"Джина и Фидел" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Apr 01, 2016 7:45:21 PM

Сезон 2015 - 2016

ДЖИНА И ФИДЕЛ от Жолт Пожгаи Постановка - Жолт ПожгаиАсистент-режисьор - Людмила Стоин Сценография - Лилия Бабунова Мапинг - Бохос Топакбашиян Превод - Красимира Гаджокова Фотограф - Симон Варсано Стиховете от Евгений Евтушенко са в превод на Ива Николова Участват: Нона Йотова, Кирил Ефремов ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

01.04.2016

ИНА ШКАРОВА: Много сме щастливи, че един от най-продуктивните и най-добри драматурзи на Унгария работи при нас, като ни предостави своя последен текст "Джина и Фидел" и ни оказа честта да бъде режисьор на постановката. Отношенията между Сатиричния театър и Унгарския културен институт продължават вече няколко десетилетия - от началото на 80-те години. Първата камерна сцена, която е ползвал Сатиричния театър, е била част от някогашния Унгарски културен институт. Много унгарски заглавия са били правени там и ние сме щастливи, че тази традиция продължава вече 35 години. Отделно, това е втори проект, който ние правим последните години, силно подкрепен от Унгарския културен институт. Миналата година това беше "Убийство в експреса", сега е "Джина и Фидел". Ако погледнем статистически нашия репертоар, ще видим, че имаме страшно много унгарски заглавия - четири унгарски пиеси се играят тук и се радват на голям зрителски успех. "Спанак с картофи" е прословутото първо заглавие, което се продава успешно. Надявам се, че "Джина и Фидел" ще е другият спектакъл, който ще предизвика сериозен интерес сред публиката. Ще се огранича с тези встъпителни думи, защото важният човек тук е г-н Пожгаи. (Влиза Лилия Бабунова.) Това е сценографът на пиесата Лилия Бабунова, която вече е работила няколко пъти в театъра като асистент на Невяна Кавалджиева. Това е първият й самостоятелен проект като сценограф на сцената на Сатирата. Мисля, че се справи прекрасно. (Към Жолт Пожгаи) Ще кажете ли няколко думи или директно да се насочим към въпросите?

Л. Бабунова, К. Ефремов, Н. Йотова, Ж. Пожгаи, Ю. Крумова, И. Шкарова

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

ЖОЛТ ПОЖГАИ (превод - Юлия Крумова): Може би да започнем с въпросите.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Интересно ми е как е посрещната пиесата в Унгария, защото в общества със силна антикомунистическа пропаганда една такава пиеса може би ще предизвика доста дебати. Как е посрещната там?

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Пиесата още не е показвана в Унгария. Това е нова пиеса. Първата й премиера беше в Грац - миналата година, на немски език. "Капиталистите" я посрещнаха много добре (смях). Там първоначално бяха планирани 25 представления. Сега са на 75-тото и двамата актьори от Грац ме помолиха да предам поздравленията си на тукашните актьори. Така че ще дойдат да я гледат.

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: Надявам се да имаме разменено гостуване.

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Този успех в Грац е важен за мен, защото те не са преживели комунизма, не са живяли в социалистическо време. Така че не политиката ги интересуваше в тази пиеса. Мен също. Аз не принадлежа към никоя партия, не съм комунист, просто съм човек.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Какво ви провокира да напишете тази пиеса? Защо точно към този политик сте се насочили? Какво искате да кажете и да покажете с това?

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Известно време имах лична връзка с Джина Лолобриджида. Като книгоиздател планирах да издам една нейна книга в Унгария. Гостувал съм й в Рим и ме изненада, слиса ме топлотата, с която говореше за срещата си с Фидел. Междувременно от нея бяха изминали 25 години. Постарах се да опозная този образ на Фидел, който е малко известен. Много ме интересуваше какво е пленило Джина в този образ. А и преди 2 години Фидел Кастро също направи изявление, че срещата му с Джина Лолобриджида е била една от най-вълнуващите срещи в живота му. Вероятно защото тогава се е случило нещо, което днес вече не е възможно: двата свята са се опитали да се разберат един друг. Също така са се опитали да се разберат един друг двама души, които идват от съвършено различни светове. Исках да припомня и един много хубав период на 70-те години, когато големите европейски филми са разказвали за хората. И според мен тогавашната революция на Фидел е била за хората. Да не смесваме тук ранния период на Фидел с комунистическите диктатори. Той е движен от много по-различни подтици. Тоест спомените за срещата на тези двама души беше това, което ме плени.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Сега след посещението на Барак Обама в Хавана и новите взаимоотношения, които ще се създадат между САЩ и Куба, смятате ли, че тази пиеса би предизвикала интерес в Щатите? Ще я предложите ли там?

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Засега не знам, защото не затова съм написал пиесата, а защото и в моя живот е имало такива срещи, които може би са траели малко време, и без да са имали зрелищен, видим резултат, вероятно ще умра със спомена за тях. Според мен всички сме така. Тази история за срещата им ме впечатли особено. Какво ще стане след 30-40 години - този момент за мен не е особено интересен. Иначе за пиесата е добре, че има леко раздвижване във връзка с Куба.

ВЪПРОС: Защо решихте да поставите тази пиеса именно в България?

ЖОЛТ ПОЖГАИ: В България от дълго време върви една моя пиеса - не в София, а в страната. Сега може да се види и в София. Така че много харесах българския театър, както и българските артисти, и бях много щастлив, когато ме поканиха и като режисьор.

СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Колеги, предлагам ви да зададете своите въпроси към Кирил Ефремов, защото той скоро ще напусне пресконференцията, и след това да продължите с въпросите си към г-н Пожгаи.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Как успяхте да влезете в образа на Фидел?

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: С репетиции.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: По-скоро как се запознахте с историческата личност, как я приемате, как подходихте оттам нататък, за да се подготвите?

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: Аз не съм се запознавал с Фидел Кастро в исторически план, не съм го гледал дори, не сме търсили прилика с него. Цялата роля съм я направил, ако може така да се каже - ако съм направил изобщо някаква роля, само с усещането от това, което сме говорили с режисьора. Не сме черпили информация нито как той се движи, нито как говори, как изглежда, какво е правил и т.н. Дори и жестове не сме взимали някакви по-специфични. Просто пречупихме нещата през моята призма и през това, което режисьорът е написал.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Тоест вие създадохте един театрален образ, така ли да го разбираме?

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: Ами това тук е театър.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Да, това е театър, естествено, само че...

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: В смисъл, не съм търсил информация за Фидел Кастро, извън това, което е написал авторът като текст. Даже много малко неща знаех, сега вече знам повече. Общо взето аз се опитвам да си изградя ролите по този начин - заедно с човека, който стои долу в салона, с помощта на това, което е написал, и това, което си говорим. Другото е някаква лоша имитация.

ВЪПРОС: Как успяхте да изградите тази специфична връзка между Джина и Фидел? Черпихте ли от собствената си биография като актьор и като колега?

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: Разбира се, всеки актьор с течение на времето става по-богат в житейско отношение, но тук текстът е толкова силен, че е достатъчно просто да го изиграеш, да го направиш.

НОНА ЙОТОВА: Да, слава богу, играли сме и в други представления, така че не е било нужно тепърва да се опознаваме. Работим заедно отдавна.

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: А, в такъв смисъл, да.

НОНА ЙОТОВА: Наистина е написан много добре текстът. Той те води по някакъв начин, така че не сме имали проблеми, примерно, аз да не харесвам нещо, което той прави, или пък обратно. Много лесно се получиха нещата.

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: Вижте колко е гениален, колко е хубав текстът: в последната сцена, когато отива и го докосва, тя се изненадва от това, че той няма бронежилетка. А той няма бронежилетка умишлено, защото знае че това е последната им среща и те могат поне да се докоснат, без да има пистолети по джобовете и т.н. Ето, такива са взаимоотношенията между тези хора.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Защо той не отговаря на прегръдката?

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: По пиеса е така, режисьорът трябва да каже... Защото е невъзможно това, което се случва между тях.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Чисто човешка прегръдка.

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: Защото може би това е Фидел Кастро.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Те искат да се срещнат в бъдещето, значи са се харесали.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Нона, ти също ли си изграждала образа само върху текста, без да се постараеш да опознаеш Джина?

НОНА ЙОТОВА: При мен има малко предистория. Аз първо бях влюбена в пиесата на г-н Пожгаи, която се играеше в България - "Лизелоте и месец май", и исках да я правя. Преустанових я, защото имах други ангажименти. Когато нашият директор каза, че г-н Пожгаи е написал пиеса и ще идва да я поставя тук, за мен това беше много странно. И му го казах. При това, разбрах, че ми се предлага да играя Джина Лолобриджида, която беше мой детски идол за жена, за красота, за актриса. Всичко това беше толкова изненадващо за мен, че няма повече накъде. И с много голямо удоволствие приех, точно като малко дете, което се радва, че сега ще се преоблече, ще си сложи някаква перука и ще се опита да изиграе някой човек. Като си пуснах нейни филми, много приятно ме изненада това, че няма да е нужно кой знае какво друго да играя, освен начинът по който аз играя. Защото, естествено, гледала съм я като малка, може би във "Фанфан лалето" - не знам, не си спомням точно. И нейният характер по някакъв начин стои на лицето й, и в жестовете й, и във всичко. Тя е толкова прекрасна, толкова хубаво пее. Аз наистина се възхищавам на това същество и с много голяма любов подходих към нея. Даже много често си мисля за нея напоследък. Представям си какво ли прави сега, как ли е. И това, което научих от пиесата на г-н Пожгаи за скулптура Джина, страшно много ми хареса. Аз също рисувах като малка, но се отказах от рисуването. Започнаха да ме интересуват други неща. Точно тази част от нейната личност никога не съм я знаела. Мисля, че и от широката публика никой не знае това. Според мен тя изглежда така, както би трябвало да изглежда един истински творец. Човекът на изкуството би трябвало да бъде талантлив в много неща. Не само в това да рецитира на сцена, не само в това да пее, да танцува. Тя прави и скулптури. Той ми е разказвал, че ги е виждал - големи, огромни скулптури. Доколкото зная и в някои музеи има нейни скулптури. Това ми беше много интересно.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Много добър подбор на актьорски състав. Много приятно е да ви гледа човек, защото покривате прототипите. Прекрасни сте. А и всички ние обичаме тези два персонажа.

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: Благодаря ви.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Прототипите, да. Прекрасни бяхте двамата. Приятно беше да ви гледаме.

КИРИЛ ЕФРЕМОВ: И аз ви благодаря за вниманието. За това, че дойдохте тук днес толкова рано. Наистина трябва да тръгвам. Бъдете здрави. До утре в четири и половина.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Може ли да кажете нещо за подбора на мултимедията?

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Първо, това е практическата страна - Нона трябва да се преоблече между сцените. Освен това ми се искаше да сглобя образи от двамата герои, които вероятно са по-малко познати. Например, много рядко се чува тази песен, която е писана специално за Джина Лолобриджида. Исках да ви допусна малко и в нейното ежедневие. Много ми хареса, че този, който направи видеото, постави двата образа така, че все едно разговарят един с друг. А междувременно Джина е била в родния си град, а Фидел на кубинското крайбрежие. Много ми хареса и образът на Че Гевара. Така се получи.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Ще има успех тази постановка.

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Затова го правим. Имах чувството, така усетих, че тези двама души много добре са се чувствали един с друг тогава, както и тук на сцената. Към това се стремихме и по време на репетициите - да покажем колко добре могат да се чувстват заедно двама души. Според мен тогава и публиката се чувства добре. Да не говорим, че и в живота на артистите има подобни моменти. И двамата са много популярни в България. Получават от пресата и топлина, и студенина, на която не винаги могат да отговорят. Също както са ги получавали и Джина и Фидел. Така че те добре усещат текста. Добре се чувстват, когато се срещат и когато могат да се отпуснат.

ИНА ШКАРОВА: Имаме една много уютна сцена. Не знам дали забелязахте.

НОНА ЙОТОВА: Когато се качих на нея, си казах: за пръв път се чувствам толкова уютно на сцена. Нищо, че накрая се спънах там в мокета. Познавам Лилия от дете, понеже много съм работила с нейната учителка Невяна Кавалджиева. Колко годишна беше, когато за пръв път...?

ЛИЛИЯ БАБУНОВА: На двайсет и една.

НОНА ЙОТОВА: Двете доста се забавлявахме като правеха костюмите, като избирахме дънки, аксесоари, какво ли не. Точно по момичешки малко се забавлявахме, радвахме се и постоянно си говорехме кое ще се хареса на Венчето, как би реагирала тя, как би се шегувала с някои от нещата, защото тя имаше брилянтно чувство за хумор.

ЖОЛТ ПОЖГАИ: За мен беше голяма радост да се срещна с Лилия, защото вече беше прочела пиесата. Не бяхме говорили нищо преди това. Аз също обикновено имам някакви представи за декора. Но като ме запозна с този вариант, веднага се влюбих в него. Защото харесвам декори, в които има мисъл. А тя беше помислила за това, че Фидел може би непрекъснато е живял в нещо като джунгла - сякаш се крие в една зелена джунгла. Има много интервюта, според които Фидел, вече като държавен глава, не се е чувствал толкова добре. Добре се е чувствал, докато са траели акциите. Лили веднага е схванала това и е вкарала малко розов цвят в зеленото, което пък е самата Джина. Така че много ми харесва това момиче.

СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Лилия може да разкаже за костюмите, част от които са възстановени от истинските срещи между Фидел и Джина.

НОНА ЙОТОВА: Лили е малко срамежлива и ми позволи да говоря от нейно име. Наистина, от снимките, които са на Джина и на Фидел, Лили направи абсолютна реплика на този костюм - на дънките с елечето. И в това има нещо свръхестествено. Хайде, дънките ги купихме в един магазин, но елечето е от моята майка, която това лято си отиде. И то точно от седемдесетте години е това дънково елече, което изрових от вкъщи. Лили направи там всички апликации. На видеото се вижда тази снимка, нали? Това е абсолютна реплика - едно към едно, на този костюм. Мисля че и на афиша е тази снимка. Другите костюми също са прекрасни. Още щом ги показа, веднага много ни спечелиха. Не сме имали никакви забележки. И аз наистина се чувствам добре в тези костюми.

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Сложила е там една голяма картина. На пръв поглед няма никакъв смисъл, а след това ми просветна, че е такова прекрасно изображение на море. Затова казах, че много я харесвам и много я обичам, защото винаги добавя по нещо интересно и неочаквано.

ЛЮДМИЛА ПАНАЙОТОВА: Много са сполучливи декорите - с този розов цвят в зеленото, както казахте.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: След като това интервю не е публикувано никога, авторът е показал голямо творческо въображение. Само от срещите си с Джина ли съди той?

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Аз съм написал вече много драми. Ако човек изхожда от личностите на героите, то тези личности изведнъж придобиват свой живот - започват да живеят и действат сами по себе си. Независимо дали става въпрос за познат или непознат човек. Ще ви дам един пример: когато в Будапеща показахме на кубинския посланик пиесата, в превод на испански, той седна на четири очи с мен и ме попита откъде съм взел това, че Фидел е отишъл да търси Че Гевара в Боливия. Казах му: нямам представа, това следва от неговата личност, както и от тази невероятна дружба, която е имало между тях. Не трябва да забравяме, че Фидел е завършил юридически университет, а Че Гевара е лекар. Тоест държавата не е била ръководена от луди глупаци. Но сега не искам да говоря за това. Моят отговор на въпроса на посланика беше: не знаех, измислих си го. Тогава той ми каза: дори и в Куба не се знае, че това действително се е случило. Не точно така, но горе-долу. Така че наруших една държавна тайна.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Поздравления за този толкова хубав и стойностен спектакъл с перфектна актьорска игра и сценография. Голям успех ще имате.

ЖОЛТ ПОЖГАИ: Това може би е така, защото се обикнахме междувременно. Благодарим ви.