"Болница накрай света" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Oct 05, 2016 1:37:38 PM

БОЛНИЦА НАКРАЙ СВЕТАот Христо БойчевПостановка - Дино МустафичДекор и костюми - Петя СтойковаМузика - Асен АврамовХореограф - Мариана КрънчеваСнимки и видео дизайн - Велина КокаловаВ музиката са използвани мотиви от "Lacrimosa" на Моцарт и "Hello" на Адел

Участват: Филип Аврамов, Иван Петрушинов, Александър Дойнов, Пенко Господинов, Стоян Младенов, Албена Михова, Жени Александрова-Лечева, Кирил Недков, Калоян Стойчев, Малкият принц - Мартин, и със специалното участие на Иван ЛечевПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ 29.09.2016 ЮРИЙ ДАЧЕВ: Добре дошли на първата ни за сезона премиера "Болница накрай света" от Христо Бойчев. Постановка на Дино Мустафич, който за втори път е наш гост (когато някой ти е за втори път на гости, той вече не ти е гост). Много отдавна искаме да имаме в нашия афиш пиеса на Христо Бойчев, и ето че това се случи. Освен че е най-играния съвременен български драматург по света, той е творец, който ние много харесваме. Неговите пиеси винаги са стояли в плановете ни, но знаете, че трябва режисьор, който да прояви отговорност и желание да го постави. Тук става въпрос за поредното заглавие в едно дълго сътрудничество между Христо и Дино. За това ще говорят те. Много сме радостни, че започваме сезона с българско заглавие, и то точно с това българско заглавие. Вчера си говорихме с Христо за онзи период, когато почти нямаше театър в България, който да не е поставил "Районна болница". Разбира се, много неща са се променили, но не и качествата, не и привлекателността на драматургичния текст, който днес носи друго заглавие. А защо това заглавие е точно такова, ще ви кажат те самите.

Ю. Дачев, Х. Бойчев, Б. Харалампиева

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА (директор на театъра): И аз ще ви кажа няколко думи, за да ви въведа в интригата. Когато Дино направи първата си постановка тук по Горан Стефановски, беше ясно, че ще дойде най-малко още един път, а може би ще остане и трайно наш приятел. Както каза Юри, отдавна мечтаем Христо да бъде поставен в нашия театър. Когато поканихме Дино, не бяхме сигурни какво заглавие ще постави. И в един момент блестящата идея, че това може да е Христо, имайки предвид тяхното приятелство, ни донесе голяма радост, защото едно изключително известно по цял свят българско момче, заедно с един босненски...

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Той не е "босненски".

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Как да не е "босненски", а какъв е?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Босанац е по народност.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: "Босанац", добре.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Но е театрална фигура в цяла постюгославия, а и не само - в момента той работи в Братислава.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: В този смисъл, да. В този смисъл Дино е режисьор, който поставя по цял свят, и е обичан режисьор. Виждам и моите артисти колко много му се радват и обичат. Но сега огромната радост е, че и Христо е в тази компания. Че и той е част от авторите в нашия театър, и то предпочитан и обичан, защото преди няколко години, когато се срещнахме с него - не другаде, а в Гърция, моля ви се, в Солун...

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Така беше.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: ... на брега на морето.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Ти се беше маскирала като протестираща студентка тогава.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Имаше нещо такова (смее се). Истината е, че тогава си дадох сметка, че съм намерила приятел, надявам се, за цял живот. Защото в много отношения той ми стана близък, за много неща мога да си говоря с него. Разбираме се не само по въпросите за театъра. И той стана не само мой приятел, а и приятел на театъра. Оказа се, че същите чувства към него изпитва и Юри, и нещата станаха много богати, взаимни. Радвам се, че един изключително добър, абсурден автор, какъвто е Христо, вече е на наша сцена, че можете да му се радвате. Че един великолепен режисьор като Дино Мустафич, надявам се, трайно приятел на Малък градски театър "Зад канала"... Това няма да е последната ти постановка тук, нали?

ДИНО МУСТАФИЧ: Да, да, сигурно.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: А така! Радвам се, че се появиха заедно и ние имаме възможността да открием сезона с българско заглавие в постановката на един великолепен, можем да кажем, световен режисьор. Нали така?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Да.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Това е, което исках да добавя към сюжета. А сега кой от вас ще говори пръв?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Аз вече представих с няколко думи Дино. Освен това мога да добавя, че той е професор в Театралната академия в Сараево. Също така е и филмов режисьор. Има реализиран филм, който се казва "Римейк". Освен това баща му е един от най-известните филмови оператори в бивша Югославия. Снимал е с цяла плеяда велики актьори от близкото минало "филмове", включително и с Бата Живойнович. Дино работи, както казахме, във всички големи театри на бивша Югославия. Той е председател на Сараевския фестивал, който е един от най-престижните фестивали в Югоизточна Европа. Утре лети рано, за да го открие вдругиден.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Председател на журито или директор?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Директор на фестивала. Президент, да речем. Това е, което мога да кажа с няколко думи. Той ще каже откъде се познаваме, защото е по-млад и има по-свежа памет. (Смях).

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Ти ако криеш откъде се познавате, това пък няма да е добре. (Смях).

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: От механата.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Не, познаваме се от фестивали. За пръв път се видяхме на един фестивал в Чивидале, Италия. Там играха "Полковникът птица" и Дино се заинтересува от пиесата. Аз му я дадох на български език, на кирилица, и Дино я прочете на кирилица.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Той чете на български.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Ще ви разкаже по-нататък. След това постави пиесата ми за пръв път в Босна в култовия "Камерен театър 55", Сараево. С много добри актьори. Спектакълът имаше дълъг живот, беше много забавен. И така тръгна нашата "сарадня", да го кажем, нашето творческо сътрудничество. След това той постави още четири-пет мои текста в различни театри, и се завъртяха нещата. Да му дадем думата.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Казвай, Дино, сега си ти.

Х. Бойчев, Б. Харалампиева, Д. Мустафич, А. Тихинова

ДИНО МУСТАФИЧ (превод: Ася Тихинова): Те говориха повече за мен, отколкото за представлението. Благодаря на Театър "Зад канала" и на Бина за поканата, защото е истинска привилегия да се работи тук. Винаги съм щастлив, когато съм в София, защото по култура сте ми много близки, манталитетът е много близък (но за разлика от българите аз малко повече псувам). (Смях.) Затова, когато пристигнах от Братислава, бях много щастлив, защото вече имам свои улици, свои паркове, свои кафани - знаете, нали - кръчми. Така че аз се чувствам като у дома си. Христо Бойчев ми е много близък автор. Обичам драматичния му опус. Естетически и философски това са неща, които ме интересуват. Това са пиеси с душа - не са скучни, не са квазиинтелектуални - пиеси, които имат своя публика. И това е причината той да е най-изпълнявания български автор в Европа. Другата причина е, че драмите му предлагат голяма творческа свобода на режисьора. Те пробуждат въображението и артистите могат да направят чудесни роли, характери с много емоции. Това беше основната теза, от която тръгнахме, работейки пиесата. Надявам се, че ще го почувствате, гледайки представлението. "Болница накрай света" е метафора на живота, който живеем днес тук. В този шизофреничен свят ние не знаем кой е луд, кой е здрав, не знаем кой е пациентът и кой докторът, кой кого лекува и защо го лекува. Но винаги съществува един идеал за свободата в текстовете на Христо Бойчев, който той често показва чрез някаква абсурдна ситуация. И понеже сме хора от Балканите, точно можем да определим дефиницията на абсурда. Абсурдът е съвършена липса на причина - безпричинност, която ни се случва от епоха до епоха, която определя съдбата на моя дядо, на моя баща, на моите деца, и моята лична съдба. По същия начин, по който пиесите на Христо Бойчев няма да бъдат стари и надживяни. Защото те говорят за системата и за отделната личност, където отделната личност се бори за своята свобода, за своя свят, за своето пространство, а системата вписва диагнозата или дефиницията. Нашето представление се опитва да бъде и духовито, и топло в емоционално отношение - човешко. Но в Христо Бойчев има един вътрешен, горчив смях, който става тъжен, защото неговите представления и пиеси ни карат да се питаме: какво всъщност гледахме и защо. И нещо за Малък градски театър "Зад канала" - аз обичам сцените, които са интимни. Тук не могат да работят режисьори, които някак си балбукат публиката, които лъжат. Тук не може да има някакви големи ходове, които се крият сред спектакулярен декор или чудесно осветление. Тук трябва да мислите като изхождате от самата пиеса и да работите с артистите върху всички пластове на текста, да пренесете своята емоция върху тях, а те да бъдат истински и конкретни. И точно затова обичам продукцията на "Зад канала", защото тук няма лъжа и защото тя просто прославя култа към писателя и артиста. Най-добра е режисурата, която не се вижда, в която създателят се анулира, ликвидира себе си в собственото си представление. Това винаги е бил мой идеал, но след седемдесет и няколко постановки все още не съм достигнал до тайната му. Благодаря ви.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Ти си чудесен.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Заповядайте.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Какво наложи промяната на заглавието?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Когато писах пиесата, не съм си мислил, че тя ще излезе някога извън България. Това беше през осемдесет и седма, и осма година. Тогава като се кажеше "Районна болница", се появяваха куп асоциации, защото знаем какво е "районна болница" в България. Като почна да излиза навън пиесата, изведнъж се оказа, че районна болница, примерно в Русия, е нещо много по-голямо. Район там е повече от България. При братята македонци е Районска болница и т.н. Та един преводач на чешки език ми подсказа заглавието. Чудехме се как да бъде и той каза "Болница на конче света". Приех го, защото звучи по-метафорично. С Бина също имахме колебание под какво заглавие да го пуснем, но вече изхождайки от маркетингови съображения, избрахме да бъде "Болница накрай света".

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Г-н Бойчев, понеже пиесата е написана по-отдавна, осъвременихте ли нещо в нея, променяхте ли?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Много неща се промениха.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Вече няма районни болници в България.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Други станаха нещата в България и се наложи да сменя някои герои. Имах много сладък номенклатурчик, който се казваше Явашев - носеше името на кмета в Полски Тръмбеш. Преди едно представление на Пернишкия театър в Полски Тръмбеш...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Родния Полски Тръмбеш.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: В Родния Полски Тръмбеш... предупредих актьорите: тук няма да казвате Явашев, ще казвате Иванов. И те: Иванов, Иванов... че като се изпусна накрая един от тях: "Защо бе, другарю Явашев?" А Явашев - на първия ред. Бомба падна в салона. Викам си: боже, тоз Явашев...? Погледнах го, той се хилеше повече от другите.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Христо до последно не ни даде текста, поправяше го дълго време. Вътре има нанесени много и различни корекции.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Опитах се да изчистя текста от всякаква конкретика, за да има общочовешко звучене. А иначе, докато реша да го осъвременя, минаха седем-осем години. Една от идеите, например, ми дойде съвсем случайно. Пътувах за Канада за премиера на "Полковникът птица" с прекачване в Цюрих. Хотелът беше в центъра на града и през нощта реших да се разходя покрай езерото, и там ми дойде идеята.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: На какво се дължи този голям успех на пиесите ви в чужбина? Мисля, че вече се поставят в четирийсет държави. Как си го обяснявате? Метафора, хубаво, но все пак едно е балканският регион, друго е широкият свят.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Само да допълня: защо името ви тук, на местна почва, е малко невидимо?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Защото е кандидат-президент.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Тази пиеса не е поставяна в София, нали?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Не.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Това е първата постановка на пиесата в София. Трийсет години по-късно, което е страшно.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: С Дино вчера си говорихме по този въпрос. Той има много хубав коментар и му предлагам да го каже. Защото не става дума само за България. Чух от него, че в Братислава, Словакия, са поканили само чужди режисьори да работят словашки текстове.

ДИНО МУСТАФИЧ: Мисля, че става въпрос за двоен феномен. Едната част са балкански работи: първо трябва да се докажете при комшиите, за да ви признаят у дома. И другият интересен феномен е, че чуждестранните режисьори умеят по по-друг начин да четат чуждата литература. Което е естествено, защото литературата е диалог. И затова, ако искаме да знаем нещо за себе си, е добре да видим своето отражение в огледалото на другите.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: И сега на моя въпрос.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Въпросът беше?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: На какво се дължи големият успех на пиесите ви в чужбина?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Не знам. Вероятно по някакъв начин намирам общочовешки теми. Когато съм бивал по-дълго време в чужбина, съм забелязал, че хората - и немците, и българите са едни и същи. За каквото си говорят селските жени в Германия, за същото си говорят и в България. Темите са: внуците, снахата, зетя. Това коментират. По един и същи начин страдат и едните, и другите. Така че интуитивно намирам някаква общочовешка философия. И ситуации, които да бъдат интересни, занимателни, забавни.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Интуитивно ли се стремите към това?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: То се стремиш, но ако нямаш интуиция, не може да ти помогне никой.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Има и нещо друго. В почти всичките му пиеси става въпрос за неслучили се хора, за неудачници. Те са безкрайно интересни за театрите по света. Става дума за голяма част от населението в света - хората, които считат, че са нещастни заради нещо, че нещо не им се е случило, както трябва. Тези хора живеят с мечти. Комбинацията между мечтата и неслучилия се живот е в центъра на онова, което на хората им е интересно. При Христо това съществува в пълния смисъл на думата. Героите му винаги са една група неудачници.

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Всеки герой е част от автора (смях).

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Така идват и пиесите му - с едно добро чувство за хумор, наръсени. Героите му пък не се самосъжаляват и затова са много вкусни на актьорите.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Тази пътека на Кустурица, която прокарва балканското, дава ли простори, хоризонт на това, което правите?

ХРИСТО БОЙЧЕВ: Не знам. Вероятно да. Всяко балканско постижение по света има значение и помага на другите. Ако постиженията са български, започва да се говори за българска школа. Гледат те с по-голямо уважение.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Много е хубав плакатът. Видяхте ли го? Тъжен плакат. За българите, които гледат собствения си свят от прозореца на вагона. Колеги, ако има нещо да питате, питайте, защото Дино трябва да отиде да си види артистите.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: На добър час.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Успех на премиерата и по-нататък.

ДИНО МУСТАФИЧ: Благодаря.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Да има и юбилейно представление.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Приятно гледане на всички и успешен сезон за театъра, и за целия български театър.