"Някъде в този живот" - Народен театър "Иван Вазов"

Дата на публикуване: Mar 14, 2017 5:50:10 PM

НЯКЪДЕ В ТОЗИ ЖИВОТ 

или 

ДА СИ ПАРКИРАШ КОЛАТА В ДВОРА НА ХАРВАРД 

от Израел Хоровиц

Режисьор - Гаро Ашикян

Сценография и костюми - Милена Пантелеева

Музикална картина - Гаро Ашикян

Драматург и преводач - Светлана Панчева

Фотограф - Божидар Марков

Роли и актьори

ДЖЕЙКЪБ БРАКИШ - Стоян Алексиев

КАТЛИЙН ХОУГЪН - Емануела Шкодрева

ГЛАСЪТ НА БАЙРЪН УЕЛД - Валентин Ганев

ГЛАСЪТ НА АРЪН УЕЛД - Теодор Иванов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

13.03.2017

ГАРО АШИКЯН: Здравейте, очаквам вашите въпроси.

КАТЯ ПОПЧЕВА: Заповядайте.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Кой направи подбора на тази пиеса? За пръв път ли се играе в България?

ГАРО АШИКЯН: За пръв път.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Дълго ли трябваше да се убеждавате, че тя е най-подходящата за камерна сцена и съответно за тези двама великолепни актьори?

ГАРО АШИКЯН: Не беше необходимо да се убеждавам.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Как попадна пиесата при вас?

ГАРО АШИКЯН: Много често не режисьорите, а актьорите попадат на интересни текстове. С Емануела направихме трансфер на пиеси - аз й дадох една, тя ми даде друга.

ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА: Г-н Меламед е донесъл пиесата в театъра. Решил е, че този текст е достоен за Народния театър. И понеже питате как стана - знаете, че първото образование на Гаро Ашикян е Консерватория (такова е образованието и на героя от пиесата ДЖЕЙКЪБ БРАКИШ - бел. T-now).

ГАРО АШИКЯН: Това отговаря на въпроса ви дали ми е трябвало много време, за да я харесам. Още като я прочетох, разбрах, че това е пиеса, която ще работя. Първият вариант беше превод от френски език със заглавието "Някъде в този живот". Така открихме пиесата, но по-късно, когато се свързахме с агентите на автора, се оказа, че тя не е писана на френски, а на английски и носи заглавието "Да си паркираш колата в двора на Харвард". Така че в нашия вариант пиесата стана с още по-дълго заглавие: запазихме френското и добавихме оригиналното. Това обяснява донякъде и дългото заглавие.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А къде другаде се играе?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: В България не е играна.

ГАРО АШИКЯН: На много места по света. Радостното е, че и в България вече ще се играе пиеса на Хоровиц. Това, че сме първи, е много приятно за мен, защото той е автор, който заслужава да бъде представен на сцената на Народния театър. Останалите му пиеси също би трябвало да влязат в обръщение. Надявам се да повлечем крак, така да се каже, защото авторът е много интересен.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Променяхте ли нещо, съкращавахте ли от пиесата?

ГАРО АШИКЯН: Естествено, има някои дребни съкращения и промени, които сме направили в хода на работата, но общо взето сме се съобразили с оригиналния текст.

ИРИНА ГИГОВА: Какво търсехте: актьори за пиесата или пиеса за актьорите, с които предварително искахте и бяхте решили да работите?

ГАРО АШИКЯН: Първо се появи пиесата. Възможен е и обратният вариант, разбира се - да се събере екип, да си потърси заглавие. В нашия случай по-скоро беше обратното.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Лайтмотивът на пиесата (като музикален термин, защото тя касае музикознанието), е самотата на човека, отчуждението. Това предполага по-бавен ритъм на действието. Не може ли да се свие малко темпоритъмът?

ГАРО АШИКЯН: Аз направих уговорка с вас преди представлението, че това е, така да се каже, първи бой.

Е. Шкодрева, Ст. Алексиев и Г. Ашикян

Снимка: T-now

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Първо въртене.

ГАРО АШИКЯН: Още си утъпкваме пътеките и имаме много работа по връзките на пиесата. Ако ме питате, аз предпочитах днес да имам редовна репетиция, но театърът не позволи и трябваше да имам среща с вас.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: То пак си е репетиция.

ГАРО АШИКЯН: Не, репетицията щеше да изглежда по друг начин, ако не присъствахте вие. Наистина имаме много работа по връзките в отделните сцени. Това също пречи на нормалния ритъм на пиесата. Вие сте го усетили, разбира се. Все пак сте гърмени зайци - гледали сте много представления, и сигурно ви е направило впечатление, но мисля това да го сборим утре. Имаме цял ден.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Разбира се.

ВЪПРОС: Доколко всеки от вас вижда нещо от себе си в героите?

ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА: Героинята е много далече от мен и аз съм доволна, че имам шанса да играя толкова различен персонаж. Разбира се, човек винаги вижда нещо от себе си и затова се хваща да го играе. То е някъде в сферата на душата. Общото е, че КАТЛИЙН ХОУГЪН е чувствителна душа - аз също съм чувствителна душа (смее се). И оттам насетне нещата се развиха. Разбира се, винаги придърпваш по някакъв начин през собствената си чувствителност. Но героинята е различна и това е прекрасно - да откриеш един друг свят, свят на едно същество, което е имало лошо детство, но въпреки всичко е останала човек. Развълнува ме начинът по който й беше дадена възможност да се изяви, защото това в живота често не се случва. Прерязват ти се крилете и човек, макар и да има потенциал (съгласни сте, че във всяко човешко същество има поне едно нещо, с което превъзхожда другите - поне едно качество) не успява да се докаже. А ако му се даде шанс, ако го подкрепят, може и да успее. Пиесата е великолепна. Надявам се, че като я стегнем, ще се получи.

ВЪПРОС: А героят на Стоян Алексиев?

СТОЯН АЛЕКСИЕВ: Бракиш мина през сърцето ми, за да ми стане близък, и след това от уважение към този персонаж, трябваше да го отдалеча от себе си. Всеки може да намери в себе си нещо от героя, но за мен по-правилно и по-честно е да го отдалечиш и един друг човек да влезе в теб. Имам още работа в това отношение и съм все по-любопитен да откривам нови черти от характера му. Опасно е, когато си играл толкова много неща: Пер Гинт, Галилей, Робеспиер, Макбет, Крал Лир... - какво ли не. Бракиш казва "забравям", но той забравя тези, които са се провалили, а ние актьорите забравяме това, което вече не ни интересува (смее се). Това е едно освобождаване. Бракиш се оказа много интересен персонаж и ми се струва, че има още какво да усетя в него. Хоровиц е кинаджия и пише като за филм - отделни кадри. В киното зрителят ще види един кадър: как пътува една кола, примерно, ще види една планина, виелица. Там то ще работи, а тук това го няма като диалог, няма го за зрителя, но ние вече сме стъпили на нещо, което се е случило между нас. Тези неща също са интересни.

ГАРО АШИКЯН: Това е трудността и чара на тази пиеса.

СТОЯН АЛЕКСИЕВ: И така: първо си го взех, прегърнах си го, мина през мен, през душата ми, през сърцето ми, през живота ми...

ГАРО АШИКЯН: По едно време прекалено много.

СТОЯН АЛЕКСИЕВ: Да. Тогава значи аз съм се занимавал повече със себе си и след това с този персонаж - напуснах себе си.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Да забравиш е божествено - както казва авторът.

СТОЯН АЛЕКСИЕВ: Да, защото това е начин да живееш.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: След като Хоровиц е сценарист, е добре, че сценографията не е условна, декорите не са условни. Много са добри.

ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА: Милена Пантелеева - сценография и костюми.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А тя къде е?

ГАРО АШИКЯН: Довършва разни работи (смее се).

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Ще бъде интересно да поговорим за женския образ. Изпитът, който тя издържа, беше нещо като реабилитация за някакъв възлов момент от живота й: музиката като нейна кауза. Но до този момент образът не подсказва, че точно този тип класическа музика е прекалено близък и кауза за нея.

ГАРО АШИКЯН: Това е много интересен въпрос. Ние даже продължаваме да го дискутираме. Аз си мисля, че тук Бракиш й прави един подарък. Тя не е издържала никакъв изпит.

ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА: Ама, чакай сега - по автор все пак имаме изпит.

ГАРО АШИКЯН: Има изпит, но това е великодушието на Бракиш - той прави компромис. А тя е доволна, че е провокирала един човек, който не прави компромиси, да го направи все пак. И това е...

ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА: Човещина.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Да покаже човещина в края на живота си.

ГАРО АШИКЯН: Да, провокира в него нещо, което той не е правил.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Да отстояваш високия критерий също не е малък дял от човещината.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Еее...

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: И аз съм бил даскал и първата година писах девет двойки.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Щом си бил даскал, не контактувам с теб (смях).

ГАРО АШИКЯН: Внимавайте да не се появи на по-късен етап някой...

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Ааа, появиха се: мои ученици станаха студенти по българска филология.

ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА: Това с класическата музика е било на ниво колеж. Може да помолим нашата преводачка, която е и драматург на театъра - Светлана Панчева, да каже нещо по този въпрос.

СВЕТЛАНА ПАНЧЕВА: Това не е ниво консерватория, но въпреки всичко те са били късани. Катлийн е имала някакъв потенциал, но не го е проявила. Отказала се е, не е могла да продължи.

ГАРО АШИКЯН: Историята изобилства от отклонения, коридори и детайли. Трябва да потънеш в нея, да я наблюдаваш много внимателно, за да ги събереш. Дали е музика или висша математика... - би могло да става въпрос и за математика, но математиката няма как да я слушаш (смях).

СВЕТЛАНА ПАНЧЕВА: Въпросът, конкретно, не е в това дали тя наистина взима изпита по музикознание или не. Въпросът е, че за нея това е страшно важно. Тя успява за пръв път в живота си. Целият й живот е бил провал - изпит след изпит провалени: мъж, училище и т.н. Тук тя успява. Това е точно толкова важно в сюжета, колкото е важна и тази нова страна на Бракиш: той за пръв път прави нещо добро. (...) Искам да добавя нещо за Израел Хоровиц. Освен прочутите филми, на които той е сценарист, като "Автора! Автора!" с Ал Пачино, "Съншайн" с Ралф Файнс, в България наскоро се появи и великолепния филм "Моята стара приятелка" с Маги Смит, Кристин Скот Томас и Кевин Клайн, на който той е сценарист и режисьор. Освен тази кинематографична дейност, Израел Хоровиц е автор и на 70 пиеси, преведени на 35 езика в света, които се играят с огромен успех по световните сцени. Нашата пиеса е една от най-дълго играните на Хоровиц. Така че театралната му закваска е много голяма. Той създава и продължава да ръководи повече от 30 години театър в Глостър, щата Масачузетс. Това е, което имах да добавя.

КАТЯ ПОПЧЕВА: Колеги, благодаря ви. Нека да благодарим на екипа, на актьорите, и да им пожелаем успех.