"Канибали" - Театрална работилница "Сфумато"

Дата на публикуване: Apr 15, 2015 2:17:3 AM

Сезон 2014 - 2015

КАНИБАЛИ

Ронан Шено

Постановка - Николай Ламбрев-Михайловски

Сценография и костюми - Елица Рангелова, Катя Иванова

Мултимедия, плакат и програма - Катя Иванова

Пластика - Мила Искренова

Музикална картина - Савина Бързева, Кирил Цончев, Илиян Марков

Превод - Венета Дойчева

Снимки - ТР "Сфумато"

Роли и актьори:

КЛАРИС - Савина Бързева

ТОЙ - Илиян Марков

ТЯ - Яна Бобева

СПАЙДЕРМЕН, ЙОАН, АЛЕКС - Михаил Петров

КЛЕР - Илона Господинова

МУЗИКАНТ - Кирил Цончев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

14.04.2015

РАДА БАЛАРЕВА: Здравейте, поводът за днешната пресконференция е поредният съвместен проект на Николай Ламбрев с Театрална работилница "Сфумато" - премиера за България на пиесата "Канибали" от Ронан Шено. Ще помоля режисьора да ни каже няколко думи за него, защото е нов автор за българската публика.

Може да се каже, че вече стана традиция Николай Ламбрев да намира в "Сфумато" различното пространство. Ще бъде интересно да обясни защо то му е необходимо.

И за да дам начало на разговора: Николай Ламбрев обявява, че ни кани на "парти-хепънинг". Защо е избрал тази форма?

Николай Ламбрев-Михайловски

Снимка: velyub (T-now)

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Ронан Шено е от младото френско драматургично поколение - младо, доколкото той е на 41 години в момента. Роден е в Брест. Преди няколко години на една промоция на нова френска драматургия, която се проведе в Театър "Българска армия", аз си избрах именно неговия текст "Канибали". Оттогава, може би вече 4-5 години, той е в моето чекмедже. Защо? Не само защото този текст за театър е любопитен, алтернативен - това не е чиста форма на драматургия в нейния "ибсенов модел", а е такъв вид драматургичен текст, който дава възможности и пространство за работа на режисьора, каквато може би единствено в "Сфумато" човек може да се извърши, защото именно Театрална работилница "Сфумато" е това място, където могат по-свободно и в една дълбочина - нашироко и нависоко, да се правят търсения в драматургията и в цялото театрално изкуство. Ето защо аз се насочих насам и предложих този текст да бъде реализиран тук, и благодаря на Грети (Маргарита Младенова - б.р.) и ръководството на "Сфумато". Това е третият спектакъл, който работя тук - след Вирипаев и Мрожек. Още нещо за Ронан Шено - той няма драматургично образование, философ е по образование, но години наред се занимава с драматургия: работи в театър, в цирк, пише сценарии за филми. Тази пиеса е поставена в Щатите, Канада, Белгия, Германия и някои от скандинавските страни, т.е. доста е поставяна по света и с удоволствие намира своята реализация и тук. Човекът е по-широко скроен и се занимава главно с отношението на личността спрямо системата - социално структуриран като мислене автор. Не пише просто някакви историйки, а винаги взима някаква проблематика - нещо от проблемите не само на Европа, но и на световно ниво, по линията личност - свят, личност - общество, личност - хора. "Канибали" е една метафора. Днес в телевизията (Канал 1) ми зададоха въпроса "Кой кого ще изяде?" Никой никого няма да изяде. Ние всички се изяждаме в един свят, в който канибализмът е нещо естествено като комуникация на всякакви нива. Какво друго мога да кажа за Ронан Шено? Очаквам неговия нов текст, който е продължение на "Канибали". Надяваме се той да дойде и да види това представление, може би в края на сезона. Иначе, що се отнася до екипа, това са главно млади актьори. На някои от тях съм бил преподавател по актьорство в НАТФИЗ. Други като Яна Бобева открих напоследък. Тя участва в последния ми спектакъл в Армията "Стреляйте по артиста". Една друга млада актриса Илона Господинова също се вписа в групата. И един млад музикант - студент в Музикалната академия. Част от тях имат свое трио, което се нарича "TRAIN OF JOY" (влакът на радостта). Използвам техните възможности - те свирят на живо в представлението, което е част от целия замисъл на така нареченото "парти-хепънинг". Това съдържа една ирония в себе си. Ако гледате спектакъла, ще разберете защо той се нарича "парти-хепънинг" - сплав от различни средства в едно трагично измерение. Без да разказвам сюжета, текстът се занимава с един трагичен избор, който двама млади правят в съвременния свят, в който всички битуваме, но те търсят изход в една друга посока. Надявам се, като видите представлението, да имате по-ясна представа за какво точно става въпрос на сюжетно ниво. Текстът не е така наречения "фабулен разказ", както вече казах. Той е една особена сплав от лични съдби, от малки документи от времето, от пародии с препратки към герои от киното, от медиите - една интересна сплав, която трябваше да намери своето сценично реализиране. Затова казах, че това е едно "парти-хепънинг". В екипа е Мила Искренова, с която неведнъж съм работил. В случая работя и с две млади художнички. Това е една от първите им работи, след като са завършили Академията. Мисля, че те също са творци в пространственото и мисловно търсене на "Сфумато". Композитор на финалната песен (финален реквиемен момент) е Добрин Векилов - Дони, с когото също работя в последно време.

РАДА БАЛАРЕВА: А текстът е на Николай Ламбрев.

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Да. Както знаете, или ако не знаете, наскоро издадох поредната си поетическа книга от 250 страници. И това също е потвърждение (смее се), че от време на време боравя и с писането в тази посока.

Канибали

(финална песен)

Животът ни какво е?

Ти кажи.

Мълчиш. И тръгна.

Чакай, спри!

Оставам тук.

Тук друго няма.

Беше ти.

Сега е празно.

И вали.

Банален дъжд,

като в лошо кино.

За всяка тъпа болка

блудкав клип.

Върви.

Свърши се.

Уви!

Всичко е за малко.

Знам.

Боли.

Изгоряха зениците ни.

Превърнахме се в дим.

А дяволът се хили, скача -

като уличен озъбен мим.

Към небесата крача.

А вие?

Ние?

Ние тук оставаме...

Тихи сиви, кротки

лежиме по фотьойлите

като преяли котки.

На дивана се протягаме

във вечерта издухана.

Нарязах лука,

от него ли си плача?

На дивана се търкаляме...

Днес е петък и утре ще сме фри-и!

Виж спорта.

По ти-ви:

едно, две, трийсет и три...

Не ща,

не ща новини!

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Каква е провокацията в спектакъла?

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Провокацията е: да сринем света, да не се подчиняваме на системата, да не мълчим (става въпрос най-вече за младите), да бъдем рефлективни спрямо онова, което ни затрупва, ограничава и непрекъснато ни моделира или поне ни се налага като някаква структура и се опитва да ни прави еднакви, да ни създава модели за живот. Това е провокацията, колкото и старовремски да звучи. Знаем, че всички революционни вълни в миналото са тръгнали от Франция. Те продължават да съществуват на всякакви нива (приемете това малко като шега).

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А ще поставите ли втората част на пиесата?

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Дай боже да стигнем и до там. Все още сме на етап "Канибали" - 1. Днес за пръв път имаше среща с публика, която мина много добре. Надявам се произведението да се развива при един очакван интерес.

ВЪПРОС: Коя година е писана тази пиеса?

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Преди седем години. Тези дни авторът ми писа: "Във Франция пиесата вече малко е остаряла, затова написах нова". Отговорих му: "Събитията се движат по-бавно от запад на изток, така че вълната в момента идва при нас."

МИЛЕНА ДРАГАНОВА: Да кажете нещо повече за актьорите.

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Някои от тях ще се появят за трети път на сцената на "Сфумато". Това са актьори, с които човек може да реализира не случайно и не случайни неща.

РАДА БАЛАРЕВА: Има един детайл, който е добре да споменем: не всеки ден може да се види музика на живо в театрален спектакъл, изпълнена не само от музиканти, но и от актриса. Свири се на пиано, което прави нещата много автентични.

МИЛЕНА ДРАГАНОВА: Савина ли свири?

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Да, Савина Бързева. Тя свири, тя е и певицата. Савина има определени качества, категорично професионални, в тази посока.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Тя има ли музикално образование?

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Занимавала се е с музика преди НАТФИЗ. Сериозен човек.

МИЛЕНА ДРАГАНОВА: Музиката ли е повече или актьорската игра?

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Ще видите. Балансирано е. Има към 10-12 вокали. За час и половина не е малко.

РАДА БАЛАРЕВА: Може би е хубаво да анонсираш музиката, която се изпълнява.

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Това са избрани парчета от съвременната музика и понеже, когато се свири на живо, авторски права не се плащат, ние сме свободни в тази посока. Изпълнителите са подбрани в контекста на спектакъла. Младото поколение ще ги разпознае.

МИЛЕНА ДРАГАНОВА: А чия е селекцията?

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Естествено, режисьорът винаги прави това.

МИЛЕНА ДРАГАНОВА: Говорихме за Савина.

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Разбира се, Савина е ръководител на това, но с нея уточнихме предварително някои неща, бяха пробвани различни теми и в крайна сметка се получи тази партитура.

РАДА БАЛАРЕВА: Ако нямате други въпроси, да пожелаем на Николай Ламбрев и екипа "на добър час".

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Да считаме, че няма повече въпроси. Както казва Шекспир: "Останалото е мълчание".

РАДА БАЛАРЕВА: В случая по-подходящо е: останалото е спектакъл.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Щом вие го правите, ще е добър спектакъл.

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ: Дай боже, благодаря ви.