Embedded Files
Дата на публикуване: Feb 02, 2018 5:39:7 PM
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
Музикален театър
30.01.2018
МАРИЯНА АРСЕНОВА (директор на Музикалния театър): Добре дошли. Нашите срещи зачестиха и аз много ви благодаря, че дойдохте отново. Годината е юбилейна. На 10 февруари преди сто години се е състоял първият спектакъл ("Маркиз Бонели" от Делингер) на професионалната оперетна трупа под ръководството на Ангел Сладкаров. Решихме в този ден да почерпим нашите гости с чаша вино. Започвам с това, в рамките на шегата, разбира се. Струва ми се, че продължаваме да носим ентусиазма от онези години. Представям си какво е било тогава в София - през зимата, в студа, когато Оперетата е била едно от малкото развлечения за хората. Тя е била изключително ценена и много от нещата, създадени тогава, продължават да се ценят от публиката и днес. Тя се завърна в театъра. Дали причината за това е носталгична или зрителите се умориха от псевдокултурата, която съществува на много места, но, смея да твърдя, че има едно възраждане на жанра, характерен за Музикалния театър. Така че на тази дата ще направим едно тържество, на което искам да се говори за нашия театър, да се даде възможност на хората и институциите да отправят своите поздравления към Музикалния театър, който е естествения продължител на стогодишна традиция. След това ще изпълним най-хитовите неща, които са били представяни на сцената на нашия театър. Програмата продължава на следващия ден. Ще представим книгата на Ангел Сладкаров и ще сложим плоча във фоайето с лика на Ангел Сладкаров, а също и негов портрет до портретите на другите огромни имена в историята на музикалния театър: Стефан Македонски, Мими Балканска, Асен Русков. До този момент, знаете, отсъстваше портретът на първородителя на професионалната оперета в България Ангел Сладкаров. И понеже една от коронните му роли е в "Цигански барон", ще представим нашата репертоарна пиеса "Цигански барон", която ще посветим именно на г-н Ангел Сладкаров. Изключително ми е приятно да дам думата на г-н Сладкаров-син да сподели, ако на вас ви е интересно, някои факти. Като начало бих искала да го попитам: с какво усещане влязохте тук след толкова години? Заповядайте.
АНГЕЛ СЛАДКАРОВ: Благодаря. След четиридесет години влязох със страхопочитание. Темата Сладкаров е тежка. За него трудно се говори. Огромен потенциал, огромен заряд. Известна, сериозна слава в Европа. Като негов син, аз израстнах в среди, които са свързани с театъра като цяло, не само с оперетата. Имал съм удоволствието да видя Кръстьо Сарафов, Юрий Яковлев, да чуя за небезизвестните бай Лазо или Лазар Добрев и Иван Вулпе. Всички тези прекрасни хора създадоха нещо, на което в момента се радваме. И, както разбрахте, публиката започва да се връща отново в театъра. Друго, което мога да споделя, е, че на 11 февруари ще се запознаете с мемоарната книга на Ангел Сладкаров, която е библиографска рядкост.
СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Какво ви е разказвал баща ви за началото на оперетата?
АНГЕЛ СЛАДКАРОВ: Било е много трудно. Двайсет години след Освобождението почти всички деца са били насочвани към военното училище. Там е връзката с Аспарух Лешников. В една от войните баща ми е бил ранен и отива в лазарет, където през прозореца е слушал духовата музика на Конния батальон. Представят се изключително сериозни неща и оттам започват да звучат в главата му мелодийки, свързани с оперетки. Лешников също помага много с прекрасното си пеене. Съжалявам, че говоря и за Лешников, но той е фактор, и малцина го знаят. По-късно през тежкия зимен сезон на 1917 г. татко се амбицира да създаде професионален оперетен театър: тича, гони, комбинира и получава финансова подкрепа от Войнишката дружба. Това е бил тежък, сложен процес, защото се осъществява в едно консервативно общество.
СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Има един много интересен факт, свързан с това консервативно общество: първоначално тази оперета на Делингер се казва "Шансонетката". Ангел Сладкаров сменя името й, защото "шансонетка" на градски жаргон означавало лека жена. В това консервативно общество как ще съберат публика да гледа нещо такова, чрез някакви по-разголени тоалети. Затова той й слага заглавието "Маркиз Бонели". Това е била една от сериозните пречки.
АНГЕЛ СЛАДКАРОВ: Тогава в Министерството на просвещението, както се е казвало, е имало цензура, и то не каква да е. Но този човек е имал невероятен енергиен заряд и в тежката зима на 17-та година съумява да събере средства и да създаде тази трупа.
Ал. Мутафчийски, Ю. Дамянов, А. Сладкаров
Снимки: T-now
СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Време е да дадем думата и на Александър Мутафчийски да разкаже за музикалната страна на тържеството.
АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ: Сто години професионална оперета в България не са никак малко. Както виждате, пътят не е бил лек. Ако трябва да направим аналогии с днешния ден, и днес не е много лесно да се работи, но винаги, когато има желание, ентусиазъм, когато вече има и големи професионалисти, всичко става някак си по-леко. Програмата за концерта е съгласувана между проф. Донев и главния диригент Юли Дамянов. Подбрани са едни от най-емблематичните заглавия. Концертът ще бъде в две части. Първата - доста тържествена, с кратко приветствие, доклад, на директора на ДМБЦ (Държавен музикален и балетен център) Марияна Арсенова.
МАРИЯНА АРСЕНОВА: Това не е, как да ви кажа, нито приветствие, нито доклад. Целта е да споменем каква е била Оперетата и какво й предстои. Ще бъде малко по-фактологична част. Иначе в песни можем да кажем всичко останало.
АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ: В тази първа част се надяваме да получим поздравления от някои официални лица, които са поканени.
МАРИЯНА АРСЕНОВА: Всички държавни институции сме поканили.
АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ: Проф. Донев, като режисьор на концерта, е замислил цялата трупа на Музикалния театър: оркестър, хор, балет, солисти, ръководството на театъра, всички ние да бъдем на сцената в тази първа част. Във втората част ще бъде самият концерт с най-емблематичните оперетни, мюзикълни и балетни номера, защото жанровите линии в нашия театър през годините са три: оперета, мюзикъл и балет. Ще бъде засегната и българската оперета. Режисьор е проф. Донев, диригент - Юли Дамянов, хореографи са Антоанета Алексиева, Катя Богданова, Йоана Стоянова и Светлин Ивелинов, сценография - Георги Златанов, художник на костюмите е Цветанка Петкова-Стойнова.
ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Ние знаем кои са хитовете, но можете ли да ги споменете пак, за да не напишем нещо, което го няма.
АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ: Да, разбира се. Ще прозвучи увертюрата от "Хубавата Елена", Марш септета от "Веселата вдовица", канкана от "Орфей в ада" на Офенбах. От мюзикълите: "Спомени" от "Котки", дуетът на Бони и Щаси от "Царицата на чардаша", дуетът на Павлин и Лиляна от "Българи от старо време", хорът на циганите от първо действие на "Цигански барон". Това е в общи линии.
ЮЛИ ДАМЯНОВ: Идеята не е да се направи продължителен концерт, а с някои ярки фрагменти да се усили това честване. Като слушам разказа на г-н Сладкаров, чувствам колко голям длъжник съм на оперетното изкуство. На пръв поглед сме направили много неща, но защо чак сега честваме Ангел Сладкаров? Той очевидно е бил голяма личност: владеене на езици, контакти с хората. И добре, че е така, защото преди това е имало чужди трупи в България - идвали са две сръбски трупи и едната е била ръководена не от кой да е, а от Бранислав Нушич. Можете да си представите какъв човек се е занимавал с оперетни турнета. Какъв драматург са имали те, какъв комедиограф. Тук са се събирали различни хора, които не са били свързани с жанра оперета. Те са оперни или популярни певци - една странна симбиоза. Агитирали са хора, за да влязат да гледат. У нас това е било младо изкуство, а не като в Австро-Унгария държавна политика. В България тези хора са изстрадали появяването на оперетното изкуство. Този човек не е мирясал - създал е девет театъра. Каква любов е имал към това изкуство и с каква всеотдайност е работил.
МАРИЯНА АРСЕНОВА: Аз слушам много внимателно и във връзка с думите на Юли, че се чувства едва ли не длъжник, че толкова години не е направено нищо, ще кажа следното: в този живот съм се убедила в едно - всяко нещо идва точно когато му е времето, когато ще бъде оценено и възприето по начина, заради който се прави. В началото на демократичните промени бяхме твърде близо до един строй, който е бил с недостойно отношение към името на Сладкаров, след това пък започна да се реабилитира всичко. Мисля си, че сега е моментът да говорим за него, когато ще се чуе и името му ще бъде отличено по случай тези 100 години.
СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Колеги, нека така да приключим пресконференцията. Вие сте поканени на тържеството на 10 февруари от 19 ч. и на откриването на паметната плоча заедно с портрета на Ангел Сладкаров на 11 февруари от 14 ч. Вечерта ще се играе "Цигански барон", който е посветен на една от коронните му роли.
Page updated
Google Sites
Report abuse