ПРЕМИЕРА НА ОПЕРАТА "БОРИСЛАВ" НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ХЪЛМ ЦАРЕВЕЦ

Дата на публикуване: Jul 17, 2015 8:26:38 AM

Трийсет години от основаването на фестивала "Сцена на вековете" - честваме юбилея с премиерата на операта "Борислав" от Маестро Георги Атанасов

     Преди тридесет години, на 7 август, 1985 г., в старопрестолния град Велико Търново се появява първата оперна суперпостановка. Направо на фона на естествената среда – кулите, бойниците, защитните валове, дворците и патриаршеските храмове на „вътрешния град” Царевец! И без никакви декори! Никакви корекции по отношение на историческото време и средата! Защото операта на проф. Марин Големинов „Ивайло”, чийто герой е водачът на първото селско въстание в средните векове, пресъздаде събития, станали именно във Велико Търново. Тогава, режисьорът на постановката "Ивайло" - Пламен Карталов пророчески сподели:      „Контактът с публиката е единственото условие за успешен творчески резултат. Лично мен най-много ме радва, че почти 12 хиляди зрители можаха да видят 4-те представления на спектакъла. Успехът беше пълен много преди началото на представленията, това може да послужи като стимул за осъществяването и на друг замисъл – да се превърне хълмът Царевец в постоянно място за провеждане на летен оперен фестивал „Сцена на вековете”.”     Така, след тридесет години, на 24 и 25 юли, 2015 г. зрителите и гостите на Велико Търново ще могат да гледат "Борислав" - постановка на режисьора Пламен Карталов , който основа и издигна фестивала "Сцена на вековете" на високо национално ниво.      Каква е историята на операта "Борислав"? На 1 септември 1909 година в Народния театър в София с голям успех се представя драмата на Иван Вазов "Борислав". На 4 март 1911 на сцената на Оперната дружба е премиерата на първата опера на Георги Атанасов, към чието име скоро - и неизменно! - ще се прибави и титлата Маестро, присъдена му от авторитетният Музикален лицей "Росини" в Пезаро. Куриозното е, че още през 1907 година, когато е голямата битка за създаване на оперен театър в София, Иван Вазов отказва да подкрепи идеята на първостроителите на българската опера - с мотива че още е рано и няма условия за "виреенето на българска опера". Нещо повече, народният поет счита че "грижите ни трябва главно да бъдат насочвани към закрепяването на зараждащия се наш драматичен театър"(в писмо от 4 септември, 1907 г.). А първата българска историческа опера е вдъхновена от неговата пиеса. Известно е, че Маестро Атанасов специално се среща с Иван Вазов и го моли да преработи драмата в либрето, но получава отказ. Причините? Може да се предполага, че на Вазов е било неприятно да помага за създаване на опера, може пък непознатият музикант да не му е вдъхнал доверие, може да не е желаел толкова нашумялата му драма да се превърне в музикална творба. Странното е и това, че операта "Борислав" се играе само три пъти, макар спектаклите да са били на пълен салон и с голям интерес. Драгомир Казаков, големият радетел за създаването на български оперен театър, съобщава за това и обяснява, че е имало "разни недоразумения" в състава. Но ето, 104 години след раждането си "Борислав" на Маестро Атанасов, операта оживява, и то на Царевец, там където основно се развива действието. Сложните и трагични взаимоотношения на Иван Асен II и Борислав - буйният смел воевода, предводител на българската войска, пресъздадени с искрените мелодии на композитора, ще озвучат великия хълм. Макар първа работа на Маестрото в жанра, "Борислав" вече показва овладяването на италианския оперен стил, изучаван под ръководството на големия майстор Пиетро Маскани, влязъл в историята със забележителната си опера "Селска чест". Дори в някои отзиви за "Борислав" четем, че музиката му е компилации от Верди и Маскани. Което дълбоко засегнало Маестрото. Впрочем, несъстоятелни упреци и обиди ще съпътстват целия му творчески път. Сега той организирал публично обсъждане на творбата си като събрал всички видни музиканти и им изсвирил операта си от край до край. Така опровергал зловредните изказвания. Естествено, всички констатират, че творбата си е негова, авторска, макар да има силно влияние на италианската музика. Същественото е, че вече се откроява стремежът на Маестро Атанасов да сплете елементи от фолклора, че търси онзи труден път за сближаване на европейската традиция с характерността на нашата народна музика. Несъмнено "Борислав" е първата мащабна българска опера, създадена с размаха на голям талант и професионалист.

     Постановката на "Борислав" е дело на Драгомир Казаков, дирижира авторът, а ролите се изпълняват от талантливите певци на Дружбата: Желю Минчев - Борислав, Златка Куртева - Тамара, Иван Вульпе - Иван Асен II, Димитър П. Иванов - Гавраил, Стефан Македонски - Кир Тодор, Анна Тодорова - Циганката и др. Както е видно - едни от големите имена на българската опера. Интересен е фактът, че цар Фердинанд е присъствал на премиерата и поздравявайки Маестрото му прави и бележка, че е проявил "своеволие" като главната роля вместо на тенор, както е италианската традиция, е поверена на баритон. Има сведения, че и Иван Вазов е посетил премиерата и е дал добра оценка на творбата.

     Либретистът Никола Петков, с когото композиторът вече се познава, не е успял да достигне майсторството на стиха на Вазов, отстранил е ред интересни моменти от драмата придаващи дълбочина и психологизъм на образите, но пък отделя по-голямо място на народните (хоровите) сцени, може би и под давление на композитора. Въпреки тези и други недостатъци на текста, Георги Атанасов написва емоционална музика, с удобни за певците партии и хубави арии. И макар да е първата работа на Маестро Атанасов в жанра, "Борислав" несъмнено е силна заявка за бъдещото творческо развитие. Няколко години по-късно ще създаде шедьовъра си "Гергана".

      СЪДЪРЖАНИЕ:

Събитията в драмата и операта се развиват около 1237 година. Борислав, предводителят на войските на цар Иван Асен II, се завръща в Търново след поредната си славна битка. Народът го посреща възторжено и слави победата му. С особен трепет го очаква Тамара - дъщерята на царя. Борислав е решен да поиска ръката й. Двамата влюбени обаче са поразени от решението на баща й да я омъжи - по политически мотиви - за неаполитанския крал Фердинанд. Нито молбите, нито гневът на Борислав склоняват Иван Асен II да промени решението си. Царят дори нарежда на Борислав да отведе Тамара при жениха и да го представлява на сватбата, което е знак за огромно доверие. Борислав се съпротивлява, буйства, заплашва царя и отказва да изпълни нареждането, заради което е хвърлен в тъмница. Междувременно се разбира че в Борислав е силно влюбена Ирина - дъщерята на пленения в битката при Клокотница епирски император Кир Тодор (Тодор Комнен). Заради разкаянието си той е помилван и приет в двореца, където организира заговор срещу цар Иван Асен II и мечтае да се възкачи на престола. Борислав успява да избяга от затвора и изпълнен с желание за отмъщение се съюзява с гърците. Тамара, съсипана, иска да постъпи в манастир. Борислав събира войска и се връща с намерение да убие царя и да отвлече Тамара. Случайно разбира, че Кир Тодор и боляринът Гавраил готвят убийството на царя и възкачване на българския престол на Кир Тодор. С дружината си Борислав помита съзаклятниците, спасявайки царя, честта и отечеството си.

      ТВОРЧЕСКИ СЪСТАВ:

Диригент - ЖОРЖ ДИМИТРОВ

Режисьор - ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Сценография - БОРЯН БЕЛЧЕВ и ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Костюми - ХРИСТИЯНА МИХАЛЕВА-ЗОРБАЛИЕВА

Диригент на хора - ВИОЛЕТА ДИМИТРОВА

Консултант - проф. ПЛАМЕН ПАВЛОВ

Асистент-режисьор - Вера Петрова

Пом.-режисьори: Вера Белева, Стефка Георгиева, Мария Павлова

Корепетитори: Ивайло Иванов, Йоланта Смолянова, Пелагия Чернева, Мариана Тотева, Светлана Ананиевска

      ИЗПЪЛНИТЕЛИ:

АСЕН (Цар Иван Асен ІІ) - Ангел Христов, Светозар Рангелов

ТАМАРА - Лилия Кехайова, Любов Методиева

БОРИСЛАВ - Атанас Младенов, Веселин Михайлов

ГАВРАИЛ - Пламен Папазиков, Цветан Цветков

ДРАГОТА - Александър Носиков, Димитър Станчев

МОЙМИР - Николай Милев

ПРИЯЗД - Слави Манов

ФУРКАС - Антон Радев

КИР ТОДОР - Даниел Острецов, Николай Павлов

ИРИНА - Благовеста Мекки-Цветкова, Гергана Русекова

ВЕЛА - Благовеста Мекки-Цветкова, Елена Маринова

ЗОЯ - Силвана Пръвчева

СЛАВ - Александър Носиков, Димитър Станчев

КОНТОФРЕ - Илия Илиев

ЦИГАНКА (врачка) - Гергана Ряшева, Румяна Петрова

ВОЙНИК - Антон Радев

ПЪРВИ ТЕЛОХРАНИТЕЛ - Иван Ангелов, Марио Петров

ВТОРИ ТЕЛОХРАНИТЕЛ - Стефан Сахатчиев

Информацията е предоставена от Софийската опера и балет