къафа- [q'afa-]
словообразовательная частица, описывающая действия с участием рук:
къафа-гуа- [q'afa-g°a-], къафа:-джъа- [q'afa:-ʒ̇a-], къафа-тша- [q'afa-ča-]
< къа- [q'a-] + фа- [fa-]
ср.: адыг. ӏэпы-
источники: Vogt - стр.165