"Емигранти" - Театър "Българска армия"

Дата на публикуване: Oct 29, 2014 1:40:8 AM

Сезон 2014 - 2015

ЕМИГРАНТИ

от Славомир Мрожек

Сценична версия и постановка - Диана Добрева

Сценография и костюми - Нина Пашова

Музикално оформление - Петя Диманова

Стажант-драматург - Ана Луис Нориега

Превод - Божко Божков

Фотограф - Иво Хаджимишев

Участват: Милен Миланов и Александър Дойнов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

25.10.2014

МИРОСЛАВ ПАШОВ (директор на театъра): Здравейте колеги, това е първата за сезона премиера на Театър „Българска армия“ в нашата нова зала „Миракъл“, която голяма част от вас вече познават. Няма да губя време с представянето на екипа, мисля че вие много добре познавате колегите, които работят в нашия театър: режисьора Диана Добрева, актьорите Милен Миланов и Александър Дойнов, сценографията е на Нина Пашова, музиката - на Петя Диманова. Вие гледахте представлението тази вечер. Приемете, че това е един своеобразен поклон към големия полски драматург, който съвсем наскоро си замина от нашия свят. Излишно е да ви го представям - Мрожек е много силен, наложил се в целия свят автор. А за актьорите - те са пред вас, вие можете да задавате директно въпроси към тях. Преди това давам думата на режисьора Диана Добрева.

М. Пашов, Д. Добрева, А. Дойнов, М. Миланов

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

ДИАНА ДОБРЕВА: Аз не мисля, че имам какво да кажа - този текст е доста изчерпателен. Какво бих могла да кажа повече от това, което казва Мрожек. Има един текст в програмата, който е на Георги Марков. Взела съм отделни пасажи от записките му и съм ги подредила. Писани са преди 40 години. В момента те звучат все така актуално, т. е. след 40 години няма никаква промяна, всичко е едно и също... Това е, ако имате някакви въпроси, аз наистина нямам какво повече да кажа за текста на Мрожек и думите на Георги Марков.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Искам да вмъкна само едно изречение: много модерно е да се казва „този проект“, но това не ми харесва, защото стана малко нечиста работа. Затова ще кажа, че тази пиеса и този спектакъл са чисто мое предложение.

ДИАНА ДОБРЕВА: Взе ми думите от устата, исках аз да го кажа.

МИРОСЛАВ ПАШОВ (смее се): Добре, извинявай.

ДИАНА ДОБРЕВА: Преди да премина към това, което г-н Пашов тръгна да казва, мога да допълня, че текстът на Славомир Мрожек - той е писан, примерно, преди 30 години - днес е още по-актуален, отколкото е бил тогава. Съвсем парадоксално. Защото тогава нашето емигрантство е било само политическо, свързано с границите, а сега е вътрешно, т. е. ние сме емигранти в собствената си държава и тази пиеса е изключително актуална днес заради големия въпрос в нея - за противопоставянето на духа и материята: на учения, професора, писателя срещу работника, гастарбайтера. Мисълта срещу парите, духа срещу материята. Днес този текст е актуален повече от всякога, защото нашата борба с материята е най-силна или би трябвало да бъде най-силна. Затова се радвам, че ми беше дадена възможността от г-н Пашов и с предложението, което дойде от театъра, да направя именно „Емигранти“. Тази пиеса е много важна за мен в този момент, защото е много близка на мен и моя живот. И този герой АА на Милен Миланов ми е много близък. Тръгнах да правя „Емигранти“ заради голямата борба между духа и материята. За нас, които се занимаваме с театър, а и за всеки човек на изкуството в тези времена, това е единственото, което може да се направи - на сцена да се занимаваме с тези въпроси.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Хайде да оставим хората да питат нещо.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Искам да ви кажа още нещо като актьор, а не като директор на театъра: огромно предизвикателство е да се работи такъв текст и да се играят такива роли. Изключително рядък е шансът да попаднеш в такава постановка. Може в един творчески период да си много добър на сцената с най-различни роли, но рядко може да ти се случи да работиш точно такъв текст, и то на камерна сцена. Тук изразните средства и начинът на работа са коренно различни - много тежки.

ДИАНА ДОБРЕВА: Да. Това, което искахме да постигнем и което е рисковано, но беше единствено възможното - нямахме право на друго - е истинност на присъствието: прийом в киното, т. е. представлението да не е толкова театрално, а да е обърнато към себе си, затворено в реалния, истински диалог, защото в крайна сметка тази пиеса е един много важен диалог. Мисля че го постигнахме. Тоест да няма много, много флиртуване с публиката, а да се занимаваме с диалога и с думите - в случая, текста на Мрожек. За мен това беше най-важното.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Мисля си, че текстът на Мрожек, писан преди 40 години, не отразява напълно това, което става сега в емигрантската общност. Ако това по принцип е пиеса за борбата между духа и материята, е едно, но в съвременна обединена Европа, където влизането и излизането, и различието по някакъв начин постоянно е флуидна тема, ситуацията според мен е доста променена и трудно бих го прочел едно към едно.

ДИАНА ДОБРЕВА: Аз това казах, че то не е едно към едно, защото преди това е имало по-скоро политически смисъл. Сега нашият прочит е съсредоточен предимно върху екзистенциални въпроси.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Там тази тема за не връщането - по начина, по който е представено...

МИЛЕН МИЛАНОВ: Ти защо го разглеждаш така не връщането? Знаеш ли колко хора в България не се връщат по родните си места? Значи живее в София - не се връща в Чипровци. Емигрантството не е свързано с граници. Въпросът за емигрантството е въпрос на някаква такава нагласа - при някои хора. При други стои така, както го казваш ти. Въобще унифицирането на проблематиката, била тя математическа или житейска - хайде, математическа може, но житейска, социална - не може. ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Не, не, аз исках да видя това... МИЛЕН МИЛАНОВ: Театърът е следната работа: в него всичко е казано, всичко е направено. В момента театърът така ще бъде, така е и бил - едно и също нещо може да бъде направено добре или зле. Нищо повече. Въпросът за емигрантството, за вътрешното емигрантство, е бил разглеждан и в други постановки, с други актьори, други режисьори. Ако това е докоснало хората... ако имате какво да питате, питайте, ако не, да починем малко. РУМЕН СПАСОВ: Ами, да ви поизморим още малко, все пак. Когато говорим за борбата между духа и материята, това звучи доста клиширано. Мисля, че в текста на Мрожек духът и материята са реалистично разпределени и у двамата персонажи. Има една равнопоставеност, която, да кажем, липсва при Щастливеца и Бай Ганьо, при Дон Кихот и Санчо Панса - такива аналогии могат да се направят и да се търсят. На мен ми е интересно да чуя и актьорите - и другия актьор, също. ДИАНА ДОБРЕВА: И на мен ми е интересно да чуя вие какво мислите за този спектакъл? РУМЕН СПАСОВ: Лично на мен ми допадна тази липса на борба, тази изнесеност на борбата в самите персонажи, в личността на конкретния човек, и тая смяна на ролите... ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Размяна на местата. РУМЕН СПАСОВ: ... на моменти. В тая посока би могъл да се развива спектакълът според мен: първият къса парите, а от другата страна идва съжалението. МИЛЕН МИЛАНОВ: Значи не си прочел правилно жеста. ДИАНА ДОБРЕВА: Не, аз мисля, че е много интересно това, което казвате.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Жестът е загриженост към него, не че мен ме интересува.

ДИАНА ДОБРЕВА: Много е интересно това, което казвате, защото я има тази размяна. В един момент има едно преливане - доближаваме се и отиваме в едно, независимо че сме различни. Това е дадено, това е правилно.

РУМЕН СПАСОВ: И това е реалистично, това е ситуацията днес...

ДИАНА ДОБРЕВА: Да, защото има нещо, което в един момент ни принуждава да се идентифицираме с интелигента, с простака. Просто сме принудени някак си. И аз не знам - не мога да дам отговор защо и как се случва това в днешно време, обаче се случва.

РУМЕН СПАСОВ: Случва се и понеже няма срещу кого да се бориш... това нервиране, тези жестове на тръгване, на връщане, на скандальозност...

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: И това захъркване накрая беше малко като пиянство на един народ, т.е. освобождаването не идва закономерно, а е като моментен взрив, който на сутринта става разкаяние.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Какво освобождаване виждаш в захъркването?

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Не, освобождаването при късането на парите имах предвид. А захъркването е едно опровергаване на това освобождаване - знак, че ще последва разкаяние и връщане в предишната роля.

ЛЮДМИЛА ПАНАЙОТОВА („Русская газета“): Аз открих съвсем друг смисъл в този спектакъл. Колко лесно могат да бъдат манипулирани обикновените хора. Отначало той му казва: ти си животно. Другият му вярва. След това му казва: насекомо. Той му вярва. Накрая му казва: не, ти ще построиш голяма къща - още по-голяма, ще постигнеш това и това. Той пак му вярва. Тоест народът е свикнал да приема това, което му говорят по-интелигентните хора, защото ги смятат за по-умни, по-знаещи. И накрая едно такова спокойствие - той захърка, защото тръгна по своя си път, както си го е намислил в началото. За актьорската игра просто нямам думи - те влагат всичко от себе си.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Ще ни уволнят иначе (смях).

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Имате ли други въпроси, колеги?

ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ: Аз бих направил предложение: представлението да направи няколко гастрола, да речем в Лондон, където има доста българи.

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: Приемам.

ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ: Хем ще се позабавлявате, хем ще си сверите часовника с тамошните тъй наречени емигранти, в кавички вече.

РЕПЛИКА: За Чикаго да не говорим.

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: А какво му е на Чикаго?

ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ: Още по-добре. Може, да.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Сашо, хората ни канят в Лондон, бе, нахалник (смях).

ДИАНА ДОБРЕВА: А ти веднага Чикаго! Брей, няма насита!

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: Като ще ходим до Лондон, да се не връщаме, да отскочим...

РЕПЛИКА: Нали искаше по-голяма къща.

ДИАНА ДОБРЕВА: И повече, и повече, и по-голяма градинка.

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: Не съм виждал Ниагарския водопад.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Благодаря ви...

ЗЕЛМА АЛМАЛЕХ: Може ли да споделя една асоциация. Преди много години в наш разговор, един, така, именит професор хуманитарист каза следното по повод на университетите: те все повече започват да приличат на корпорации, вместо обществото да заприлича на един добър университет. И в този контекст искам да кажа, че пиесата „Емигранти“, която в едни много далечни студентски години, в едни други варианти съм я гледала...

МИЛЕН МИЛАНОВ: Ти си гледала постановката на Асен Шопов.

ЗЕЛМА АЛМАЛЕХ: Да. Признавам си, имах малко смущение, че се появява отново тази пиеса, защото седи моя прекрасен спомен, но се оказа, че тя изобщо не е остаряла. Това вече е до майстора, драматурга и душевед в някаква степен, а заедно с това и някакво предчувствие какво ще се случи с нас. И аз лично съвсем не я гледам от днешна гледна точка като пиеса за емигранти, в смисъл кой къде е избягал, от какво е избягал и защо е избягал. А това, че ние всеки ден по някакъв начин бягаме или не бягаме.

РЕПЛИКА: Много страшно е това.

ЗЕЛМА АЛМАЛЕХ: Да, това е контекстът и мисля, че по някакъв начин седи тук не само екзистенциално, но и с всичките му аспекти като нравственост... а в крайна сметка и като неосъщественост - и в едната, и в другата посока. Това ми беше въпросът.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Мисля, че на този въпрос ти даде великолепен отговор. (Смее се.) Беше много хубаво.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Но една дискусия сред реални емигранти сигурно ще е много по-експлозивна.

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: Ще го пробваме.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Аз не знам дали се е получило, какво се е получило - никой от нас не знае. Разбира се, работили сме честно - аз знам, че сме работили честно. Имам предвид, че целият екип е работил честно. Когато нещо е направено добре, ако е направено добре, ако е сложно - не изкривено, а сложно, както е сложно всяко „добър ден“ със съседа в живия живот - ако е направено да е сложно, всеки емигрант ще намери своя проблем. Вероятно някой ще го погледне като чиста емиграция, като условия, но аз се съмнявам в това. Аз съм абсолютно уверен, че тук има много други неща за намиране. Нямам предвид само нашия спектакъл. Ние без всякакво усилие и по много лесен начин прескочихме това да се занимаваме с емигрантския проблем. Разбира се, с това не искам да кажа, че нашият екип го е направил против автора. Не, самият автор дава тази възможност. Само че всеки автор дава възможности, а друг е въпроса дали постановъчният екип ще се възползва от тези възможности. Но това е нормалната театрална работа. Както казваше Неруда: за три неща не бива да се говори: за изкуство, за жени и за кулинария (смях). Това са три неща, за които няма какво да се говори.

ДИАНА ДОБРЕВА: Както виждате, нашите герои сме си ги взели от живота и не сме се много мъчили да ги променим.

РЕПЛИКА: Много са добри, браво.

ДИАНА ДОБРЕВА: Заложили сме на добрия кастинг - да не трябва много, много да обработваме материала.

ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ: Следващия път сменете ролите.

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: Не искам. Тоя префърцунен професор, ебати. Никаква екзистенция нема. Човекът е гладен и туйто.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Ако знаеш какво те чака следващия път. Как „префърцунен“ ще ми викаш, бе.

ДИАНА ДОБРЕВА: Никак не ми е било трудно, никак! (Смях.)

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: Т 'ва не мога, онова не мога. Кат не моеш, аре.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Ти не можеш.

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: Аа, не мога...

МИЛЕН МИЛАНОВ: Единственото нещо, което можеш, е да ядеш кучешка храна.

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: К'во й е? Те им дават шкембета на кучетата, а ние не ядем ли шкембе тука. В най-големите ресторанти има шкембе. К'во се праим на чичко дръж ми...

МИЛЕН МИЛАНОВ: Разликата между нас и тях е, че ние лаем, а кучетата им говорят.

АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: Не знам. Обаче нема к'во да се префъргаме. Много хубаво я е написал човекът.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Обещавам ви, че като се върнем от чужбина, ще ви поканя специално на следващата пресконференция, а сега лека вечер.

РУМЕН СПАСОВ: Много навреме го направихте спектакъла: първи сняг, Нова година предстои. А каква марка беше водката, не разбрах?

МИЛЕН МИЛАНОВ: „Финландия“, мисля че беше. Но това е поради липса на непозната марка. Трябваше да бъде немска водка, но откъде да намерим такава.

РЕПЛИКИ: Много добра игра... Страхотна, перфектна игра... Текстът събуди много въпроси и ни докосна. Всичко беше перфектно.

МИЛЕН МИЛАНОВ: Благодаря.