"Животът, макар и кратък" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Oct 18, 2011 11:32:18 PM

Театрален сезон 2011 - 2012

Животът, макар и кратък

от Станислав Стратиев

снимка: Симон Варсано

Творчески състав

режисьор - Василена Радева

сценография - Елена Шопова

композитор - Емилиян Гацов - Елби

движенчески консултант - Мирослав Йорданов

драматург на постановката - Никола Вандов

участват: Мартин Каров, Константин Икономов,

Кирил Бояджиев, Йорданка Стефанова

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

13.10.2011

НИКОЛА ВАНДОВ: Хайде да почваме... Фактически ние не почваме, а продължаваме нашата програма, свързана със 70-годишнината на Станислав Стратиев. Преди няколко дни беше премиерата на „Максималистът“, а сега сме в навечерието на премиерата на „Животът, макар и кратък“. Всеки от вас е получил програмка, нали? Там е посочен екипът - пред нас са режисьорката Василена Радева, сценографката Елена Шопова и консултантът по движенията - движенческият консултант, Мирослав Йорданов. Актьорите в момента репетират още нещо (смях).

РЕПЛИКА: Доработват!

снимки от пресконференцията: velyub

НИКОЛА ВАНДОВ: Да. Почти 25 години след първата постановка на тази пиеса на сцената на Сатиричния театър решаваме да я правим отново. И възникват въпроси: защо тази пиеса и т.н. Ако те ви интересуват, задайте ги и ще получите съответните отговори. Това, което е важно - наблегнах го и на пресконференцията за „Максималистът“ - ръководството на театъра упорито и настойчиво искаше да провери творчеството на Станислав Стратиев, конкретно тези две творби, като ги повери в ръцете на млади режисьори и актьори, както виждате, и въобще постановъчни екипи. Това според мен е принципно важно и поне засега те показват, че сме заложили на правилните карти, коне... - в зависимост от пристрастията. Мисля, че това е печелившия ход въобще на българския театър в тези, така да го кажем, смутни времена. Това е, което най-общо мога да кажа. Сега (обръща се към Василена Радева), ако искаш ти нещо да кажеш, заповядай.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Аз първо благодаря, че дойдохте. Надявам се след представлението да има повече въпроси, повече желание, някак си, за обратна връзка, защото това е важно по принцип за нас - обратната връзка, това, което вие ще видите, това, което вие ще усетите, да го получим обратно. Сега сме на ваше разположение за въпроси.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Тъй като тази кампания на Сатиричния театър е посветена на 70-годишнината на Станислав Стратиев, искам да кажа, че в течение на годините съм присъствала на няколко от ексцесивните постановки на негови пиеси. Едната беше във Враца - „Максималистът“ под название „Гардеробът“, в постановка на Димитър Гочев, който след това замина безвъзвратно за чужбина. Местният лидер на Окръжния комитет на БКП искаше да спре постановката категорично - ние присъствахме с театроведа Димитър Цолов, и имаше голяма ексцесия около тази премиера. И другата беше в Търговище, когато Боби Спиров - бивш режисьор на Сатирата, постави „От другата страна“ на Стратиев, което също предизвика почти трус в този малък град. Искам да кажа, че всяка от постановките на Стратиев имаше широк обществен отзвук. Но може би това касае едно минало време. Аз не знам сега как звучат тези постановки. Доколкото чувам и схващам, явно имат същия ефект, което е удивително. И поздравявам ръководството на Сатиричния театър, че е предприело тази инициатива, тъй като знаем колко са „кът“ българските драматурзи и сполучливите български пиеси. Така че с удоволствие, мисля, ще гледаме постановката на вече доказалата себе си млада Василена Радева в една нова интерпретация на „Животът, макар и кратък“.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Това, което искам да кажа по повод на вашето изказване, е, че всъщност ние не залагаме в момента на социалната страна на тази пиеса...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ами, вече не е модерно (смее се).

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Не знам, не съм сигурна какво е модерно, но важното е какво ни вълнува нас специално, какво вълнува публиката. Това, което за мен е много важно, е, че актуалността на Стратиев е в екзистенциалността и в това, което по всяко време е валидно - абсурда на ситуацията.

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Може ли аз?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Да, заповядай, много ми е приятно, че те виждам.

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Благодаря много. Аз искам да те попитам как прие предизвикателството да поставиш тази пиеса, която е доста различна в жанрово отношение от пиесите, които досега беше поставяла на сцена и които ти донесоха толкова много награди - на теб и на актьорите?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: За мен всяко едно представление е пътешествие, а пък не ми е интересно да пътешествам на едни и същи места. Това е наистина един много различен текст от текстовете, с които досега съм се сблъсквала и ми беше страхотна провокация. В „Животът, макар и кратък“ най-вече ме провокира кратката форма, която дава страхотни пространства за фантазии и интерпретация.

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Тъй като самата пиеса е едноактна, обогатявали ли сте я по някакъв начин с нови сцени и диалози?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Дали сме я удължавали?

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Да, да.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Ами да, има доста невербални моменти, които са нашия по-оригинален прочит. Всъщност за това може да говори хореографът, който е до мен - Мирослав Йорданов, който беше поканен точно за тези внушения, както и сценографката, която има много интересно визуално решение на представлението. Миро?

МИРОСЛАВ ЙОРДАНОВ: Да, подходът на Василена към тази пиеса включваше кратки части, които не са поставени по текст, но трябваше по някакъв начин да отключат едно пространство за съществуване на двама от персонажите, които в текста даже не са толкова ясно изведени. И тази широта, която авторът е оставил в текста си, Василена реши да използва докрай, което наложи включването на тези части в спектакъла.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Има един много хубав контраст между дребните, маловажните неща, които изпълват живота ни, и нещо, което е същността, която много често ни убягва, а пък я търсим и се стремим към нея. Всъщност това е и пътят на архитект Стилянов - отключването на този човек в една сутрин от живота му, когато става ясно, че нещо много същностно му убягва от живота. И точно тези невербални моменти отварят едно пространство, един може би процеп в пространството, който е към един друг свят.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Аз имам един въпрос. Госпожо Радева, вие очевидно като режисьор имате много разнообразна палитра, в смисъл, стартирате с „Вампир“, после минавате дори и през „Малкият принц“, правите „Нордост“ - поздравления за трите награди, които спечелихте за него, и сега отивате на сатирична комедия, т.е. в съвсем различни жанрове, една доста богата палитра....

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Ако се добави и „Карнавал.com“, който е театрален екшън.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Да, Галсеран, но него не съм го гледал. Но сега специално в пиесите на Стратиев и особено в тази има много силно преплитане и противопоставяне, противостоене, от една страна, на самоиронията и на иронията към малкия човек и от друга страна - надеждата, и на Стратиев, и надеждата на този малък човек за нещо по-добро. На кое вие поставяте по-голямо ударение, защото лично аз съм на мнение, че пиесите на Стратиев и този страх на малкия човек, ако се покаже добре и ярко, днес е още по-силен. Преди страхът беше ясен - той беше страх от партията и от нейния представител в предприятието. Сега при тия корпоративни интереси обикновеният човек не знае от кого и кога да се страхува, защото те се сменят непрекъснато - неговите шефове и техните шефове, тъй че страхът е още по-силен, тъй че Стратиев е още по-актуален сега според мен. Та върху какво поставяте ударението?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Стратиев има страхотен ироничен ход в това да нарече героя, с когото архитектът реално се сблъсква - ЧОВЕКЪТ, т.е. според мен страхът трябва да е от самия човек. Ако перефразирам вас самия, малкият човек трябва да се страхува от самия човек.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: От големия човек.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Или от самия себе си. Малък - голям, тук играта с мащабите е нещо също много интересно, с което сме се забавлявали със сценографката Елена Шопова.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: И акцентът ви е - върху страха, върху надеждата, върху иронията? Кое извличате основно?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Може би върху иронията най-вече, но върху иронията като самоирония, а не като ироничен поглед върху проблемите на архитект Стилянов.

НИКОЛА ВАНДОВ: Имате ли други въпроси?

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: За подбора на актьорите да кажете няколко думи.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: О, да. Аз съм много щастлива, че работя точно с този екип. Йорданка Стефанова е актриса, която аз от много отдавна следя и съм си мечтала да работя с нея още като ученичка. Така че определено тя ми беше най-голямото предизвикателство в актьорския състав. Понеже знам колко много неща може, колко ярка палитра има, беше предизвикателство да се опитам да я провокирам с нещо, което и за нея самата е интересна провокация. А Мартин Каров, Константин Икономов и Кирил Бояджиев са мои съученици, ние заедно сме учили в Театралната академия - с тях ми беше и дебютът „Вампир“, и беше много интересна срещата ни след пет години отново на професионална сцена. Мисля, че страхотно са израстнали и имат много силна заявка, и за комедийни, и за драматични роли в българския театър.

НИКОЛА ВАНДОВ: Бих обърнал внимание, че както в „Максималистът“, така и тук се разчита на най-младите актьори в трупата. Ние искаме да дадем възможност на тези хора да изградят своите роли, да покажат своите умения и т.н. Това е политика, съзнателно водена и мисля, че тя е продуктивна.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Да, но тази пиеса Стратиев я е написал за младите актьори в трупата, нищо че преди двайсет и пет години са били други младите актьори. В смисъл, тя наистина е за млади хора тази пиеса.

НИКОЛА ВАНДОВ: Има ли въпроси? Ако няма...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: А мислите ли да правите Стратиев в някой друг театър в България? Някоя негова пиеса имате ли я предвид? Просто така, в перспектива, такова виждане - до края на годината, до края на другата година?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Ами, зависи как ще се приеме тази постановка. Засега не съм го мислила.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Осъвременихте ли с нещо пиесата?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Аз мисля, че един прочит в 2011 година задължително е съвременен.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: И какъв е той?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Ние сме си отговаряли на въпросите какво на нас самите ни говори в текста, какво ние самите разбираме, какво можем да сравним със ситуацията от нашия живот. Така че всичко, бих казала, всичко е осъвременено, без да се намесваме драстично в текста.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: А имаше ли нещо, което ви подразни... може би не точно подразни, но нещо, с което не бяхте съгласни или пък го приехте със съмнение?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Аз имах много трудности като режисьор с „езоповия“ език на Стратиев. Знаех какво точно стои зад тези метафори в пиесите му спрямо времето на социализма, но проблемът сега беше да преведа този „езипов“ език на адекватен социален език, но и не това беше основната ми цел в момента (смях)... Така, лапсусите нали ги поправяте?... Аз ви благодаря и се надявам, че наистина с отворени сетива ще гледате това представление. Вие сте ни първата публика, както обичайно сте първа публика в театрите, така че разчитам на вашата добронамереност.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: На хаирлия да е.