ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ - ЕДНО ВДЪХНОВЯВАЩО ПРИСЪСТВИЕ

В юбилейния за Музикалния театър сезон (100 години оперетен театър в България) проф. Светозар Донев празнува своя 85-годишен юбилей и 65 години творческа дейност като режисьор. Той е реализирал над 250 постановки на опери, оперети и мюзикъли в България и чужбина. В ДМТ „Стефан Македонски” е работил с най-големите имена на оперетата у нас: Мими Балканска, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Тинка Краева; композиторите Парашкев Хаджиев, Жул Леви, Димитър Вълчев, диригента Росица Баталова, хореографа Фео Мустакова. 

В биографичната книга "Светозар Донев - режисьорът" (Марин Бончев, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2018), проф. Донев споделя:

 „Обичах всички в театъра – солисти, хористи, музиканти, сценични работници. Срещах се с тях и разговаряхме като равни. Макар че имам семейство, което много обичам – моето голямо семейство беше Музикалният театър.”

В празничния ден Светозар Донев даде израз и на едно свое огорчение: 

"Когато бях директор на Софийската опера, дойде една ревизия и каза, че съм пропуснал да уволня седем души артисти (Гяуров, Гюзелев, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Димитър Петков и Александрина Милчева) и съм нанесъл голяма щета на държавата. Трябвало да ги уволня, защото не са стояли през цялото време в България, пели са основно в чужбина, а тук са били на заплата. И през ум не ми е минавало да ги уволнявам, защото те пътуваха по целия свят и разнасяха славата на България, на българската музикална култура, на българския оперен театър, а когато идваха да пеят в България, не получаваха хонорар, бяха си на скромната заплата от 500 лв. Но тези от ревизията ме дадоха на прокурор. Разбира се, големите артисти много се огорчиха от този факт. Намери се обаче един адвокат, който извади всичките хонорари на Райна Кабаиванска, на Гяуров, на Гюзелев от "Ла Скала", от Виенската опера, от Метрополитън - по 12, 14, 16 хиляди долара. Представи ги в прокуратурата, доказа, че съм направил голяма валутна икономия на държавата и предложи да бъда награден за това нещо. Прокуратурата замълча и не образува дело. Разбирате защо прокуратурата замълча: ако бях уволнил солистите, те трябваше да пеят в България на тези хонорари, което щеше да бъде огромен разход за Софийската опера. В договорите има също самолетни билети първа класа, скъпи хотели и т.н. Това развитие на събитията явно не влизаше в сметките на ревизорите и за да не проличи, че са сгрешили, ме глобиха три заплати. Но както и да е, въпросът е друг - те огорчиха тези седем души артисти, които веднага напуснаха Софийската опера. Аз също си подадох оставката и напуснах заедно с тях. Това се случи през 1991 г. и е едно от големите ми огорчения в биографията."