"Едно малко радио" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Oct 28, 2011 8:57:12 PM

Театрален сезон 2011 - 2012

Едно малко радио

моноспектакъл на Мая Новоселска

снимки: velyub

НИКОЛА ВАНДОВ: ... и после да гледаме спектакъла - той казва повече от всички наши отговори. Заповядайте.

ВЪПРОС: Аз главно бих искала да попитам за текстовете. Значи, сценарият е на Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов. А на текстовете, които са използвани, са ми много интересни авторите. Тук са изброени (показва програмата). Видях вътре и цитиран текст от „Тримата шишковци“ - една моя супер любима книга.

ТЕДИ МОСКОВ: От „Тримата шишковци“ няма цитиран текст. Това показва, че ти не знаеш, че Юрий Олеша е гениален автор, извън това, че е писал „Тримата шишковци“ по поръчка.

РЕПЛИКА: Нищо подобно, има: „На устната на едно момиченце“...

ТЕДИ МОСКОВ: Това не е от „Тримата шишковци“.

ВЪПРОС: А от какво е?

ТЕДИ МОСКОВ: От разказите му. Ти понеже си чела само „Тримата шишковци“...

РЕПЛИКА: Да, само пък „Тримата шишковци“ съм чела.

ТЕДИ МОСКОВ: Изброй и други негови неща, че не мога да се сетя как ще ми ги кажеш... Свършихме. „Тримата шишковци“ му е най-лошата книга.

РЕПЛИКА: Аз я обожавам, съжалявам, това е положението.

ТЕДИ МОСКОВ: Прочети „Завист“, прочети разказите му...

НИКОЛА ВАНДОВ: Хайде да не...

ТЕДИ МОСКОВ: Добре, няма да се караме. Лош въпрос.

ЛОШИЯТ ВЪПРОС: Кажи сега за текстовете: как сте ги подбирали, как сте ги композирали, структурата им...

ТЕДИ МОСКОВ: Ми, теглихме ги. Сложихме всичките си любими автори в една такава сфера и който падне първи, той... Друго няма... „Тримата шишковци“ е единствената книга, която не я цитирам. Тя е прекалено революционна.

РЕПЛИКА: Жалко.

ТЕДИ МОСКОВ: Жалко за революцията... Иначе авторите са, така... - какво да се издавам сега какви са, харесват ни, затова сме ги взели. Аз съм враг на правене на известни пиеси и сюжети, тъй като са изчерпани.

ЛОШИЯТ ВЪПРОС: А има ли някакъв материал - твой, на Мая, или всичко е само композиция?

ТЕДИ МОСКОВ: Сега кого ще слушаме, не съм си довършил мисълта. Така, има и авторски, и всякакви неща има... Има и подмятания от случайно преминаващи хора, композиторът помогна също, костюмографката... и така - то е такъв начин на работа. Най-много Мая, тя е избирала основните текстове, пък аз съм ги структурирал и свързал по някакъв начин.

ЛОШИЯТ ВЪПРОС: Чудесно, благодаря за отговора.

НИКОЛА ВАНДОВ: Някой ще се осмели ли да зададе друг въпрос? (Смях.)

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Аз съм свикнала с това Теди да бие по критиката, така че не ме притеснява... Чакам този моноспектакъл точно от една година. Какво отпадна по пътя, какво се промени по пътя? Ние сега ще видим крайния резултат, но ми се иска да знам етапите, през които мина тази дълга работа.

ТЕДИ МОСКОВ: Вие първо няма да видите крайния резултат, защото тези представления търпят развитие и не може едно живо представление да се повтаря, трябва винаги да се добавят някои неща. За моя тип театър това е задължително - дори в Германия ме изтърпяха, да седя месеци след премиерата, за да добавям, да обогатявам, да премахвам, да редактирам и т.н. Иначе, какво се промени? За една година се променят доста неща - една идея си търпи всякакви рухвания, издигания и т.н. Имаше обективни причини да не можем да го изкараме навреме. Освен това, когато се гони време, не се получава резултат. Времето е математика, а творчеството не е - сега да не изпадам в умни заключения. И така, няма смисъл да се пита за времето. Когато нещо стане или не стане, никой не пита колко време е правено... И, променяха се нещата, разбира се: Мая беше в по-лиричен план, искаше само да седи тихо и да казва текстове на микрофон върху лирическа музика, аз я върнах към комедийното. Това беше основното... Записахте ли или да повтарям? (Смях.)

НИКОЛА ВАНДОВ: Други въпроси има ли?

ТЕДИ МОСКОВ: Че трябва да ходя.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Аз бих попитала: доколкото разбирам, това отново е темата за малкия човек, какво още...?

ТЕДИ МОСКОВ: Не, не е темата за малкия човек. Малкият човек девалвира и се превърна в крадец, просяк и излагащ България с джебчийство в Европа. Малки хора вече няма. И Чаплин умира богат, насран милионер. Няма малки хора, това е някакво клише, което си ви е любимо.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Големите хора?

ТЕДИ МОСКОВ: Ами, човек е точно толкова голям, колкото е пълен отвътре. Юлия Огнянова казваше, че когато в една голяма бутилка се плацика на дъното някаква течност, бутилката е празна, а в една мъничка бутилка, когато е препълнена догоре, бутилката е пълна. Няма смисъл да го тълкувам това, може би не я цитирам съвсем точно. Всеки пълни обема, който има и който му е даден, не знам от кого. Големи хора са... - никой не знае кои са големите хора. Аз сега си мисля, че цивилизацията върви към... или човечеството върви към разруха поради техническия прогрес - комунистически израз е това, и че техниката ни убива. Така че най-прогресивните хора са тия, които са спъвали технологическата еволюция. Те са се мъчили да дадат по-дълъг живот на нашата вселена, ние чак сега го разбираме. Които не са признавали физическите закони, и Галилей, и там всякакви други, дето се въртят със Земята - Коперник, Бруно и т.н. Те са ни предпазвали от гибел и затова трябва само... фактически посредствените хора са подобрявали живота на вселената. Това е важно да го запишете.

Смях в залата... и във вселената.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Използването на текстове на Фелини и Марчело Мастрояни повлияло ли е и говори ли за някакви опити за кинематографичен подход към режисурата?

ТЕДИ МОСКОВ: Не, това са неща, които просто ни вълнуват. Това е много сложно - да се опиташ да дадеш представа на някакъв вид хора, които гледат, какво те човърка отвътре. Това е представлението. Вътре има текстове не само на Фелини и Мастрояни...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Да, да, да...

ТЕДИ МОСКОВ: ...а на всякакви такива неща. Книгата на Мастрояни трогна хората, които разбират от кино, и не само, поради огромната му толерантност и любов към всякакви свои колеги и никаква надменност, и, така, тя се чете. Аз, който от дълго време не чета, я прочетох за два часа. Това е втората по бързост прочетена от мен книга след „Процесът“ на Кафка. Ама Кафка бях млад като го четох в казармата. Оттогава не съм го чел, може да се е променила работата. И така, допадна... по принцип аз съм луд фен на италианската култура, жена ми също. Култура, природа, архитектура, ако това е отделно от културата, щото и селяндурите там строят хубави къщи, а и желязото им ръждясва красиво и хармонично.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Това се доказа и във филма ти за преводачката. Той беше направен с много любов към Италия, също.

ТЕДИ МОСКОВ: Да, да, към културата, към киното. Сега пак заминаваме за там. Мога да ви кажа на кои места да отидете, те са интересни. Аз ги знам най-хубавите.

НИКОЛА ВАНДОВ: Други въпроси?... Ами, ако няма...

ТЕДИ МОСКОВ: Хайде да бягам, че аз имам да репетирам. Ти доизясни каквото... ти си гледал спектакъла с не такова мое око, по можеш да им разясниш какво и как. Айде, чао.

НИКОЛА ВАНДОВ: Ами, край на пресконференцията. Няма да обяснявам нищо, то е ясно, ще го видите там.