"Не всеки крадец е мошеник" - Сатиричен театър, ОДТ "Б. Дановски" - Перник

Дата на публикуване: Oct 13, 2014 1:38:13 PM

Сезон 2014 - 2015

НЕ ВСЕКИ КРАДЕЦ Е МОШЕНИК

от Дарио Фо

Съвместна продукция на Сатиричен театър "Алеко Константинов" с Общински драматичен театър „Боян Дановски” – Перник Постановка – Андрей КалудовСценография – Стоян Чифлички - ТананиТанци и сценична пластика – Татяна СоколоваФотограф - Симон Варсано Участват: Александра Сърчаджиева, Ернестина Шинова, Албена Павлова, Кирил Бояджиев, Явор Борисов, Божидар Попчев, Веселин Цанев ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ 06.10.2014 ИНА ШКАРОВА: Добре дошли. Софийската премиера на „Не всеки крадец е мошеник“ ще се състои на 13 октомври. Този спектакъл вече имаше своята премиера в Перник на 24 септември. След няколко години, в които ежемесечно Сатиричният театър и Общинският театър в Перник си гостувахме, този път решихме да обединим усилия, за да направим тази постановка. Актьорското участие в спектакъла е предимно на нашия театър. Много се радвам, че Албена Павлова се върна в трупата на театъра - това е първата й роля отново като щатна актриса в нашия театър. Александра Сърчаджиева прие предложението и също стана част от нашия театър. Ще можете да я гледате и в „Бурунданга“ от октомври, тъй като тя ще замести бременната Силвана Пишимарова. Имаме отново бум на бебета в Сатиричния театър - това е лиричното отклонение. И другите актьори, които са от нашия театър: Явор Борисов, Кирил Бояджиев, който прави една добра роля - ще го забележите в добро постижение, и Веселин Цанев. Пиеси на Дарио Фо са се поставяли вече три пъти на наша сцена и са имали дълъг живот. Става дума за „Седмо: кради по-малко!“, което е правил проф. Гриша Островски през 1970 година и се е играло над 100 пъти, „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“, постановка на Крикор Азарян от 1985 година - 188 пъти, и „Пет бременни пиеси“, поставена от проф. Пламен Марков през 1993 г. „Не всеки крадец е мошеник“ се поставя за пръв път в България. Това не е версия на „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“. Върви някакъв такъв слух, че ние преработваме този текст. Не, това е пиеса, която е написана през 1958 година, Ернестина Шинова я е превела. За това как тя попадна при нас, ще дам думата на г-н Калудов.

Ина Шкарова и Андрей Калудов

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: Дарио Фо е един желан автор - и от режисьори, и от директори на театри, и най-вече от публика. Творчеството му носи два големи белега: пиесите му са много атрактивни, с много силна позиция плюс естетическа стойност. За Дарио Фо се говори не само като за човек, който пише пиеси - той е цял един свят, защото си има своя естетика. Тя е плод на сложната му биография. Малцина знаят, че той е автор и на трактат за актьорското изкуство. В основата на този трактат е Commedia dell'arte. Той счита себе си за наследник и продължител на този театър, който си е чисто италиански патент и който доста време е шествал по средновековните сцени. После е изчезнал, но е оставил следа в написания театър, в по-нататъшното развитие въобще на европейския театър. Това е и причината да се обърна към Дарио Фо. Прочетох - не на български, пиесата и с много голяма изненада установих, че тя се играе в цяла Русия, в най-големите театри, например в Театър „Приют на комедианта“ в Петербург, в Театър „Съвременник“ в Москва и в други големи областни центрове. На едно от местата, мисля, че се играеше петнайста година. Това предизвика интереса ми и ме накара да я предложа на Сатиричния театър. Вече бях гледал постановките от „Седмо: кради по-малко!“ на Гриша Островски до ден днешен. Пиесата е написана в годината, от която е и знаменитата му пиеса „Архангелите не играят флипер“. Това е една много продуктивна година за Дарио Фо - той пише пиеси, които по-късно съпругата му Франка Раме събира в отделно издание. На това издание дължа шанса да попадна на пиесата. Голям късмет е за Дарио Фо, че е имал за съпруга Франка Раме - блестяща актриса, а и каква съпруга. Като всеки голям артист той е доста разпилян. Тя събира неговите захвърлени ръкописи, издава ги, поръчва му да пише пиеси, в които, естествено, главните роли са за нея. Тя е един негов стимул, сигурно е била и негово вдъхновение. Те са неразделни - създават собствен театър, който просъществува дълго време и е търсен от италианските любители на театъра. В началото той пише само скечове, после едноактни пиеси, все по-големи и по-големи пиеси, но винаги, каквото и да напише, два реда да напише, на първо място е неговата позиция по отношение на обществения морал. Такава е и тази пиеса. Дарио Фо има щастието да се роди с таланта на комедиограф. Лично мое мнение е, че комедията се пише по-трудно. Понякога доста интелигентни хора, без да притежават необходимото ниво на драматургичен талант, могат да направят една драма, една интересна история, могат да направят един диалог, но да напишеш комедия, която да бъде едновременно и смешна, и умна - за това е нужен много специален талант и Дарио Фо го притежава. Дали ще ви бъде любопитно, че неговите пиеси се играят в 70 страни на света. Той е нобелов лауреат - да е жив и здрав, наближава 90. За съжаление преди две години неговата муза Франка Раме напусна този свят. Оттогава той не пише. Кратко, сбито ви казах нещата. Бих могъл да ви говоря още дълго, и то поотделно - за всяка от пиесите му, тъй като той е майстор на завръзките, на заплетените сюжети. Но ако ви интересува нещо за тази пиеса, без да искате да ви я разказвам, защото няма да ви бъде интересно като я гледате, моля.

ИНА ШКАРОВА: Въпроси?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Предполагам, че това е комедия на ситуациите. За съжаление тя не ни е позната - за пръв път се поставя в България. Но аз много добре си спомням шумния успех навремето на „Няма да платим, няма да платим!“ и на „Архангелите не играят флипер“. Просто се учудвам, г-н Калудов, че досега никой не е открил и не е поставил пиесата „Не всеки крадец е мошеник“. Още повече, че и заглавието е много привлекателно, атрактивно, и би могло да се отнесе към вчерашните избори - дали всеки политик е мошеник. Очевидно не. Вие ли сте открили пиесата, защото преводът май че е на Ернестина Шинова.

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: Да, на Ернестина Шинова е.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Вие сте я прочел на руски вероятно?

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: На руски, да.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Как се стигна до постановката? Колко време мина от...

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: Една седмица. Всичко се разви много бързо. Сатиричният театър се оказа особено рефлективен в това отношение. Предложих я и след два дни вече имаше отговор.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: А Театър „Боян Дановски“?

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: Това са вече техни взаимоотношения. Като страничен човек мога да кажа: ето, това е пример за добър мениджърски ход във времето на тежка криза, на трудно правене на изкуство - липса на пари и т. н. Това обединяване се оказа много ефективно. Ето, ние сме на премиера, съвсем скоро след като е открита пиесата. Вече имахме едно представление, то мина успешно в Перник. Във всеки случай аз съм доволен...

ИНА ШКАРОВА: Всички бяха доволни.

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: Да, да, публиката също беше доволна. Това че двата театъра обединиха усилията си помогна много тази пиеса да излезе безпроблемно бързо - без търсене на средства. Условията за работа бяха „мечтата на режисьора“: отглеждаха ме много старателно, имахме общ език. Особено приятна беше работата с артистите. В тази постановка се срещнаха три поколения. Репетирахме с много хумор, без всякакво напрежение. Ефрос го е казал: „Репетиция - моя любов“. Репетираше се с любов.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Колко продължи този творчески репетиционен процес? Вие ли възложихте на Ернестина превода?

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: Да, аз й го възложих. В този случай имам определена намеса при адаптирането му към сцената. Толкова сме верни на Дарио Фо, че ако той види постановката, ще остане изненадан, че някой може да му е толкова предан. Нищо не сме променили в неговия текст. Той пък като че ли е поглеждал българското общество през ключалката. Боби е прав, че неговите неща винаги звучат така, сякаш е видял в какво състояние е сега обществото. На тази пиеса не й личи, че е писана през 58-ма година. Нас няма да ни има, а тя пак ще се играе.

ИНА ШКАРОВА: Някакви други въпроси?... Ако ли не, да пуснем г-н Калудов да отиде да види актьорите и да им пожелаем на добър час.

АНДРЕЙ КАЛУДОВ (смее се): Много ги гледахме.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Някой рок мюзикъл няма ли да направите пак?

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: Да, в момента работя по една поръчка за либрето на мюзикъл, но не е за България.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Няма лошо.

ИНА ШКАРОВА: Добре, приятно гледане.

АНДРЕЙ КАЛУДОВ: Благодаря ви, че сте тук.