"Ритъм & блус 2" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Jan 11, 2011 9:29:11 PM

Театрален сезон 2010 - 2011

"Ритъм енд блус 2"Музикален спектакъл на Румен Цоневдекор и костюми - Петя Стойковавидеодизайн - Светослав Кокалов, Владимир Алексиев, Филип Аврамов

фотограф: Симон Варсано

участват: Христо Мутафчиев, Филип Аврамов, Стела Стоянова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Албена Михова, Йорданка Илова, Симеон Бончев, Жени Александрова-Лечева, Милена Спиридонова, Красимир Спиридонов, Христина ПиповаПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

11.01.2011

РУМЕН ЦОНЕВ: Добър вечер на всички. Малко е хладно тук според мен. Значи, ще бъде кратко, но съдържателно.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Седнахте ли вече, добре ли сте настанени? Това, което искам да ви кажа тази вечер е, че вие сте на първата ни премиера за 2011 година. Това е авторският спектакъл на г-н Румен Цонев - авторски спектакъл в пълния смисъл на думата, и има една малка подробност, която никак не е за подминаване. Освен авторски, този спектакъл е и в някакъв смисъл изповедален. Румен в това представление, което по своята сложност, по своята конструкция, е на малко по-високо ниво от това, което той направи с „Ритъм енд блус 1“. Тук той ще се опита да ви предаде част от своята връзка с музиката - как е започнало всичко това у него. Ще видите един спектакъл, който е изключителен по своята сложна вътрешна конструкция. Казвам всички тези неща, защото той от излишна скромност може би ще ви спести. Това е едно представление, за което той подготвяше своята публика в „Ритъм енд блус 1“. Ще ви вкара в едни малко по-дълбоки води от тези, в които се движехме преди това. Мисля, че публиката ще е готова за тях. Актьорите са изключително вдъхновени и предполагам, че той ще го спомене - вътре има един много личен монолог, който той е предоставил на един много важен за него актьор в това представление. Моята молба е да му обърнете специално внимание, защото думите, които той е наредил вътре в този монолог, са изключително важни за него като творец. Те са може би, как да кажа, един начален трамплин към всичко онова, което му се е случило в една наистина блестяща музикална кариера, която той е имал и продължава да има. Надявам се представлението да ви развълнува, както успя да развълнува нас. Ние, както с него сме си казвали, сме ревали с глас на някои от нещата, които ще видите тази вечер. Откриваме годината с този спектакъл и сме в репетиции със спектакъла „Под контрол“ на Зонтаг, френски автор, но с този въпрос ще ви занимаваме значително по-късно. На ваше разположение е Румен Цонев. Имайте грижата да му оставите малко време да се види с актьорите преди началото на спектакъла. Знаете, че музикалният спектакъл изисква особено сериозна концентрация. Благодаря ви, че сте с нас тази вечер.

РУМЕН ЦОНЕВ: Госпожа Харалампиева каза доста неща, надявам се да са верни, но не оставайте с впечатление, че вътре има само тези неща, които ни карат повечко да се вълнуваме. Това е един забавен спектакъл, един калейдоскоп, дори в известен смисъл може да се предположи, че това е циркът на живота. Въобще моята концепция за музикалния театър - сега съм принуден, ще ме извините в качеството си на професор да кажа няколко по-сложни изречения, след това ще се опитам да го преведа на по-човешки език. Типът музикален театър, който ме интересува, е, знаете... гледал ли е някой „Ритъм енд блус“, спектакълът?

ЖУРНАЛИСТИ: Да, да, да...

РУМЕН ЦОНЕВ: Е, няма такова нещо, нали? Не може да се сравни, в смисъл, еквивалент някакъв да се намери, защото това не е нито чист мюзикъл, нито е оперета, нито е водевил или нещо подобно, въпреки че общото между тези неща, както и операта, е, че музиката е в главната роля. Мен ме интересува един тип музикален театър, който аз имам възможност да практикувам от вече 21 години във Франция в „АТЕМ“ (Ателие за театър и музика) - най-големият европейски център за музикален театър, където аз съм музикален директор от почти 21 години, т.е. през мен минава целият репертоар на съвременния музикален театър. Това е много удобна позиция, освен моите лични спектакли. Два пъти повече съм благодарен на Театър „Зад канала“, защото той беше единственият, който преди четири и повече години, мисля, ми протегна ръка и засега си остава единственият театър, в който бих направил това нещо, и го повтарям - с удоволствие. Няма да крия, че след първото представление си счупиха краката всички директори да се тюхкат: „Ах, как те изпуснахме, що отиде там, що не дойде при нас?“ Е, това е положението. И няма да крия, всичко това се случи, защото съществува Христо Мутафчиев. В основата е на всичко - на идеята, на контакта с прекрасната г-жа Харалампиева, с актьорите, които той ми посочи... Аз имам мои студенти, които съм поканил също в спектакъла. Знаете колко е важно, особено в музиката, където хармонията е в един чист вид, да има хармония между актьорите, между изпълнителите, хората на изкуството в буквалния смисъл на думата. Няма нужда от големи индивидуални звезди, трябва да има една изключителна вътрешна споеност между гласовете на тези хора, за да могат те заедно да отлитнат нагоре така, както Господ чува света. Всички гласове едновременно - това е един прекрасен небесен хор, горе. И не съм го казал аз, казал го е Моцарт. И по този начин ви издадох една-две реплики от спектакъла, който ще гледате след малко. Сега да се върна на моята концепция за съвременния музикален театър. Защо съм във Франция? Не защото е най-лесно, а защото този тип музикален театър е създаден там и единствено той ме интересува. Аз съм започнал в Америка с мюзикъли и с черни, не чернокожи, бих казал, за да не излезе друго, актьори, които са царе на това нещо. Не ми е достатъчно, разбирате ли. От малък още, уверявам ви, когато виждах един голям артист, музикант, който излиза на сцената за рецитал, върви спънато, поклони се вдървено, след това, ако е добър, той свири прекрасно, той е органичен, и като свърши - пак така с рокличката, с токчетата (тропа с крака) и си замине. Това абсолютно не е достатъчно, ами музиката е много повече от това, което ни се предоставя. И затова предпочитам да работя с актьори, които живота ми скъсяват, докато стигнем до резултата, но след това съм хиляда пъти по-доволен, защото актьорът не пее с гласа си - той пее с очите си, със сърцето си. Това с нищо не може да се замени. Типът музикален театър - това е един вид изобразяващо изкуство. Не мога да го кажа, защото няма точна, позната дума, с която да си послужа засега. Изобразяващо изкуство, в което сценичното действие е композирано с прецизна организация на времето. Музиката ни дава организация, има тактове, знаете, осмини, шеснайстини. В театърът всичко е малко по-условно в темпоритъма. Прецизната организация на времето, практически с неограничен брой от изразни средства - примерно се правим на маймуни, след това има неща, които са малко по-големи глупости - които са свързани, поддържат структурни връзки едни с други. Или, за да ви го кажа малко, може би, по-емоционално - това е животът, такъв какъвто аз го виждам, ако станеше музика. Това е вътре в спектакъла. Не търсете кой е майката, кой бащата, логични връзки и задълбочени... такива...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Сюжетни линии.

РУМЕН ЦОНЕВ: ... психологически страдания. Няма да намерите такова нещо, няма и нужда. Не си задавайте въпроси, оставете да ви води главният герой - музиката, доверете се на нея. Нашите учители тук, в това представление, са най-великите композитори на света. Доверете им се, и не ни се сърдете, че по един атрактивен, понякога малко по-краен, начин, но с огромна любов към оригинала, ние поднасяме един сложен репертоар, както каза г-жа Харалампиева, наистина сложен. Знаете колко е деликатно да се намери връзката, границата, между това да поднесеш нещо сложно на публиката, и да преминеш границата, да прекалиш, тя нищо да не разбира, да се озлоби и да изглежда глупава. Нали разбирате, това е смъртта на един артист, ако премине тази деликатна граница? И, надявам се, ще оцените този забавен начин не като подигравка или несериозно отношение към една безспорна класика, а като един опит на едни млади хора със самоирония към собствената си несъвършеност да кажат колко обичат тази музика. Няма да крия, че повечето от тях откриха много композитори и произведения, и това е нормално, това не ги прави по-малко рефлективни и по-малко интелигентни, нали? Заедно с всички актьори нашата цел е да възпитаме у публиката малко по-различен вкус от това, което всеки ден бихме могли да слушаме, и може би някой ще хареса и този тип музика, поднесена по тоя малко, надявам се, по-приемлив начин. Но музиката е в главната роля. И като казахме в главната роля, аз тук съм си взел (приготвя се да прочете имената на артистите, които участват в постановката - б.р.)... Нали знаете, някои казват: няма да ги изброявам, за да не пропусна някого, а те умират от завист да не се чуе някое друго име, нали - да не пропусне някой. Ами кажи ги, бе. Аз ще ги кажа всичките, да знаете (смях): Христо Мутафчиев - ако има въпроси към неговото участие, мога да ви отговоря, Филип Аврамов, Стела Стоянова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Албена Михова, Йорданка Илова, Симеон Бончев, Жени Александрова, които познавате от първия спектакъл на „Ритъм енд блус“, и има трима нови участници - това са актрисата Милена Спиридонова, и двама мои студенти от Нов български университет, които ви моля да запомните. Това са Красимир Спиридонов, който ще свири на пианото, и сме в ръцете му в буквалния смисъл на думата два часа почти, и Христина Пипова, която ще чуете с едно соло на една много красива българска песен. За да ви е интересно, няма да казвам повече. Има ли въпроси към мен?

ПЕНКА МОМЧИЛОВА: Обяснете за участието на Христо Мутафчиев.

РУМЕН ЦОНЕВ: Няма нищо извънредно, нищо шокиращо, нищо особено, да не кажа атрактивно и клюкарско в това, че Христо Мутафчиев присъства на първо място в един спектакъл в неговия театър. След този инцидент (прекаран инсулт - б.р.), той се завръща на сцената по начин, който ще видите, позволете ми да не ви кажа буквално какво ще бъде, за да запазя вашия интерес. Нищо, пак повтарям, особено и извънредно не виждам в това, че един актьор е на сцената в собствения си театър, там където му е мястото.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: И за пръв път в това представление той беше в салона снощи.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Това го чухме и по телевизора.

РУМЕН ЦОНЕВ: Така ли?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Това беше изключителна изненада за състава. Само ние двамата с Румен знаехме, че ще дойде.

РУМЕН ЦОНЕВ: Искам само това да ви кажа накрая. Той с неговия си начин на говорене, разберете, това, което ще видите, може би не е идеално като пропорции, като произношение, или други такива неща. Никога няма да бъде в това състояние, в тази възвисеност на духа, нали, след време всичко ще бъде наред. Това повече няма да може да се изиграе, моля, оценете това нещо. Излизаме от всякакви професионални рамки. Като свърши представлението, той каза: иде ми да летя, да летя тука сега из театъра. Знаеш ли какво ще направя утре: като стана, ще ги счупя тия крака от ходене. Разбирате ли - да ходи, да лети... Това е Христо...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: И викаше, и му се чуваше гласа в салона...

РУМЕН ЦОНЕВ: Свири, вика (смях).

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Той е емоционален.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да. Най-изумителното (обръща се към Румен Цонев) - не знам дали го видя това: в моменти, в които страшно харесваше колегите, понеже едната му ръка е още превързана, той пляскаше така (показва) - по бузата си. Изумително, невероятно.

РУМЕН ЦОНЕВ: Има може би знаци, нали знаете, всичко е написано, може би и вие сте съгласни с мен - има знаци, които ни дава съдбата, и ние, за съжаление, почти никога не ги разчитаме, или след като стане късно, казваме: ето, това ми беше казано, защо не го направих. Мисля, че при цялата тази история, която се случи, това са знаци на съдбата, това са неща, които трябва да преодолеем и вътре има вплетени много повече от едни професионални и дори приятелски и колегиални отношения. Дано това нещо да съществува в спектакъла като цяло. Ако няма други въпроси, ще моля да ме извините... Да, кажете, с удоволствие ще ви отговоря.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ (кинокритик): Първия спектакъл „Ритъм енд блус“ гледах... беше много след премиерата, месеци или години бяха минали, но по такъв начин мина, сякаш беше предпремиерно представление, така ми прозвуча. Сутринта слушах Христо - двамата ви слушах. Преди няколко месеца, когато се случи това с него, питах мой приятел от театъра да ми каже нещо повече, за да го сравня с моя собствен инсулт. Той вика: подписахме декларация да не разпространяваме нищо, което е похвално. Но днес като го слушах, според мен е все пак хеморагичен, а не исхемичен инсулт. Като пожелание - този спектакъл да е още по-добър от първия и да се играе поне дотогава, докогато Христо пълноценно, както в първия, ще изиграе ролята си.

РУМЕН ЦОНЕВ: Чул ви Господ, благодаря ви от сърце. Прегръщам ви всички, приятно представление.

ЖУРНАЛИСТИ: Успех.

РУМЕН ЦОНЕВ: Благодаря ви, довиждане.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: И аз ти благодаря още един път. Благодаря ви за това, че бяхте с нас тази вечер. Надявам се да изпитате истинско удоволствие. Приятно гледане желая на всички.