"Бел Ами" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Mar 26, 2016 9:27:18 PM

Сезон 2015 - 2016

БЕЛ АМИ от Юрий Дачев (по Ги дьо Мопасан) Постановка - Бина Харалампиева Сценография и дамски костюми - Петя Стойкова Мъжки костюми - Елица Георгиева Музика - Асен Аврамов Фотограф - Павел Червенков В ролите: Калин Врачански, Петър Калчев, Луиза Григорова, Герасим Георгиев - Геро, Василена Атанасова, Алиса Атанасова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Васил Банов, Владимир Димитров, Атанас Чопов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

25.03.2016

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Здравейте и добре дошли на пресконференцията по повод на третата ни за сезона премиера. Това е "Бел Ами" по Мопасан. Един спектакъл, в който сме замесени двамата с Бина Харалампиева. За мен това е щастлива поредна съвместна работа. Надявам се нещо от тази моя радост да се превърне и във ваша зрителска радост. Знам какъв е първият въпрос или поне един от въпросите, които ще се появят: защо "Бел Ами", защо Мопасан, защо сега? И без да съм се подготвял, все пак имам някаква идея в главата си. Причините са няколко. Едната е чисто театрална, т.е. в нашия театър винаги сме застъпвали по някакъв начин театрални прочити на класиката. Идеята за Мопасан дойде някак лесно, защото това е един прекрасен писател и когато прочетеш "Бел Ами", виждаш колко смазващо актуален е този роман. Абсолютно стоя зад силната дума "смазващо", защото взаимоотношенията, амбициите, характерите, са нещо, което ми звучи изключително съвременно. Това е лесното - от една страна, и много трудното - от друга. Така че проблем с това да изберем "Бел Ами" като наша поредна среща, като наше поредно общо дело, не сме имали, не сме имали и колебания. Понеже с Бина работим отдавна, лесно определяме актьорите - не веднага, разбира се. Аз се опитвам да пиша по кройката на тези актьори. На мен това ми помага - за добро или за лошо.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Отначало никак не го приемах, но сега сама го тласкам нататък.

Юрий Дачев и Бина Харалампиева

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Пък аз вече съм се засилил и лесно се давам. Вероятно двете основни теми, които са в този роман: за секса и успеха (дори не толкова за парите - парите са само част от успеха), са нещо, което движи света и са негови постоянни теми, откакто съществува. Но от друга страна, има едни времена - мътни времена, каквото е това, в което живеем, и това, в което Мопасан е написал "Бел Ами", в които тези двигатели обострят човешките отношения. И мисля, че това ни доближи до отношенията в романа, до неговите проблеми. Докато пишех, а и сега, когато гледах представлението, си спомних една фраза, с която се характеризира състоянието на Жорж Дюроа: жажда, пареща жажда изпитваше Жорж Дюроа, докато държеше ръката си в празния си джоб. Това усещане за жажда по някакъв начин пари всичките персонажи в романа. Жажда най-различна: жажда за успех, за утвърждаване, за признание, за ласки, жажда за какво ли не. В кръстоската между тези "жажди", в тяхната драматична среща, по някакъв начин се получи този текст и в тази посока върви и представлението. Ще предваря още един въпрос и млъквам, защото Бина е всъщност авторът на това представление. Аз съм от хората, които вярват и твърдят, че не драматургът, а режисьорът в по-голяма степен е авторът на един спектакъл. Знам, че ще възникне въпросът доколко текстът е верен на романа. Мопасан не е първият автор, върху който безчинствам, доста са, но в това, което ще видите, са запазени всички основни събития от романа. Разбира се, да се събере един роман с над 400 страници в двучасово представление, не е никак лесно. Стремях се точно така - да събирам, да направя драматично, действено това, което ще бъде основа за театралното представление. Самонаелите се литературни адвокати на класиката и на Мапасан сигурно ще бъдат разтревожени, когато открият в диалога 15-20 оригинални реплики.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Според мен по-малко.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Казвам си, че ако не успеят да ги разпознаят, това означава, че съм си свършил добре работата. Това е, другото е една радост от работата и една радост от радостта на актьорите, които работиха с Бина върху този текст. Вече млъквам.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: За никого не е тайна, че обожавам да се занимавам с текстове, които ми е писал Юри. В началото едва го накарах да почне да прави Пушкин.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Много трудно, да.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: И той ми изпрати пиесата с диво посвещение: "С любов към Едмон Дантес". (Смее се.) Такава омраза е изпитвал, но така или иначе пиесата беше прекрасна. Сега нещата бяха доста по-лесни, защото през годините на нашето приятелство, в основата на което е работата ни (не искам да използвам думата "творчество", макар че точно за това става дума - нашата близост е на това ниво и във връзка с това ние се забавляваме неистово, говорейки за света и нещата около нас - дали по телефона, дали когато се видим - напоследък все по-рядко се виждаме, но непрекъснато се чуваме и никак не ни е трудно да усещаме нещата около нас по начин, който бих могла да нарека общ), даже когато става въпрос за различни позиции, не ни се случи нито веднъж да се скараме по никакъв повод, което значи, че в някакъв смисъл сме си били нужни - в реалния смисъл на думата. "Бел Ами" е едно от най-хубавите неща, които Юри е писал. Казвам го без никакви уговорки, защото бях щастлива да имам този текст. Започнах да го работя няколко дни, след като го получих. Това за мен си е крайно изпитание, както и за екипа, с който работя. Но пък текстът беше изпипан до степен, в която аз не съм махнала повече от три изречения и пет запетайки. От друга страна, докато той го пишеше, ние не спирахме да си говорим. Беше ни напълно ясно кои ще са изпълнителите на основните роли в спектакъла, бяхме напълно убедени, че БЕЛ АМИ е Калин Врачански. Извън медийно създадения образ, това е един изключителен актьор като сериозност, като вглъбеност, като работливост, като талант, като артистичност. Той умее да се отгражда от онова, което лети около него, без ни най-малко да се звездее и да има отношение към всичко, което другите измислят за него, и беше истинска радост да му подарим тази роля. Смятам, че това е - казах му го и на него - прекрасен подарък за млад актьор. Геро е другият артист. Между тях двамата разпределих сърцето си през последните три-четири години и направих някои от най-важните за мен представления. С Геро направихме "Швейк" (Театър "Българска армия" - б.р.). Там бяхме заедно с Юри. Както "Златният телец" (Сатиричен театър "Алеко Константинов" - б.р.), там бяхме с Калин и Юри. Освен това "Господин Балкански" (Младежки театър "Николай Бинев" - б.р.) и "Сирано дьо Бержерак", който направихме миналото лято в Русе. Имах голямо желание да срещна двамата актьори, защото са талантливи, луди и изключително свестни като хора. Напоследък започнах да си давам сметка, че талантът не е единственото нещо, заради което трябва да обожавам и да работя с един актьор, че ми е страшно необходимо той да е личност, да е свестен човек, да е цялостен, монолитен - да не е леке. Исках да ги срещна, вие ще ги видите. Оттук нататък исках да ги срещна и с мои любими артисти от трупата на Малък градски театър "Зад канала" - с Василена Атанасова - една актриса, която е все по-сложна, интересна и различна, с Петър Калчев, който е великолепен в ролята на ШАРЛ ФОРЕСТИЕ. Първата ми среща с Луиза Григорова и Алиса Атанасова е в тази постановка и съм във възторг от тези две млади актриси - прекрасни са и се радвам, че са в "Зад канала". Надявам се да имат бляскаво бъдеще тук. Към тях добавям и двамата Владевци - Зомбори и Димитров, и един талисман - Васко Банов, в ролята на графа, влюбен в МАДЛЕН ФОРЕСТИЕ. Що се отнася до това, което ви каза Юри за оригиналните реплики, най-забавно ми беше при "Швейк", където някои журналисти разпознаваха реплики на Хашек, които не бяха реплики на Хашек, а на Юри, но ги цитираха абсолютно самодоволно - колко блестящо било това или онова. Да знаете, че тук има много малко мопасанови фрази. По принцип в романа му има много малко пряка реч. Мопасан пише така и е много трудно да се драматизират негови произведения. Много ми беше необходимо да имаме героя, който играе Геро - ВАЛТЕР. Този герой е само споменат донякъде в романа, почти не влиза в конкретни ситуации, две-три такива има. Неговото активно присъствие в постановката е изцяло плод на нашата обща любов с Юри към Геро и на желанието ни да направим един сблъсък на малкото чудовище, на току-що родилото се чудовище с едно вече завършено чудовище, каквото е ВАЛТЕР. Това е горе-долу. Темата на спектакъла е нещо, което много ме вълнува напоследък, и в "Господин Балкански" ме интересуваше - това е темата за властта, за промяната. Това е история за един младеж, който идва в Париж без петак и който в края на пиесата се превръща в едно симпатично чудовище. Власт, пари и секс - трите кита, на които лежи XX век. Удивително беше за мен, много често сме си говорили с Юри, Мопасан е от този вид автори, които могат да надушат за 100 - 150 години напред всичко онова, което ще движи като основен механизъм обществото, хората, и по някакъв начин ще размества пластове, ще прави една огромна група от хора нещастни. Това е пак една приказка за стълбата, много специфична, доста различна. Вътре са и жените, ще видите колко са интересни. Прав е Юри, че ситуациите са подобни на тези в романа, но истината е, че той успя да ги събере в една пиеса от 60 страници, а аз в един спектакъл от 2 часа и 7 минути. Беше изключително трудно, но крайно забавно. Много съм доволна от това, което свърши Петя като сценограф и художник на костюмите на жените. Ели е до мен, Петя е болна, Ели направи костюмите на мъжете. С нея работихме и "Сирано". В нищо не съм стреляла напразно в това представление. При такъв проект да стреляш в неизвестността е малко рисковано. Това са хора, с които сме били заедно. И, разбира се, Асен Аврамов и неговата музика. Тоест това е екипът (плюс Ели), с който минахме през "Портретът на Дориан Грей", през "Пансион за кучета", "Дама пика", "Салон за плач". Това е положението, няма да ви говоря какво непременно сме искали да кажем с тази постановка, защото би трябвало да изпиша тетрадки, тетрадки за това. Тези дни непрекъснато чувах: "кажете с една дума". Първо, не искам да го кажа с една дума, не ми е интересно да говоря с една дума, второ, изговорих си многото думи в тези два и кусур наситени месеци на репетиции. Мисля, че всичко, което съм искала да кажа, което сме искали да кажем, е в спектакъла. Ако имате нещо да питате, питайте.

Герасим Георгиев - Геро и Калин Врачански

ВЪПРОС: По време на репетициите рязахте ли нещо, добавяхте ли?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Импровизирали сме с актьорите в разни посоки, но главно сме интерпретирали ситуации, вие ще видите. За някои от тях си личи, че са интерпретирани по един или друг начин. Казах ви, че това са актьори, които и Юри познава много добре, тези с които основно работим. Така че той е написал текста по тяхната мярка, даже напоследък прави едни такива мръснички ходчета - леки графични намеци за един или друг от тях, и те си разпознават ролите, преди да съм им казала кой кой е.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Г-н Дачев, вие вече имате голям опит в работата върху големи литературни първообрази, и все пак кое беше най-трудното, най-взискателното при безчинстването върху Мопасан - по ваши думи "безчинстване", както и за г-жа Харалампиева при пресъздаването на това "безчинство" на сцената? Как запазихте духа на Мопасан?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Трудно ми беше да се събирам, защото това е един много богат роман. Персонажите в него са прекрасно и плътно описани, но те са описани по-скоро с авторови думи, с описания на техните състояния, а трябва да стане действие, трябва да стане сблъсък, трябва да стане среща между тях. Тук беше онова място, на което се попотих. И това е напълно нормално.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Много се гневеше, имаше моменти, в които много се гневеше.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Да. В това отношение романът е много коварен. Когато го прочетеш, лесно разбираш колко са страховити характерите вътре, но когато трябва да ги измъкнеш от тяхното описание, от тяхната хранителна среда, и да ги примъкнеш към сцената, става доста сложно. Допълнителни трудности предизвика това, че аз изпитвам симпатии към всеки един от тях, включително и към Жорж Дюроа. Но тези трудности накрая предизвикаха много хубаво усещане. Откакто направих този текст, аз не спирам да чета за свое удоволствие Мопасан, вече 4-5 месеца. И виждам какъв удивителен автор е той. Даже на идване насам прочетох един прекрасен негов разказ, който се казва "Не четете старите писма". Изумителен разказ. Силата на Мопасан е в това да създаде усещането си за характерите, за литературните герои, описателно. Много е трудно да ги направиш театрални персонажи. Има и нещо друго, което ми тегнеше по някакъв начин - не малко от изследователите, особено онези, които са доста гладни за това да открият автобиографични отражения в литературните произведения, говорят за Жорж Дюроа като за една от проекциите на Мопасан. Това по някакъв начин има своите основания: Жорж Дюроа (Бел Ами) е мъж с успех сред жените - за Мопасан се знае, че също го е имал, говорил е откровено за своите сексуални похождения, за вкуса си към хубавия живот. От друга страна Жорж Дюроа свършва своя път в романа на една успешна висота, докато Мопасан умира в една клиника в Париж, болен от психическо разстройство вследствие на сифилис - ненавършил 43 години. Две години преди това е кръстосвал с яхтата си "Бел Ами" Ревиерата. Въобще един автор, чийто усет за живот, чието жизнелюбие е в еднаква степен опияняващо и опустошаващо, и това е нещо, пред което не можеш да застанеш с идея, т.е. не можеш да направиш от него сатира, не можеш да го отхвърлиш, напротив, трябва да търсиш човешкото несъвършенство, човешката цена на всичко това, което се случва, а цената е, че когато живееш във време на "всичко за продан", малко или много, независимо от временните си успехи, си загинал. Това е. Това бяха все трудни неща, уверявам ви.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Когато прочетох пиесата, след като доста време се бях ръчкала с романа, си дадох сметка, че Дюроа в пиесата е много малко лош, много малко зъл, докато този в романа е твърде лошо момче. Нашият става лошо момче. Това си го казахме с Юри в началото - при четенето. Когато започнах да го правя сцена по сцена, аз си дадох сметка, че в една голяма част от пиесата той е изключително симпатичен. Светът около него го превръща в онова, което е. Мисля си, че това не беше случайно, защото нашият Жорж се влюбва - онзи почти не се влюбва; нашият Жорж се привързва, не смее да направи едно или друго, преди някой да го принуди - но пък е добър ученик на злото. Юри успя (нещо, което в ранните му неща малко ме измъчваше - той правеше прекрасна литература, но ми даваше страшно малко сценично действие), сега успя да закодира сценичното действие в диалозите. За мен беше много по-просто да построя сцените, защото вътре има сблъсък, има реални конфликти, има хвърлени ръкавици... Юри, ние се обяснихме взаимно в любов.

ЮРИЙ ДАЧЕВ (смее се): Да, сега остава да влезете и да видите спектакъла.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Може да влезете и да не ни харесате, но трябва да знаете, че ние изпитахме неистово удоволствие, докато работихме. Моля се това удоволствие да слезе и при вас. Другото, за което се моля, е, актьорите да имат попътен вятър още на първото представление, защото, знаете ли, при толкова полифонични спектакли, при които е страшно трудно да направиш: първо, второ, трето, има вечери, когато не всичко се случва. Подобни неща съм виждала и при мои постановки, и при постановки на колеги. Винаги се моля - за всяко представление, мое или на колега, в рамките на този театър, моля се всичко да се случи веднага и вие да бъдете първите, които ще видят раждането на "детето". Желая ви приятно гледане.