"Да се провреш под дъгата" - Народен театър "Иван Вазов"

Дата на публикуване: Oct 07, 2011 8:7:32 PM

Театрален сезон 2011 - 2012

Да се провреш под дъгата

от Георги Марков

снимка: velyub

АСЕН ШОПОВ: Така, нека все пак да споделя това, че имах щастието тази пиеса да ме срещне с, както ние го наричаме, Джери. 1967 година. Тогава се запознах с него и в продължение на целия репетиционен процес в Театъра на армията - около месец и половина - два, работихме ежедневно, тъй като вариантът, който е публикуван в сп. „Театър“ някак не удовлетвори изискванията - не като литература и не като структура, като композиция на пиесата, а определено като финал. Пиесата завършваше по начин, който не беше приемлив за нас - един финал, който беше съобразен с цензурата тогава. И почнахме една преработка на пиесата, което за работа върху българска пиеса в рамките на театъра, беше нормално, особено когато авторът е налице. В резултат на което се получи този вариант, който ние интерпретираме в Народния театър сега, който се игра тогава в Театъра на армията и имаше своите злополучни 13 представления. И може би в резултат и на преработката, защото пиесата вече беше излязла и имаше своите две редакции - две театрални изпълнения: в Толбухин (днес Добрич - б.р.) и в Пловдив. Новият вариант, който се появи на сцената на Театъра на армията, предизвика остра реакция, пиесата беше спряна и част от творческия състав беше уволнен. По същото време почнахме работа върху втората пиеса на Джери „Комунисти“ в Театър „Сълза и смях“. И тя имаше своята сложна история: с разрешението да се влезе в архивите на Държавна сигурност, където Гешев е действал - пиесата имаше изключително документален характер, с това, че беше прочетена на най-високо ниво и по своеобразен начин беше одобрена - стигна до почти предпремиерни представления в Театър „Сълза и смях“. Но отново се появи Градският комитет на партията и забраниха пиесата на самия 6-ти септември. Тя беше адресирана някак си - тогава имаше юбилейни дати, които... разбирате - все пак това беше пиеса за съпротивителното движение. И съответно цялото ръководство на Театър „Сълза и смях“ беше уволнено... И така, няма нужда да говоря за нравите по онова време, за които знаете - цензурата работеше остро, активно. В Сатиричния театър по същото време се работеше пиесата „Аз бях той“. Тя също не се появи на бял свят с почти скандални санкции. Джери замина и за нещастие не се върна. Никога. В продължение на 20 години - имам предвид годините от така наречената „промяна“ у нас, правих усилия в новата обстановка да възстановя собственото си представление от Театъра на армията, т.е. да обявя, че това е продължение на онова представление - спряното 13-то представление в Театъра на армията, но навсякъде срещах стена, и това не успяваше да се реализира. Преди година може би... (обръща се към Георги Борисов) Кога беше?

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Две.

АСЕН ШОПОВ: Две вече... Присъствах на една от възпоменателните срещи за Георги Марков в камерната зала на Народния театър, г-н Борисов я водеше. Помолиха ме да кажа нещо в тоя контекст и след като това приключи, бях крайно изненадан от поканата, отправена от г-н Борисов, може би в негово лице и от Народния театър „Иван Вазов“ - Шопов да направи пиеса на Георги Марков. Тогава ставаше дума за „Комунисти“, но после възприех идеята за „Да се провреш под дъгата“ като по-подходящо, по-театрално, зрелищно заглавие - като пиеса, на която аз държа повече като философско осмисляне и съдържание. „Комунисти“ е една чисто документална драма, която има своя смисъл, своето значение, но едва ли би могла да се срещне днес (дали не е още рано?) с публика. Докато „Да се провреш под дъгата“ е една художествена метафора, едно театрално, гротескно, психологическо художествено произведение, което в чисто театрален смисъл е по-комуникативно със зрителите, а определено и по-нужно именно днес. Онова, което беше смисъла и посланието на пиесата в 67-ма година, днес някак си работи на квадрат - два пъти повече и по-силно. Именно защото в продължение на тия 20 години след жадуваната и очаквана промяна, се сблъскваме с факти, които никак не ни радват. И анализа или разреза, който пиесата прави на нашенския си, българския народопсихологичен характер, колкото и да е жесток, толкова повече ни е необходим. Но това бихте могли да възприемете, да разберете и оцените, след като гледате представлението, ако имате това добро желание. Така че аз имам всичкото основание в момента да благодаря на г-н Борисов и на театъра, че ми осигуриха тази възможност, както съм написал в програмата, да върна представлението на Георги Марков. И със самото представление да кажа, че той е жив с всичко, което ни е оставил.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Много благодаря на Асен Шопов, който, както забелязвате, не може да говори без вълнение за това събитие, което е част от неговата съдба. И сега искам само да ви спомена, че имате възможност да зададете няколко въпроса и към племенника на Георги Марков - Любен Марков, който е тук. Той повече от 20 години се опитва да пробие една непробиваема стена на българската тайна полиция, служби, правосъдие, следствие, и би могъл да ви съобщи някои по-пикантни подробности, ако те ви интересуват, но не това е и целта, нали разбирате. Целта е спектакълът, който ще видите тази вечер. Имате думата.

МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Искам да попитам, Георги Марков имаше ли някакви изисквания към актьорите, когато репетирахте 68-ма година, и какви са били те? И освен това, имат ли някакви прототипи героите, понеже той самият е бил в санаториум?

АСЕН ШОПОВ: За изисквания към актьорите не бихме могли да говорим. Ще си позволя да се пошегувам: колкото е звезден нашият състав днес, толкова звезден беше и съставът в Армията. Това бяха артисти: Димитър Стратев - старият, Ефо Стратев, Любомир Димитров, Наум Шопов, Кирил Янев, Венко Пехливанов, Никола Динев. Съставът беше изключително силен. Художник на представлението беше Младен Младенов и това беше много ярко, драстично ярко представление. Участваше и художникът Михаил Симеонов, който направи маски на всичките актьори. В този смисъл, изисквания към актьорите - не, но имаше работа с актьорите. В процеса на самите репетиции се раждаха неща от корекциите, от промяната, от желанието да се... нека да отключа това, да не е енигматично за вас: пиесата завършваше с това, че групата, която обитава санаториума, е провокирана от попадането в санаториума на едно момиче, млада простреляна партизанка. Накрая идва полицията (по комунистическо време: милиция - б.р.) и те я вземат на ръце тържествено, носят я на раменете си и единият от героите казва на полицая: „Свали си шапката бе, говедо“. Това беше финалът на пиесата. И това беше неприемливото за мен... - не мога да приема тази история, и започна разработката, която сега не бих искал да откривам, просто искам да я видите. Т.е. това не съществува, партизанката остава в стаята като провокация на героите към тяхното проявление. Няма полиция, но има предателство. Има предателство, което осмисля тази разкошна метафора, която е в пиесата: да се провреш под дъгата... да тичаме да се проврем под дъгата, белким се променим. „Да де, но - казва един от героите - санитарят, който е гърбав и ням през цялото време, и проговаря на финала - гърбицата си как ще провреш?“ Т.е. всичко това, което сме натворили, наплескали - да не употребя по-неприятна дума... как ще стане промяната, която 20 години не иска да стане? И точно в този смисъл Георги коментира най-актуалното нещо в момента. Така че там - пряко към въпроса, участваха всички, но не като изискване, а като участие.

МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Имат ли прототипи героите?

АСЕН ШОПОВ: Това е в интимната сфера на писателя, която аз не мога да знам. Има една малка подробност: колкото и да е странно това, по същото време, малко по-рано може би, е написана повестта „Санаториумът на д-р Господов“, за чието съществуване аз така и не знаех. Нито пък той си отвори устата да ми каже. Той можеше да ми каже: абе, я прочети тука, да имаш... Пиесата по същество не се различава по нищо от повестта, тя съдържа всичко в себе си като белетристика и би могла да ползва една такава работа. Но открих това сега, когато почнах работа.

МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Може би племенникът ще каже дали има прототипи, ако знае.

ЛЮБЕН МАРКОВ: Не, не зная. Не съм племенник, само братовчеди сме. Нямам сведение дали има прототипи или не.

АСЕН ШОПОВ: Всеки автор по един или друг начин първо попива от действителността - това с което се сблъсква. Той няма откъде другаде да вземе, освен от живота, и съответно отразява. Така че вероятно е срещал хора, които... но те са толкова обобщени и толкова, така, поставени в позицията на категории, защото шестте души, които са в санаториума, са като бай Ганьо - лекар, философ, художник, един психически комплекс в ГЪРБАВИЯТ и един сексуален комплекс в ПЕДРО - дете на българин и испанка. Така че, общо взето, това е една призма, един шестпластов разрез на нашия характер.

МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Осемпластов може би.

АСЕН ШОПОВ: Шест. И като прибавим управителя - вие сте права, да, защото всеки се проявява по определен начин. И като прибавим управителя, който се колебае между дълга на лекаря и това, че руснаците са вече в Румъния, като прибавим НЕМИЯТ САНИТАР, който практически ги спасява и им предлага катарзиса - нека бъдат осем. Така де, нека бъдат, аз няма защо да проявявам... Предполагам, че нашият състав вече е известен.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Пиесата е играна и в Лондон, знаете, има десетина представления. Тук е и лондонският афиш. Анабел Маркова, вдовицата на Георги Марков, изпрати екземпляра, който е преведен на английски. Той почти не се различава от варианта, който вие ще гледате, той е със същия финал. Единствено, и това е написано в материалите, които са ви дадени заедно със снимките, тъй като в тази програма няма снимки на актьори, посветена е изцяло на Георги Марков, там се споменава, че тази партизанка е станала терористка и не се уточнява времето на действие - Втората световна война. Но все пак да не забравяме, че това е било седемдесетте години, когато тероризмът е звучал по друг начин, отколкото днес, нали.

АСЕН ШОПОВ: Така е, и партизанката би била съвършено чужда на един лондонски зрител.

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: А смятате ли, че сега такъв персонаж може да се приеме като катализатор на случващото се между тези мъже?

АСЕН ШОПОВ: Вижте, аз ви казах, че тя присъства почти символично. Тя е ранена партизанка, която е внесена в една от стаите. Те само подушват, че там има жена. В пиесата, участвайки на чисто сюжетно ниво... тя има съвършено друго предназначение. В контекста на идеята за предателството, партизанката е носител на идеализма на младите хора, които в името на една идея могат да отидат... както казва героят: тя е имала своите здрави дробове. Въпреки това те не разбират защо е отишла и е застанала срещу куршумите, които са я простреляли. Същата тема се разглежда и в „Комунисти“. Това са хората от познатото ви „Пленено ято“ (филм на Дучо Мундров, 1962 г. - б.р.), т.е. тези млади хора, които носят идеализма в себе си, носят идеята в себе си, така, готови, както във филма на Бинка, където с бинтованите ръце са запалени като факли и горят, ако си спомняте в „А бяхме млади“. И които са жестоко излъгани, измамени. Това, което е последвало и което би било жестоко разочарование за тях, а имаме и живи примери от типа на Христо Ганев. Така че тук партизанското движение или съпротивителното движение не играе. Това не е пиесата на Иван Пейчев „Всяка есенна вечер“, не е история от времето, това е само повод, леща, през която можем да погледнем в процеси, които разкриват една рентгенова снимка, т.е. една снимка на вътрешното ни състояние или цялата ни несъстоятелност, в която съществуваме.

РЕПЛИКА: Епизод.

АСЕН ШОПОВ: Според мен пиесата не е сюжетна и е над времето, в което е сюжетирана. Тя има своето дълбоко философско осмисляне - пиесата е притчова, самото й заглавие води нататък. Ние имаме такава неистова нужда да се проврем под дъгата, белким нещо се промени, но то е и невъзможно - дъгата винаги бяга. Като оная идея на хоризонта, дето все я гоним и дето все се мъчим да я реализираме.

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Дано успеете да проврете под дъгата и публиката, която ще дойде. Дано не се окажа права, но след апатията на институциите и на сцените да поставят отново Георги Марков, страхувам се, че вие ще се сблъскате и с апатията на публиката, която последните години не отива в салона за обществен дебат, а да се забавлява. И когато това не й се предоставя, тя наказва спектакъла.

АСЕН ШОПОВ: Ами, това е проблем на театъра. В смисъл, че театърът трябва да изгради нещо, което да купи публиката, да я купи в буквалния смисъл на думата - когато се отвори завесата, публиката да се отдаде на представлението. Ако не успее, значи театърът не си е свършил работата. Тук затова е заложено и на този именно състав. Но аз пак повтарям, пиесата има качества, които качват произведението на ниво, което няма да се сблъска с апатията на публиката, на този, който ще каже: абе, това не ме интересува, искам да се забавлявам. И ако публиката иска само да се забавлява, това не значи, че ние само трябва да я забавляваме. Това че телевизията ни забавлява, ми е дошло до тука. Но вие сте права във, как да кажа, във вълнението си за това, че е сложна срещата на пиесата - на представлението, с публиката. И в нейната разнородност, но нали затова са нашите усилия, да преодолеем това.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Все пак, индиректно или директно ви отказаха в Театъра на армията и в другите театри, за които говорихте, да поставят пиесата?

АСЕН ШОПОВ: В тези 20 години, когато се мъчех да правя уговорки в тази посока - директно.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Аргументите?

АСЕН ШОПОВ: Аргументите: Георги Марков. Това не е ли достатъчно?

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Не знам.

АСЕН ШОПОВ: Реакцията е жива, налице - тези, които са елиминирали това явление, все още са живи и активни.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Самият Георги Марков, ако беше жив, щеше да бъде сега на премиерата си, макар и на осемдесет и две години... А може би е имало мотиви да откажат - че тя е художествено несъстоятелна, остаряла, че тази проблематика е вече чужда на съвременния зрител.

АСЕН ШОПОВ: Аз предполагам, че съществуват и сега такива съмнения или предварителни оценки: защо ви е тази пиеса, не е ли стара, за какво въобще правите това нещо? Но това няма дифинитивно доказване - трябва да влезете, да гледате и да си кажете: ами да, не става.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Нещо повече за участието на Спарто?

АСЕН ШОПОВ: Спартак.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Да.

АСЕН ШОПОВ: Участието се изразява в това, че той има изложба, на която е експонирал може би дузина скулптури върху портрети на Георги Марков. И когато аз видях неговата... как се казва това за изложбата - диплянка не е най-точното?

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Каталог.

АСЕН ШОПОВ: Каталога от изложбата... и видях тази снимка, се заплеснах по нея с мисълта, че Георги Марков казва: ще се провреш под дъгата друг път.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Има такава снимка на Георги Марков, можете да я видите в интернет, където прави така (показва корицата на програмата). И по снимката е скулптурата. Можете да публикувате двете една до друга във вестниците. Малко е неясна обаче, понеже е стара самата снимка като качество, неясна ще излезе. Не знам.

АСЕН ШОПОВ: Някак си ми изглеждате тъжни и не мога да разбера защо. Имате ли все пак някакви въпроси, на които може да се отговаря?... Много ми беше трудно с актьорите. Ако попитате защо, ще ви кажа: защото всичките са звезди.

МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Те имаха ли свои мнения по въпроса, вие съобразявахте ли се?

АСЕН ШОПОВ: Не мога да ви опиша колко мнения имаше по въпроса. Разбира се, че сигурно съм се съобразявал с куп неща, но по-трудно ми беше не да се съобразя, а да неутрализирам многотията. Пиесата е своеобразно изпитание и се оказа своеобразно изпитание и за тях. Тя не е разположена, така, като нормална пиеса, в която се редуват сцена след сцена и действието тече непрекъснато между двама-трима души. Тук те са накуп като в „Полет над кукувиче гнездо“, като на Иван Радоев, там, в какво беше...?

ГЕОРГИ БОРИСОВ: „Човекоядката“.

АСЕН ШОПОВ: „Човекоядката“. Общо взето една непрекъсната мелница между всички и това ги поставя пред особено изпитание.

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Не намерихте ли сценограф, на който да се доверите за тази постановка?

АСЕН ШОПОВ: Аз на сценографи не се доверявам... Опитвам се да се шегувам, но почти половината от моите постановки са по моя сценография. Това е някакъв недостатък може би, но когато прочета една пиеса, сценографията вече е готова и почвам да диктувам на сценографа какво да прави, и оттам само се караме.

ВЪПРОС: Смятате ли, че младата публика днес се интересува от Георги Марков, от сюжета, от проблемите?

АСЕН ШОПОВ: В този смисъл едва ли има някакво значение какво аз смятам, но много бих искал да се интересува младата публика от по-широк спектър от проблеми. Ако ме питате: смятам ли, че ако в залата влезе млада публика, ще възприеме представлението - смятам, определено. При това първата половина на пиесата е почти в чисто гротесков план. Тя е много театрална, бих казал даже, забавна. Тези шест човека, които вече не могат да се търпят помежду си, които са живи мъртъвци, които непрекъснато се ядат, дразнят, и в един чисто жанров план непрекъснато експонират, как да кажа, завишената си потентност на туберколозно болни, и непрекъснато говорят за, можете да си представите, за какво ли не, докато открият, че не само говорят за жена, а в стаята между тях има и жена. Което особено ги възбужда, редят се на опашка за тази жена, разиграват я на карти и т.н. и т.н., тоест пиесата е живо театрална. Финалът удря по главата.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Фактически това е финалът, заради който спират пиесата в Театъра на армията.

АСЕН ШОПОВ: Е, да.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Защото година преди вашата постановка в Театъра на армията...

АСЕН ШОПОВ: Има две постановки.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: ... е режисьорският дебют на Крикор Азарян...

АСЕН ШОПОВ: В Пловдив.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: ... в Пловдив, с другия финал.

АСЕН ШОПОВ: По оригинала на пиесата. Да, така е.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Тоест това е вашата роля в тази постановка, че...

АСЕН ШОПОВ: Е, изиграл съм тази злощастна роля да бъде спряна пиесата.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: ...да катализирате Георги Марков да направи такъв финал, който наистина преобръща пиесата.

АСЕН ШОПОВ: За което не мога да съжалявам.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Ето, чудесно творческо сътрудничество между режисьор и автор... Ами, ако нямате повече въпроси, горе-долу един час... измъчихме в този твърде напрегнат, върхов момент...

АСЕН ШОПОВ: А, не сте, не сте...

ГЕОРГИ БОРИСОВ: ... за Асен Шопов, когато...

АСЕН ШОПОВ: Не сте, двайсет години не съм имал контакт с медиите, така че, моля ви се, не сте ме измъчили.

ГЕОРГИ БОРИСОВ: Добре, благодарим ви много, надяваме се, че ще ви хареса тазвечершното представление и вие достойно ще го отразите за българския читател. Закривам пресконференцията, както се казваше навремето.