"Поручик Бенц" - ТМЦ Разград, "Нов театър" - НДК

Дата на публикуване: Apr 17, 2015 2:40:19 AM

Сезон 2014 - 2015

ПОРУЧИК БЕНЦ

по Димитър Димов

Драматизация и режисура - Бойко Илиев

Сценография и костюми - Ренета Стаменова

Музикално оформление - Ники Илиев

Снимки от спектакъла - "Нов театър"

Участват: Любомир Ковачев, Саня Борисова и Ивайло Захариев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

16.04.2015

"Нов театър" - НДК

БОЙКО ИЛИЕВ: Здравейте. Присъствахте на генерална репетиция. "Поручик Бенц" от Димитър Димов е моя стара слабост, за която си получавам своите белези. Всеки си избира съдбата. Това е поредната премиера в "Нов театър" - НДК. Желанието ни е да привлечем вниманието на публиката към сериозната българска драматургия. За мен един от големите класици е Димитър Димов и след спектакъла "Осъдени души" в Народния театър, който се игра доста години при сериозен успех - това го доказа желанието на публиката да идва да го гледа, успяхме да стигнем до премиера и на "Поручик Бенц". Пътят не беше лек, но според мен си заслужаваше усилието. Така че, радвам се, че сме тук, че сме пред премиерата на "Поручик Бенц". Смятам го за своя лична кауза и, разбира се, кауза на нашия театър, който искаме да заработи активно и да намери своето място сред театрите в София и България. Залагаме и ще продължаваме да залагаме на българската драматургия, колкото и да е трудно това в днешно време. Казвам "трудно", тъй като проблемите са ясни - държавническо отношение към българската драматургия според мен липсва като културна политика. Но в крайна сметка една от целите и задачите ми е, въпреки трудностите, да се опитваме да защитаваме българската драматургия. Гените, които имаме наслоени от минали родове, ни го подсказват. Това отговаря и на желанието на публиката. Създавайки спектакли на базата на българската драматургия и пътувайки из страната, аз го откривам у зрителя. Надявам се и тази постановка да има своята добра среща със зрителя. Искаме да го вълнуваме, да говорим за онези неща, които ни липсват, за моралните ценности, които са загърбени. Това е една моя мечта от времето, когато бях сценичен работник в Театър "Българска армия". Предлагал съм много пъти една моя драматизация на този театър, но така и не се стигна до реализация. Искаше ми се там да се срещнат ценностите, които носят офицерите от миналото - онези хора на честта от миналите векове, които излизаха на дуели. На сцената да се срещнат хора, отстояващи своята чест, достойнство, почтеност и са готови да умрат за тях. Много съм благодарен на актьорския екип, който се впрегна в приключението да защитим тази сериозна и сложна драматургия. "Поручик Бенц" е от романите, в които откриваме дълбинна психологическа характеристика на героите. Това не е често срещан похват в българската литература, да не говорим за драматургията. Така че не случайно се заех навремето с драматизацията на "Осъдени души", работил съм и върху "Тютюн". Насочихме вниманието си върху трима герои - към последната сцена в романа. Струва ми се, че тя е същностна и отправя сериозни послания. Един много жесток самоанализ на главния герой, който се опитва да осъзнае съдбата си и да надмогне, като че ли, фаталната любов, която го преследва до последния му час. Заслужава си от чисто човешка, а и от творческа гледна точка, да се опиташ да направиш един разрез на себе си. Това, разбира се, ще ти коства известни отклонения, които срещаме често в съвремието и които са част от болестта на нашия век. Този тип шизофренично поведение е често срещано и ние, търсейки път към хармонията със себе си, често я загубваме. Иска ми се да излизаме и да влизаме в това представление, в тази атмосфера и тази чувственост на Димитър Димов, която да ни прави повече хора и да осмисля нашето съществуване - да го прави по-богато и по-значимо. Пожелавам "на добър час" на актьорите, на целия екип, който застана зад тази идея. Дано да намерят сърцата на зрителите... За да не продължавам с монолозите си, ако имате някакви въпроси - към актьорите и към мен, задайте ги.

С. Борисова, Б. Илиев, Л. Ковачев и И. Захариев

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

МАРИЯ МИТЕВА (сътрудник на в-к "Сега"): Актьорите как намериха път към една пиеса, която е писана в друго време? Днешните млади не са толкова сантиментални. Имаше ли конфликти?

БОЙКО ИЛИЕВ: Театърът, както знаем, е среща - аз държа много на това - среща между мен и актьорите, среща между мен и драматургията, среща между всички нас и зрителя. На мен тези срещи са ми нужни, за да се огледам, да намеря тяхната чувствителност, те да усетят моята, ако могат. Тези срещи са плодотворни, надявам се, много бих се радвал да е така. Смятам, че ние се срещнахме в много отношения. Надявам се това да личи. Ако ви се струва по-сантиментално, отколкото трябва, това е мой, а не техен недостатък. Приемете го или не го приемайте. Аз се опитвам да бъда верен на себе си и на времето, в което живея, и реагирам с това, което правя. Това мога да правя и ще продължавам да го правя. Нека артистите да кажат срещнаха ли се с мен или се разминаха.

ИВАЙЛО ЗАХАРИЕВ: Пиесата, романът или въобще произведението, говори за ценности, които са общочовешки. Може би са позабравени, може би в момента не са издигнати като ценности, но те по някакъв начин са части от това, което е човекът. Копнежът по тях е във всеки от нас и може би там ни беше срещата, там беше желанието ни да издигнем точно тези неща, които търси пиесата, които търси авторът. Всеки със своя си поглед, със своето разбиране, в търсене на някакъв, мога дори да кажа, идеал.

ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ: Идеал, достойнство - това е интересното в този роман.

ИВАЙЛО ЗАХАРИЕВ: Чест.

ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ: Честта... Интересното е, че един мъж пред една жена, независимо от това, че е по време на война, е готов на всичко - да се убие, защото е жертва на собствените си идеали.

ИВАЙЛО ЗАХАРИЕВ: Загърбва гена си.

ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ: Загърбва даже и собствения си ген, като германец. ЕЛЕНА ПЕТРАШЕВА го завладява с това, че той не е виждал досега такава жена. Защото в този ген, който носим тук в България, може да има нещо от Ориента. Това съм забелязал в романа... Прави ми впечатление, че в днешно време няма такива хора - готови на такива жертвоприношения.

МАРИЯ МИТЕВА: Това не е ли рискът на представлението?

ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ: Да, риск е. Разбира се, че е риск.

МАРИЯ МИТЕВА: Във вашата постановка залегнало ли е Христовото послание "обичайте враговете си"?

ИВАЙЛО ЗАХАРИЕВ: Да, срещат се двама човека, а не един германец и един французин. Враговете се сближават. И там се разкрива нуждата от чест, достойнство - не просто да изпълниш дълга си към армията, а да проявиш разбиране към отсрещната страна (говоря за моя герой - французина). А другият пък да поеме протегнатата ръка, защото един германец може да каже и "не".

МАРИЯ МИТЕВА: А те не се ли разбират като военни? Независимо, че единият е французин, а другият - германец, военните се подчиняват на законите на честта, на доблестта... Мисля, че това е тяхната допирна точка - уважение към...

ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ: Да, уважение, но това, което е инресното у тях двамата, е, че остава човещината.

БОЙКО ИЛИЕВ: В крайна сметка - извинявам се, че се намесвам - това е въпрос на култура, традиции и възпитание. През последните двайсет години думичките "възпитание" и "морални ценности" се превърнаха в анахронизъм. Когато обявих преди два месеца, че трябва да се търси доброто в човека, позитивното, почнаха да ме иронизират по разни медии. Нека ме иронизират, нямам нищо против. В крайна сметка човек трябва да притежава определена ценностна система, и това е ценностната система на цивилизацията, която е достигнала до определена степен на развитие. Все пак сме стигнали до някаква степен на развитие, нали? Това, че в нашето общество няма възпитание, няма религия, която да отстоява морални ценности, няма училище, което да отстоява определена ценностна система, е пагубно за обществото.

РЕПЛИКА: По-рано имаше.

Б. Илиев и С. Борисова

БОЙКО ИЛИЕВ: По-рано имаше, да. Пропагандата на комунистическата партия, срещу която се бунтувах 88-ма година, изкривяваше тези ценности, но в крайна сметка, не трябва да се отрича всичко - да се отрича човешкото в човека. И ако ние тук сме се изправили на шейсет сантиметра (височина на сцената - б.р.), тези шейсет сантиметра са символ. За да се качим на тези шейсет сантиметра, значи искаме да предадем нещо на хората в залата малко от по-високо - не защото сме високомерни, а защото в крайна сметка трябва да издърпаме хората към човешките и морални ценности, над естеството на нагона. Възможно е много повече да им харесват всичките задоволявания на инстинкти и нагони, но в крайна сметка затова са и тези шейсет сантиметра. И ако църквата е загърбила тази си роля, ако обществото е загърбило тази си роля, единственият смисъл за съществуването на този театър намирам в тези шейсет сантиметра. Иначе просто бих го затворил моментално. Та в този смисъл това смятам за наша роля. И ако ние не отстояваме тази си роля, тогава просто е безсмислено да идвате тук. Тази драматургия: този роман, който се опитваме да предадем на сцената - отстоява именно това. Може би защото съм възпитан по този начин - баща ми беше офицер. Той ме е възпитал в тези ценности. Това не е дисциплина, това е възпитание - възпитание в определени ценности. И трябва да го казваме, трябва да го повтаряме. Не, разбира се, да агресираме хората с това - трябва да го повтаряме с художествени средства, за да можем да влезем в душите на тези хора и те да повярват в нас, в този начин на живеене, на отстояване на ценностите - на човешките ценности. Затова ми се иска да го има този спектакъл. Надявам се и други наши спектакли да бъдат определено, категорично в тази посока, разбира се, с много видове театър, при голямо жанрово разнообразие. Тези ценности могат да бъдат отстоявани и с комедийния жанр, и със сатиричния, както и с драмата. Масовият зрител иска друго, разбира се, но това не значи, че не трябва да я има и тази част и да си проправяме път, колкото можем... Имате ли други въпроси?... Искам да ви благодаря и да ви пожелая да станете чести посетители на нашият театър. Ако припознаете нашата кауза, заповядайте, ние продължаваме нататък.

МАРИЯ МИТЕВА: Пожелаваме успех на трупата.

БОЙКО ИЛИЕВ: Благодаря.

И. Захариев, Л. Ковачев и С. Борисова

Снимка: "Нов театър" - НДК