова, Христина Караиванова, Жени Александрова-Лечева, Стела Ганчева, Христо Пъдев, Емил Котев, Христо Мутафчиев, Атанас ЧоповПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ14.10.2016БИНА ХАРАЛАМПИЕВА (директор на театъра): Добър вечер на всички. Радвам се да се видим отново на втората ни премиера за сезона. Тези от вас, които следят работата на Малък градски театър "Зад канала", знаят, че ние не поставяме често детски пиеси. Няколкото заглавия, които се играха в нашия театър, бяха много интересни и не минаха незабелязано. Но в последните години не ни се появи истински добро заглавие и човек, на когото да възложим задачата да направи детско представление. А сега изведнъж нещата се събраха на едно място. Един път, Петринел, който ясно заяви желанието си да направи детско представление (тъй като е многодетен баща, предполагам, че това е начинът, по който се опитва да се свърже в някакъв смисъл със собствените си деца), и от друга страна, детското представление някак си топли душата. Ние имаме една хубава млада група, както знаете, в нашия театър, а заглавието "Том Сойер" е нещо, което би привлякло всеки театрален директор, а пък ако той е и режисьор, ще вика "ура" след това. Така че ние имахме щастливото хрумване да поставим в театъра тази пиеса. Тя е с адрес децата, но като имам предвид, че всеки от нас възрастните е чел "Том Сойер", предполагам, че спектакълът би бил интересен и за всички останали. Постановъчната група е с режисьор Петринел Гочев, художник - Теодора Лазарова, която вече има три неща при нас и е човекът, към който театърът трайно изпитва любопитство, и музикантът Ян Руменин, на когото се доверяваме. Надяваме се, че ще ви хареса това, което са измислили в този спектакъл. Сега давам думата на Петринел.

Петринел Гочев и Бина Харалампиева

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: "Том Сойер" е моя мечта за сцена още от втори курс. Тогава Маргарита Младенова ни постави такава задача - "Ограда". Моят материал беше "Том Сойер". Оттогава тази идея витае около мен. Бина също се оказа отворена за това заглавие. Не знам дали за всички е така, но за мен "Том Сойер" е книга, която много харесвам. Помня мястото, където ми я подари майка ми. Това беше в Балчик - на едно море лятото, от втори за трети клас, и аз оттогава не съм се откъснал от нея. Преди това, разбира се, съм захранен и с невероятните разказвачи Апостол Карамитев и Славка Славова, знаете, онази много добра драматизация на "Балкантон" преди много години. И така, аз съм расъл с този герой. И все ми се струва, че всички сме расли с него, а може и да не е така. Това, което зная, е, че моите деца трудно могат да го вместят сред всички нови герои, които се появиха в детската литература в последните десетилетия. Настоявам пред тях да разгърнат тази книга. Това е и нашата мисия - да накараме децата, когато се приберат вкъщи, да разгърнат тази книга, защото ние не можем да обемем целия роман. Силно се надявам да предизвикаме желанието им да навлязат сами в света на Том, защото след това идва и Хъкълбери Фин от "Приключенията на Хъкълбери Фин". Другата сложна задача за нас: да бъдем готови и адекватни срещу критичния поглед на родителите, които ще доведат децата си. Трябва да направим съпричастни родителите към преживяването на децата, или те да имат свое собствено такова. Следователно представлението е опит и за сериозен театър, естетически издържано. Това е в общи линии за замисъла. За трупата (знам, че това ще прозвучи ужасно клиширано), но аз съм влюбен в тях. Не се познавах с тези хора, гледал съм двама - трима през годините, познавам ги като имена, но тук беше много лично и много бурно като живот през този месец и половина. Обичам ги и не ми се разделя с тях. Не искам да свършват тези репетиции, но в края на краищата трябва да прекрачим границата, наречена премиера. Надявам се да се срещна пак с тях, защото са невероятни. Много ме изненада това, че сред младото поколение актьори има хора, които са с желязна дисциплина и отношение към работата като сериозни работници в дейност, в която имат мисия. Това е изключително обнадеждаващо. Виждаш хора, които са възпитани - имат устои, и са влезли в това изкуство на сериозно. Колко ще продължи това, не знам, но те тук, сега, стоят по този начин: дават всичко от себе си, без това да звучи преувеличено. Абе, отдадени хора на тази игра. И така, питайте ме вие нещо.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: За главния герой като характер и как един възрастен актьор ще влезе в играта на детското откриване на света?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Мисля, че в някаква степен всеки актьор влиза по този път в откриване на всеки един образ.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Да играеш дете е малко по-особено.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Какво точно значи дете? Децата не знаят, че са деца, не се възприемат като деца. Аз имам четири деца. Две от тях са момичета и са по-големи, но имам един син на седем и друг, който е на десет. Когато им заговориш с вдетинен тон, те те гледат с едно такова снизходително разбиране към твоята неподготвеност да общуваш с тях като с равни. И много добре разбират кога ги лъжеш и кога се опитваш да слезеш до нивото, на което те не са обаче. Те не се възприемат като деца. Те се възприемат като деца, когато ние им кажем, че са деца. Те приживяват собствената си свобода и собствените си проблеми - огромни, тежки, като нашите (ние въобще не подозираме какви са), със същата тежест и мъка, както това се случва при нас. Така че полезният ход е да не се опитваме да имитираме това, което виждаме отвън, защото няма да сме достоверни. И децата ще проявят снизхождение, но няма да ни разберат.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Актьорите ни са доста млади, не са толкова далече от чисто детското. Една Алис, например, си е напуснала детството съвсем наскоро.

ВЪПРОС: Как се справяте с психологията, защото в романа има много психология? Децата нямат търпение за това нещо, за психологизирането върху героя. Те са свикнали така: дай, на, къде си, тук съм, след пет минути и т.н.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Мисля, че романът е великолепен и не е точно детски, защото когато Марк Твен разгръща своя психологически анализ, той не го прави през героите - там присъства много сериозно авторовият глас. Така че, когато ние успеем да отделим пластовете, което се налага в драматургията, тогава децата някак си са автентични. Но аз мисля, че всеки драматургичен материал върху "Том Сойер" би бил изключително постен без авторовия глас. Затова ние имаме вътре и авторовия глас. Не може там да не звучат някои от прозренията му.

РЕПЛИКА: Ето, това е.

БОЙКА АСИОВА: А имате ли отношение към тази мания в Америка за смяна на понятията?

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Политическата коректност ли?

БОЙКА АСИОВА: Т. нар. политическа коректност - че негрите не са негри, а чернокожи. Имате ли такъв проблем?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Да кажем, че имаше такъв проблем.

БОЙКА АСИОВА: По-скоро, смятате ли, че трябва да се съобразите с това изискване в Америка?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Бих казал, не. Драматургично този въпрос се реши от само себе си. Не се наложи аз да се превръщам в някой, който удря по масата и казва: аз ще си наричам негърчето Джим негърче, няма да го наричам чернокожче, или както е политически коректно.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: На български тези понятия нямат това значение и ние не ги възприемаме по този начин.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Афроамериканци.

БОЙКА АСИОВА: Те се опитват да наложат в целия свят това понятие. В нови издания...

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Имахме специален разговор с актьорите, защото точно в този смисъл Индианеца Джо е особен герой. За децата индианецът е много положителна фигура. Тук обаче той е злодея. Викам им: хора, на моите деца как да им кажа, че Индианеца Джо е някакъв злодей? Нека да наблегнем на това, че той е метис, не е чист индианец, някакъв местен скитник - с такава биография, която го е довела до общественото положение, в което се намира. Обаче накрая те надделяха с това, че хората, които харесват книгата, не биха ни простили тази подмяна: да го наречем, примерно, Скитника Джо или Метисът Джо.

БОЙКА АСИОВА: То е нелепо.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Нелепо, да.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: А защо Том е актриса?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Защо Том е актриса? В тази драматизация, за която ви споменах, го играе Славка Славова.

РЕПЛИКА: И Лора Керанова го е играла.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Да, но ако трябва да отговоря по-сериозно, според мен детският човешки вид, който е различен от този на възрастните, е по-близо до женското присъствие. Ако на моите момчета им пусна коси и ако облекат едни рокли, няма да ги различа много от момичетата. Те са някак си равнопоставени. Там няма изявен пол. Докъм десет-единайсетгодишна възраст е така и взаимоотношенията им не се градят на половите характеристики толкова категорично, както при нас. Те страшно много си прескачат в групите. Разбира се, те и много се разделят, изясняват си кой каква роля ще има в живота. И отново се смесват, непрекъснато имат интереси в дейностите на едната група, в дейностите на другата група. И защо Том се играе, да кажем от момиче, не точно жена - е интересен въпрос, но също толкова интересен въпрос е - как би се играл Том от един двайсет и пет годишен мъж. Аз лично не бих му вярвал. Ще изглежда наивен. Не искам да се занимавам с такова решение - няма да ми е убедително. И ви казвам, че Алис се справя. Имах съмнения, но Бина Харалампиева ми каза: Довери ми се, аз съм с достатъчно опит. Казах й: Добре, ще ти се доверя, но ще си взема няколко дена, да разбера. Тя каза: Добре, загуби си това време. В края на първия ден вече знаех, че това е човекът. Тя е невероятен мотор. Не знам дали при нея не играе роля родът. Коко Азарян навремето твърдеше, че е най-нормалното нещо в една театрална фамилия или на художници, музиканти, доктори - да се предаде нататък някакво знание, някаква друга окултуреност. И тук това мен ме респектира много силно. Това е работник на сцената от най-сериозна и задълбочена класа. Мотор. Не искам да пренебрегвам другите - всички са великолепни, но изборът на Алиса Атанасова за ролята на Том Сойер е единствения ми възможен ход. Алис е великолепна. Тя работи на сцената бе, хора, ама работи, както се върши работа, която обичаш. И то в игра, което е парадоксът на театралното занимание - да работиш, но да играеш. Много говоря, спирам.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Много ти благодарим. Не винаги се срещат емоционални режисьори. Аз обичам такива. В някаква степен и аз самата съм доста емоционална. Да го пуснем ли да отиде при артистите? А на вас да ви пожелаем приятно гледане. Става ли така?

РЕПЛИКИ: Да. Става.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Добре, приятно гледане и ако ви хареса представлението, можете да ни помогнете. Тъй като родителите нямат навика да си мислят, че тук се случват и детски представления - да разказвате на близки, приятели, хора с деца, да заповядат и да гледат представление в Малък градски театър ЗА ДЕЦА.

ВЪПРОС: Винаги ли ще бъдат вечерни?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не, това са единствените две вечерни представления, по-скоро за родителите, които ще зарибим да си доведат децата. Желая ви приятно гледане.

Поклон и цветя за Христо Мутафчиев

Снимка: T-now