"Последното изкушение" - Народен театър "Иван Вазов"

Дата на публикуване: Mar 31, 2017 8:58:6 AM

Участват: Александра Василева, Жорета Николова, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Ева Данаилова, Илиана Коджабашева, Пламен Димов, Христо Петков, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Цветан Алексиев, Сава Драгунчев, Зафир Раджаб, Драгомир Драганов, Мак Маринов, Анатолий Ставрев, Христо Стефанов, Крис Атанасов, Марио Топалов, Александър Кънев, Ненчо Костов 

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

29.03.2017

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Добър вечер на всички. До мен са актьорите Деян Ангелов и Сава Драгунчев, драматургът Ина Божидарова и сценографът Мариета Голомехова. Това сме хората, които оцеляхме (смях).

ДЕЯН АНГЕЛОВ: Много се радваме, че останахте с нас докрай. Надяваме се да сме ви изненадали приятно. Сега ще го разберем от вашите въпроси.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Благодарим ви, че се отзовахте веднага след спектакъла, особено на актьорите, които дадоха много от себе си тази вечер. Защо подходихте към тоя текст?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Този текст е изпитание за душите и умовете ни повече от 10 години. Дълго време не посмяхме да го докоснем, защото, както знаете, той е забранен от Църквата и в него има много подводни камъни. Но накрая преодоляхме страха си.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Кои са подводните камъни?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Подводните камъни са свързани с християнството.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Доколко те са релевантни на нашата съвременна история?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Мисля, че успяхме да направим един съвременен прочит, защото хората и сега са такива, каквито са били и тогава. Ние вярваме, вярваме, но когато се стигне до хляба и житото, сме готови да се обърнем.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Какво още ви пречеше 10 години да поставите този текст?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Само страхът.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Какво се промени, че сега го поставяте?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Изминаха 10 години от живота ни (смях) - някак си узряхме.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Доколко постановката ви стъпва на вече направени интерпретации от други режисьори? Например, гледали ли сте филма на Скорсезе?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Разбира се, че съм го гледала, но няма общо с него. Той е заложил на сюжета, а ние залагаме на конфликта между безверието и нуждата от вяра - на това, че въпреки всичко, каквито и да сме ние, хората, а ние не сме ангели, в края на краищата имаме нужда да вярваме.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Какво се надявате, че ще се случи с тая постановка, как искате тя да достигне до хората? Какво се надявате да промените?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Не знам дали театърът може да променя. Но вярвам, че ако постановката е добра, ако е намерила целта си, може да докосне душите на хората. Може да свали маските, които си слагаме, тези защити, с които сме се обградили - да ни накара да се замислим как живеем, да се запитаме как ни е завладял този стремеж да драпаме за себе си, а в същото време да казваме, че сме вярващи и търсим духовното. Иска ми се да вярваме, че сме повече от пръст, от земя, от това „Яж, работи, ожени се”, от тази дяволска теорема, в която влизаме.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Доколко посланието "Обичай" може да покълне в това общество?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Не знам. Ще ми се да вярвам, че може.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Честитя ви наградата Икар, между другото (за режисурата на "Дама Пика" по Пушкин в ДКТ-Пловдив - бел. T-now).

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Благодаря.

И. Божидарова, С. Драгунчев, В. Кунчева, Д. Ангелов

Снимка: T-now

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Вие идвате от кукления театър, какво ви помага това на голямата сцена на Народния театър? И с какво ви пречи?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Не знам как да отговоря на този въпрос. Това са различни мащаби. По-скоро вие бихте могли да прецените.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Разкажете ни за процеса тогава.

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Имахме труден процес на търсене, минахме през експерименти, докато открием езика на спектакъла. Доста се борихме с текста, с образите. Нормален театрален процес на търсене.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Това ли са вашите актьори, това ли е вашият оптимален кастинг?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Да.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Тоест доволна ли сте от работата си с тях?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Да, много съм доволна от актьорите.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Достигната ли е набелязаната цел?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Театърът е колективно изкуство и аз не мога да кажа: ти прави това, а ти - онова, и да си изляза. Театърът се ражда заедно: заедно го обсъждаме и раждаме от себе си. Аз не съм човек, който просто отива и поставя. Работя на друг принцип.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: С какво ви изненадаха актьорите, с какво ви обогатиха?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: С таланта си.

ВЪПРОС: Знаем, че микрофоните, с които излизат артистите, са за по-интимни излияния на речта. В един момент се получаваше премодулация. Особено при по-разгорещените сцени. Смятате ли да го изчистите?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Да, смятаме да го коригираме. Това беше първо въртене. За пръв път го изиграхме, без да спираме. Разбира се, че ни предстои доста чистене, оправяне на детайли, звуци, светлина. Възможно е да махнем някои сцени. Този процес няма да спре с премиерата.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Кога решавате коя сцена да падне?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: След като видя целия спектакъл.

ВЪПРОС: Как според вас ще погледнат на този спектакъл младите хора?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Нямам представа, надявам се да им хареса.

РЕПЛИКА: Малко приличаше на образователните коледни холивудски филми. Но е хубаво да се види. Особено от младите.

ВЪПРОС: На колко години е актьорът, който се превъплъщава в образа на Исус?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: На 27.

РЕПЛИКА: Тоест още няма 33 (смях).

ВЪПРОС: Защо не избрахте някой, който вече е навършил 33?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Е, ролите по това ли се определят?

ВЪПРОС: Каква беше мотивацията ви да се спрете именно на Пламен Димов?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Смятам, че е много талантлив актьор. Работила съм с него в предния си спектакъл и прецених, че е за тази роля.

ВЪПРОС: Актьорите няма ли да кажат нещо? Как се работи с Веселка Кунчева?

ДЕЯН АНГЕЛОВ: Различно от всички останали. Тя е човек с много различен опит от хората, които идват тук. Повечето режисьори, които поставят в Народния театър, вече имат биография в него. За нас като актьори беше голямо предизвикателство да работим с нея, точно поради това, че тя е работила в Кукления театър, Младежкия театър - в съвсем други пространства от тези тук. Опитът, който получаваме от нея, и провокацията, в която ни въвлича, за нас също са различни - глътка свеж въздух.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Каква е разликата? Вие сте работили с повечето режисьори, които поставят в Народния театър.

ДЕЯН АНГЕЛОВ: Тя определено може да прави екип. Репетирахме три месеца, като първия месец правихме само опити. Това ни сближи по много различен начин - ние се преоткрихме. Беше много хубав процес. Идват девствени идеи и си казваш: да, няма значение, че е тая сцена, аз ще си позволя да направя такъв етюд, такъв опит. Това беше голямо богатство за нас.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Тоест тя ви е освободила.

ДЕЯН АНГЕЛОВ: Определено. Важно е, когато актьорът се чувства така, сякаш той е измислил сцената, в която играе, че дори и спектакъла. Не че тя не знае подредбата, но ние отиваме и й казваме: тук ще бъде много хубаво да го решим така. Тя ни изчаква търпеливо, казва: а, да, добре. И ние се чувстваме като част от цялата тази машина. И когато рожбата е обща, ние си я гледаме с любов (смее се).

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Веселка Кунчева, видно е, че това мотивира и вдъхновява актьорите, но какви рискове крие повечето свобода, която им делегирате?

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Досега не ми се е случвало да има негативи, защото вярвам, че в актьора влиза само това, което той може да направи, т.е. аз не насилвам неговата човешка природа, за да го притисна и да го накарам да извърши нещо, което той не може да направи. Ще ми се да изходя от актьора, да видя богатството му, да видя широчината му и заедно да използваме това. Да няма насилие.

ДЕЯН АНГЕЛОВ: В този спектакъл, освен творческата част, има и техническа, която стои зад сцената и се грижи за всеки един от нас: актьори, режисьор, сценограф. Отдавна не се беше случвало техническият персонал да влезе в екипа.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Поздравления! Бихме ли могли да разберем повече за работата по текста?

ИНА БОЖИДАРОВА: Работата по текста също е съвместен процес. С Веселка правя пети спектакъл. Вече сме изработили някакъв подход - разбирателство, общо мислене, общо усещане за нещата. С Казандзакис беше по-трудно от всичко друго. Първо, заради срещата с този екип, голямата сцена, и, второ, заради текста на Казандзакис. Той е удивителен, много богат, с прекрасни образи. И този огромен текст трябва да го сведеш до един сценичен вариант. Трудно се отказваш от думите, от образите. Понякога ми е много мъчно (смях). Това сгъстяване, синтезиране - текстът се пише отново и отново. Тя непрекъснато преработва, но аз отдавна съм й се доверила, защото целта е да се достигне до най-адекватния вариант за сцената. За мен е удоволствие, въпреки стреса.

САВА ДРАГУНЧЕВ: Мога да отговоря на вашия въпрос за това как би се чел този спектакъл от младото поколение. Способността на Веселка да ни увлича в съавторство - нещо, което в моя опит на сцената в Народния театър се случи за пръв път: всички звена бяха въвлечени в това да сътворяват нещо заедно. Каквото и да си говорим, театърът е въпрос на зараза, на някакъв бацил. Убеден съм, че това, което постигна Веселка заедно със своя екип, зарази нас до такава степен, че то ще бъде заразяващо и нататък. Присъствието на много млади актьори ще улесни прехода към младата зала. За мен успехът е гарантиран.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: Поздравления! Вие преподавате в НАТФИЗ. Доколко този модел да се дава свобода на актьорите - спектакълът да се създава от всички, е заложен в преподаването? Знаем, че има режисьори, които са диктатори.

ДЕЯН АНГЕЛОВ: Има (смях).

САВА ДРАГУНЧЕВ: Студентите, които участват в спектакъла, завършват след два месеца, и спокойно мога да кажа, че те са почти професионални артисти.

ДЕЯН АНГЕЛОВ: Това, което им се случва, е нещо прекрасно. Аз съм го изживял през 2004-та година. Тогава се сътвори спектакълът "Хъшове" (реж. Александър Морфов - бел. T-now). Този процес, по този начин, с това въвличане, с цялата му емоционалност - това се помни и си казваш: ето, такъв процес имах, може би няма да се повтори.

ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ: "Това е моето кръщение."

ДЕЯН АНГЕЛОВ: Да. (Смях.) Те случиха на много хубаво кръщение.

САВА ДРАГУНЧЕВ: Според мен, бъдещето на театъра е в синтеза. Кръщението тук е трамплин за младите артисти към това, което ги чака. Реалистичният, психологическият, театърът по Станиславски, все по-малко ще им върши работа. Директно в дълбокото. Ако се удавят - удавят, ако не...

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Те са прекрасни, те са прекрасни.

КАТЯ ПОПЧЕВА: Колеги, ако нямате повече въпроси, да благодарим на екипа.

ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: Благодарим и ние.