"Капиталът" срещу "Няма да платим" - Театър "Сълза и смях"

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

10.03.2010

СЪНИ СЪНИНСКИ: Благодаря, че в този снежен ден отделихте от вашето време, за да дойдете да видите нашата работа. Това, което ми се иска да кажа, е, че платформата, върху която съм работил, е епичният театър на Брехт. Опитах се по някакъв начин да мотивирам актьорите да застанат абсолютно, как да кажа, авторски зад репликите на героите си. Изграждането на спектакъла беше свързано с промени в текста, драматургията, извадки от „Капиталът“, връщане на някои стари реплики, след това прибавяне на нови допълнения. Текстът на Георги Къркеланов е заимстван и съчетан от Мигел де Унамуно - от разказа му за труда и за безделничеството. Това, което в крайна сметка видяхте, са последните наши съчинения и те бяха готови едва преди ден и половина - два. Не сме се отказали да правим корекции и занапред, имам предвид чисто драматургични корекции. Повече за нашата работа: освен това, което казах за театралната платформа и въобще за идеологията, е опитът да направим един брехтовски спектакъл, но от тези, които той е правил през 1923 година в Берлин. Те ми се сториха изключително подходящи за социалната среда, в която се намира България в момента. По някакъв начин лично аз се нагърбих малко със сложната задача, търсейки един атрактивен, един по-разбираем начин да поставя няколко въпроса: началото, и въобще първата част на спектакъла, която направихме, беше опит да преведем, условно казано, преходът, който се случи в България плюс кратки наброски от цялата световна история. По същество това беше някакъв опит да направим първоначално един конспект на „Капиталът“ на Маркс. Както виждате, „Капиталът“ на Маркс като философски и литературен материал е бил само повод - отправна точка, от която продължихме нататък. Преди всичко това е по-скоро прочит на Дарио Фо. В този ред на мисли, финалът... опитал съм се да бъде максимално лаконичен - това е нашата визия за бъдещето оттук нататък. Винаги ще има потърпевши, по някакъв начин искахме да издигнем в култ всички онези, които имат да взимат, пък нямат какво да ядат, т.е. винаги ще има някой, който ще плати за всички онези грешки, които са допуснати. Опитах се да сблъскам не само два литературни материала, а по някакъв начин да противопоставя и две форми, да потърся и два музикални жанра, два подхода към актьорската игра, два абсолютно противоположни костюма, въобще на всички нива съм търсил това противопоставяне. И в сценографското решение също съм търсил тези няколко опорни точки на капитала, които според нас бяха геометрия, т.е. математическа точност, обем и мощ. По някакъв начин идеята с бетоните беше всичко онова, което ни връхлетя - цялото това хаотично строителство. И по това ние усетихме също капитала, от една страна, и от друга страна решението ми за капитала като енергия, като младост, като бъдеще, което просто няма как да бъде спряно. То всъщност се задвижва от мечтите на нашите деца, на всички млади хора, от техните амбиции, техните стремежи за осъществяване на желанията им. Оттук идва и решението тези млади хора да представляват капитала - това е моя позиция. Среща, която осъществих на различни актьорски школи, на различни актьорски поколения - едни млади хора срещу едни доста утвърдени и ясни актьорски имена, което може би също сте прочели. В този смисъл противопоставянето беше на всички нива. Сега, какъв е резултатът, аз не мога да си представя. Очаквам вашите въпроси, също и към моите колеги - готови сме да отговорим на това, което ви интересува.

БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (БНР, програма „Христо Ботев“): Спектакълът предполага ли импровизации на място?

СЪНИ СЪНИНСКИ: В едната си част предполага, в другата - не. В тази, която, условно казано, е затворена в обема, импровизация ще има дотолкова, доколкото всеки път актьорите ще усещат и ще развиват по различен начин основните събития и вътрешните обрати. Има такова място, в което могат да бъдат адекватни с настроенията си.

ВЪПРОС: А по отношение на текста?

РЕПЛИКА: Абсурд.

СЪНИ СЪНИНСКИ: По отношение на текста е много сложно да се правят импровизации в една среда, в която актьорите са затворени като в кутия и нямат усещане за това дали някой ги гледа. Това воайорство, което ние с вас си позволяваме, за тях е изключително непонятно. Защото материалът, който използвахме (при изработването на декора), прави стаята почти реална и усещането е като в едно затворено пространство. Оттам и тяхното, как да кажа, предизвикателство, някакси да издържат дълго време в това противопоставяне на формата... но аз мисля, че те се справят достатъчно добре и оттук нататък тепърва ще се справят. Това го казвам само като една любопитна бележка, че вътре са много странно разположени в едно пространство, което няма никаква видимост с публиката и никакво усещане за комуникация.

ВЪПРОС: Как точно противопоставяте „Капиталът“ и драматургията на Дарио Фо, в какъв смисъл я противопоставяте?

СЪНИ СЪНИНСКИ: Значи... опитах се да поставя двете сюжетни линии на различни плоскости. Например - едната група изцяло е изградила своето поведение върху идеологията, че животът по някакъв начин е джунгла и ако не изядеш, ще бъдеш изяден, т.е. тяхната агресия е изключително, така, целенасочено търсена - опитът да не се допусне някой да направи нещо извън закона, е, как да кажа, тяхното основно задължение. Другата платформа на четиримата герои е изградена върху милосърдието - върху това, че животът е една система от милосърдие, в която човек може да прости, в която може да се случи всичко, защото тя е изградена на десетте божи заповеди. Не случайно парадът на капитала е изграждане на други десет заповеди, въобще на друга ценностна система. В този смисъл ги противопоставям - едните смятат, че цялата система се крепи на дисциплината и не позволяват да се извърши и най-малкия пробив, докато за другите това е съвсем естествено и човешко, т.е. би могло да се случи човек, който по принцип не е крадец, да открадне, защото получава някакво вътрешно удовлетворение от това. Оттук нататък конфликтът по някакъв начин е в това как да си върнат и най-малкото, което са успели да им отнемат, а другите се опитват да запазят и малкото, което са успели да вземат. В този смисъл ги противопоставям.

ВЪПРОС: Значи, ако сведем нещата до най-опростените схеми на драматургията, доброто в човека или изобщо в цивилизацията е Дарио Фо, а лошото е капиталът. Така ли да го разбираме?

СЪНИ СЪНИНСКИ: Не, не добро или лошо, а по-скоро две ценностни системи, и това коя ще избереш, показва от коя страна на спектакъла искаш да застанеш, защото ние все пак продължаваме да учим в училище едни сериозни религиозни заповеди, някак си възпитанието ни е в тази посока, но излизайки навън като че ли се сблъскваме с едни други заповеди - те неписано, някак си вербално ни се налагат или се налагат от битието ни. В този смисъл бях употребил някъде, че битието променя съзнанието. Така че не мога да кажа: това е лошо, това е добро... Да речем капиталът - не бих казал, че е нещо лошо. Аз обясних защо в последната си част те мотивират своите действия - това има своето основание, аз съм сигурен, че това е вярно... не мога по никакъв начин да кажа, че те са и лоши...

РЕПЛИКА: Не, беше ми интересно...

СЪНИ СЪНИНСКИ: По някакъв начин, да, те са различни.

РЕПЛИКА: Нали на сцената всичко е знак за нещо и ми беше интересна тази комбинация от „Капиталът“ и, така, намекът за нацистки униформи, и в същото време Дарио Фо и...

СЪНИ СЪНИНСКИ: Тази студенина и тази топлина, разбира се, ги търсихме, абсолютно, категорично. Да, има ги тези кодове, за които говорите. Те обаче трябва да се разчетат от всеки поотделно. Ние сме ги заложили, имали сме предвид подобни неща, но не бих искал да ги лансирам, защото всеки би ги разчел по различен начин.

ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Аз искам да се вмъкна в този разговор като зрител в залата, във връзка с „Капиталът“ и „Няма да платим“. Ясно е откроено противопоставянето на обемите и на мащабите. Дарио Фо, както аз успях да го разчета, се прояви в индивидуалното, в грешката, в прошката, в лутането между какво трябва и с какво се опитвам да оцелея. Персонажите са затворени в клетката на тунела, на бетона, на конструкцията и същевременно капиталът, който се прояви в тези три прекрасни момчета, които нямаха своя мисъл, свое движение, свое присъствие, своя посока на придвижване. Така че този конфликт между индивидуалното...

СЪНИ СЪНИНСКИ: Значи, това беше много интересно. Искам да си призная, че за пръв път съм избягал от моята елегантна, малка, знакова форма, която би могла да се прочете, и от тази вътрешна режисура в актьорите, която винаги се опитвам да провеждам - за пръв път реших да я разгърна в обеми. И по някакъв начин тези момчета с енергията и опита ни да стигнем дотам, че раздвижването на обемите по сцената да се случва, като че ли водени и от тяхната енергия, и от една друга, така, Deus ex machina (в древногръцкия и римски театър - „бог идва от машината“ - б.р.) сила, която почти не виждаш, но която има някакво проявление, доста по-голямо. Естествено, че търсихме конфликт в обема. Това беше първото нещо, от което тръгнахме. Само за информация, искам да ви кажа, че тази пиеса „Няма да платим“ Вальо Стойчев ми я предложи, преди да почине, лека му пръст. Това беше преди две години и нещо. Аз тогава отказах, защото не видях нещо, което да ме касае в този литературен материал, не видях провокацията, която да заинтригува с поведението на тези хора. Спектакълът сам по себе си беше много любопитен, с едни любопитни ситуации, по някакъв начин и смешни, но нямаше една обща причина това да се случи. И чак преди година, когато ми хрумна, че всъщност „Капиталът“ на Маркс и една група млади хора биха могли да бъдат тази сюжетна линия на търсещите в „Няма да платим“, тогава започна интересът ми въобще към тази драматургия, тогава вече обърнах внимание на „Капиталът“. Това, което направихме в началото, т.е. първата сцена, беше метафоричен образ на моя интерес към „Капиталът“, т.е. това е една книга, която почва да ме привлича, както всички нас ни привличаше преди 10-ти (ноември 1989 г.) Що е то капитал? Нали всъщност ние много искахме да разберем това нещо, и всички тръгнахме с чисти намерения. По някакъв начин тази идеология - четейки я, случвайки се, изграждайки капитала - нещата се разделиха. Така че аз тогава започнах да имам някакъв интерес към книгата, почнах да я чета - искам да ви предупредя, че това е книгата, която не съм прочел до края... Мисля, че това е книгата, която никой не е прочел до края, но това е друг въпрос. Доста неща се повтарят в нея и са разказани по друг начин... Така че в този смисъл, да се върна на обемите - да, търсили сме ги - тази топлина срещу студенината и зряло подредената система, към която ние в крайна сметка се стремим.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Аз точно това щях да ви попитам - до каква степен познавате „Капиталът“ и сте се занимавали с него, нали, как сте го прощудирали, за да направите тази съпоставка, защото, освен това вие цитирате и други текстове - на Стефан Цвайг... Него в какъв смисъл сте го вкарали?

СЪНИ СЪНИНСКИ: Стефан Цвайг - позволил съм си само в програмата да използвам текста, и то като някакво спасение. В неговия том със събрани съчинения, той има едно много интересно предложение - всъщност есето се казва „За монополизирането на света“, обърнете му внимание, аз съм цитирал в програмата една малка част от него, че човек би трябвало да се изтегли именно от тази, как да кажа, циклична борба в търсенето на всички тези външни причини и да потърси в себе си - в работилничката на собствения си дух, спасение. Той го е дал точно като спасение. В този смисъл го цитирах и това беше някакво наше предложение за изход от този водовъртеж, който така или иначе ни предстои. Що се отнася до „Капиталът“, около шест месеца съм се занимавал с него. Преди, да си призная, нямах никаква реална представа от фундамента, който той ни представя, но в крайна сметка видях, че всичко, което диша в него, по някакъв начин е нашата основа, нашата идеология, върху която градим бъдещето си. Принципът на кризата в момента... Маркс не случайно е станал толкова популярен с насоките си, че създаването на пари, а не на стоки, стига до едно хипер-хипер създаване на пари, т.е. образно казано, има една стока в Китай и двама души тук си я продават и препродават, без дори никой да я е виждал. И се стига дотам, че стоката от един лев стига до петстотин лева, и този, който реши да я купи и да я използва за нещо, и да я продаде, я продава на такава цена, на която вече никой не може да я купи. Т.е. аз по някакъв начин започнах да разбирам от неща, които не са ми работа, но ми беше достатъчно интересно, защото това ме доведе до ценностните системи, които днес ние защитаваме. В този смисъл разбрах, че има две групи хора: едните, които приемат една ценностна система, и други, които приемат друга, и изведнъж усетих, че ние уж сме еднакви, а всъщност сме много различни. Ти комуникираш с някой, обаче не си сигурен каква е неговата ценностна система.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: За такова сериозно прощудиране на „Капиталът“ навремето щяха поне член-кореспондент да ви направят (смях). Щяхте да бъдете първия режисьор...

СЪНИ СЪНИНСКИ: Аз очаквах, между другото, от Берлин колегите да се обадят (смях)...

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: Аз лично съм поканен за член на Китайската комунистическа партия (смях).

СЪНИ СЪНИНСКИ: В Китай след този „Капитал“, мисля, че ще ни разстрелят, там нямаме шанс - позволяваме си прекалено много.

ИРИНА ГИГОВА: Искам да ви задам един въпрос, който е по-скоро шеговит: в този театър има един завършен Карл Маркс със стара слава. Не се ли изкушавахте на моменти да поканите него като едно намигване към миналото, към миналите интерпретации на тази теория?

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: По-скоро той ви намигва с този спектакъл (смях).

СЪНИ СЪНИНСКИ: Аз съм отправял покани към господин Кисьов (директор на театъра - б.р.), но решихме, че все пак неговото постижение тогава, е негово, и то по никакъв начин в момента не касае нашата интерпретация. Аз пак казвам, Маркс беше само повод за това и го видяхме само в началото - при създаването въобще на тази идеология. След това в исторически аспект, той се разпадна, загуби образ и по-скоро стана един мислещ човек от ХХI век, който задава различни въпроси... Но дали съм отправил покана - да, отправил съм. Господин Кисьов се усмихна и аз разбрах, че няма да се съгласи.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Отклони с благодарност! (Смях.)

СЪНИ СЪНИНСКИ: Реши, че е по-добре да запази ореола на това, което той е създал.

МНЕНИЕ: Всъщност, поздравления за спектакъла. Има си концепция, има много мисъл в него, човек може да си намери много сериозни теми, които да драматизира. Но най-важното според мен е не толкова концепцията и това, че изваждате на авансцената един мислител, който от двадесет години изобщо не е на мода в България, след като преди това е бил преекспониран по някакъв начин. Но все пак това е театрално представление и аз искам да благодаря на актьорите и особено на госпожа Сапунджиева, защото за мен това беше една чудесна роля, с удоволствие ви гледах... Наистина се е получило театрално представление, а колкото до анализа на Маркс, това е нещо много сериозно, което нито в Германия, нито във Франция се поставя на театралните сцени - дано да ги подсетите...

СЪНИ СЪНИНСКИ: Поне сме първи в Европа и сме се сетили да използваме „Капиталът“ като основа...

РЕПЛИКА: Първи сте в света.

СЪНИ СЪНИНСКИ: В света не сме, защото в Китай правят опера, но там (смях)... само да отбележа нещо, има идеолози, които внимават да не се отклонят от текста, докато ние тук бяхме лишени от тая привилегия, свободно работихме.

РЕПЛИКА: Това е постмодернизъм!

СЪНИ СЪНИНСКИ: Има такъв момент... Аз приемам вашите благодарности, тук искам да изкажа и моите - на всички колеги. Асен Блатечки в ролята на пролетариат трудно ще го видите другаде. В крайна сметка той дори сложи мустак (смях), нещо което не се случва никъде другаде. Аз благодаря на колегата Жоро Къркеланов, който едва ли някога пак ще играе Маркс, макар и за малко, но го прави перфектно - той е един мислител.

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: С булонка на главата.

СЪНИ СЪНИНСКИ: С булонка на главата, както се шегува... Разбира се и на двете жени, и на момчетата... Мария Сапунджиева и Станка Калчева са основните двигатели и при Дарио Фо, те са двигатели на ситуацията... и на Филип Аврамов...

ФИЛИП АВРАМОВ: Аз за малко.

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: Той за второто полувреме излиза.

СЪНИ СЪНИНСКИ: Обръщам внимание на момчетата, с които за първи път работим - те са от различни класове - за тяхното усещане за синхрон, за обща мисъл, за една и съща цел. В крайна сметка също бих ги поздравил, защото много съм доволен от тях. Искам да ви кажа, че зад тях работят още дванайсет човека, защото целият екип на театъра е включен - това по някакъв начин лично мен ме умори, аз не знаех точно с какво се захващам - но всички сценични работници, помощник режисьори, звук, осветители и т.н. бяха включени.

ВЪПРОС: Намесихте Брехт и двайсетте години - това политически театър ли е, така ли да го разчетем?

СЪНИ СЪНИНСКИ: Това е епичен театър. Политическият театър го определят понякога като епичен театър, в който разказът първо води, второ - личната позиция на актьора, въобще на режисьора и на драматурга...

ВЪПРОС: Аз питам, вашият спектакъл може ли да се нарече политически?

СЪНИ СЪНИНСКИ: Не, не бих казал че е политически, по скоро съм се опитал да запазя жанра епичен театър.

МИЛЕНА ЯНИНСКА: Добре, ние си говорим за много сериозни неща, колегите журналисти вероятно са начетени и затова така задълбочено тълкуват спектакъла, идеите и т.н. Аз искам да ви попитам вие реално очаквате ли такова задълбочаване от театралната публика?

СЪНИ СЪНИНСКИ: Не, аз очаквам, че този, който иска да се задълбочи, има къде да го направи, но очаквам и тези, които искат да видят просто една история, на която да се посмеят, и имат какво да видят, т.е. аз очаквам публиката да...

МИЛЕНА ЯНИНСКА: С каква цел го направихте - по-скоро това ми е въпросът.

СЪНИ СЪНИНСКИ: Моля?

МИЛЕНА ЯНИНСКА: С каква цел го направихте: искахте да направите комедия, защото се е получило страхотно, ако гледаме нещата само от тая гледна точка, или по-скоро разчитате, че някой ще чуе, ще...

СЪНИ СЪНИНСКИ: Не, аз просто исках да направя един спектакъл - провокация, в който интересът: къде съм аз днес, тук и сега, да има своето огледало на сцената. Така че в този смисъл, ако някой иска да се забавлява - да, търсил съм атракцията, търсил съм решенията, които са внушителни, по-атрактивни, ярки, но от друга страна съм търсил и кодирането на определени неща, които пък от своя страна дават хляб за въображението и на други хора, които не искат само да се забавляват. Тоест аз съм се опитал да направя един спектакъл - продукт. Общо взето, това, което го пише и в „Капиталът“ на Маркс.

МИЛЕНА ЯНИНСКА: Тоест вие вярвате, че публиката ще се задълбочи - че има такава част от нея, която да се задълбочи?

СЪНИ СЪНИНСКИ: Не, не, знаете ли, не съм си задавал този въпрос, но знам, че много хора няма да опитат дори да се задълбочат, дори няма да поискат, дори ще им бъде малко неудобно, ако трябва да се задълбочат.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Ще бъде всекиму според потребностите (смях). Да го обобщим така и готово.

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: Може ли и аз да ти отговоря? Понеже... ти каза, че... ти не си журналист, вярвам.

МИЛЕНА ЯНИНСКА: Не, журналист съм, само, че така... малко по-младо поколение.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Доста по-младо, бих казал.

МИЛЕНА ЯНИНСКА: Благодаря.

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: Значи, ние тези неща, които говориш, сме си ги говорили общо взето само около една седмица на маса и после винаги сме се стараели, цялата тази група като се събира, ние така или иначе се събирахме всички заедно много рядко, но гледахме да забравим всички тези думи и да се чувстваме като едни, така, деца, които отново се събират и им е приятно да си играят всеки ден в тая къща, наречена театър, на тази улица, наречена сцена (смях). Иначе няма да се получи това, което ние тук, тази група от хора, сме се събрали да правим. Ние сме точно деца, които обичат да си играят, да се забавляват, и ако може това забавление, тази игра, да я предадем на хората, които ни гледат и се радват на това забавление... и вече то се вижда на кои им е било най-забавно по време на репетициите и им се е получила най-забавна играта, то си личи по реакциите (на публиката) и по това, което се случва, но...

СЪНИ СЪНИНСКИ: Аз искам да кажа, че това, което казва Жоро, е точно така, но...

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: Ентъртеймънт (на английски „entertainment“ - б.р.) е най-важното за нас - забавлението, а пък вече това, че вие научавате нещо ново или че то има някаква естетическа форма, че то е красиво и че то по някакъв начин ви изненадва с нещо и евентуално го превръщате в произведение на изкуството, към което води и режисьорът, неговият естетически екип... Ние сме се забавлявали, по-скоро сме търсили тази забавната част, това ние...

СЪНИ СЪНИНСКИ: Игровата, Жоре, нека да е игровата...

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: Да.

СЪНИ СЪНИНСКИ: ...защото думата забавление вече...

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: Но реално... да... ние актьорите винаги се опитваме да забравим за философите, за тези неща, нас ни интересува...

СЪНИ СЪНИНСКИ: ...мотиви, действие...

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: ...това, което ни е вкусно, което ни е приятно за еквилибриране, за циркаджилък, ако искате го наречете, за... - циркаджилък е майсторство, все пак, и това, което се опитваме ние - да ходим по въжето.

СЪНИ СЪНИНСКИ: В този смисъл парадът на капитала беше един опит ние да... така, актьорите някак си да се забавляват откровено, но ние там (отидохме) малко пак в посока на постмодернизма, но всички тези образи, които в момента днес някак си ни се - така, без да искаме - оттук-оттам ни се навират в съзнанието, много напомнят на едни други образи и по някакъв начин се смесват: времена, как да кажа...

МИЛЕНА ЯНИНСКА: Идеята ми беше за ролята на театъра, която не е само да забавлява...

СЪНИ СЪНИНСКИ: Да, да.

МИЛЕНА ЯНИНСКА: ...и потребността на публиката, която понякога търси само това.

СЪНИ СЪНИНСКИ: Да ви кажа, това е вечен въпрос. В случая аз се опитвам да обединя двете неща, доколко сме успели... но съм търсил, търсил съм атракцията, която да ти остане като визия пред главата и след това буквално може и да провокира други мисли.

ВЪПРОС: А защо избрахте руски песни? Кои използвахте?

СЪНИ СЪНИНСКИ: Успях да използвам само „Любе“ (на руски „Любэ“ - рок група - б.р.), защото в тях има много страст, има много съчувствие. Това е личен избор. Въобще тая сюжетна линия на „Любе“, е правенето на една малка революция в един супермаркет - оценката защо един човек може да си позволи да вземе нещо, когато той никога през живота си не си е помислял за това. По някакъв начин тази емоция, това приповдигнато чувство носи именно „Любе“. От друга страна един доста по-ритмичен...

ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ: Индастриъл (на английски „Industrial“ - б.р.).

СЪНИ СЪНИНСКИ: Индастриъл, точно това е стилът, един хип-хоп, изключително модерен, изведен, агресивен, повтарящ се. И съм се стремил тези две сюжетни линии в музиката да ги запазя. Това, което съм си позволил да използвам като код за музиката, е една латерна, която е почти пред скъсване. Тя лично на мен много ми говореше, в смисъл, че тази латерна, това организъмче, ако някак си го пренатегнеш, ако го претовариш с все повече и повече очаквания, изведнъж може да се скъса. А в тази латерна имаше нещо много, как да кажа, революционно, тя звучеше патетично, имаше усещането за борба, имаше жажда за живот, макар че е крехка. Затова се спрях на нея... Аз бих се радвал, ако вие сметнете за необходимо да популяризирате спектакъла и по някакъв начин да привлечем хора - да дойдат в театъра и да помислят заедно с нас.

ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Ако нямате повече въпроси, на добър час на спектакъла. Присъединявам се към Съни, ако можете да ни помогнете да потеглим в пътя на капитала днес, ще ви бъдем благодарни.

СЪНИ СЪНИНСКИ: Благодаря още веднъж.