"Истерия" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Oct 19, 2012 9:15:42 PM

Сезон 2012 - 2013

И  С  Т  Е  Р  И  Я

от Тери Джонсън

фотограф: Красимир Арабаджиев

постановка - Боян Иванов

сценография - Елица Георгиева

музика и музикално оформление - S.U.S.F.

превод - Златна Костова

участват:

Тодор Близнаков, Силвана Пишимарова,

Веселин Цанев, Благовест Благоев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

19.10.2012

НИКОЛА ВАНДОВ: Добре дошли на първата премиера на Сатиричния театър за този сезон. Това е пиесата "Истерия" на Тери Джонсън. Превод на Златна Костова, постановка на Боян Иванов, сценография на Елица Георгиева, музика и музикално оформление - S.U.S.F. Участват: Зигмунд Фройд е Тодор Близнаков, ролята на Джесика играе Силвана Пишимарова - млада актриса, попълнение в нашия театър, д-р Яхуда - Веселин Цанев, и Салвадор Дали - Благовест Благоев. Няколко думи за спектакъла: това е една много интересна, увлекателна и интелигентно написана история, която може да се разкаже по различни начини. Ние сме се спрели на един такъв начин и за него ще може да ви говори след това режисьорът. Но какво е интересното вътре според мен и според нас въобще? Това е тази необичайна среща, много сюрреалистична - не знаеш сън ли е, какво е - на двама души, свързани от две много важни неща. Първото е, че и двамата надникват в подсъзнанието на човека и се интересуват от демоните, дремещи в това подсъзнание. Единият го фиксира на хартия - това е Фройд, другият - на своите картини. Второто, което ги свърза, е, че и двамата, и това е дълбокият смисъл на този текст, стигат в различни периоди на своя живот: Фройд - драматично, Салвадор Дали, мисля че...

БОЯН ИВАНОВ: Еуфорично.

НИКОЛА ВАНДОВ: И той не знае как - автоматично някак си, стигат до извода, че онова, което са мислили за абсолютна правда в техния изказ, търпи някаква, и то съществена, корекция. Салвадор Дали в един момент казва: добре, аз ще се откажа от сюрреализма, ако смятате, че там не съм спонтанен, че правя някаква спекулация, мистификация, само с цел да се продавам по-добре, защото това намира пазар, изненадващо и за него, може би. Фройд драматично изживява своето преосмисляне на една фундаментална позиция за произхода на неврозите в човека. Това преосмисляне на позицията е фактически ядрото, на което се гради сюжетът на спектакъла. Няма да ви го разказвам, вие ще го гледате. Всичко това е подплатено от допълнителния драматизъм - че заварва Фройд една година преди смъртта му, вече болен от рак, в напредваща болест, когато човек е изправен пред необходимостта да прави някакви равносметки. Равносметката е нещо, което на пръв поглед не е присъщо на Дали. Той си върви, така, като голям кораб в малко море и не го интересуват подробностите, но все пак в съзнанието му нещо се човърка, нещо става. Какво точно, ще видим в пиесата. Предизвикател на тези човъркания, на тези допълнителни усложнения във взаимоотношенията е една, може би сънувана млада дама, която се появява в онова, което авторът оставя доста отворено - сън ли е, какво е. И която търси истината за майка си, за себе си и за това, дали лекувайки, не разболяваме някого, дали реално можем да помогнем на този човек и т.н. Сега: това, което казвам, звучи доста драматично и спокойно може да се запитате какво търси такъв текст на сцената на Сатиричния театър. Е, работата е там, че тази пиеса, която през 1993 г. получава две награди за най-добра комедия в Англия, е написана в много сложни жанрови ключове или ключ, ако приемем, че е един. Даже в самия текст ставащото се назовава като фарс, защото виждаме двама, дано не прозвучи много жестоко, но двама мистификатори как се съревновават с истината за себе си. Това винаги е едно комично усилие. Ситуациите в пиесата са точно фарсови ситуации в по-голямата част от действието. Така че, бъдете спокойни - комедия гледаме. Но комедия, която ни кара да се замислим за много интересни и важни неща. Така да се каже, послевкусието на спектакъла ще е, надявам се, такъв размисъл за неща, които приемаме на доверие, а винаги трябва да подлагаме на съмнение. Там някъде се ражда вторият, третият план, обемът на творбата, с която искаме да ви заинтригуваме... Това са много приказки. По-конкретно, разбира се, ще говори режисьорът на спектакъла и аз давам думата на Боян Иванов, който за пръв път работи в Сатиричния театър - честит му дебют на тази сцена, да каже нещо, а след това вие, разбира се, ще имате време за въпроси.

Никола Вандов и Боян Иванов

снимка: velyub (T-now)

БОЯН ИВАНОВ: Добър вечер на всички. Това е наистина интересното и уникалното в този текст, че е една комедия, която се занимава със сериозни теми. Тя може да бъде четена по много различни начини. Да вземем само това, че последният кошмар на Фройд е, че той участва в един фарс. Човекът, който цял живот е подреждал, класифицирал, анализирал смеха, изведнъж се оказва главно действащо лице във фарс. Така че всички тези планове ги има вътре. Като почнах да работя по текста, се съсредоточих върху две от линиите, които предпочитам... А дали не е по-добре първо да гледате представлението? Винаги съм се изненадвал на тези пресконференции, които са преди представлението, винаги ми се е струвало по-логично, след като се гледа едно представление, тогава да се задават въпроси. Сега ще бъде малко на сляпо... но както и да е. Значи, Тери Джонсън е написал една доста уникална комедия, уникална в смисъл, че се занимава така нахално - тя е нахална пиеса, с исторически личности. Тази комедия е част от трилогия. В първата пиеса главни действащи лица са Мерилин Монро и Алберт Айнщайн, които са представени така, сякаш се срещат в един хотел. Има някакви сведения, че може би наистина някога са се срещнали. Третата част се нарича "Блондинките на Хичкок" и както се разбира от заглавието, там Хичкок е един обединен образ на русите жени от неговите филми. В пиесите винаги става въпрос за фактологията от живота на тези хора - за страшните спекулации, иронични спекулации, с техните биографии. Като казваме, че е спечелила две награди за комедия, нужно е да уточним, че те са английски награди. В Англия комедия не е непременно само това, което предлага някакъв фарс. Първото нещо, за което се сетих, когато прочетох пиесата "Истерия", беше "Монти Пайтън". Те имат един брилянтен скеч, в който две средностатистически жени си говорят в една обществена пералня за Сартр и спорят за един негов труд. И човек нищо да не знае за Сартр, само по хумора - по начина, по който те си говорят и спорят, повече или по-малко профански, разбира какво го вълнува. Така че пиесата "Истерия" е в традицията на този умен начин на писане на комедия. Дори да не знаеш кой е Фройд, дори да не знаеш кой е Салвадор Дали, историята е направена така - има дори криминална нишка в нея, че да те увлече с комичните си ситуации. В този смисъл ми беше интересно да направим пиесата сложна за поставяне и се надявам да сме се справили. Въпроси?

НИКОЛА ВАНДОВ: Само в една скоба: авторът е посочил, че действието се развива през 1938 година. Фройд е починал през 1939. Има индикации, че те са се срещнали през 1938 година, въпреки че Дали има портрет на Фройд от 1937. Там всичко е леко объркано. Но авторът въобще не прави историческа пиеса едно към едно, защото има бомбардировки от войната...

БОЯН ИВАНОВ: Каквито още няма по това време.

НИКОЛА ВАНДОВ: Разбирате ли, дори в това отклонение от достоверността има някакъв сюрреалистичен елемент. Просто го казвам, за да не се подведете и да се чудите какви са тези бомбардировки.

БОЯН ИВАНОВ: Аз това казах - "спекулативна", в ироничния смисъл на думата. Авторът смесва всякакви факти, каквито му трябват за действието. Според мен стана нещо хулиганско, нещо симпатично. Това не е неграмотност, в никакъв случай, това, което ни интересува, е действието: вижте какво става с тези герои и какво ги вълнува.

НИКОЛА ВАНДОВ: И идеята.

БОЯН ИВАНОВ: И идеята, разбира се, да.

НИКОЛА ВАНДОВ: Имате ли въпроси?

ВЪПРОС: Как подбрахте актьорите?

БОЯН ИВАНОВ: Още когато мислех върху този проект, Тодор Близнаков беше единственият ми кандидат за Зигмунд Фройд. След това за другите роли обсъждахме различни варианти. Искахме да останем в рамките на трупата на Сатиричния театър, това беше условието. И в последния момент дойде едно ново попълнение на Сатиричния театър - Силвана Пишимарова. И аз директно стоварих избора си върху нея в края на миналия сезон. Нея я познавам по-отдавна. С Благовест работя за пръв път, само съм го гледал на сцената на Сатиричния театър. Веселин Цанев беше другият, за когото ми беше ясно, че искам да играе д-р Яхуда.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Действително е трудничко да се задават въпроси на пресконференция преди спектакъл, но щом пиесата е британска, и то съвременна британска комедия, очевидно тя не е ситуационна, а е комедия, която се базира на един много остър, интересен, жив, разнообразен, бих казал, фехтовачен диалог. Обаче има ли все пак в тази "Истерия" на Тери Джонсън достатъчно хумор, за да бъде тя най-подходящият и адекватен избор за сцената на Сатиричния театър? Говорим за интелигентен хумор, разбира се. Това е единият ми въпрос, и вторият: бихте ли ни разтълкували съкращението на музиката - S.U.S.F.?

БОЯН ИВАНОВ: Да. Значи, напротив... вие няма как да знаете, де - казвам "напротив" не за да ви опонирам: това е ситуационна комедия, която в някои моменти достига почти до фарс. Жанровете вътре постоянно се менят. Това е другото, което я прави не просто една комедия, а нещо много по-гъвкаво, нещо, което ти се изплъзва да го определиш жанрово. И затова аз не мога да кажа тя каква комедия е, защото вътре правилата на играта постоянно се менят. То е точно като в съня - сънуваш едно и изведнъж, хоп, това лице се превръща в някой друг, започва някакво ново действие. Така че тя е написана малко и в този план, авторът е вкарал в нея, без да е илюстрирано това визуално, логиката на съня. Примерно, Салвадор Дали редовно се появява, когато Фройд са го приклещили от всички страни, като негов спасител. Така че ситуациите са в центъра на всичко, това е комедия на ситуациите. А относно абревиатурата, това съм го казвал на други пресконференции, моля да ме извинят тези, които го знаят: докато учех в Германия, пред мен имаше два пътя: да продължа с театър или с една доста по-успешно започнала музикална кариера. Аз се занимавах с електронна музика там и имах вече покани за големи събития. Продължих с театър и от време на време си доставям удоволствието и лукса, когато не мога да намеря нещо, което да ми хареса достатъчно, да пиша авторска музика. Абревиатурата тук за пръв път седи резонно в представление, защото съкращението е от немски: Sigmund und seine Freunde. Игра на думи е: "Зигмунд и неговите приятели".

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Тоест това е ваша музика, нали така?

БОЯН ИВАНОВ: Пиша "Музика и музикално оформление - S.U.S.F", защото едно от парчетата вътре не е мое и няма как да го оторизирам.

НИКОЛА ВАНДОВ: Само ще допълня, че освен ситуационен хумор, има и достатъчно интелектуален хумор, така че ако това очакваш, ще го получиш.

БОЯН ИВАНОВ: С една дума, който е чел Фройд, който познава Салвадор Дали, ще хваща едни други реплики, които са, как да кажа...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Скрити.

БОЯН ИВАНОВ: Скрити реплики за масовия зрител. Аз затова правя сравнение с "Монти Пайтън", защото и те смесват високото и ниското по един смел и нахален начин.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Следейки театралния процес, аз мога да кажа, че Боян винаги се ориентира към един по-сложен драматургичен материал. Започна кариерата си от Плевенския драматичен театър с постановка по "Какво да се прави" от Чернишевски. Един текст, който трудно можем да си представим на театрална сцена, но беше възпроизведен много талантливо и успешно. Още тогава той ми направи впечатление с подбора на сложен, разработен в интелектуален план, материал. Неговият танцов, невербален театър - всъщност дали е танцов също може да се спори, по-скоро е движенчески - той на няколко места направи такива постановки: във Варна и Русе, също говорят за неговия стремеж към пределна театрална изразност, дори когато няма базата на литературното слово. Това са негови експерименти. Мисля, че Боян Иванов неслучайно е завършил и театрознание като второ висше образование, защото е добър анализатор на сценичните изразни средства и ще ми бъде много интересно да видя тази интелектуална комедия. Мисля, че действително е много близо до "Монти Пайтън" и техния стил.

НИКОЛА ВАНДОВ: Има ли други въпроси или изказвания?

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Извинете, другите две пиеси от трилогията поставяни ли са?

БОЯН ИВАНОВ: Къде, в България ли?

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Не, не в България.

БОЯН ИВАНОВ: Да, даже по едната има филм, много приятен филм - по тази, която е за Алберт Айнщайн и Мерилин Монро. На български би трябвало да се преведе "Значими хора". И Тери Джонсън си му е режисьор.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А той появил ли се е изобщо в България?

БОЯН ИВАНОВ: Филмът? Той е някъде от средата или края на деветдесетте...

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Май не е давано такова нещо в България.

БОЯН ИВАНОВ: Не, аз го намерих в интернет преди време. Най-специфичната пиеса от трилогията е с Алберт Айнщайн и Мерилин Монро. По средата някъде е "Истерия", и най-комерсиалната, но в хубавия смисъл на думата, е тази за Хичкок - "Блондинките на Хичкок", и аз съм се загледал в нея, но ще видим, живот и здраве, по-нататък. Но първият въпрос е кой актьор ще изиграе Хичкок.

РЕПЛИКА: Блондинки ще се намерят (смях).

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Кислородна вода дал бог (смях). А как е оригиналното заглавие на "Значими хора", както казахте, филмът за Мерилин Монро и Алберт Айнщайн?

БОЯН ИВАНОВ: "Insignificant people".

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Значи, незначими?

БОЯН ИВАНОВ: Аз какво казах? Незначими e: "Незначими хора".

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Незначителни.

БОЯН ИВАНОВ: Да.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А от трите пиеси тази ли е най-добрата?

БОЯН ИВАНОВ: Аз се обърках от немското заглавие. Не знам защо на немски са го превели "Значими хора", но иначе "Insignificant" е на английски.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: От трите пиеси тази ли е най-хубава според вас?

БОЯН ИВАНОВ: На мен ми е най-интересна тази. Най-близка е до това, което ме интересува чисто стилистически. Тази с Айнщайн е много хубава и много смешна, защото има една прекрасна сцена, в която Мерилин Монро разиграва Теорията на относителността, за да пита Айнщайн дали правилно е разбрала това нещо. Тя е по-политическа и не е много подходяща за българска публика, защото там става въпрос за едни американски сенатори, за Студената война - Айнщайн нали е въвлечен през средата на петдесетте в Студената война и в опитите с ядрени оръжия. И тя е малко по-така, специфична, а Хичкок, както се казва, то си е една заигравка с повечето образи - клишета от филмите му... Направих една реклама на Тери Джонсън.

НИКОЛА ВАНДОВ: Има ли други въпроси?

БОЯН ИВАНОВ (след кратка пауза): Благодаря ви, приятно гледане.