"Лоренцачо" - ДТ "Антон Страшимиров" - Разград

Дата на публикуване: Apr 02, 2010 5:4:17 PM

Театрален сезон 2009 - 2010

Лоренцачоот Алфред дьо Мюсепостановка: Надя Асеновасценография: Тодор Райковкостюми: Анелия Райковапластика и сценичен бой: Камен Иванов участват: Камен Иванов (гост), Неделчо Стойчев-Дежо, Евгени Стефанов, Александър Божанов, Детелина Стойчева, Марияна Бранкованова, Мария Петрова-Енева, Цветан Николов, Габриела Иванова (гост), Веселин Керемедчиев, Веселин Борисов, Павлин Мичев, Николай Сяров, Александър Спасов, Станислав Милков                                                                                                                     ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Модерен театър, София

01.04.2010

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Добре дошли. Големият ден Велики четвъртък преди големия празник Великден е един много хубав ден, както се казва, за гостуване на Разградския драматичен театър „Антон Страшимиров“ в София. И още по-хубавото е, че ще предложим на вашето внимание една пиеса от златния фонд на световната класика, пиеса от Алфред дьо Мюсе, известен като „детето на века“, навремето получил това прозвище не случайно. Много интересен автор с дълбоки философски прозрения, с много подтекст, с много силна гражданска позиция в почти всичките си произведения. Младата режисьорка Надя Асенова е решила да избере тази пиеса - страхотно заглавие за Драматичен театър - Разград. Искам да кажа няколко думи за режисьорката ни: тя е от по-младото поколение български режисьори, на щат е в Габровския драматичен театър и в София има няколко работи, с които направи много добро впечатление, както на театралите, така и на широката публика. В „Сълза и смях“ постави „Опасни игри“, което беше поставено преди това и в Габрово, с леки корекции - с участието на Дони, Иван Радоев... и в клуб „Максим“ на Театър „Българска армия“ е поставила Джон Бойнтън Пристли - много интересна пиеса...

НАДЯ АСЕНОВА: Оригиналното заглавие е „Розата и венецът“, те я играят със заглавие „Последни поръчки“.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: „Розата и венецът“ е много известна. Значи: „Последни поръчки“, но винаги пишете в скоби „Розата и венецът“ - за специалистите ще бъде ясно за какво става дума. Надя Асенова е изградена ярка личност отсега още, мога да кажа, и с голяма смелост в творческия си подход, с много добър вкус при подбора на драматургия и най-вече с мисленето на млад човек, от което всички имаме особена нужда, защото винаги в младите е перспективата. Българският театър, както знаем, не изобилства от режисьори, дори напротив. В пиесата „Лоренцачо“ ще се сблъскаме с основен проблем в общочовешки смисъл - това е проблемът за властта, за властимащите и за тези поражения, които нанася властта върху психиката, върху човешкото поведение: в частност - върху индивида, и като цяло - върху цели народи. Алфред дьо Мюсе не случайно се спира на темата за бунта срещу властника като разглежда и неговия образ отделно - в случая в ролята на властника, на Княза, ще видим точно директора на театъра Неделчо Стойчев - Дежо. Тук ще се отклоня, за да кажа няколко думи за него, тъй като той е новоназначен директор в разгара на кризата - от началото на този сезон. Той прояви невероятно благородство в поведението си като възстанови този спектакъл, който е поставен по решение на предишния директор, за да не се провали трудът на цялата трупа. Той не прояви дребнавост, а реши да възстанови спектакъла и зае първи мястото си в него като актьор, вие ще го гледате сега на сцената. Ще видим тук... ще се споменават имената на големи фамилии - на Медичи, на известни фамилии от Флоренция, и затова пиесата се отличава с един аристократизъм, независимо от това, че има голямо участие и народът, има и народни сцени, вие ще видите в постановката. Сега, понеже ви казах за Неделчо Стойчев-Дежо - той претърпя много интересно развитие като актьор. От ВИТИЗ - възпитаник на проф. Анастас Михайлов, той тръгна по свой път и беше в първите редици на тези актьори, които ратуваха за това да бъде свободен актьорът, да не бъде на щат, сам да избира материалите, с които ще работи, режисьорите, с които работи. В театър „Диалог“ той много активно работеше с режисьора Бойко Илиев и там има много роли, но най, така, остава в съзнанието на българския зрител с постановката си по „Секс, наркотици и рокендрол“ - моноспектакъл, който той назова „Спрете земята, искам за сляза“ и с още един моноспектакъл...

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: ...“Игра на нерви“.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: „Игра на нерви“, да. Това казвам само: бил е във Франция и в Америка - много изявена личност със собствено мислене относно концептуалното развитие на българския театър. Днес в изявата си при Шани в Канал 1 той сподели, че очаква занапред стратегия за развитието на българския театър, а не театрални реформи. Може и за това да го попитате малко по-късно. А сега бих искала да дам думата на режисьорката първо, за да може да бъде освободена. Тук присъства и Камен Иванов, изпълняващ главната роля на Лоренцачо - гост в спектакъла и съпруг на Надя Асенова.

НАДЯ АСЕНОВА: Семеен театър, срамота е.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Няма значение това, много е добре даже.

НАДЯ АСЕНОВА: Ами, изборът... направо ще направя преход от представянето на Краси - изборът на Камен Иванов за тази роля не е семейна прищявка, защото Камен е завършил актьорско майсторство в първия клас на проф. Пламен Марков, има опит, играл е Мюсе - „С любовта шега не бива“ и много други пиеси, които няма да изреждам сега. Освен това е доктор на театралните науки, той направи фехтовалните етюди, които са създадени конкретно за този спектакъл, и имаше ангажимент към цялостната пластика на спектакъла. Смятам, че е в най-подходящата форма, и актьорски, и пластически, и като зрялост, за да изпълни ролята на Лоренцачо. Екипът на Разградския театър в момента е също в много добра форма. Това е една трупа, която има много любопитни артисти. Някак си във времето те са успели да съхранят един театрален дух, който ни позволи да съединим и да постигнем спектакъл, много амбициозен и като визия, и като философия. В представлението участва почти цялата трупа на театъра, дори ползваме доста от техническия персонал като преминаващи...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Участници, статисти.

НАДЯ АСЕНОВА: ...статисти... не само статисти, просто всички сме едно цяло. Сега, ако имате някакви въпроси, конкретно, съм готова да ви отговоря.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ако нямате въпроси, режисьорката трябва да я освободим да отиде на сцената, че още има работа.

НАДЯ АСЕНОВА: Тогава аз ви оставям.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Да, Надя, значи теб те освобождаваме.

НАДЯ АСЕНОВА: Благодаря ви за вашето внимание, надявам се да ви хареса спектакъла.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Сега бих помолила директора ни да сподели с няколко думи какво възнамерява като перспектива да прави в Разградския драматичен театър, и като актьор, и като ръководител. Той днес вече, както ви казах, се яви по национален ефир. Може и да повториш някои неща, не всички са те гледали.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Аз споменах, че очаквам да има не реформи, а стратегия за българския театър, защото на реформи сме се нагледали през последните двайсет години и виждате, че нещата на парче не вървят. Когато има реформа, дори да не е проформа, има една неравнопоставеност на актьорските трупи, в смисъл по-големите театри - софийските, са облагодетелствани, а по-малките като разградския...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Да, но Бойка Велкова казва, че тя ви изкарва парите.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Тя може да си говори, каквото си иска. Някои актриси като не говорят заучен текст, говорят глупости. Така че първо да дойдат да видят какво става в малките театри, с каква всеотдайност работят хората за някакви мижави заплати. Тук артистите не са по-различни, но тук просто е София. Аз съм бил в София и знам как стоят нещата и от едната и от другата страна. Тук пазарът е по-голям и затова хората си намират допълнителен доход. Има нещо друго: какво разбирам под стратегия, конкретно за нашия театър? Ние работим в един много особен, специфичен, бих казал, регион, където има много турско население и по-малко българско. Даже в града съществува още един театър - турски, който си работи. Аз желая, заедно с колегите ми оттам и моите колеги от нашия театър да направим една интеграция, за да можем да сплотим това население, което между другото е сплотено, ако не слушат политическите глупости. Но изчезне ли българският театър в Разград, само след двайсет години ще се стопим поне наполовина. Защото за съжаление в наше време много малко внимание се отделя на духовността. Аз разбирам, че е криза, че няма пари, но една държава като не отделя поне малко средства за изкуството си, просто за какво е тази държава. Разбира се, трябва да има здравеопазване, което е най-важното, образование... и изкуството, което е черешката на тортата. Но театър като разградския изпълнява своя мисия. Аз не знам кой аджеба от София ще отиде на село... в село Завет или в Сумер?

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Е, никой, естествено, че никой.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Или пък, как те ще се грабнат да отидат в Разград да гледат театър - трудов народ... Разбира се, трябва да има такива гастрольори, да има гастролиращи трупи, които да обогатяват културния живот на един малък град, но това става спорадично. Няма ли собствен театър... виждате младите хора, влизат в интернет... ние даже кино нямаме в Разград, като се махне и театърът, какво остава? Една от задачите, която си поставих в моята програма, е да разширим спектъра от публиката като започнем от най-малките зрители. Ще направим една школа към МОНТФИЗ в Разград - това е Младежка организация за театрално и филмово изкуство по системата на ВИТИЗ, НАТФИЗ сега, аз водя една такава школа вече. Така че да можем да ги привличаме и да ги възпитаваме още от малки. Вече сме влезли в контакт с доста учители от детски градини, от училища, търсим различни форми... в смисъл неща, които да привлекат младите зрители. По същия начин да задържим и по-възрастните, които идват на театър. Затова мисля, че нашият репертоар трябва да е малко по-разнообразен. Наистина, всеки актьор би искал да размахва плащ и шпага...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ето, Камен сега ще каже за плаща и шпагата.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Той е великолепен в това нещо, обаче не можем да си позволим по чисто финансови причини такъв мащабен спектакъл повече от един път, и това е геройство, но ние ще го направим. Освен това правим и други пиеси, които са за широката публика, по-леки, с по-малко естетика, но с повече забава.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: „Една безумна нощ“ беше първата премиера за този сезон в постановка на Димитър Стоянов. Тук е и Мила Челанович, която играе в тази комедия, и Дежо изпълнява също една много съществена роля там, много е смешен и забавен.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Търсим начин - аз може би сега говоря малко хаотично, защото се поизморих цял ден да репетираме, но търсим начин да намерим някакви средства. Засега ги набираме единствено чрез нашите приходи, които не са много големи, но се стараем. Чрез доброжелатели, не бих казал спонсори, защото те ако не желаят, няма да ги дадат. Слава богу, има в Разград хора, които обръщат внимание на театъра. Нашето идване тук струваше четири хиляди лева, наемът ни беше две хиляди лева, а като дойдат при нас, ни дават по триста и петдесет лева. Огромна разлика. Колегите от София са адски... как да кажа: взискателни към своите финансови претенции. Но тогава ще почнат да се закриват театрите - откъде ще имаме ние пари, примерно. Като дам две хиляди тук за това, и половината от сценичните работници, които трябваше да бъдат тук, ги нямаше в тоя театър. Плюс това разходи за командировъчни, път - това е много, но ние ги намерихме със съдействието на кмета лично и на няколко спонсори... така... та търсим разни начини да оцеляваме и не само да оцеляваме, а да правим една качествена продукция, която, надявам се, тази вечер ще видите.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Преди въпросите ще помоля и Камен Иванов, който изпълнява главната роля на Лоренцачо - един, бих казала, световно известен герой от драматургията, да сподели как е работил върху този образ и с какво той му допада.

КАМЕН ИВАНОВ: С работата над този образ, както и над всеки друг, аз се справям по един и същи начин - работа, която трябва да се свърши, независимо от количеството думички, които има да си каже героят. Тя започва от работа на маса, през мизансцен и общуване с партньор, както са ни учили нашите професори, нашите преподаватели. Разбира се, тази роля е малко по-голяма от други, които съм играл, разбира се, че е доста по-отговорна, но пиесата „Лоренцачо“ не е само Лоренцачо. Хубавото на това представление, което правим, е, че целият екип работи за него, защото сюжетната линия е така изтъкана вътре, че тя е преплетена между всички останали персонажи, действието се развива не периферно в другите образи, а напротив, и затова смятам, че се получава хубаво нашето представление и вярвам, че ще се убедите всички в това, защото имаме една прекрасна трупа, един чудесен ансамбъл, с който се гордеем. Нямаме солов изпълнител и поддържащ персонаж, а напротив, точно обратното. Чистосърдечно мога да заявя, че разградската трупа е изключително високо професионална и на много високо художествено ниво. Заявявам го съвсем категорично, защото пиесата е много трудна, но вие, смятам, ще видите лекотата, с която се изпълнява, и по това ще разберете какви усилия сме вложили. Мисля, че публиката ще бъде благодарна.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Мерси. Ще ви обърна внимание: на лицевата страна на листовката е отпечатан куполът на „Санта Мария дел Фиоре“ - една много известна архитектурна забележителност на Флоренция. Днес сценографката Невяна Кавалджиева, която ми се обади след интервюто на Дежо по телевизията, я беше разпознала. Каза, че тя е правила същия купол в „Мандрагора“ и беше възхитена от начина, по който е решена сценографията от младия сценограф Тодор Райков и Анелия Райкова - костюми. Куполът е направен на отделни модули, които са на колелца и създават по невероятен начин различен интериор. Много интересно сценично решение, изключително функционално, и много съвременно, много модерно решение на един млад сценограф.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Искам да добавя още нещо. Аз се присъединявам към думите на Камен за актьорския състав. Бих казал за режисурата същите неща, за сценографията, костюмите, но и техническия екип в този град, в тоя театър е невероятен - невероятно дисциплинирани. Бях чул, че са малко разюздани - няма такова нещо. Значи, зависи от подхода - не се наказваме, просто се поощряваме (смях). А поощренията са само в писмен вид: „благодаря ви“, защото няма пари (смях). Днес сме взели по чаша вино, така че след това заповядайте: за толкова имаме, да си посрещнем гостите.

ВЛАДИМИР МЪНЗАЛОВ (пресцентър на Министерство на културата): Кметът и областният управител помагат ли на театъра?

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Да, откровено, и двамата. Хубавото е, че те са и театрали, те гледат, те не дават пари просто така. Като гледат нещо и като го харесат - тогава. И така, харесаха, намериха парите... Помагат.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Денчо Бояджиев е кметът.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Денчо и Вальо...

ВЛАДИМИР МЪНЗАЛОВ: Младите хора повече ли почнаха да идват на театър?

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Значи, много е важно с какво заглавие ще ги заинтригуваме. И затова аз си позволих първо да започна с една лека комедия. И така... взеха да влизат, имаше един малък инцидент, малко забавихме едно представление по технически причини и за да уплътним времето, един час актьорите забавляваха публиката с фехтовки... разгледаха целия театър...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Камен ги е подпалил.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Не, него го нямаше... но после започнаха да идват. Та търсим такива алтернативни начини. Значи, това вече е изпробван номер: трябва да закъсняваме с един час и да ги развеждаме из театъра.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ще им е интересно.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Това е на шега, но се случват такива неща. Иначе всеки град си има публика, ние не откриваме топлата вода, и преди нас е имало театър, надяваме се, че ще продължи да има театър. Тежк'о, ако стане общински - общините нямат средства...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Не, не, това е изключено. Те нямат пари за приюти и болници, камо ли за това скъпо изкуство - театър.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Ако държавата се лиши от това нещо, значи е абдикирала от изкуството. Ще си останат пет-шест софийски театъра и ние с влаковете и с автобусите ще идваме... публиката ще хукне към София. И ще стане така, че софиянци ще бъдат облагодетелствани с театър, а моите колеги...

ДИМИТЪР КАБАКОВ (драматург): Някой каза преди няколко дена, че град, в който няма театър, не е град, а място за спане.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Театърът е единствената културна точка.

МИЛА ЧЕЛАНОВИЧ: Осемдесет процента от посетителите на английската комедия „Безумна нощ“ бяха главно ученици. Всички училища дойдоха - математическа, природо-математическата, различни техникуми, препълнено от главно ученици.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Но проявяват интерес и към сериозните заглавия. Аз много се радвам, че това представление „Лоренцачо“ също се ползва с интерес. Въпросът е малко повече реклама да направим - сега като ни дадат няколко „Аскеера“...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Дай боже.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: ... ще дойде публиката...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Забравих да спомена, че „Лоренцачо“ е правен два пъти на българска сцена: във Варна преди много години Руси Карабалиев поставя „Лоренцачо“ с Мишо Мутафов...

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: ... в ролята на Княза, и Стоян Алексиев...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: ... и Стоян Алексиев - Лоренцачо, който сутринта при Марта Вачкова прочете прекрасно два библейски разказа. Той е един всестранно развит актьор, както всички знаем...

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Бивш директор (смях).

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: ... бивш директор и така нататък. В София е правена в Народния театър, постановка на Маргарита Младенова със Стефан Данаилов и... Стефан Данаилов Княза ли беше?

КАМЕН ИВАНОВ: Княза... и Атанас Атанасов.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: И Атанас Атанасов - Лоренцачо... Дежо, печелиш яйце, днес съм си ги боядисала. Ето, за късмет.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Да си го скрия, защото ще ми го вземат - артистите гладни, ще изядат яйцето (смях).

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ами да освободим Камен Иванов и Дежо, да отидат да се преобличат, че са в сценични костюми.

НЕДЕЛЧО СТОЙЧЕВ - ДЕЖО: Много ви благодаря, заповядайте отново.