"Името" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Oct 07, 2016 2:24:36 PM

ИМЕТО

от Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер

Постановка - Здравко Митков

Сценография - Петър Митев

Мапинг - Димитър Иванов

Драматург на постановката - Ина Шкарова

Превод - Михаил Билалов и Снежина Русинова-Здравкова

Фотограф - Елена Ненкова

Участват:

Михаил Билалов, Николай Урумов, Ана Вълчанова, Богдан Казанджиев, Ирина Първанова

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

06.10.2016

СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Добре дошли на пресконференцията по повод първата премиера за шейсетия юбилеен сезон на Сатиричния театър. Това е комедията на Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер "Името", с режисьор проф. Здравко Митков, който в момента е тук; сценограф - Петър Митев, който също е тук. Тук е и Ина Шкарова - драматург на театъра. Обявявам пресконференцията за открита и давам думата на проф. Здравко Митков.

ЗДРАВКО МИТКОВ (директор на театъра): Този сезон е много важен за нас. Сатиричният театър има великолепно наследство, което трябва да бъде пазено и за което трябва да бъде напомняно. В това виждам задачата си като директор. Целият сезон трябва да бъде празничен, да се характеризира с репертоар в по-високите естетически нива, което по никакъв начин не означава не-забавен. Много държа на това. А иначе, в качеството си на режисьор - това, което ще се появи тази вечер на сцената, е моята стотна режисьорска професионална проява - мой собствен юбилей. От гледна точка на спектаклите, които съм направил в Сатиричния театър през годините, това е тринайстата ми постановка. Много обичам това число, така че тук има някакъв знак. Но да не изпадаме в нумерологични подробности. Това, което искам да кажа, е, че тази постановка изразява в сто процента моите възгледи за смеха на горницата, а не на долницата. Обичам такива материали - обичам да ги чета, обичам да ги работя. В случая сме събрали един много добър актьорски състав - петима души, с които си партнирахме страхотно. Без да коментирам индивидуалните качества на всеки един от тях, ние бяхме в един ритъм заедно с двамата автори. Ще го видите. Който не е чел предварително текста, ще види, че това е висок образец на съвременната френска комедиография. За втори път работя с Петър Митев като сценограф и нашето сътрудничество започва да дава смислови плодове. Доста е крехко още творческото ни общуване, но се надявам, че след "Рейс" и тази пиеса овладяваме взаимно пространствата на интересите, на вкусовете. Рефлексът, че в Сатиричния театър трябва да бъде много смешно на всяка цена - имам предвид с цената на нискокачествен хумор, трябва да бъде преодолян. Правя всичко възможно да го постигна. Ще видите тази пиеса. Аз буквално се влюбих в нея, като я прочетох. Тя по някакъв артистичен начин кореспондира с качествата на драматургията на Ясмина Реза. Това е, което имам да кажа. Състава го знаете, няма смисъл да ви изреждам имената. 

И. Шкарова, П. Митев, Здр. Митков

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Кога решихте да поставите тази пиеса, кога я замислихте? 

ЗДРАВКО МИТКОВ: Репетирахме я в края на миналия сезон и стигнахме до завършена постановъчна работа. А сега с едни ударни дванайсет репетиции направихме завършващата фаза на продукцията с новите артистични елементи към това, което бяхме изградили с актьорите. Работим в динамичен ред, защото губенето на време при репетиции е безсмислица, умора и дава възможност за поощряване на актьорската леност, което не е полезно нито за самите актьори, нито за бъдещото представление.

ВЪПРОС: Кои ще бъдат другите заглавия през юбилейния сезон?

ЗДРАВКО МИТКОВ: В момента в камерната зала се репетира пиесата на Нийл Саймън "Странната двойка". Тя трябва да излезе...

ИНА ШКАРОВА: На 28 октомври й е премиерата.

ЗДРАВКО МИТКОВ: ... на 28 октомври. Както виждате, съвсем скоро - двайсет дни делят двете премиери. От неделя продължавам репетициите на една нова английска, току-що преведена комедия, в традицията на черния английски хумор, която се казва "Лъжци по неволя". Нейната премиера трябва да бъде около 21 ноември. През това време, докато се водят тези репетиции - предполагам, че Ина Шкарова вече не спи и нощем (смях), защото търсим онова подходящо продължение на втората част на сезона след януари, когато трябва да захраним репертоара с още една камерна пиеса и с още едно заглавие на голямата сцена. И, разбира се, гала спектакълът, който не бих искал да бъде концерт или нещо от рода на руските капустници, а специално направено представление за юбилея на 7 април. Нали не бъркам датата?

ИНА ШКАРОВА: Да, на 7 април.

ЗДРАВКО МИТКОВ: И нещо, което беше залегнало в програмата ми, когато кандидатствах за тази длъжност: да се осъществи колаборация с млади режисьори, млади студенти от Академията. В НАТФИЗ гледах една чудесна испанска пиеса, направена като режисьорска работа, която оцених много високо. Тази постановка ще бъде поканена да се играе в камерната зала. Освен това съм възложил на Нина Димитрова да направи със студентите от моя клас, които в момента са III курс, един сценичен вариант на "Ревизор" от Гогол. Това представление ще се играе както в 47-ма зала в Академията, така и тук на наша сцена - копродукция между Сатиричния театър и НАТФИЗ. Тоест тук правим един жест за показване на по-различен поглед на млади хора - завършващи студенти по режисура, за да опресним кръвта, възприятията на театъра.

РЕПЛИКА: Гледната точка.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Да.

ВЪПРОС: А българска драматургия?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Вероятно... Ето, Ина затова не спи!

ИНА ШКАРОВА: Факт. Побелях, освен това (смях). Г-н Костурков.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Проф. Митков, един такъв въпрос: в този творчески екип са трима състуденти, на които и вие сте бил преподавател като асистент на покойния проф. Люцканов. Това предполага едно добро познаване между тях, т.е. няма нужда от разучаване, както е при футбола и в спорта - те веднага навлизат в играта. Обаче това не позволява ли да се появят някои техни спомени за смешки и етюди, които да ги разсейват по време на репетиционния процес. И второ: тези близки контакти между тях не дават ли отпечатък върху работата и трактовката на пиесата?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Това са хора с много солидна професионална практика, така че да се очаква от тях връщане към някакви етюдни начала и разсейване, е трудно да си го представим. Освен това са четирима. Богдан Казанджиев също е мой студент, вече от самостоятелните ми класове. Това, че в тази продукция работим хора, възпитани в един и същи стил на мислене за театър, ни помогна много. Днес чух Урумов да казва в едно интервю, че ние само като се погледнем и разбираме за какво става въпрос. Поради тази причина успяхме, според мен, така динамично да постигнем резултат. Това беше много полезно и аз се надявам да ги видите тази вечер в една чудесна професионална светлина.

ВЪПРОС: Не рискувате ли да изгубите част от публиката си като се разделите с нискокачествения хумор и насочите творческите си усилия към интелигентната публика?

ЗДРАВКО МИТКОВ: В този театър имаме положителен пример в това отношение - една постановка, която заварих да се играе и която продължава да се играе. Това е "Арт". Не случайно споменах връзката между качествата на нашата пиеса, драматургията на нашата пиеса, и всичко, което съм чел от Ясмина Реза. След като е възможно нашият театър да се пълни догоре за "Арт", очаквам, че ще се пълни и за "Името".

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Освен това, "Арт" се играеше и в МГТ "Зад канала".

ЗДРАВКО МИТКОВ: То се игра къде ли не, и във Военния театър. Вижте, мит е, че публиката иска нисък вкус. Тя го приема, когато й се предлага, но аз наблюдавах снощи в салона - пълен салон догоре. Имах страхове, признавам си. Все пак има сериозен интелектуален пласт в тази комедия, което не е просто гъдел на всеки завой, на всяка реплика, и видях един изключително приятно и адекватно откликващ салон. Така че аз влизам в експлоатацията на този спектакъл с много голяма надежда.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Ролята на театъра не е ли точно в това - да изгражда и издига интелектуално и да възхищава по този начин. Ако ние непрекъснато ще се съобразяваме с ниските нива, съжалявам, но ще си останем на това ниво. В крайна сметка, каквото си го направим - това.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Истината е, че трудно се намират точно такива материали, които да стоят в жанровата характеристика на театъра и в същото време да не допускат естетически пропадания и перверзии. Но има нации, които са натрупали сериозен опит в това отношение и една от тези нации е френската. Те са майстори на комедията. Без да подценявам другите театрални нации, все пак Франция е дала много, много на световния театър. И както виждате, млади автори продължават с лекота тази традиция.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Здраве и успехи през новия сезон, проф. Митков. Всичките ви постановки са много хубави и стойностни...

ЗДРАВКО МИТКОВ: Е, не всичките.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: ... и съм сигурна, че ще присъстваме на още един театрален празник.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Да не избързваме, недейте така.

РЕПЛИКА: Ще го урочасате.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Още миналата седмица го обявиха за шедьовър, и вече да сме чакали наградите. Толкова го мразя това. Моля ви се. Отворете един вестник и ще прочетете: нов шедьовър се задава на сцената на театъра. Кога разбрахте, че ще е шедьовър? Така че аз съм по-скромен. Казах ви, имам и страхове.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Който е велик, си е велик (смях).

ВЪПРОС: Кой е автор на музикалното оформление, няма го в програмата?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Музикалното оформление е мое скромно дело и затова не е вписано в програмата. Това е представление, което има амбицията да даде приятна среда за пълноценна изява на актьорите. Няма да видите кой знае какви режисьорски фокуси, те не са нужни за тази пиеса. Добре, благодаря ви за вниманието.

Театрална зала - мечта

Снимка: T-now