"Прощална вечеря" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Nov 01, 2017 9:11:42 PM

Сезон 2017 - 2018

ПРОЩАЛНА ВЕЧЕРЯот Александър дьо Ла Пателиер и Матийо Делапорт (Копродукция с Театър "Константин Величков" - Пазарджик) Постановка - Здравко МитковСценография - Петър МитевФотограф - Елена Ненкова Участват: Михаил Билалов, Ана Вълчанова, Николай Урумов ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

31.10.2017

ИНА ШКАРОВА: Добре дошли. В края сме на един наситен на премиери месец в Сатирата - силно начало за сезона. Вие вече гледахте "Кради по-малко!", потвърдихте моите думи. И ето сега "Прощална вечеря" - пиеса, писана от приятели, които в последните двайсет години са заедно всекидневно, за да работят, да обменят идеи и да си споделят впечатления. Странен тандем - рядък случай в историята на литературата. По сходен начин при нас един приятелски кръг - хора, които преди една година направиха "Името" (първата пиеса на двамата автори Александър дьо Ла Пателиер и Матийо Делапорт), сега подходиха към следващия им текст. Пиесата някак си е за тях. Хора, които са учили заедно. Тук е техният преподавател проф. Здравко Митков, който е свидетел на първите им стъпки в професията, работил е с тях в началото на кариерите им. След това съдбата ги е разделила, но ето ги отново заедно във втора постановка при нас. Ще направя леко лирично отклонение: когато започнахме репетициите на тази пиеса, моя приятелка имаше рожден ден. Аз й се обаждам да й го честитя, затварям телефона и си давам сметка, че колкото и близки да сме били с нея, реално, последния път, когато сме се чули, е бил нейния предишен рожден ден. През тази една година не сме успели да се видим. Вероятно всеки е преживял нещо подобно и това прави пиесата много лична за хората, които ще я гледат. Една интелектуално предложена тема, и същевременно - смешна, с лекия парадокс на идеята да се прави прощална вечеря, за да престанеш да общуваш с някого. Давам думата на проф. Здравко Митков, който е режисьор на спектакъла.

ЗДРАВКО МИТКОВ: В такива случаи обичам да казвам "вече съм се изказал", така че очаквам вашите въпроси. След като работя върху този текст, той очевидно много ми харесва. Работя с този екип, защото можем да постигаме неща. А и защото ми се струва, че в момента България живее в много тежък дефицит на морал. Тази пиеса се занимава именно с морала. Разбира се, по един артистичен, свободен европейски начин. Това са нещата, които ме привлякоха и са причина да направим това представление. Участието на актьорите от "Името" тук, можете да приемете като един артистичен жест. За себе си сме решили, че правим "втора серия" на една и съща тема.

ИНА ШКАРОВА: Това е съвместна продукция с Театър "Константин Величков" - Пазарджик. Още една стъпка по посока на приятелството и съвместната дейност.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Не само това. По този начин за спектакъла се отварят много повече врати, много повече възможности за контакти с публиката. Да се надяваме, че този опит ще излезе полезен.

ВЪПРОС: Дали трябва софийските театри по-често да правят такова съдружие с театри от провинцията? Както знаем, там културният продукт е доста по-малък и зрителите нямат възможност да се насладят на толкова спектакли, както зрителите в София.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз не съм човек на правилата, така че не мога да кажа: да, така трябва или така не трябва. Чисто и просто ние опитваме нещо и имаме надежда, че е полезно. Но иначе вашето наблюдение е правилно, защото можем да очакваме, че това ще бъде една освежаваща вълна за пазарджишката публика. Може би ще събуди интерес. Най-важното е да съумеем да откъснем българите от телевизионните екрани. Така виждам аз смисъла.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Какво е участието на Пазарджишкия театър, коя актриса ще играе?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Диана Досева.

ИНА ШКАРОВА: Тази вечер е Ани Вълчанова.

ВЪПРОС: Казахте "втора серия". Ще има ли трета?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Донка Стамболийска ми зададе същия въпрос. За съжаление, в творчеството успехът не винаги е гарантиран. Зная, че авторите са написали следващата си пиеса. Но понеже не ползвам френски език, не мога да я прочета в оригинал. Превод все още няма. За мен предварителна гаранция за качество няма. Едва като прочета текста, ще мога да се изкажа дали това е привлекателно. Но се надявам, защото буквално се влюбих в интелекта и артистизма на тези млади автори. Страхотни адмирации към тях. Надявам се да продължат все така успешно. Тук е директорът на Пазарджишкия театър Александър Жеков. Можете спокойно да му задавате въпроси. Ние сме сътрудници в това действие.

ВЪПРОС: Защо точно с Пазарджишкия театър?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Защото се споразумяхме с директора (смях). 

П. Митев, Здр. Митков, И. Шкарова

Снимка: T-now

ВЪПРОС: Това означава ли, че сте пробвали и на други места?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Колко са театралите в България според вас?... Стотина души. Познаваме се достатъчно добре и сравнително точно можем да преценим по какъв начин можем да се сработим, кой с кого се разбира и защо се разбира. Така че това не е игра на сляпа баба. Това е, от наша страна, оценка за дейността на един театър и неговия ръководител, която буди доверие.

РЕПЛИКА: В такъв случай публиката може да очаква само най-доброто.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Това са все надежди (смее се), какво ще излезе, ще видим.

ИНА ШКАРОВА: Вчера беше предпремиерата и публиката, определено, много хареса представлението. Дори над нашите очаквания.

ИРИНА ГИГОВА: Очаквате ли спектакълът да повтори и да надмине успеха на "Името", който беше обявен за спектакъл на годината?

ИНА ШКАРОВА: Не бих рискувала да прогнозирам нещата. Без съмнение този спектакъл ще трябва да изскочи от сянката на "Името". Неизбежно всички вие ще го мерите с "Името". Някой може би ще го мери и с "Вечеря за тъпаци". Но аз снощи, наистина, бях безкрайно щастлива от реакциите на хората. Като седнете в салона, ще го усетите.

(следва продължение)