"Нощта на 16-ти януари" - Театър "София"

Дата на публикуване: Nov 21, 2015 9:53:0 PM

Сезон 2015 - 2016

НОЩТА НА 16-ТИ ЯНУАРИ

от Айн Ранд

Режисьор - Пламен Марков

Сценограф - Мира Каланова

Композитор - Калин Николов

Превод - Златна Костова

Фотограф - Симон Варсано

Участват:

Николай Антонов, Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Мила Банчева, Лора Мутишева, Силвия Петкова, Лилия Маравиля, Дария Симеонова, Михаил Милчев, Росен Белов, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Симона Халачева, Ивайло Герасков, Юлиян Малинов, Антон Григоров

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

19.11.2015

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Добър вечер. Добре дошли на пресконференцията ни за постановката "Нощта на 16-ти януари" от Айн Ранд. За мен е удоволствие да ви представя постановъчния екип. Преводач е Златна Костова, режисьор - Пламен Марков, и художник - Мира Каланова. Надявам се към нас да се присъедини и композиторът Калин Николов. Предполагам, че нямате търпение да чуете мотивацията на екипа, заел се с първата реализация на пиеса на Айн Ранд на българска театрална сцена. Аз мога да ви кажа, че пиесата дойде случайно в Театър "София". Бях разговаряла със Златна Костова, търсейки съвсем други текстове, когато тя неочаквано ми направи подарък - изпрати пиесата, и това като че ли преобърна нашите творческо-работни взаимоотношения. Айн Ранд влезе в Театър "София", Пламен Марков вдъхновено прегърна поканата да реализира постановката, и сега му давам думата да каже за своята мотивация да приеме тази покана. Както сами ще видите, в постановката участва почти цялата актьорска трупа на театъра.

М. Каланова, П. Марков и З. Костова

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

ПЛАМЕН МАРКОВ: Това предложение, разбира се, ми дойде попътно. Аз също съм от привилегированите, на които Златна праща пиеси. Беше ме спряло леко това, че един друг колега проявяваше любопитство към този текст - изяви го пред мен, и понеже не е необходимо да се създават такива конфликтни територии, разговорът приключи. Но когато Театър "София" ми го предложи, аз говорих с колегата режисьор и изчистихме отношенията - той каза, че няма никакви възражения към една такава реализация. Безспорно е, че когато получих предложението, прочетох още по-внимателно тази пиеса, вече с гледната точка - да се мине от голямата група пиеси, които по принцип ми харесват, към пиесата, която ти имаш правото да разкажеш, в която си открил основания да бъде разказана чрез теб. За мен това е важно. Иначе има много добри пиеси, които човек обаче не счита, че са територията, която в момента е творчески подходяща за него. И аз реших, че пиесата е любопитна и би била интересна за съвременния зрител. Вероятно знаете, че има опити за филмиране на големите романи на Айн Ранд. Някои от тях биха могли да се нарекат и успешни, но никой не е еквивалентен и не представлява такова събитие, каквото романите й са в световен мащаб - и в литературата, и във философията, и в етиката, и в епистемологията и къде ли не още. Те са важни и съществени за общественото развитие. Пиесата, разбира се, е малко по-ранна спрямо най-зрелите й творби, но както и при други писатели, всички същностни белези на тази прелюбопитна авторка се съдържат в този текст. Ние сме се опитали да добавим в представлението миризмата, усета, аромата на по-късната Айн Ранд - там, където това е заложено. Така бих могъл да завърша уводната част по отношение на избора. Реших, че това е пиеса, която е моя и която бих могъл да разказвам. Разбира се, театърът е колективно изкуство. Там и авторът, и преводачът, и режисьорът, и художникът, и актьорите, и композиторът участват в едно общо цяло. Аз лично не съм от тези, които вярват на самохвалството на някои от моите колеги, които пишат: "един авторски спектакъл на...". Струва ми се, че колкото и да е авторски спектакълът, когато става дума за театър, той непременно е едно колективно произведение, колективно изкуство. Въпреки това, разбира се, режисьорът е един от двигателите на тези процеси. Това е, което мога да кажа.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Мира, и ти да кажеш няколко думи, преди да пристъпим към въпросите.

МИРА КАЛАНОВА: От началото на лятото се готвим за това представление. Правихме много сериозни проучвания за автора и за времето, в което е създадена историята. Така че дълго време живяхме с Айн Ранд - с нейните романи, творчество, живот и гледни точки към света. Всичко, което е на сцената, е вдъхновено от творчеството й. Трудна е задачката, що се отнася до моята работа, защото пиесата изисква един директен и много реалистичен подход към пространството, въобще към материалната среда. Реализмът в театъра не се постига никак лесно и освен това, чисто творчески, много често и не се оценява, но аз имам добри опити в последните години в киното и това много ми помогна да се занимавам с пространството - внимателно да изследвам архитектурата му от неговата реалистична страна и в същото време да намеря деликатните условности. Малко изместихме действието във времето - пиесата е писана в средата на 30-те години на минали век, ще видите, леко е изместено към Втората световна война.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Четирийсетте.

МИРА КАЛАНОВА: Четирийсетте, да. Държах да бъде така, защото мисля, че поетизма на 30-те не подхождаше на пиесата, а и тук има много жени със сериозни характери - тежки и дълбоки, които заемат много важни позиции - и обществени, и лични. За образа на жената в нашето представление 40-те са много по-подходящи. Този подход към пространството и въобще към визуалния образ изискваше много сериозна финансова подкрепа, защото аз държах да сме много прецизни във всеки един детайл, и, слава богу, Театър "София" в лицето на Ириней Константинов и на всички, които работят тук, безкрайно много ни помогнаха. Имахме максимално добри условия, това ще го видите на сцената.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря за добрите думи на Мира. Златна Костова е от преводачите, които не оставят пиесите си без надзор. Тя проследи репетиционния процес и ми е много интересно да чуя нейния поглед към това, което се случи между предаването на пиесата и сключването на договора до днешния ден, когато ви поканихме на премиера.

ЗЛАТНА КОСТОВА: Аз трябва да започна с благодарност към колегата и приятел Калин Манолов, който ми изпрати пиесата. Той е журналист и издател. Най-вероятно знаете, че всичко, което е издадено на Айн Ранд, го е издал той с Издателство "МаК". Нали така?

КАЛИН МАНОЛОВ: Благодаря ти, че така упорито си предлагала тази пиеса на различни режисьори, даже се е създала конкуренция, както разбирам. Това е чудесно.

ЗЛАТНА КОСТОВА: Господ си знае работата, очевидно - кога и къде трябва да попадне пиесата. Аз наистина имам голям късмет с режисьори. Режисьор от калибъра на Пламен Марков е голяма хапка за всеки преводач и за всеки театрален екип, защото той е страшно мъдър, освен че е много талантлив. Винаги ми е бил интересен този процес, когато пиесата започва да добива релеф, след като аз съм си свършила работата и съм я предала. Виждам какво се получава след прочита на режисьора. Бях много приятно изненадана и възхитена от очевидната дълбока работа, която Пламен и Мира са свършили предварително - преди първото четене с актьорите. Много интересно беше и това как Пламен Марков подготвяше екипа - той прожектираше филми на актьорите, вкарваше ги по всякакъв начин в епохата и в този жанр Courtroom Drama (от съдебната зала). Много се надявам, че ще преживеете това естетическо удоволствие, което преживях аз на няколкото цели завъртания, които гледах. Той е добавил неща, които хвърлят допълнителна светлина върху философията на Айн Ранд. Това ми се струва много важно, защото едва ли всички зрители са успели да се запознаят с нейната философия и с книгите й. Това е единствената пиеса на Айн Ранд и в това отношение е много интересна. Най-вероятно тя би била интересна и да се издаде - и като четиво.

КАЛИН МАНОЛОВ: Това беше идеята тогава, но нямаше изобщо опция да се поставя.

ЗЛАТНА КОСТОВА: На тази сцена пиесата зрее, разцъфва. Няма смисъл да говоря за костюмографията, за сценографията, за музиката, които, сигурна съм, страшно ще ви харесат. Искам да имате тръпката на очакването.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря. Искам да допълня, че пиесата не е една. Айн Ранд има три пиеси, известни досега. Мисля, че от Пламен Марков научих, че е открита и четвърта, която чакаме да пристигне.

КАЛИН МАНОЛОВ: Благодаря на Златна за превода и за усилията й да продължи това дело. Аз издавам Айн Ранд на български от 2006 г. Радвам се, че на деветата година вече има постановка на нейна пиеса. Благодаря на екипа, който е осъществил проекта. Виждам, че повечето от актьорите са млади - може би това е младежката трупа. Това е много добър избор, защото капитализма, за който пише Ранд, включително и в тази пиеса, е за младите по години и по дух, които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат. И ако тези хора, които превъплъщават образите от пиесата на сцената, са не само млади на възраст, но и по дух, аз съм сигурен, че резултатът ще бъде прекрасен. Позволявам си да направя един малък личен подарък на режисьора и на сценографката. (Обръща се към Пламен Марков.) Това е един сборник с есета - откъси от философските й романи. Може би той ще ви даде допълнителна информация за начина на мислене на Айн Ранд и за нейната философия. (Обръща се към Мира Каланова.) А това е един друг сборник, където пък е моралът на Айн Ранд - есета, които се четат също много лесно. Аз мисля, че този допълнителен поглед, ако вече не сте се запознали с тези книги, ще ви бъде много полезен оттук нататък. Още веднъж благодаря на всички, и понеже все пак съм и журналист, не мога да се сдържа да не задам един въпрос на режисьора: виновна или невинна е Карън Андрес според вас?

ПЛАМЕН МАРКОВ: Преди това да кажа, че аз съм човек любопитен и тези книги съм ги имал предвид, но ще им намеря подходящите хора, където да пропагандираме и да разширяваме техния курс. И понеже бях цитиран, Айн Ранд има три пиеси, не четири, но тази е единствената, която има успешна реализация. Другите две са по-скоро литературни опити. Що се отнася до това дали е виновна или невиновна, тук има една уловка, предложена от авторката. С нея пиесата й е останала и като куриоз в драматургията. Става дума за намерението на авторката съдебните заседатели да бъдат хора от публиката. Има и други пиеси, преди нейната, и една от тях, където това се случва, сериозно й е повлияла, но в своята пиеса Ранд държи да бъдат конкретни 12 души, които да се произнасят накрая и в зависимост от тяхното решение, както е в логиката на англосаксонската съдебна система, да се обяви присъдата. Разбира се, тя е повече литератор и човек на киното, тъй като е писала повече сценарии и е учила в Русия кино - не си го е представяла съвсем ясно как ще стане в театъра, а това е доста сериозен проблем. Защото как да стане така, че да не са подставени лица, как да качиш на сцената някакви хора, които не е известно какво ще правят и как ще се намесят в представлението - изобщо има доста проблеми, които са от практическа гледна точка намерени. При нас още повече. В Щатите част от зрителите са били съдебни заседатели, те имат такава практика, имат такива познания. Примерно, в "12 разгневени мъже" единият казва: аз съм за пръв път тук, другият вика: аз съм бил три пъти - абе, по-интересно е все пак на процес за убийство, защото бях един път на кражби, един път на бракоразводен процес и т.н. Спомняте си във филма "Недосегаемите" как единият от ходовете, за да осъдят Ал Капоне, беше това, че подкупените 12 съдебни заседатели са изместени в друга зала на един бракоразводен процес, а невинните съдебни заседатели от бракоразводния процес са дошли тук и практически те успяват да осъдят Ал Капоне, защото на всички други са им открити адресите и е намерен начин да им се въздейства. Така че тук има най-различни възможности. Лесно е да се напише, много е трудно да се направи. Бърнард Шоу казва: "Аз имам един-единствен начин да напиша думата "да", а актьорът има сто начина да го направи". Е, да де, ама тези сто начини си имат своя конкретика, свой живот, свои взаимоотношения. Ние го правим не сред англосаксонска среда, т.е. ние трябва някак си да образоваме и да въведем публиката в правилата, защото иначе тя ще гледа така, както би участвала в японско народно събрание. Там има някакви други правила. Или в тия исландските - дето се събират по ливадите и нещо решават, ама...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Или в циганско мешере.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, или в циганското мешере. Може би някой от нас е участвал в него, но аз не съм, само съм чувал за него и ще бъде странно да кажа: хайде сега, както знаете от мешерето, действайте. Така че това ни създаде известни проблеми. Опитахме се да намерим начин. Нашата публика е въвличана в интерактивни игри, има своя някаква представа и своя традиция. Беше несериозно ние да се правим на англосаксонци. Знаете, че няма нищо по-смешно от американците, които се правят на руснаци във филмите, или руснаците, които се правят на американци. Също е нелепо ние да се правим на чистопробни американци. Не е сериозно. Нашата публика не е такава и ние не сме такива. Това би било една доста бутафорна имитация. Това означава, че ние можем да го направим само като вид театрална игра, която публиката може да възприеме. Снощната ни среща с публиката подсказа, че тя се забавлява от тази игра и заедно с това се отнася сериозно към цялата работа. Не става дума да се обърне спектакълът в някакво елементарно реалити забавление, което е много далеч от намеренията ни. Това бяха онези трудности, които ние като екип трябваше да решаваме: как това да стане, така че да е органична, естествена част от театралната игра, без да имитираме някои неща, с които ще бъдем смешни и нелепи. По тази причина ние избираме ротационния принцип на томболите. Преди да се появят компютрите, така са избирали подходящите съдебни заседатели. Вие също имате шанс да бъдете едни от съдебните заседатели в залата.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Който желае, ще получи номерче.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Това картонче, например, е с номер 252. Давате го на нашите съдебни помощници, те го слагат в една урна за избор и ако бъде изтеглено, имате шанс да гледате много по-отблизо. Тук всичко е написано, ще го прочетете: "Този билет - талон ви дава възможност да участвате в театралната ни томбола за избор на съдебни заседатели. Така ще можете да следите за детайлите от непривично близко разстояние, ще бъдете специално ухажвани от прекрасните дами, представляващи Обвинението и Защитата, към вас ще бъде насочена цялата енергия и убедителност на свидетелите. И най-важното: вие ще определите на кого може да се има доверие и кой е прав в нашия заплетен конфликт. Бъди съдебен заседател! Цялата истина и нищо друго, освен истината!" Вчера по този начин, за пръв път, мина спектакъла. За нас това също е доста изненадващо и непредвидено... Пиесата е построена от Айн Ранд по един чисто криминален принцип. Тя на това и се надява, на това разчита - проучва най-добрите образци дотогава. След това впрочем има много по-добри образци на тоя вид драма - след 40-те години, но тя се опитва като един много възприемчив емигрант в новата страна, в която е - макар да продължава да говори на силен руски акцент (Айн Ранд е родена в Санкт Петербург - б.р.) - да разбере как се прави и го прави доста сръчно, доста ловко, защото е талантлив човек и съумява да влезе в жанровата схема на Courtroom Drama... Това, разбира се, е една игра и ние с актьорите, от които нямам никакви причини да бъда недоволен, се отнасяме към текста така. Доколкото успяхме да съберем този екип, няма някой, от който да се оплача. Сутринта като казах по БНТ: превод на Златна Костова, и Георги Ангелов веднага: "Еее, това е гаранция за много висока степен на превод", и за мен не остана възможност да я хваля. Иначе щеше да стане "халваджията за бозаджията" - той ми отне всички възможности да кажа онова, което бях намислил. Също и Калин Николов - един млад композитор, на който все повече разчитам, и не само аз - той работи много активно с Явор Гърдев и с други колеги - един човек във форма. Мира Каланова като казва, че напоследък има опит в киното - последният опит е "Каръци" - великолепен български филм на Ивайло Христов. Нещо, което прилича на натура, а практически е една поетична и естетизирана среда. Някой, който счита себе си за върл авангардист, ще реши, че това е прекалено реалистично. То някак си животът е реалистичен (смях).

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Жестоко реалистичен!

ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, да. Не непременно истински - нито е реален, но в него има неща, които са интересни.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Виждате колко сладкодумен е Пламен Марков.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, да, ако ми зададете още три въпроса, мисля, че можем да си говорим до полунощ. Направили сме това нещо, защото се надяваме да тържествува театърът, т.е. той да се играе сериозно. Актьорите тук играят много строго, с подбрани средства, защото те не са свикнали да се изявяват в толкова ограничителна система. Нали разбирате, че тази Courtroom Drama е една абсолютно статична история, в която никой не мърда, само се говори - няма никакви движения, никакви екстри, няма възможности да правиш някакви фойерверки. Единствено защитникът или обвинителят нещо ходят напред-назад, и то доста, да го наречем, произволно. Тоест това означава, че изразните средства са безкрайно ограничени и по тази причина гледахме много от големите филми, за да стане ясно, че когато ограничиш средствата си, можеш да добавиш към тях други категории, с които нашите актьори не винаги са свикнали. Надявам се това да бъде оценено като нещо, което е различна стъпка в днешния живот на нашия театър, където всички неща започват да искат да си приличат и да имат комерсиален успех. Понеже вие сте журналисти, знаете: в момента, в който всички вестници решиха да приличат на "24 часа" - да имат хулигански език и да употребяват твърде много пикантни и клюкарски истории, вече никой не ги купува от сергиите.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Точно така, обезличиха се.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, в желанието си да бъдат прекалено атрактивни, спряха да имат значение. За съжаление, нашият театър също е една такава межда - в желанието да бъде прекалено атрактивен, също може да престане да има значение. Понеже съм и професор в Академията, често там си говорим: ама, ние трябва да подготвяме нашите възпитаници за конкретната практика, така да се каже - бизнеса, за това, което ще работят. Те изобщо нямат нужда от това, достатъчно е да се съберат една група зевзеци и работата се урежда. Ние трябва да ги подготвим за нещо по-сложно, за някакви мечти, за някакви идеални условия, за възможността в един момент да реализират нещо, което харесват, гледайки го по света. И тук се опитваме да съчетаваме едно умно зрелище, щом като мъдра жена като Айн Ранд седи зад него, с това, което трябва да бъде забавно, интересно (забавата не означава непременно евтини средства и простотия), но тези неща в момента започнаха да се водят "експеримент". Не, ние влизаме в директна среща с нашата публика - искаме да я забавляваме, да я въвлечем в театралната игра, но с цел да я занимаваме със сериозни проблеми. Първата част е криминална, във втората започват да се проявяват, макар и не достатъчно избистрени, както е в големите й романи, идеите на тази любопитна авторка, заради която си заслужава да се дискутира.

ЗЛАТНА КОСТОВА: Искам да благодаря на домакините в лицето на Богдана Костуркова - драматург на театъра, и Ириней Константинов - директора, които ни подслониха, приютиха, и ме направиха, мен лично, част от голямото талантливо семейство. Аз имам и друго талантливо семейство, но то ми е много мъничко и не ми стига явно, та тук се чувствах много добре.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: В отговор на Калин Манолов искам да кажа, че в постановката играят артисти от Театър "София" от всички поколения - от доайените, през средното поколение, до най-младите. Така че ще видите почти цялата трупа. Всички имат млад дух, репетираха самоотвержено - Пламен може да каже - работиха от сърце и ми се иска след представлението да сляза и да им благодаря. Такава енергия, такава добра аура - да си по-цял ден на сцената, да не си виждаш децата - част от актрисите са с малки деца, като междувременно ни се роди и бебе - Николай Върбанов стана баща на един Виктор, който се надявам да има щастлива съдба. Разбирате ли, всичко това мина между болести, раждания и една, сами ще видите, много сериозна, къртовска работа, с много текст, с много сериозни изисквания на режисурата и сценографията за прецизност в тези два часа и половина.