ЛОКДАУН №5

Дата на публикуване: 09.05.2022

Пространството за млад театър и нови идеи ще зарадва публиката с поредната премиера през май! Авторският моноспектакъл „Локдаун №5“ ще се срещне със зрителите на 13 май от 19.30ч. Създател и изпълнител е актрисата Сребрина Тимофей, която по комичен начин разказва за човека, затворен в безкраен локдаун и последствията, до които това води. Спектакълът-антиутопия е първи в българския театър, който така смело показва реалността от пандемията, в която хората живеят в последните две години и половина. В темата е заложен проблемът с психичното здраве на мнозина, които се поддават повече на паниката и страха. Именно това иска да покаже авторката – Ковид 19 не е изчезнал, а това прави „Локдаун №5“ актуален и интересен.

Само 15 дни в изолация са достатъчни, за да причинят трайни психологически увреждания с последствия, вариращи от тревожност и параноя до невъзможност за формиране на логическа мисъл. В „Локдаун №5“ изпълнителят на сцената се опитва да изследва именно границата между възможното и невъзможното, между психически здравото и изкривяването, да се постави героят в една ситуация на антиутопия, като този жанр винаги може да почука на вратата на истинския живот. “Локдаун номер 5” трябва да се гледа, за да не се прекрачват границите, от които връщането е трудно. В същото време актрисата поднася това с доза хумор и креативност. Сценичното пространство също е дело на авторката, която в следствие на прекараните две години изолация изследва и наблюдава докъде може да стигнете човешкият ум в екстремни ситуации. 

„В Средновековието в Европа се появило странно заболяване, наречено танцова епидемия или танцова чума. Болните танцували против волята си седмици, дори месеци наред, докато не припаднели от изтощение. Днес учените определят явлението като колективно психично разстройство, масова психоза. Може ли да се случи и на нас?

Можем ли и ние да изпаднем в психична епидемия, ако сме затворени в един безкраен локдаун? Колко изобретателни ставаме, когато нямаме физически достъп до външния свят, а компютърът е единствената ни "врата"? Животът е спрян, но човек не може да бъде сложен на пауза. В рая на собствената си стая започваме да създаваме друго време и пространство. В него нахлуват видения, мечтания, кошмари... Какъв е светът, който човек създава в самотата на един безкраен локдаун? До какви крайни фантазии и изобретателност можем да стигнем? 

Това е един опит за достигане границите на въображението и възможностите за пълноценно изживяване на един забранен живот. Да надникнем през ключалката?” – разказва авторката Сребрина Тимофей. 

*Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Национален Фонд „Култура”