ТЕАТРАЛНИ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИИ


"На четири уши" и "Унижението" - Театър "София"

публикувано 26.02.2020 г., 13:46 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 5.03.2020 г., 17:41 ]



НА ЧЕТИРИ УШИ
от Питър Шафър
&
УНИЖЕНИЕТО
от Майк Бартлет






Режисьор - Тея Сугарева
Сценография и костюми - Борис Далчев
Снимки - Иван Дончев

Пиесата "На четири уши" е преведена от Корнелия Славова
"Унижението" - от Параскева Джукелова





Участват:

Владимир Матеев, Божидар Йорданов, Симона Халачева, 
Мартин Димитров, Неда Спасова, Росен Белов, Михаил Милчев




ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ *

25.02.2020


ТЕЯ СУГАРЕВА: (...) Концептуалната линия и рамка, която обгръща сценичния разказ, е построена така, че нашето време остава в центъра между двете случки. Ако първата е в миналото ("На четири уши") и ние се намираме в момента по средата, то тогава "Унижението" е хванало принципите на общуване в съвременния свят (една различна, дигитална епоха, с всичките свои проблеми) и заедно със сценичното решение се опитва да развие тези принципи до степен на крайност, на непоносимост. Това дава известна футуристичност и опит за поглед в бъдещето: накъде отиваме. В най-общи линии това са опорните точки на моята работа. Имах много добра възможност, предоставена от Театър "София", да се захвана с този текст, който в момента е много потребен; да се срещна с екипа на това представление, включително с Борис Далчев, който седи до мен и без когото аз нямаше да стъпвам така сигурно по сцената, както стъпвам днес; и, естествено, с целия актьорски състав - артисти, които работиха всеотдайно, отговорно, и днес ще излязат единни пред вас. Изключително съм удовлетворена и благодарна, че имаме възможност да го случим.




Борис Далчев, Тея Сугарева
Снимки от пресконференцията: T-now




(следва продължение)



______________

* Избрани моменти









"Шрек Мюзикълът" - Софийска опера и балет

публикувано 8.02.2020 г., 11:59 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 9.02.2020 г., 7:50 ]






По анимационния филм на Dreamworks и книгата на Уилям Стейг

Либрето и стихове: Дейвид-Линдзи Абер
Музика: Джанин Тезори

Оригинална Бродуейска продукция на DreamWorks Theatricals и Neal Street Productions
Оригиналната постановка е режисирана от Джейсън Мур и Роб Ашфорд




ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

05.02.2020




Пламен Карталов


ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден на всички. Така се случва, скъпи колеги, че в една седмица ви каним на три събития. Едното беше концертната премиера на операта "Дама Пика", след това гастролът на Владимир Стоянов - носител на световната награда "Рицар на Верди" и отличен с почетния знак "Златен век" от Министерството на културата; и сега премиерата на "Шрек". Един мюзикъл, който бяхме планирали още в края на по-миналия сезон. Много ми е приятно да ви представя режисьора на постановката Уест Хайлър от Ню Йорк, който работи с нас вече цял месец, диригента Игор Богданов и неговия асистент Светослав Лазаров, художника на осветлението Зак Блейн и хореографа Риолина Топалова. Художник на костюмите е Уитни Локър, която също е тук и работи повече от месец върху едни превъзходни костюми. Важно е да знаете също, че свири оркестър на Софийската опера, участва ансамбъл от артисти от няколко столични театри: Сатиричния, Кукления, Музикалния и Софийската опера. Кастингът е проведен от режисьора още в средата на миналия сезон, изборът е лично негов. Ние не сме се бъркали в този избор, той трябваше свободно да си избере най-подходящите артисти, които вижда като визия. Съответно ние отговаряме и за гласовете. Веднага ви представям главните действащи лица. Това са Константин Икономов в ролята на ШРЕК и Атанас Йонков - втори състав. ФИОНА - Кръстина Кокорска и Весела Делчева. Те са тук, вие ги познавате. МАГАРЕТО - Цветелин Павлов и Боян Арсов. Боян участва вече в трета постановка на Софийската опера. Няма да изреждам приказните герои, имате програмата. Много важен е лорд ФАРКУАД - Камен Асенов. И той е тук. ЛАМЯТА - Весела Янева - наша солистка. И оттам-нататък цял поменик от първокласни артисти, които играят по няколко роли. Такава е спецификата на мюзикъла, че те сменят в една динамика, в едно бързо темпо своите роли. Преводът е направен от екип с участието на Борис Панкин. Тук ли е? Ето го. И колежките му Лора Димитрова и Мирослав Димов. Тук са нали? Да не ги пренебрегна. Това заглавие се поставя за пръв път в България. Гледали сте филмовата версия. Сега искам да дам думата на нашият приятел и колега - режисьора Уест Хайлър.




Светослав Лазаров, Игор Богданов, Уест Хайлър, Димитър Бърдарски
Снимки от пресконференцията: T-now


УЕСТ ХАЙЛЪР (превод от английски Димитър Бърдарски): Здравейте всички. Много ви благодаря, че сте тук. За мен е истинска чест да поставям "Шрек" в Националната опера в София. Развълнуван съм, че имаме възможност да направим истинска бродуейска музикална комедия, по стил, тук в София. Имам предвид, че това ще бъде вълнуващо зрелище с много артисти, музика, танци и много смях. И, надявам се, с много любов. Маестро Карталов покани не само мен като постановчик, но и екип художници на костюми, декори, осветление. Всички те имат богат опит в бродуейски постановки, така че могат да постигнат точно този стил, който търсим. Доколкото знам, за пръв път на българска сцена се поставя американска музикална комедия от цялостен американски екип. Удивителен е също така подборът на артистите, който направихме тук в София. Имаме много изпълнители, включително и от балета. Нашият състав е, така да се каже, цветът, най-доброто от цяла България. Беше проведен кастинг и бяха подбрани хора от различни театри, така че това е най-добрият състав, който може да се събере в България. Цяла София и една не малка част от Америка се събра, за да осъществи това представление. Също така, ние научихме много неща от нашите български колеги. Преводачите ни оказаха съдействие при усвояването на българския език - фрази и някои по-особени разговорни изрази, които иначе нямаше откъде да научим. Примерно, за това колко добре се разбират ШРЕК и МАГАРЕТО, търсейки българското съответствие, ни предложиха израза "дупе и гащи". Мисля, че нашите екипи - американският и българският, точно така добре се разбират и си подхождат (смях). Ако имате въпроси към мен или към колегите от екипа, заповядайте.



(следва продължение)








Постановъчен екип:

Режисьор - Уест Хайлър
Диригент - Игор Богданов
Асистент-диригент - Светослав Лазаров
Художник на декорите - Чарлз Мърдок Лукас
Художник на костюмите - Уитни Локър
Художник на осветлението - Зак Блейн
Тонрежисьор - Владимир Владимиров
Хореограф - Риолина Топалова
Превод: Лора Димитрова, Мирослав Димов, Борис Панкин


Главни роли:

Шрек – Константин Икономов, Атанас Йонков
Фиона – Весела Делчева, Кръстина Кокорска
Магарето – Боян Арсов, Цветелин Павлов


Приказни герои и солисти:

Лорд Фаркуаад – Камен Асенов
Ламята – Весела Янева
Пинокио, Свирач на плъхове – Никола Попов
Крал Харолд, Татко Мечок, Окован рицар, Стража – Пламен Гранжан
Белият заек, Теолониус, Епископ, Окован рицар – Николай Павлов
Татко Огър, Капитанът на стражите, Окован рицар – Гьорги Георгиев
Кралица Лилиан, Феята Орисница – Павлета Семова
Вълкът – Кирил Иванов
Захарната фея, Антилопа – Аделина Томова
Злата вещица – Рада Тотева
Лудият шапкар, Танцьор Дулок, Стража – Радослав Владимиров
Хъмпти дъмпти, Танцьор Дулок, Окован рицар, Стража – Георги Джанов
Мама мечка, Мече – Сандра Петрова
Мама Огър, Джинджи, Елен, Зайче, Лъжица, Котаракът в чизми, Глава на Ламята – Венцислава Асенова
Тийн Фиона, Грозното патенце, Синегушка, Крава, Луна, Чиния – Ирен Лазарова
Елф – Боряна Йорданова
Младата Фиона – Калина Асенова
Трите прасета, Трите слепи мишки, Танцьори Дулок – Ана Вутова, Христина Пипова, Михаела Драгоева
Малък Шрек, Джудже – Антон-Марио Петров


Ансамбъл:

Танцьор Дулок, Кукловод за Ламята, Стража – Ованес Каспарян
Танцьор Дулок, Кукловод за Ламята, Стража – Калин Душков


Танцьори:

Танцьори Дулок, Танцуващи плъхове – 6 танцьори жени


"#мъжътмиевиновен" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

публикувано 5.02.2020 г., 12:07 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 5.02.2020 г., 19:27 ]




#МЪЖЪТМИЕВИНОВЕН

от Лиза Шопова


Сцена "COMEDY BAR Happy Сатира"


Режисьор - Лиза Шопова
Сценограф - Антония Попова
Фотограф - Елена Спасова

С участието на Силвия Лулчева




ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
(със съкращения)

05.02.2020

СИЛВИЯ ЛУЛЧЕВА: Това изкуство е колективно, то е за няколко играчи и за една топка, която се подава и държи зрителите на пет сантиметра от седалките. Когато си сам на сцената, температурата е малко по-различна и подзаглавието е: сама съм си виновна. Мечтала съм го години наред и когато се случи единство на време, място и действие - директорът го предложи и Лиза откликна, нямах друг ход, освен да застана пред вас. Когато ме хвана най-голямото шубе, си казах: какво пък толкова много страшно може да стане. Най-страшното е да разберете истината за това какво съм аз на този етап от живота си - с тези страхове, които имам, и с багажа, който съм донесла дотук. И ми се стори, че не е чак толкова срамно, и дори да не се получи, няма да се докараме дотам да не се обичаме повече. С търпението, професионализма и вниманието на Лиза Шопова, която спокойно би могла и да го изиграе, защото е и блестяща актриса, полека-лека създадохме спектакъла в тази зала, в която много колеги ще бъдат изкушени да застанат. Удоволствието да ви виждам, да сте с мен, е несравнимо - някак си сме заедно в това, което искаме да правим: добър театър, да възпитаваме вкус и да бъдем на ниво, което да се помни - да се знае и хората да искат да са като Сатиричния театър. С една дума: благодаря.




С. Лулчева, Л. Шопова, А. Попова
Снимка: T-now



ЛИЗА ШОПОВА: Здравейте. Аз съм наистина впечатлена от присъствието ви днес. Предполагам, че причината да сте толкова много днес тук е Силвия. Всъщност сигурна съм в това. За мен беше истинско удоволствие да работя с нея. Тя е войник, което е по-често срещано при жените в театъра - актрисите, отколкото при мъжете. Такива са впечатленията ми. Как е писан текстът? Не ми беше лесно, определено, много ми беше трудно да улуча формата, баланса - хем да има драматургия, хем да комуникира с публиката, но в момента, в който намерих някаква такава, поне в моята си глава, пролука и начин да го направя, стана значително по-лесно, защото се засягат теми, през които всяка жена е минала по някакъв начин, поне частично. Както се казва, от бебе до баба - все има в какво да се припознаят вътре. Има и доста голяма ирония към нас жените. Писала съм го със самоирония, защото по никакъв начин не ми се искаше мъжете да се чувстват пренебрегнати или осъдени. Напротив, нашия поклон към вас, че ни обичате, когато ни обичате, и имам молба към вас, да ни обичате. И да знаете, че всъщност това, че вървят няколко филма в главите ни, с различни жанрове, така поточно - отвсякъде се излъчват едновременно, е единствената причина понякога да не ни разбирате. Но да знаете, че каквото и да правим, то е, защото се нуждаем от вашето внимание и от вашата обич. За мен беше истинско удоволствие да работя със Силвия - обичам те, с Антония, и с нашата Цвети - помощник-режисьорката, която беше изключително ценна за нас: записваше всяка наша хрумка, намигване и вдигане на ръка, ако щете.

СИЛВИЯ ЛУЛЧЕВА: Това са хората, които не получават аплодисменти, но имат огромна заслуга за това, което се случва в този театър (аплодисменти).

ВЪПРОС: Госпожо Шопова, не се ли изкушихте вие да го изиграете, все пак текстът е изключително силен, но и личен?

ЛИЗА ШОПОВА: Да, личен е, но - не.

ВЪПРОС: Не събрахте смелост или просто решихте, че г-жа Лулчева ще е най-добрия избор?

ЛИЗА ШОПОВА: Аз не съм стъпвала на сцена повече от десет-петнайсет години. Това беше мой личен избор, защото си казах, че тази професия не е за мен. Аз не съм такъв войник като Силвия и нямам претенции да бъда, аз съм войник зад кулисите. Моят поклон към актьорите, към актьорската професия. Работила съм го това, учила съм го - от такова семейство съм, знам какви усилия коства и каква дисциплина би трябвало да има. По тази причина съм го оставила там преди години. Но да, като гледах Силвия, ми се доиграваше (смях), но въобще не ми е идвало наум да изляза на сцената вместо нея.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Каква е разликата между това да водите диалог с въображаем партньор и с реален партньор? Къде е вашата сила: в монолога, в диалога?

СИЛВИЯ ЛУЛЧЕВА: Говорих за това, че е колективна професия, но навремето, бог да го прости, Младен Киселов, който е причината да бъда във ВИТИЗ, когато ни учеше на това, на което още не сме се научили да правим съвършено и виртуозно, казваше: Силве, стол да има на сцената, трябва да можеш да му се обясниш в любов. Да, колективна е професията, да, каквото ти подадат... - Стефан Данаилов казваше: работи за партньора, но винаги трябва да знаеш, че отсреща може да няма силата, да няма потентността, може да се наложи ти да си моторът, ти да извлечеш и двамата. Случвало се е, идва болен колега и казва: на гръб ще ме носите, и колективът го изнася, и все пак представление има. Така че ужасно много искам да има очи срещу мен, ужасно много искам партньорство. Но пък и много повече ме е страх, когато съм с другарчета на сцената - да не предам отбора, дали ще изнеса знамето в името на това екипът да отбележи топка. В случая съм сама: кой пръдна - аз (смях). Готова съм да понеса отговорността. Така че и двата варианта имат своите пасиви и активи. Нямам очи, нямам другар, на който да се облегна, сама съм в лодката: ако потъна, губя само себе си, ако печеля, печели целият театър (овации).











"Глобална комедия" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

публикувано 8.12.2019 г., 13:23 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 13.01.2020 г., 17:44 ]



ГЛОБАЛНА КОМЕДИЯ

от Йордан Плевнеш




Режисьор - Патрик Вершюрен
Сценография - Боряна Семерджиева, Кирил Наумов
Музика - Мартин Каров
Текст на песента "Глобална комедия" - Константин Плевнеш
Видео - Милчо Узунов и Сатиричен театър
Превод - Боряна Пашева
Фотограф - Темелко Темелков

Участват: Йорданка Стефанова, Теодор Елмазов, Богдан Казанджиев, Росица Александрова



ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

02.12.2019


БОГДАНА КОСТУРКОВА: Всеки момент Йордан Плевнеш ще бъде освободен от неговите почитатели и ще дойде при нас. (...) Преди да ви дам думата да задавате вашите въпроси, искам да разкажа как се стигна до този проект. Бяхме запознати от Христо Бойчев с Йордан Плевнеш и той предложи пиесата си като начало на един по-продължителен творчески проект. Предложи работата на режисьор да бъде изпълнена от Патрик Вершюрен, който има своя дългогодишна творческа биография с творбите на Йордан Плевнеш, но има и интерес към балканската драматургия. Той е поставял и в други страни от балканския регион. Неговата работа като постановчик в България е първа, но той не за пръв път идва у нас. Имал е свои срещи с публиката в Русе и във Враца, доколкото знам. Ако имате повече интерес да ви разкаже за себе си, той би могъл да каже повече. Сред нас може би са и двама френски гости, които пристигнаха в последната седмица от репетиционния процес. Това са актриса и композитор, които ще бъдат част от неговия екип, с който ще реализира пиесата "Глобална комедия" във Франция. И се надяваме, че нашият проект ще има своето развитие във времето: френската постановка да гостува в България, а ние да гостуваме с нашата там... Заповядай, Йордан.

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Мерси.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Това е. Вече сте зрители на "Глобална комедия" от Йордан Плевнеш с участието на артистите на Сатиричния театър под режисурата на Патрик Вершюрен. Ще ви помоля да задавате първо вашите въпроси към актьорите, тъй като те трябва да се приготвят за вечерната си премиера, и да пощадим малко тяхната енергия. Имате думата.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Моят въпрос е към актьорите, към автора и режисьора, също: каква е връзката на тази пиеса с големия френски театрален и киноактьор Мишел Симон?

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Благодаря ви за присъствието, благодаря и на Сатиричния театър, който харесвам от ранната си младост, когато идвах от Македония в България. В основата на тази моя пиеса стои една история от живота на Мишел Симон, която се е случила в Париж през седемдесетте години на миналия век. Тя е толкова смешна, че можеше да предизвика световна революция в защитата на един актьор. Аз живея вече трийсет години в Париж и чувствам и този град като своя родина, покрай Македония, България - целите Балкани чувствам като своя родина. Аз съм известен балканофил. Това е рядка дисциплина на Балканите, които са създадени за производството на омраза - балканофобия. Така че аз съм на противоположната страна - балканофилия. Има различни интерпретации на тази история. Спори се къде се е случила - в Театър "Антоан" или другаде, с коя актриса е бил. Има и такива, които казват: това не се е случило, било измислено - само сън, и т.н. Имах възможност да работя с Патрик Вершюрен по време на целия процес по създаването на пиесата. Тя е написана на френски език (македонският и френският са творческото поле на моя живот) и за десетте години, през които е създадена, претърпя голям брой трансформации: как може една случка, която е в състояние да предизвика светска революция в театъра, да се разкаже в глобален план. Използвам възможността да благодаря на този чудесен екип от актьори, почвайки от Йорданка Стефанова, Тео, Роси и Богдан, и, естествено, на всички, които работиха около Патрик, за успешното съчетание на трите елемента: на абсурда, хумора и любовта. Те го постигнаха днес през деня, пожелавам им на добър час и на премиерата вечерта.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: И все пак, кой от актьорите е изразител на историята и на случая с Мишел Симон?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Теодор Елмазов. Случката е в основата на идеята да напишат тази пиеса.

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Една голема благодарност до драматургот Богдана, коя беше за нас едно големо храбруване и една духовна димензия, и, се разбира, на директора на театорот Калин Сърменов, на преведовачката исто, Боряна, и на цялата екипа на овой прекрасен театър, да се заблагодарим.




Патрик Вершюрен, Йордан Плевнеш и Богдана Костуркова
Снимки от пресконференцията: T-now



БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Работили ли сте друг път с г-н Вершюрен?

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Да, ние работим вече 30 години заедно. Аз си тръгнах от Югославия през 1988 г. и през 1991 г. (преди да бъде обявена независимостта на Македония) той постави пиесата ми "Еригон", която се оказа първата македонска пиеса, играна във Франция. После дълги години работихме върху различни пиеси. След това той постави още няколко мои драми, между които "Щастието е нова идея" - за войните в бивша Югославия.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: В България е играна пиеса на Йордан Плевнеш в началото на 90-те години. Сред нас е проф. Васил Стефанов, по времето на чието директорстване беше това. Пиесата е "Р".

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Васил Стефанов да е тук?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ето го.

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Чакай да те поздравя (ръкуват се). Това е исторически момент, трябва да ни снимат. (Снимки и аплодисменти.)




Й. Стефанова, Т. Елмазов, Б. Казанджиев, Р. Александрова
П. Вершюрен, В. Стефанов, Й. Плевнеш


БОГДАНА КОСТУРКОВА: Първата постановка на Йордан Плевнеш е на сцената на Народния театър. Режисьор беше Любиша Георгиевски, преди да стане президент. Виолета Гиндева играеше главната роля.

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Спомням си този миг, когато се играеше моята пиеса "Р" на сцената на Народния театър (тя е играна в много страни по света) с любов.

ВАСИЛ СТЕФАНОВ: Това беше много отдавна - още нямахме бели коси.

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Много съм очарован от присъствието на Васил Стефанов - голяма фигура за балканската култура, и за европейската - също. Това е най-хубавия ми подарък - да те видя днес.

ВАСИЛ СТЕФАНОВ: Благодаря.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Уважаеми колеги, имате ли въпроси към актьорите или да ги аплодираме и да ги пуснем да се обличат? (Аплодисменти.)

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Успех на премиерата.


Артистите се оттеглят.


БОГДАНА КОСТУРКОВА: И така, непринуденият разговор може да продължи.

(...)

ВЪПРОС: Режисьорът работи страшно много с Йордан Плевнеш. С какво неговите пиеси предизвикват интереса му?

ПАТРИК ВЕРШЮРЕН (превод от френски Димка Делчева): Вярвам, че между мен и българския театър има силно привличане. Изобщо в балканския театър остава тази връзка с легендата, мистерията, митовете - всичко може да съществува на сцената по едно и също време. Мисля, че тук е истинското място на театъра, защото оставя място за въображението. В това е красотата на българския и балканския театър.

ВЪПРОС: Г-н Плевнеш, поставяна ли е другаде "Глобална комедия"?

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Не, това е световната й премиера. Започнах да я пиша преди десет години и мислех, че никога няма да я завърша. Опасявах се, че ще предизвика колосално недоразбиране и ще трябва да обяснявам дали това наистина се е случило с Мишел Симон или е било измислено. Няколко пъти се отказвах и много благодаря на Вершюрен, защото всеки път, когато се виждахме, той ме питаше докъде съм стигнал. Не му казвах, че съм се отказал, за да не го разочаровам (смях). Постепенно тези въпроси на Патрик започнаха да ме убеждават, че трябва да я допиша. (...) Благодаря и на директора Калин Сърменов, с когото ме запозна преди две-три години Христо Бойчев - една голяма фигура на българския театър. И в различни разговори стигнахме до това решение. Патрик с радост идва в София, която е голяма сила в световния театър. Това е факт. София е една от най-големите театрални столици в света. Такъв тип духовна сила: на автори, на режисьори, на актьори. И на театри. Рядко са градовете в света с толкова много театри (аплодисменти). (...)

ВЪПРОС: Г-н Вершюрен, как работихте с българските актьори? Ще се върнете ли отново в България, в Сатирата, с друг проект?

ПАТРИК ВЕРШЮРЕН: Работил съм в много държави, поставил съм много пиеси и трябва да кажа, че бях щастлив да работя в Сатиричния театър. Много прецизна организация от актьорите. С конструирането на декорите и осветлението, всичко се приготви без никакво напрежение. Много добри условия за работа. В началото актьорите бяха малко притеснени, защото не ме познаваха добре - не знаеха какъв е моят свят, моите представи. Но приеха да тръгнат заедно с мен, да създават постепенно с мен и да допринасят към моя стил. Пиесата се конструира с цялата енергия на всеки един. Беше вълнуващо да работя заедно с тях. Възползвах се от възможността да гледам повече спектакли тук - гледах, например, "За какво ви е Дон Кихот" и съм удивен как се смесват реалността и нереалното на сцената. "Глобална комедия" ще бъде поставена и във Франция.

ЙОРДАН ПЛЕВНЕШ: Ще създадем един театрален мост между Париж и София. Това ще се случи следващата година. (...)

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Много ви благодаря.








"Пет пъти за една нощ" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

публикувано 8.12.2019 г., 13:13 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 14.12.2019 г., 3:36 ]


ПЕТ ПЪТИ ЗА ЕДНА НОЩ

от Киара Атик


Постановка - Ивайло Ненов
Художници - Ивайло Николов, Теодор Киряков
Музика - Павел Терзийски
Пластика - Александър Манджуков
Превод - Николай Ангелов
Фотограф - Елена Спасова

Участват: Рада Кайрякова, Мартин Гяуров, Елена Атанасова, Кирил Бояджиев

Играе се на новооткритата сцена на Сатиричния театър "COMEDY BAR Happy Сатира"




ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

29.11.2019


Драматургът на театъра Ина Шкарова открива пресконференцията.


БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Първо, поздравления за това, че възобновявате тази хубава традиция на пресконференциите.

БОГДАНА КОСТУРКОВА (драматург на театъра): Не бързай да се радваш. (Смях.)

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Нали и в понеделник ще има?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Понеделник и край.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Жалко, защото е добре да се срещаме след спектакъл, когато има добра основа за разговори и за размисъл. Нищо, дано продължи и след пети декември. Поздравления на актьорите и на целия екип: сценографията беше много стилна и много функционална, музикалното оформление беше много подходящо, да не говорим за това, че в началото има и пластика. Моят въпрос е такъв: разбрах, че текстът е на млада авторка, очевидно това е първата й пиеса. Кой намери този текст, как го избрахте и как се справихте само за един месец, без да се плъзнете по повърхността на някакви евтини скечове, шаржове и т.н.?

ИВАЙЛО НЕНОВ: Понеже сега прохождам в режисурата, имам две възможности да привлека вниманието на зрителите и да се преборя за моето място под слънцето: да намеря нови текстове, които да се преведат от английски, или сам да си пиша пиесите. За този текст ми подшушна една приятелка - Жени Ангелова, която взе участие в уъркшоп на Дейвид Мамет в Америка. Оттам ми го пусна на английски и като го прочетох, адски много ми хареса. Веднага го пуснах на един мой приятел, Ники Ангелов, с когото вече имаме няколко превода. Той се занимаваше с технически преводи, но отскоро превежда и пиеси и все повече ще стъпва на тази територия, защото се оказа, че неговите преводи са доста добри. И другото, което е: след като дадох текста на Богдана Костуркова, тя много бързо ми върна обратна връзка, буквално за един ден - че много са харесали текста и искат да открием Сцената "COMEDY BAR Happy Сатира" с него. Така че имахме успеваемост от първия момент. Успяхме да се справим бързо, защото през лятото работихме с постановъчния екип и знаехме доста добре накъде да водим нещата. Аз обичам да действам по-бързо, да не губим времето на участниците, да работим събрано. Другото, което е: аз имам две малки бебета в Русе - живея в Русе и не мога да ги оставям неограничено време сами (смях). Даже отказах един друг проект, за да мога да направя тази постановка. Ако бях направил и двата проекта - цели три месеца, жена ми щеше да ме изгони от вкъщи. Така успяхме. Това ни е втори проект със сценографите Теодор Киряков и Ивайло Николов. Предният беше "Три сватби и едно възкресение", което вчера гостува в Театър "Българска армия".





Кирил Бояджиев, Ивайло Ненов, Ина Шкарова
Снимки от пресконференцията: T-now
Рада Кайрякова, Елена Атанасова, Мартин Гяуров






ИНА ШКАРОВА: Постановка на Русенския драматичен театър.

ИВАЙЛО НЕНОВ: Постановка на Русенския драматичен театър. С тях успяваме да изграждаме цялост в спектаклите: всичко да е вързано и да прелива. Много държа моите работи да са цялостни, всичко да е единно. И другата причина да се получи това нещо са изключително талантливите актьори, с които имах честта и удоволствието да работя. Това не са празни комплименти, вие сами ги видяхте.

ИНА ШКАРОВА: Рада Кайрякова...

ИВАЙЛО НЕНОВ: Рада Кайрякова, Елена Атанасова, Мартин Гяуров, Кирил Бояджиев. Искам да отбележа, че в по-финален етап усетих нужда от хореограф и Александър Манджуков се отзова мигновено и даде финалните щрихи в спектакъла, за което много му благодаря.

КИРИЛ БОЯДЖИЕВ: За актьорите е прекрасно, когато имат един съвременен текст, написан на разбираем език - много органичен, много добре преведен. Тогава нещата се случват бързо. Ние изпитваме огромно удоволствие, когато играем това представление. Вярвам, че това личи и ще заразява и публиката.

ИНА ШКАРОВА: Завчера имахме първо въртене пред вътрешна публика - да видим какво ни се предлага. И да знаете, тук се напълни целият салон. Кой отнесе палмата на първенството? Кирил Бояджиев и неговата степ аеробика. Имахме трийсетина зрителки, които казаха: ето при този човек искаме да имаме степ аеробика (смях), и това да се превърне в отделно представление.

ИВАЙЛО НЕНОВ: Като казахме степ аеробика, искам да отбележа едно нещо: за нея изключително много помогна композиторът на спектакъла Павел Терзийски. Цялата музика е авторска. Той също е на нашите години - успяхме да създадем един млад екип. Изключително талантлив човек. Искам да благодаря също и на техническите служби за добрия синхрон, който успяхме да постигнем, защото, виждате, има музика, медия, звук. На това малко пространство успяхме да задвижим цялата машинария на театъра и да създадем един продукт, в който да има от всичко. Да стои леко за такъв тип спектакъл, който да започва в 20:30 ч., хората да си вземат чаша вино и да им е приятно. Мисля, че успяхме да постигнем този баланс. Благодаря на Сатиричния театър за възможността да открием това прекрасно пространство, тази изключително уютна и модерно оборудвана сцена.

ВЪПРОС: Как избрахте актьорите?

ИВАЙЛО НЕНОВ: Гледал съм ги достатъчно много. Аз гледам изключително много театър. С някои от тях се познавахме преди това, с други по-малко, но всички ги бях гледал много пъти и знаех от кого какво мога да очаквам. Те надскочиха очакванията ми.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Това е първа пиеса на Киара Атик, така ли да го разбираме?

ИВАЙЛО НЕНОВ: Мисля, че има две - аз съм чел само тази. Тя има романи, пише и много статии. Като съвременен човек, се хвърля на най-разнообразни полета.

ИНА ШКАРОВА: Млад автор, прохождащ.

КИРИЛ БОЯДЖИЕВ: За достойнствата на текста говори следната история между Абелар и Елоиз. Може би повечето от вас знаят, че пиесата е по действителен случай - една история, която се развива през XII век. Випуск 1100 е завършил човекът.

ИНА ШКАРОВА: Това е първата смешка на репетиция на маса. Той чете: "випуск хиляда и сто", и ние всички се заливаме от смях.

КИРИЛ БОЯДЖИЕВ: Но това придава още по-голяма дълбочина на текста, според мен, защото когато разбереш, че това е реална драматична история между тези двама души...

РЕПЛИКА: Като при Адам и Ева!

КИРИЛ БОЯДЖИЕВ: Да, тя е малко по-стара (смях). И така, те водят една епистоларна любов, която после прераства във физическа и накрая завършват живота си в манастир. Имат едно дете. Чувствам се много особено, когато играя този откъс.

ИВАЙЛО НЕНОВ: Той беше и най-голямото ни предизвикателство - поправям се, всички бяха, но все пак, да направиш писма театрално. Там пуснахме най-голямата си фантазия и актьорски рефлекси.

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Аз видях и урок по сексология. В смисъл, семейства, които вече са с рутина, как биха могли да си помогнат (смях). Не се ли страхувате как ще го приемат възрастните хора?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Вас нещо притеснява ли ви?

ЗЛАТА РАДОСЛАВОВА: Мен лично не.

ИВАЙЛО НЕНОВ: Не се страхувам. Опитвам се да правя представленията си за аудиторията, която най-добре познавам. Стремя се спектакълът да е широкоспектърен, но ако започна да правя неща за хипотетична аудитория, която не ми е близка, тогава ще станат имитативни. На предишното въртене пред публика имаше хора от всякакви възрасти и най-възрастните се смяха най-много.

КИРИЛ БОЯДЖИЕВ: В крайна сметка, това са съвременните отношения на съвременните млади хора. Това също е част от достойнствата на пиесата, защото виждаме какви са били отношенията при Адам и Ева, после през Средновековието, и колко сме ги усложнили и обременили днес. Така че това е краска в цялото, според мен.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Това ли беше най-трудно за вас като актьори - да предадете това усложняване на отношенията? Имаше ли някакви трудни моменти, препъни камък?

КИРИЛ БОЯДЖИЕВ: При откъса за Средновековието в един момент си казахме: то може да е всичко. Всякакви изразни средства могат да бъдат намерени, защото реално имаме едни писма. Героят може да изрича текста, когато пише писмото, но може и да го чете. Това беше най-сложния откъс, докато намерим формата му.

ИВАЙЛО НЕНОВ: Искам да спомена, че благодарение на Теодор Киряков най-вече, който се занимаваше главно с пространството, успяхме да се обединим около идеята да дадем единност на цялото, за да е като едно пътешествие във времето. Диванът да се превръща и в черна дупка, и в легло, да е обединяващото звено на всичко. Все едно на различни спирки се качват мъж и жена, които, както видяхте, са в много колоритни ситуации... За Мартин Гяуров това е дебют в Сатиричния театър. Така че, Марто, кажи как се чувстваш.

КИРИЛ БОЯДЖИЕВ: И много внимавай!

ИВАЙЛО НЕНОВ: И много внимавай, защото това не ми е последния спектакъл (смях).

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: В Русе няма ли да направите нещо като местен човек?

ИВАЙЛО НЕНОВ: Аз там съм на щат в театъра, така че януари започвам следващ спектакъл. "Три сватби и едно възкресение" е русенска постановка. Преди това бях актьор, после завърших режисура.

ВЪПРОС: При кого?

ИВАЙЛО НЕНОВ: При Красимир Спасов в НАТФИЗ, като част от обучението си изкарах в Академията в Букурещ. В Русе останаха много доволни от предишните ми работи - разбирам се много добре с трупата, и там ще имам редовно спектакли. В София, надявам се, все по-често.

ИНА ШКАРОВА: Ако няма повече въпроси към екипа на "Пет пъти за една нощ"...

РЕПЛИКА: Мартин трябва да каже нещо.

МАРТИН ГЯУРОВ: Чувствам се много уютно. Не искам да казвам някакви много високопарни неща, защото...

РЕПЛИКА: Внимавай!

МАРТИН ГЯУРОВ: Защото внимавам (смях). Страшно съм благодарен на съдбата, че ми се случва това нещо. Безкрайно съм щастлив всеки път, когато ми се налага да идвам насам. Колегите са прекрасни - начинът по който ме приеха... и с поздравленията във Фейсбук - много съм щастлив тук.

РЕПЛИКА: Засега.

МАРТИН ГЯУРОВ: Засега (смях).








"Клетниците" - Софийска опера и балет

публикувано 18.11.2019 г., 23:56 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 20.11.2019 г., 20:30 ]




КЛЕТНИЦИТЕ



Мюзикъл от АЛЕН БУБЛИЛ и КЛОД-МИШЕЛ ШЬОНБЕРГ

По романа на ВИКТОР ЮГО



Музика на КЛОД-МИШЕЛ ШЬОНБЕРГ
Текст - ХЪРБЪРТ КРЕЦМЪР
Оригинален текст на френски език - АЛЕН БУБЛИЛ и ЖАН-МАРК НАТЕЛ
Допълнителен материал - ДЖЕЙМС ФЕНТЪН
Адаптация - ТРЕВЪР НЪН и ДЖОН КЕЪРД
Оригинални оркестрации - ДЖОН КАМЕРЪН
Нови оркестрации: КРИСТОФЪР ЯНКЕ, СТИВЪН МЕТКАЛФ и СТИВЪН БРУКЪР








ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

14.11.2019


ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден на всички. Ще направя кратко въведение във връзка с нашата нова постановка "Клетниците": "Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение". Към тези вдъхновяващи мисли на Гьоте, нека признаем и сбъднатите пророчески думи на Хичкок, че от романа на Виктор Юго "Клетниците" става и прекрасен мюзикъл. Ще добавя и своето пожелание: трябва да се види и чуе поставеният вече и в България, на сцената на Софийската опера, истински триумфиращият 35 години по всички световни сцени феноменален мюзикъл на Бублил и Шьонберг "Клетниците". До днес са го гледали над 120 милиона зрители в 52 държави на 22 езика. Изкуството на оперния театър е да служи със съвременните си послания на всяка епоха. В този смисъл намирам толкова актуален днес избора да се постави на българска сцена мюзикълът "Клетниците". Постановката на сцената на Софийската опера е нова революционна идея - наред с основния репертоар с великите шедьоври от световната оперна и балетна класика на композитори от различни епохи. Всеки днес може да припознае близост с много от характерите и историческите събитията от романа на Виктор Юго, отнесени към всяко време, особено към съвременността. Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, протестите срещу властта, въобще революционното настроение на народните маси - все вечни теми, характерни за всяка епоха. Всичко това запалва нов устрем и бунтарски дух в променящите се пластове на което и да е политическо и обществено поведение. В режисьорското решение на новата постановка търся достигане на социален и духовен катарзис от внушенията на гениалната драматургия на мюзикъла. Принципът на кинетичното действие е в динамиката на сцените, бързината на ловко сменящите се картини, контрастните епизоди, израстването в движение на характерите и следващите ги събития, взаимоотношенията на лиричните и драматични ракурси и линии на непрекъснато напрежение. Убеден съм и вярвам, че постановката дава шанс на зрителя от всяка една възраст в залата като че ли сам и лично да участва в действието, и да се идентифицира с емоциите си в сходни с тези на героите и събитията от сцената. И днес с пълна сила важат тези състояния в обстоятелства и поведение в живота ни. Особено държа на подчертаването в играта на вълнуващите взаимоотношения на главните герои. Те да са в хомогенен синхрон с палитрата на ярката чувствителност и сила на музикалните и вокални образи. Химнът на студентите бунтари е в името на свободата и прогреса. Детайлната разработка в работата ми е в посока на портретуване чрез тънки багри на индивидуалността на всеки артист. Да се сътвори от най-малката до най-голямата роля е една от най-важните ми задачи и посветено внимание, независимо от огромното усилие. Ансамбловата мощ и емоционални внушения, както в интимните, така и в монументалните картини, са марката на режисьорската ми работа, която се изисква за сценичното претворяване на този мюзикъл - феномен. Имах намерение и опитах това да се случи още през 1987 г. Тогава авторът на лиценза и главен продуцент Камерон Макинтош ми даде правата за собствена режисьорска версия, веднага след двете световни премиери в Лондон и Ню Йорк, т.е. имахме правата да сме трети в света. Но нямахме парите… Щеше да бъде истинско историческо и културно събитие, „Клетниците“ да се появят в България, по-малко от две години преди 1989 г. - новата епоха на демократичната революция, преобърнала социалния, обществен и политически живот и в България. С тези няколко думи правя въведение към нашата среща. 





Снимки от пресконференцията:
T-now





Тук са нашите артисти в главните роли: Владимир Михайлов (ЖАН ВАЛЖАН), Орлин Павлов (ЖАВЕР), Деница Шопова (МАДАМ ТЕНАРДИЕ), Румен Григоров (ТЕНАРДИЕ), Ники Сотиров (ЕПИСКОП), Николай Павлов (СТАРШИ МАЙСТОР). Музикалната подготовка направи Маестро Лазаров в продължение на шест месеца. Диригент на спектакъла е Игор Богданов. Сценографията е на Ханс Кудлих от Виена. Познавате Лео Кулаш, който прави костюмите на "Тоска". Споменах за моя договор от 1987 г. Мога да ви покажа бележките си от срещата си с Макинтош в Лондон, 1986 г. Това е договорът, с който съм много горд. Тук е целият състав от около 200 души, поканени на кастинг. В комисията, която организирах тогава, бяха Георги Робев и Милчо Левиев. Ние тримата правихме кастинга. Колко много са били артистите в Държавния музикален театър тогава! Имаше артисти от всички драматични и оперни театри: Театър "София", "Сълза и смях", "Иван Вазов", от Консерваторията - млади студенти, от ВИТИЗ, НДК, Театър "Възраждане", оперите в Стара Загора, Варна, Русе, Велико Търново, Хасково, от театъра в Михайловград, Силистра, Пловдив и т.н. Беше наистина едно събитие, и трябва да ви кажа, че тогава избрахме състава. Не знам как успяхме, защото беше по време на тръгването на този мюзикъл по света. На Бродуей прочетох името на нашата столица. Но вече, когато беше излязъл афишът, разбрах че премиера няма да има. И беше много тъжно - просто не можахме да осигурим всички средства. Но, дошло му е времето. Тези артисти, които виждате, са одобрени от лондонската фирма Cameron Mackintosh Ltd. Интересното е, че от няколко години са поставени много сериозни и тежки изисквания за всяка роля: по възраст, по характер, по лице, и на първо място - по глас. От януари до юни бяха одобрени предложените от нас над 100 изпълнители. Непрекъснато пращахме записи на много добри артисти - някои от тях не можаха да отговорят на изискванията, за мое голямо съжаление. Защото наистина бяха много добри. Но не можем да се сърдим на авторите на лиценза. И още една малка информация. В момента тече концертно изпълнение на мюзикъла в Лондон, а на 19 декември е най-новата им премиера. Така че към настоящия момент новата продукция на "Клетниците" е в София. И те така го обявяват. "Клетниците" - нова продукция на съответната фирма. Така че вълнението ни е голямо. В тази сграда тече една много интензивна дейност - наред с концерта за Гяуров, операта "Зографът Захарий", довечера е "Капулети и Монтеки", другите неща. Тези мои прекрасни приятели и артисти, които наистина толкова много се вживяха в кожите на своите герои, че аз съм сигурен и уверен, че това ще бъде една нова страница в историята на мюзикъла и в историята на музикално-театралното изкуство и действо у нас. Тези артисти ще бъдат след малко и ваши - да ги питате, да правите интервюта с тях. Те не вярвам да ви се оплакват от мен (смях в залата), защото процесът беше много тежък, отговорността огромна. Толкова много записи се ширят в YouTube, но аз мисля, че ние ще имаме нашето точно попадение в атмосферата на драматургията, и по-точно на драмата на този мюзикъл. Много оперни театри в Германия, Франция, и къде ли не, направиха на своите сцени този мюзикъл. За ваше любопитство, Константин Тринкс, който дирижира нашите "Парсифал" и "Тристан и Изолда", е дирижирал 69 пъти това заглавие. Също така и нашият диригент на "Капулети и Монтеки" Ерки Пек е дирижирал две продукции в Естония на "Клетниците". Така че нещата са ясни. Всеки прави това, което може. Много съм радостен, че най-после дойде времето да поставим "Клетниците". Този мюзикъл съм го предлагал два пъти на Музикалния театър (на две ръководства) - не се прие. И тъй като се получи подсказване от Лондон: абе, няма ли Пламен Карталов да направи най-после този мюзикъл, ние обединихме усилията си с моите колеги. Роли има много малки и роли има огромни. ЖАН ВАЛЖАН почти не излиза от сцената. Плътно го следва полицейският инспектор ЖАВЕР, защото такава му е професията - на фанатик, човек на закона, да не казвам престъпността, докато в един момент той осмисля какво значи благородство, какво означава покаяние, за да се хвърли от моста на реката и да се самоубие. Защото той не може да изтърпи тези жертви, които бяха натръшкани. Мюзикълът е тъжен, наистина, много вълнуващ, но има и оптимизъм. Всички знаете историята. Спектакълът е адресиран за публика от осем години нагоре, защото има и детски издания на тази вечна книга на Юго, която трябва да бъде препрочитана и спектакълът да бъде гледан, даже по няколко пъти. Ще бъде интересно, обещавам ви. Благодаря ви за вниманието и на добър час на нашата най-нова постановка с тези мои прекрасни колеги и артисти.


(следва продължение)








Режисьор - ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Диригент - ИГОР БОГДАНОВ

Музикална подготовка - СВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ

Сценография - ХАНС КУДЛИХ

Костюми - ЛЕО КУЛАШ

Художник на осветлението - АНДРЕЙ ХАЙДИНЯК

Тонрежисьор - ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ

Диригент на хора - ВИОЛЕТА ДИМИТРОВА

Превод: МИЛЕН ПАУНОВ, МИЛЕНА БОРИНОВА

Асистент-режисьор - СТЕФКА ГЕОРГИЕВА


Действащи лица и изпълнители:

ЖАН ВАЛЖАН: ВЛАДИ МИХАЙЛОВ, БОГОМИЛ СПИРОВ

ЖАВЕР: ОРЛИН ПАВЛОВ, АТАНАС СРЕБРЕВ

ФАНТИН: ВЕСЕЛА ДЕЛЧЕВА, ПАОЛИНА МАЛЕШКОВА

ТЕНАРДИЕ: РУМЕН ГРИГОРОВ, ПЛАМЕН ГРАНЖАН

МАДАМ ТЕНАРДИЕ: ЮЛИАНА ТОДОРОВА, ВЕСЕЛА ЯНЕВА, ДЕНИЦА ШОПОВА

МАРИУС: ВЕНИАМИН ДИМИТРОВ

ЕПОНИН: ТЕРЕЗА ТОДОРОВА, ДЕНИЦА КАРАСЛАВОВА, СТЕФАНИ ХАРАЛАМПИДУ

КОЗЕТ: АННА ВУТОВА, EЛИЦА КРАСИМИРОВА

АНЖОЛРАС: ЕМИЛ ПАВЛОВ, КАЛИН ДУШКОВ

МАЛКАТА КОЗЕТ: АНЖЕЛИНА ДЕНЧЕВА, ИВА СОМЛЕВА

ЕПИСКОП: НИКИ СОТИРОВ, НИКОЛАЙ ВОЙНОВ

СТАРШИ МАЙСТОР: НИКОЛАЙ ПАВЛОВ

ГАВРОШ: ВЛАДИМИР ИЛИСАВСКИЙ, АНТОН ПЕТРОВ

ОФИЦЕР: БОЯН АРСОВ


АНСАМБЪЛ: РОСЕН НЕНЧЕВ, БОЯН АРСОВ, АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ, АНГЕЛ АНТОНОВ, ВАЛЕНТИН ВАТЕВ, НИКОЛАЙ ВОЙНОВ, ГЕОРГИ ДЖАНОВ, ИЛИЯ ИЛИЕВ, НИКОЛА ПОПОВ, ОВАНЕС КАСПАРЯН, ОРЛИН КАМЕНОВ, АЙЛА ДОБРЕВА, АДЕЛИНА ТОМОВА, РАДОСТИНА ПАВЛОВА, АННА ГАВРАИЛОВА, ГЕРГАНА ПЕТРОВА, ЦВЕТЕЛИНА КОЦЕВА, ЙОАНА КУЛЕВА, ЙОРДАНКА ЕНЧЕВА, ЮЛИЯНА КАТИНОВА


Представена по договор с Music Theatre International (Europe) Ltd Cameron Mackintosh Ltd

"Капулети и Монтеки" - Софийска опера и балет

публикувано 6.11.2019 г., 10:22 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 6.11.2019 г., 17:24 ]




КАПУЛЕТИ И МОНТЕКИ

Опера от Винченцо Белини
(концертно изпълнение)







ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

05.11.2019


ЖОРЖ ДИМИТРОВ: Добре дошли на всички. На 10 ноември ще имаме възможността да се насладим на изключителната музика на Винченцо Белини в концертното изпълнение на "Капулети и Монтеки". Диригент на постановката е Маестро Ерки Пек, който е наш гост от Естонската академия в Талин. Изключително приятен човек. Аз имах възможността да се запозная с него това лято, когато беше тук по повод набирането на изпълнители за Международния конкурс "Клаудия Таев" - той е председател на журито. Очевидно тогава е стартирал и проектът "Капулети и Монтеки". Ръководството на Софийската опера и балет в лицето на акад. Карталов е поканило Ерки Пек да бъде диригент на този шедьовър на белкантовата музика. Другите колеги, които участват в проекта, са Петър Бучков в ролята на Капелио, Маргарита Левчук в ролята на Жулиета, Абигейл Ливайс в ролята на Ромео, Хрисимир Дамянов в ролята на Тeбалдо и Валентин Ватев в ролята на Лоренцо. Представям ви Маестро Ерки Пек. (Аплодисменти.)



Е. Пек, Ж. Димитров, Хр. Дамянов, В. Ватев
Снимки от пресконференцията: T-now


ЕРКИ ПЕК: Да ви кажа нещо за себе си - това винаги е много трудно. Аз съм диригент от Естония. Моята любов и страст е операта. Както винаги казвам в интервюта, не е толкова важно да дирижираш всичките симфонии, които са написани, но ще бъде осъществена мечта, ако дирижираш всичките добри опери. Дали ще се получи или не - аз не зная, но се радвам, че съм тук, в София, да дирижирам това прекрасно произведение. Какво друго мога да кажа? Ако имате въпроси, с удоволствие ще им отговоря.

ВЪПРОС: Дирижирали ли сте тази опера някъде другаде?

ЕРКИ ПЕК: О, да. Аз имам фестивал - организирам международен конкурс за млади певци в Естония. От България също имаме участници. През февруари тази година пристигнах в Софийската опера, направих прослушване и одобрих няколко човека, които след това пяха в Естония. Конкурсът се проведе за десети път, и тъй като е през две години, това вече са двайсет години. Достатъчно значимо дело и, както се казва, мое дете. Радвам се, че този конкурс расте и в нашия прибалтийски, скандинавски район е много известен, и че аз мога да дойда тук, в тези южни за нас европейски региони, и да разкажа за него. По тази причина и Пламен Карталов беше член на нашето жури. Мисля, че това е един от поводите "Капулети и Монтеки" да са тук днес. Ние създадохме този спектакъл за предходните победители в конкурса - двете прекрасни девойки: Абигейл Ливайс от САЩ, която го спечели преди две години, и Маргарита Левчук от Беларус, която получи наградата на зрителите. Пламен Карталов видя нашата постановка, много я хареса и предложи тази прекрасна опера да се играе и в България. Мисля, че изборът е добър. Радвам се, че тези две девойки ще пристигнат и ще пеят тук, заедно с вашите солисти. По този начин аз ще мога да покажа достойнствата на нашия конкурс пред вашата публика.

ВЪПРОС: Кога ще дойдат солистките?

ЕРКИ ПЕК: След два дни. Ще се срещнат с вашите солисти едва на генералната репетиция. Може пък и за това да е необходим диригента - да въведе ред (смях).




ЖОРЖ ДИМИТРОВ: Маестро Пек започна днес репетициите с оркестъра. От вчера вървят репетициите и с нашите солисти. Двете прекрасни дами: Абигейл Ливайс и Маргарита Левчук ще се присъединят към екипа в последния момент, поради натоварения си график. Ние, разбира се, осигурихме достатъчно време на Маестро Пек, за да поработи с оркестъра, с хористите, с всички звена на операта, така че да може да бъде представено заглавието по най-добрия начин. Нека и нашите млади колеги да споделят по няколко думи с вас. Заповядайте.

ХРИСИМИР ДАМЯНОВ: Изпълнявам ролята на Тeбалдо в операта "Капулети и Монтеки". За пръв път се сблъсквам с това заглавие. Изключително красива музика - типичен представител на италианското белканто. Характерна е с чистата любов между Ромео и Жулиета, както и с дълга, жертвата, която прави Жулиета. Тя изпитва дълг към баща си, дълг към семейството, към цялата фамилия на Капулети, и е готова да жертва любовта си към Ромео, отказвайки му да избяга с него. А за Тeбалдо най-характерно е това, че той изпитва желание за отмъщение, не само заради отнетата любов, но и заради смъртта на сина на Капулети, който е убит от Ромео. Музиката е много красива. Сигурен съм, че ще се хареса на публиката на Софийската опера. Желая успех на всички.

ЖОРЖ ДИМИТРОВ: Благодарим. И сега г-н Ватев.

ВАЛЕНТИН ВАТЕВ: Играя ролята на Лоренцо. Това е добрият герой (смее се), добрият характер в операта. Той е миротворецът, човекът, който иска двете враждуващи фамилии да заживеят в мир. Също така той протектира Жулиета и Ромео и тяхната любов, той е техен попечител, защото знаем, че те са малки деца, въпреки всичко. Ролята е красива, с много хубава линия, както цялата музика на операта. Много съм щастлив, че участвам.

ЕРКИ ПЕК: Мога само да добавя, че вчера беше първата ми репетиция с младежите, така да се каже. Радвам се, защото техните гласове са много добри за тези партии - много различни, интересни. Солистите са с високи професионални качества в своята област. Веднага получих силен тласък и смятам, че е много вероятно да се представим добре.


(следва продължение)






Постановъчен екип

Диригент - Ерки Пек
Диригент на хора - Виолета Димитрова
Концертмайстори - Людмил Ненчев, Мария Евстатиева
Корепетитори - Милен Станев, Светлана Ананиевска

Действащи лица и изпълнители

Капелио - Петър Бучков
Жулиета - Маргарита Левчук
Ромео - Абигейл Ливайс
Тебалдо - Хрисимир Дамянов
Лоренцо - Валентин Ватев

Съдържание на операта

Действащи лица:

Тебалдо, аристократ, сгоден за Жулиета – тенор
Капелио, баща на Жулиета, предводител на фамилията Капулети – бас
Лоренцо, лекар и придворен на Капулети – бас
Ромео, предводител на фамилията Монтеки – мецосопран
Жулиета, любима на Ромео – сопран

Действието се развива във Верона през XIII век.

Първо действие

Първа сцена - В дома на Капулети

Градът е разкъсан от борбата между семействата Капулети, гуелфи, и Монтеки, гибелини. Капелио, главният представител на Капулети, събира привържениците си, за да ги призове да се борят срещу противниковата фракция. Той ги информира, че Монтеки са предвождани от Ромео, омразният убиец на сина му, и че Ромео е изпратил посланик с предложение за мир. Лоренцо се противопоставя на общото мнение да продължат раздорите и ги съветва да изслушат пратеника. Начело на фракцията на гуелфите е Тебалдо, който обещава да пролее кръвта на Ромео заради убийството на сина на Капелио (“È serbata a questo acciaro”). Последният му предлага ръката на дъщеря си Жулиета: сватбата ще бъде отпразнувана същата вечер. Лоренцо, който знае за тайната връзка на момичето с Ромео Монтеки, предлага сватбата да се отложи заради болестта на Жулиета. Тебалдо обявява, че е готов да се откаже от сватбата, ако тя ще причини дори една-единствена сълза на Жулиета, но Капелио го успокоява, че Жулиета ще бъде вечно вярна на онзи, който отмъсти за убития й брат. Пристига посланикът на Монтеки с предложение за мир. Това е самият Ромео, който се е върнал под прикритие във Верона. Той предлага мирът да бъде запечатан с брак между Ромео и Жулиета (“Se Romeo t’uccise un figlio”). Капелио и хората му отказват възмутено.

Втора сцена - В стаята на Жулиета

Жулиета е сама в покоите си. Тя е научила за решението на баща си, оплаква съдбата си и призовава любимия си Ромео, тъй като вярва че е далеч (Eccomi in lieta vesta…Oh! quante volte, oh! Quante). Лоренцо й разкрива, че младежът инкогнито е отново в града и го води през тайна врата. Ромео се хвърля в обятията на своята любима. На предложението му да избяга с него, девойката отказва в името на дълга и синовното послушание (“Sì, fuggire: a noi non resta”). Ромео напразно се опитва да я убеди. Чува се сватбена музика, а тя го убеждава да се отдалечи от града и да се спаси.

Трета сцена - В дома на Капулети

В двореца на Капелио дамите и рицарите празнуват предстоящата сватба на Жулиета с Тебалдо. Ромео е сред гостите, облечен в дрехите на гуелф, и доверява на Лоренцо, че хиляди въоръжени гибелини са проникнали във Верона, готови да изненадат противниците си. Лоренцо напразно се опитва да го убеди да напусне Верона и да се откаже от намеренията си. Чуват се викове. Група Капулети са нападнати от няколко Монтеки. Гостите бягат. Ромео бърза да се присъедини към хората си. Докато шумът заглъхва, пристига Жулиета, облечена в сватбената си рокля, и разтревожена за изхода на битката. Ромео се приближава към нея и отново се опитва да я убеди да го последва. Срещата им е прекъсната от Тебалдо и Капелио, които водят въоръжените гуелфи. Ромео е разпознат, но успява да избяга от гнева на враговете, само благодарение на намесата на неговите хора.

Второ действие

Първа сцена - В дома на Капулети

Сама в стаята си Жулиета с тревога очаква вести за развоя на битката от Лоренцо. Той й разкрива, че Ромео е в безопасност, но над нея тегне заплаха: на следващия ден ще бъде отведена в замъка на Тебалдо, където ще бъде сватбата. Лоренцо й предлага решение. Ще й даде да изпие напитка, която може да симулира смърт. След кратко колебание тя я изпива (“Morte io non temo, il sai”). Пристига Капелио, който изисква дъщеря му да се подготви за сватбата. Жулиета моли баща си да я прегърне. Той отказва и изпраща да извикат Тебалдо, като му нарежда да следи Лоренцо, на когото вече не се доверява.

Втора сцена - Пред дома на Капулети

На улицата във Верона Ромео, разтревожен от липсата на новини, търси Лоренцо. Той се натъква на Тебалдо, който го предизвиква на дуел (“Stolto, a un sol mio grido”). В разгара на двуоя се чува погребална музика. Това е шествието, което изпраща до гробницата Жулиета, която всички смятат за мъртва. Ромео и Тебалдо са отчаяни.

Трета сцена - В гробницата на Капулети

В семейната гробница, където е погребана Жулиета, пристига Ромео, следван от Монтеки. Той влиза и коленичи пред любимата си. Заповядва на хората си да си отидат, отново ридае пред бездиханната Жулиета, и изпива отрова (“Deh, tu, bell’anima”). Жулиета се събужда, произнасяйки името на Ромео. Тя го вижда и смята, че той е дошъл, защото е предупреден от Лоренцо. Като научават ужасната истина, двамата влюбени се прегръщат за последен път (Ah! crudel! che mai facesti!). Ромео умира, а Жулиета издъхва върху тялото му. Хората на Ромео пристигат, след тях Капелио и неговите последователи. Пред трагичната сцена, която се разкрива, Капелио осъзнава всички последствия от омразата между двете вражески фракции.




"Вечерята" - Театър "София"

публикувано 23.10.2019 г., 11:29 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 28.01.2020 г., 20:43 ]


ВЕЧЕРЯТА

по Херман Кох


Драматизация и режисура - Пламен Марков
Сценография и костюми - Мира Каланова
Композитор - Калин Николов
Видео - Димитър Сарджев

Участват: Дария Симеонова, Ивайло Герасков, Лилия Маравиля, Михаил Милчев, Пламен Манасиев, Бистра Иджома Окереке и студентите от НАТФИЗ "Кр. Сарафов": Боян Фърцов, Климентина Фърцова, Мелин Ердинч, Недялко Стефанов, Сияна Начева, Теона Димова, Яна Пенева



ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

22.10.2019


МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Добре дошли. Ще използвам повода да ви кажа, че реализацията на този спектакъл по романа на Херман Кох беше една идея, която от две години отлежава и нашият директор Ириней Константинов често носеше книгата тук с предложения да я прочетем. Много беше запален по този текст и искаше да го види реализиран на сцената. Радваме се, че режисьорът Пламен Марков прие поканата да направи драматизацията и съответно след това и спектакъла. Издателство "Колибри", които са издали всички книги на Херман Кох на български език, много ни помогнаха.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Не всички.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Не всички, поправям се, но поне четири, със сигурност. Те много ни съдействаха да получим съгласието на автора. Така се стигна до днешния ден, в който сме ви поканили на премиера, за да видите как ще изглежда това на сцена. Може би някои от вас са гледали филмите по романа. Разбира се, нещата са много различни. Давам думата на режисьора Пламен Марков.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, предложението дойде от дирекцията на театъра. Аз по принцип съм четящ човек - чета много интересни романи. Малко от тях стават за театър. Колкото е по-добър един роман, колкото е по-съвременен и по-уникален, толкова повече той не поддава на театрални интерпретации. Знаете, че има световни автори, които категорично забраняват техните много популярни произведения да се играят в театъра и киното. И Селинджър, и Маркес, и т.н. - те категорично не разрешаваха, поради, очевидно, не добър опит с това как техният свят се трансформира в свят в театъра и киното. В нашия случай авторът е и актьор. Не е школуван артист, така да се каже, изявите му са свързани с телевизионни естради, със скечове - хуморът му е доста нестандартен. След това обаче той се превръща в най-успешния, най-популярния холандски писател. Любопитното е, че той не желае да прави драматизации, нито сценарии на филми. И така, аз се постарах да намеря лост, като Архимед, и опорна точка, около която да завъртя тази история. И за наша радост - моя и на театъра - авторът каза "да". Радост, защото на много места промените са доста радикални. Например, в романа има три момчета, а при нас са две момичета и едно момче - децата, които биват замесени в много сериозно криминално престъпление. Разбирате, че няма как авторът просто да каже: аха, момиче и момче - няма разлика. Това решение трябва да се докаже и да се намери логиката, която ще улесни театралния изказ. Така че авторът получи със съдействието на Издателство "Колибри" гаранция, че ние сме сериозни хора, а не някакви дилетанти, които се упражняват над творбите на известни автори. Примерно, пише "Ромео и Жулиета", а вътре няма нищо, свързано с пиесата. Звучи рекламно. Това беше важният момент, от който нататък получихме картбланш да направим спектакъла. Филмите се възползват от насечената структура на романа да се минава години напред, години назад - да се сменят рязко местата на събитията. В театъра, както е казано в класическата драматургия, трябва да има единство на място, действие и идея. Това е сложно, защото начинът на писане на Херман Кох е изключително мозаечен, изключително пъстър - много трудно се обвързва едното с другото. И така, това беше предварителната подготовка. После вече, за процеса на реализацията, настъпват обичайните проблеми: този ли, онзи ли, кой, как, кога и т.н. Имахме един добър, хармоничен репетиционен процес. Важното е да имаме вярната платформа, верния космодрум, от който да се опитаме да изстреляме ракетата. Аз съм ползвал много негови неща, затова знам и колко са романите му - част от тях съм си поръчал на английски език. Той има много специфична техника на разказване, много специфична конструкция, и съм заемал белетристични техники от други негови романи. Опитвал съм се да бъда максимално верен на автора, без да съм буквално верен, защото това не е възможно. Там има много персонажи, много места на действие, много бързо прескача всичко напред-назад - ние се ограничихме в това. По отношение на сценичния образ, предполагам, че сценографката Мира Каланова може да ви каже повече за процеса, в който сме избрали къде и как да се случва това.




Пламен Марков и Мира Каланова
Снимка: T-now


МИРА КАЛАНОВА: Мястото, където тези хора се срещат, за да прекарат няколко часа заедно и да решат проблемите си, е един ресторант. Мисля, че няма сценограф, на който да му харесва да прави спектакъл, в който действието се развива в ресторант, защото много трудно се намира сценичен образ, който да остане в границите на театралното, без да се прекалява, без да се жонглира с условностите, и в същото време да не се отиде прекалено много в дизайна. Така че това си беше доста трудна задачка. Работихме паралелно с режисьора, защото първо трябваше да измислим пространството, за да може той, работейки по драматургията, да знае къде се развива историята. Мисля, че се получи единен образ на нещата, които се случват. Аз лично съм щастлива от това, което се получи.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Надяваме се да се е получило. Това, което каза Мира, е вярно. То се отнасяше и за актьорите. Парадоксално, аз първо разпределих - дълго време обсъждахме кои да бъдат актьорите и след това градих драматизацията и биографиите спрямо конкретните хора, които си избрах. Имахме най-различни варианти. Например, едната актриса Дария, която счетох, че е много необходима, е по-млада от героинята в романа. По тази причина налагахме и някакви промени в биографията й, за да може тя да се впише в сюжета. Има един изцяло измислен от нас, сглобен от други съставни части, периферен персонаж - шефа ресторантьор Тонио, който е много важен, защото движи действието. Когато знаехме, че това ще бъде артистът Пламен Манасиев, вече всичко останало се градеше спрямо него. Това не е необичайно, но в съвременния театър практически не се случва. Това е дивайзинг систем, когато имаш предварително героите и те заедно измислят това, което да се прави. Така се е правило и по времето на Шекспир. Ако е трябвало да напише трагедия, но е имал един комик, който не е зает, той непременно е създавал една или две комични сцени, защото този комик е в трупата и не може да не играе. Разбира се, Шекспир е гениален автор и е съумявал така да го вплете, че изглежда, че не може без този образ. И Молиер така е писал, защото има функционална необходимост от трупата да го прави, така че ние отново тръгнахме по един такъв леко необичаен начин - избрахме артистите за определени техни качества и след това наложихме върху тях персонажите. Струва ми се, че това беше доста вълнуващо и за артистите. Това не е просто един персонаж, който е ясен и някой трябва да го попълни, а нещо, което се изгражда в самото действие. Надявам се, това също да се забележи и към удоволствието на тези, които го работихме, да се добави и удоволствието на публиката, защото ако няма удоволствие, когато го работиш, след това е много малко вероятно зрителят да изпита удоволствие. Вчера имахме две закрити представления с вътрешна публика и информацията е, че хората, които го гледат, са доволни.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Много са доволни - говорих с някои от тях.

ПЛАМЕН МАРКОВ (смее се): Ето, това казах. Още е репетиция, режисьорът още е с микрофон: дай тук, промени картината, това защо не става? Надявам се тази вечер режисьорът да бъде лишен от възможността да се намесва.

ВЪПРОС: Няма ли начин действието да се раздвижи чрез мултимедия?

ПЛАМЕН МАРКОВ: Ние имаме мултимедия, но да се раздвижи - част да е кино, част да е театър - това също е белег на безпомощност в театъра. Ние сме я вплели по начин, който е естествен. Имаме два вида намеси от мултимедията. Едната е телевизорът, по който текат новини - тогава всичко е в предизборна ситуация в една малка страна като Холандия. Другата е социалната медия, която всички вече използваме - снимаме разни клипове, пускаме ги в You Tube и т.н., това е неофициалната мрежа. Ползваме се активно от това, но то абсолютно не може да замести равностойно основното действие. Мултимедията може само да подсказва и да променя събитията, защото, както каза Мира, историята е изключително скучна - седят си на една маса в един ресторант четирима човека и нещо си говорят. По-скучно от това просто няма как да се случи. Непрекъснато обаче има много ярки събития, свързани с новата информация - нова информация за стари неща, и тази информация се превръща в събитие. Там няма нещо, което се движи напред. Това е модерна драматургическа техника - Пинтър пишеше така, Мартин МакДона - също. Двама автори, които много харесвам. Дейвид Мамет използва тази техника. Те връщат историята назад. Интригата е в това какво би трябвало да се е случило, за да могат тези хора да вземат толкова нестандартни решения. Нашите герои са изправени пред изключително ужасни, нестандартни и неочаквани движения - те се движат много често панически, импулсивно. За нас даже не е много важно дали те са извършили нещо или не, дали ще го извършат, а самия факт, че стигат до идеята, примерно, че могат да убият някого. Става дума за нормални хора, каквито, надявам се, сме всички тук - нямаме психопати и серийни убийци - и ако този човек стигне до идеята, че това е единствената възможност, ние уважаваме това трудно, нестандартно и неочаквано за самия него решение. Защото много често в екстремални ситуации хората не правят това, което очакват, че ще направят - те правят различни неща. Има една врачанска поговорка: що съм най-мразила, се ме е стигало (смях). Много често се случва такава непредвидена ситуация, в която трябва да правиш нещо, което никога досега не си правил. За такива ситуации си казваш: дай боже да не попадна в такава ситуация, за да не се наложи да проверя как бих постъпил. И в това е всъщност и интригата: няма неща, които се развиват напред, а неща, които се развиват в дълбочина, в новина. Това е сложна драматургична техника и е разбираемо защо Херман Кох не иска да си драматизира романите.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Разбрах, че доста време е зряла идеята да направите спектакъл по книгата. Защо точно тая книга? Какъв е тоя проблем който решава, който оценявате като особено съвременен?

ПЛАМЕН МАРКОВ: Аз сега няма да разказвам, разбира се, сюжета. Спектакълът се занимава, както и книгата, с много належащи, съвременни проблеми: кой как би постъпил, когато по стечение на обстоятелствата нещата излязат от контрол и тръгнат твърде далеч от това, което е обичайното. Това е предизвикателство за всеки един от нас. Хората се идентифицират с героите - не случайно се е почнало с трагедиите, защото човек се идентифицира и казва: гледай сега, и на мен така ми се случи - толкова бях зле, толкова ужасно се чувствах... А иначе конкретната история, която гледат, няма нищо общо с тяхната история, но съпричастието е много важно. Тук съпричастието на публиката трябва да бъде свързано с това: какво бих направил аз в тази ситуация? Един въпрос, който не винаги има ясни отговори.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Други въпроси?

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Миналата година на Cinelibri гледахме филма - беше много хубав, разбира се. Снощи колеги са гледали вашия спектакъл - казаха, че е още по-хубав. В други страни правена ли е театрализация на този роман? Самият Кох поканен ли е? И музиката на Николов авторска ли е?

ПЛАМЕН МАРКОВ: Музиката на Николов винаги е авторска. Николов е много странен персонаж. Става дума за Калин Николов. Той седи на всички репетиции с един компютър и едни слушалки - дебне и чака, и, както се казва, музиката се появява в някакъв момент по различен начин. Това не е композиторът, който си пише вкъщи и ти носи готови неща, и ти след това се чудиш как да ги трансформираш, а човек, който усеща дъха на представленията на репетициите. Тази гледна точка не е случайна - той е толкова млад, а вече е утвърден театрален композитор и е търсен от утвърдените и младите режисьори, защото от ситуацията изгражда ритъма на представлението. Неговата музика непрекъснато се усилва, намалява, съкращава, спрямо това как действието се развива. На всяка следваща репетиция има нов вариант. Това е театрален композитор в истинския смисъл на думата. И от тази гледна точка музиката няма как да не е оригинална.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Вие ли го избрахте?

ПЛАМЕН МАРКОВ: По принцип, аз винаги избирам хората от екипа си. Много е малко вероятно някой да ми го натрапи. Досега няма такава алтернатива. Ако стане така - някой да ми бъде натрапен, ще ви се оплача веднага: много лошо стана, бутат ми едни хора, аз не ги искам...

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Митко Сарджев пък се погрижи за видеото.

ПЛАМЕН МАРКОВ: А да, да. Това, което персонажите са записвали по телефоните си, и онова, което е записано на камерите по сигурността - това е нещото, което той си работеше. Той е учил театрална режисура и кинорежисура, така че с него работихме също в синхрон. А иначе, що се отнася до драматизации: има три реализации в рамките на три години - нещо от тях е дадено на Cinelibri. Едната от тях е по-известна заради Ричард Гиър - холивудската. Тя е получила награда в Берлин. Аз лично не съм много възторжен от тоя филм. Той е изцяло трансформиран в американската действителност. Не мога да кажа, че не е добър, но във всеки случай не е бил вдъхновение и упование за мен. Има холандски филм, който е направен от един сценарист, учил режисура. Това не е лош филм, но също не мога да кажа, че оттам съм взел някакви идеи. И има един италиански филм, който е получил местните награди. Него изобщо не го харесахме. Макар че навсякъде има много добри артисти. Проблемът е как се разказват нещата - близки ли са до автора. В момента в който ги изместиш, ти трябва да промениш начина на разказване. И ако го придърпаш към някакви други автори, той се банализира и става по-малко интересен. Артистите се шегуваха, че съм им показал и трите филма, за да видим, че моята драматизация е по-добра. Това е, разбира се, вътрешноцехов хумор. Публиката решава, не ние. Но във всеки случай имаме самочувствието, че сме подходили творчески, спокойно, без да се натрапваме и да правим някакви наши егоцентрични ексцесии. Опитали сме се да открием авторовия свят чрез други средства. Има и театрални реализации, но не съм чул за някоя успешна. Гледал съм снимки от някаква белгийска театрална драматизация, която е повече от семпла. Прилича на четирима артисти, които се опитват... нали знаете, и ние имаме едни такива трупи "куче марка", които ходят по страната, за да одрусат едни пари със собствената си кола. Декорът прилича на нещо такова. Не съм го гледал, не знам какво е, но информацията ми е, че не е нещо, което е впечатлило белгийската театрална общественост.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Не ми казахте, авторът поканен ли е да гледа спектакъла.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Не аз го каня.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Той е идвал в България. Надяваме се, че в някакъв момент ще успее отново да дойде - да намери време в програмата си. Когато подготвим субтитрите на английски език, ще го поканим.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Да може да разбере за какво става дума (смях). Това е сериозен и престижен световен автор и не е толкова лесно да го поканиш - иска се време, а пък при нас всичко става в последния момент и е на косъм, като във филма "Влюбеният Шекспир", където се казва "всичко е магия". Ние винаги сме на ръба на случващото се и няма как да водим сериозни преговори, преди да сме сигурни, че тази е датата, това е времето, и т.н. Надявам се, че ще бъде поканен и ще дойде. Няма какво да крием от него.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Казахте, че текстът, от който изхождате, е фрагментарен, като мозайка. Постдраматичен ли е маниерът или постановката е класическа?

ПЛАМЕН МАРКОВ: Не съм много сигурен, че тези чекмеджета, които обясняват нещата, трябва да бъдат употребявани. Разбира се, че е постдраматичен. В известен смисъл това е една модерна драматургическа техника, която е и модерна белетристична техника. Съвременният театър има сериозни завоевания и аз много обичам този тип театър и често се опитвам да го правя... Не, аз правя различни представления, но ето, да кажем, "12 гневни" в Театър "Възраждане" е подобен тип представление. То е отворено. Публиката да има варианти, да има своите асоциации, да гледа своята история. В съвременната драматургия това е много популярно, защото публиката знае, че това е репетирано, предварително написано, че всичко е оразмерено и нищо не може да стане наново. За да върне театърът усещането си за спонтанност, да върне онова чувство, което е изпитала публиката, когато за пръв път е гледала "Ромео и Жулиета" в Театър "Глобус", ние очевидно трябва да използваме най-различни техники. Играем с жанровете, играем с вариантите, които публиката познава. Нашата публика е много опитна. Ако това се нарича постдраматично, ок. Иначе малко не ми е точно ясно какво трябва да значи. Знаете, че има такъв случай. Един червеноармеец гледал филма "Чапаев" 25 пъти и всеки път се надявал, че Чапаев ще си извади някакви поуки и следващия път ще преплува реката и ще мине на другия бряг, вместо тия белогвардейци всеки път да го убиват. И той 25 пъти гледал с надежда. В театъра ние трябва да подхранваме илюзията, че тази вечер е различно, тази вечер е много особено и това си има, уверявам ви, много сложна режисьорска и драматургична техника. Ние ползваме тази техника, в която публиката активно съпричаства или разказва своята история. Ние много повече се интересуваме как човек стига до едно определено решение и по-малко - какво се случва. Няма да разкажем какво се случва. Може да се случи това или онова. По-интересният въпрос е как човек стига до едно решение, а не в крайна сметка убива или не тъщата си. Това е проблем в скандалните хроники. По същия начин и литературата вече много силно отваря тези пространства. Примерно, има един великолепен американски автор Пол Остър, който твърди: аз активно разсъждавам как публиката е мой съучастник, как тя гради своите версии - те отпадат, тя си избира какво става нататък. И то не е въпрос на безпомощност, защото това е изключително сложна техника, уверявам ви. Ние сме правили опит, ако пак говорим за постдраматизъм, тук да ползваме от тези открития на съвременната драматургия и съвременната сценаристика. Голяма част от изключително добрите филми напоследък, примерно "Американска схема", постоянно се градят на това, че точно нещо ти стане ясно и изведнъж по органичен и естествен начин то много се променя, и ти си казваш: чакай, чакай, това, което гледам, изобщо не е това, което виждам, то е нещо друго. Публиката има право на ляв завой, на десен завой, да продължи направо, да прескача, да се връща. Аз лично много обичам тази техника и мисля, че това е шанса на театъра да продължава да съществува. Преди колко време киното обяви смъртта на театъра, а вече киното е мъртво - и в моловете, знаете, "арените" се затварят, защото никой не ходи заедно да гледа филм, докато театърът е жив. Но театърът трябва да се променя, за да продължава да бъде жив, и това е едно от задължителните неща. От тази гледна точка аз считам, че този вид представления са важни и съществени. Дали те са добри или не, ще каже публиката, ще кажат зрителите, но нашето движение е по отношение на това активно да въвлечем публиката в тази история. Зрителят да може да каже: ако това съм аз, как бих постъпил? Този човек най-вероятно постъпва така, защото аз бих постъпил така в тая ситуация. А не да й сдъвчеш и да й разкажеш всичко и тя да си доглежда. Защото ако има дистанционно, вече ще е на друг канал, когато разбере какво става. Трябва да бъде държана в едно полезно творческо състояние на духа, защото вярваме - аз и хората, които работят заедно с мен - че публиката е съавтор, сътворец. Мина времето на ония месии-режисьори, които казват коя е истината и се произнасят, и граждански, и философски, и очакват, че публиката просто трябва да ги приеме. Според мен те отдавна са архаични авангардисти и са изключително демоде. Това е.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Добре. Да дадем възможност на режисьора да отиде при актьорите.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Настройте се творчески, гледайте активно. Вие решавате какво ще се случи.




Поклон
Снимка: T-now








"Дон Жуан" - Софийска опера и балет

публикувано 15.04.2019 г., 5:01 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 15.04.2019 г., 18:06 ]



ДОН ЖУАН

Опера от Волфганг Амадеус Моцарт
Либрето - Лоренцо да Понте





ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ 

09.04.2019


ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Поредната пресконференция на Софийската опера е броени дни преди да се отвори завесата за "Дон Жуан". През този месец имаме още една премиера: "Реквием" на Верди на 25 април - Велики четвъртък. След една серия от нови постановки: "Дон Паскуале", "Трубадур" и "Легенда за езерото", 2019-та година продължава със същата динамика, с която изпратихме и предишната. Сега имам чест да ви представя познати нам колеги и творци. Това е диригентът Ерих Вехтер, който всички познавате от постоянната му работа за нас (аплодисменти). Той постави целият "Пръстен на нибелунга" на Рихард Вагнер, "Аида" и много други опери. Отново тук е Маестро Уго де Ана (аплодисменти). Познаваме го от работата му в "Аида", "Самсон и Далила", "Норма". Тук са и нашите солисти. Някои от тях не познавате. Сега ще ви ги представя. В ролята на ДОН ЖУАН имаме двама изпълнители - Вито Прианте и Петър Найденов. ДОНА АННА сме поверили на две изпълнителки - Радостина Николаева и Цветана Бандаловска, познавате ги. ДОН ОТАВИО са: Даниел Острецов, Хрисимир Дамянов, Хуан Франциско Гател. Отново имаме наши прекрасни солисти: като КОМАНДОРА - Ангел Христов, ДОНА ЕЛВИРА: Габриела Георгиева, Лилия Кехайова, ЛЕПОРЕЛО: Андреа Кончети, Петър Бучков. Валентин Ватев, Николай Войнов - МАЗЕТО, и Диана Василева, Ина Петрова, Силвия Тенева - в ролята на ЦЕРЛИНА. Един голям двоен и троен състав изпълнители между най-добрите. С международно участие, както сами виждате. Мисля, че ни предстои едно вълнуващо събитие, една нова концепция на режисьора Уго де Ана. Творба, за която той може да разкаже веднага.



Пламен Карталов, Уго де Ана, Ерих Вехтер
Снимки от пресконференцията: T-now


УГО ДЕ АНА: Маестро Карталов, който е скъп мой приятел, ме покани да направя една продукция, след като вече бях направил тук "Аида", "Норма" и "Самсон и Далила". Замислихме се и решихме това да бъде "Дон Жуан". Тази опера не е поставяна от много години в Софийската опера и балет. За мен тя е като крайъгълен камък - маркова, значима. В списъка от най-поставяните опери в световен мащаб "Дон Жуан" е на седмо място (на първите три места са също опери на Моцарт). Ето защо е изключително важно софийската публика да може да се доближи и до този шедьовър. Ние правим огромно усилие, за да създадем спектакъл от музиката на Моцарт, точно както е написана. Още повече, че солистите имаха възможността да бъдат подпомогнати със сътрудничеството на голямата певица Анна Томова-Синтова, която отдели много време за работа с тях. Изработването на декора, на конструкцията му, също беше изключително трудоемка работа, независимо че за публиката това би могло да изглежда като най-обикновен декор. Относно музиката, оставям да си каже думата Маестро Ерих Вехтер. Той би могъл да обясни какво представлява тази прекрасна опера, върху която работим сега.

ЕРИХ ВЕХТЕР: Когато за пръв път започнах да работя със Софийската опера и балет, мисля че беше през 2011 година със "Зигфрид" и "Пръстенът на нибелунга", ми бе предложена позицията на главен диригент от Маестро Карталов. Тогава моят първи въпрос беше: кога ще поставим Моцарт? Кога за последно сте поставяли Моцарт? Преди много години, ми казаха. Моля ви, нуждаем се от Моцарт, така както се нуждаем от закуска сутрин. Моцарт е изключително важен, както за оркестъра, така и за певците, и за всеки един човек. Аз мисля, че в Германия няма нито една опера, която да не поставя всеки сезон поне едно произведение на Моцарт. Попитайте самите певци, не е ли като лекарство за гласа, когато пеят Моцарт.

РЕПЛИКА: Не само за гласа.




ЕРИХ ВЕХТЕР: А за оркестъра това е една изключителна дисциплина, те се нуждаят от дисциплина. Технически погледнато, някои части са изключително трудни. Зависи и от стила, по който се свири. Ако човек не е свирил Моцарт отдавна, не може да му влезе в маниера, в начина. Достатъчно е да прегледаме записките на Моцарт - той е написал всичко много точно. Той е написал толкова много неща, че можеш да изпълниш всичко точно. (...)



(следва продължение)








Постановъчен екип

Диригент - Ерих Вехтер
Режисура, сценография и костюми - Уго де Ана
Вокално-интерпретационна подготовка камерзенгерин - Анна Томова-Синтова
Диригент на хора - Виолета Димитрова
Хореография - Антоанета Алексиева
Художник по осветление - Валерио Алфиери
Асистент-режисьор и асистент-сценограф - Филипо Тонон
Асистент-режисьор - Вера Белева
Асистент по костюми - Кристина Ачети
Специалист по исторически костюми - Кристиан Скалет
Корепетитори: Йоланта Смолянова, Милен Станев, Пелагия Чернева, Юрий Илинов, Светлана Ананиевска
Помощник-режисьори: Стефка Георгиева, Сузана Шомова

Действащи лица и изпълнители

ДОН ЖУАН: Вито Прианте, Петър Найденов
ДОНА АННА: Радостина Николаева, Цветана Бандаловска
ДОН ОТАВИО: Даниел Острецов, Хрисимир Дамянов, Хуан Франциско Гател
КОМАНДОР: Ангел Христов
ДОНА ЕЛВИРА: Габриела Георгиева, Лилия Кехайова
ЛЕПОРЕЛО: Андреа Кончети, Петър Бучков
МАЗЕТО: Валентин Ватев, Николай Войнов
ЦЕРЛИНА: Диана Василева, Ина Петрова, Силвия Тенева


Съдържание на операта

Действащи лица

Дон Жуан – баритон
Командорът – бас
Дона Анна, негова дъщеря – сопран
Дон Отавио, годеник на Дона Анна – тенор
Дона Елвира, изоставена любима на Дон Жуан – сопран
Лепорело, слуга на Дон Жуан – бас
Мазето, селски момък – баритон
Церлина, годеница на Мазето – сопран
Селяни, селянки, слуги, гости, танцьори, танцьорки, музиканти.

Действието се развива в Испания към средата на ХVІІ в.

Първо действие

Нощ в Севиля. Лепорело, слугата на Дон Жуан, стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал неговият господар. Лепорело описва своя пълен с премеждия труден живот. От къщата се чува шум. При Дона Анна е влязъл непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива и вика за помощ. На помощ на дъщеря си се притичва Командорът, който влиза в дуел с непознатия. След кратък двубой Командорът пада смъртно прободен от Дон Жуан. Лепорело и господарят му бързо побягват от местопрестъплението. Дона Анна е повикала за помощ годеника си Дон Отавио, но вече е късно: баща й е мъртъв. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.
Улица в Севиля. Дон Жуан бързо е забравил за премеждията си с Командора и отново се е впуснал в приключения. Лепорело го моли да промени този живот. Към тях се приближава Дона Елвира. Хитрият прелъстител веднага започва да ухажва непознатата дама. Когато обаче познава в нея изоставената си любовница, побързва да се отърве и незабелязано се измъква. Лепорело разказва на измамената жена за безбройните авантюри на своя господар и я съветва да не скърби за него. Възмутена от коварството на бившия си любовник Дона Елвира се заканва да отмъсти за поруганата си чест.
По пътя се задава весела селска сватба. Щастливите младоженци са Церлина и Мазето. Дон Жуан е привлечен от красотата на булката и решава да се позабавлява като я съблазни. Той кани всички сватбари на пиршество в двореца си и нарежда на Лепорело да ги води. Всички тръгват, а Дон Жуан задържа Церлина. Мазето се притеснява да остави младата си жена, но увещанията на знатния благородник и настояванията на Церлина го склоняват да тръгне с другите. За Дон Жуан не е трудно да плени наивната Церлина, но в момента, когато прилага своето „изкуство”, се появява Дона Елвира. Тя се опитва да спаси невинната девойка от вероломния прелъстител. Появяват се Дона Анна и Дон Отавио. Те молят стария си приятел да им помогне в търсенето на убиеца на Командора. Но в разговора си с Дон Жуан Дона Анна с ужас познава гласа на отдавна търсения убиец на баща си.
Дон Жуан не се е отказал да прелъсти Церлина и нарежда на Лепорело да почерпи щедро гостите, без да пести виното. В това време Церлина успокоява ревнивия Мазето. Задава се Дон Жуан и Церлина иска да избегне срещата, но Мазето я убеждава да остане, а той се скрива. Дон Жуан започва настоятелно да ухажва младата жена, но изведнъж се появява разяреният Мазето. С присъщото си красноречие благородникът успява да го успокои и кани двамата в замъка си. Появяват се три маски. Това са Дона Елвира, Дона Анна и Дон Отавио, които са дошли с намерението да отмъстят на убиеца. Без да ги познае Дон Жуан нарежда на Лепорело да ги покани в замъка.
Зала в дома на Дон Жуан. Всички се веселят, тук са и трите маски. Мазето е обзет от тежки мисли и непрекъснато следи веселата си женичка. В разгара на танците Дон Жуан се възползва от суматохата и увлича Церлина извън залата. Скоро се чуват виковете й за помощ и Мазето смело се хвърля да я спасява. Дон Жуан излиза от неудобното положение като обвинява своя слуга във вероломното нападение над Церлина. Дона Анна, Дон Отавио и Дона Елвира свалят маските и изобличават Дон Жуан. Двамата с Лепорело успяват да избягат.


Второ действие

Пред къщата на Дона Елвира. Лепорело е решил да напусне своя господар след последния скандал. Кесията с пари, които му подхърля Дон Жуан, го отказва от намерението му. Сега Дон Жуан е тук не заради бившата си любовница, а заради красивата й камериерка. Но на балкона излиза Дона Елвира. Хитрият авантюрист веднага измисля план за действие: поканва Елвира да слезе, за да й поиска прошка, а в това време сменя дрехите си с тези на Лепорело. Лепорело като верен слуга, умело играе ролята на своя господар и отвежда Дона Елвира на разходка, уверявайки я в своята любов. Останал сам, Дон Жуан запява серенада на камериерката. Неочаквано се приближават група селяни, начело с Мазето. Те търсят Дон Жуан, за да отмъстят за оскърблението нанесено над Церлина и не познават авантюриста, облечен в дрехите на слугата си. Когато всички се спускат да търсят мнимия Дон Жуан, истинският задържа Мазето, набива го и избягва. Притичва Церлина, за да утеши оскърбения си мъж.
Лепорело вече е притеснен от присъствието на Дона Елвира и се чуди как да се отърве от нея. Неочаквано се появяват Дона Анна и Дон Отавио, а след малко – Церлина и Мазето. Всички мислят Лепорело за Дон Жуан и искат веднага да го накажат. Дона Елвира напразно ги моли за милост. Оскърбените са неумолими. Притеснен от обстоятелствата Лепорело сваля плаща си и се разкрива. Слугата моли за милост, а после използва колебанието на другите и побягва.
Гробищата на Севиля. След безбройните си приключения тук се срещат господарят и слугата. Дон Жуан весело разказва на загрижения Лепорело поредната си пикантна история. Изведнъж се чува страшен глас, който предупреждава Дон Жуан да не осквернява спокойствието на мъртвите. Двамата се оглеждат и се оказва, че се намират до каменната статуя на Командора. Дон Жуан се подиграва с уплахата на Лепорело и дори поканва статуята на вечеря в дома си. За ужас на Лепорело статуята приема поканата.
Дон Жуан е седнал на наредената за вечеря маса в дома си. Оркестър свири приятна музика, а той безгрижно яде и пие в компанията на млади и хубави жени. Идва Дона Елвира, която го моли да промени живота си, но очарователният любовник и авантюрист не иска и да чуе и дори я кани на вечеря. Възмутената Дона Елвира си отива. Чува се чукане по вратата и за ужас на Лепорело в стаята влиза каменната статуя на Командора. Дон Жуан също е смутен, но бързо се овладява и заповядва на Лепорело да донесе още един прибор за госта. Статуята отказва храна и поканва Дон Жуан да се покае за греховете си. Дон Жуан категорично отказва. Тогава статуята му подава ръка и Дон Жуан без страх също подава своята. Ръкостискането е пагубно – постепенно Дон Жуан губи силите си, отведен от Статуята. В залата притичват Дона Елвира, Дона Анна, Дон Отавио, Церлина и Мазето, които са дошли да търсят разплата. Лепорело им разказва странните събития, случили се в този дом.
Накрая всички запяват:


Такъв е краят на човека,
който причинява зло
и смъртта на вероломните
на живота им прилича тя.







"Съгласие" - Театър "София"

публикувано 5.04.2019 г., 10:21 от TEATRAL NOW   [ актуализирано 10.04.2019 г., 18:44 ]



СЪГЛАСИЕ

от Нина Рейн


Режисьор - Недялко Делчев
Сценография и костюми - Борис Далчев
Композитор - Калоян Димитров
Видео - Димитър Сарджев
Оператор - Кирил Проданов
Превод - Матей Тодоров
Фотограф - Иван Дончев


Участват: Мартин Гяуров, Неда Спасова, Росен Белов, Силвия Петкова, Мартин Димитров, Ирина Митева, Невена Калудова




ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

15.03.2019


МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Добре дошли. Днес ни предстои да видим една съвсем нова английска пиеса, която ще се играе за пръв път на българска сцена. Авторката също ще бъде представена за пръв път в България. Пиесата се казва "Съгласие" от Нина Рейн. Освен драматург, тя е и режисьор. Даже като режисьор има много повече реализирани проекти. Родена е през 1975 г. и познава много добре проблемите на своите герои. Златна Костова е човекът, който предложи на вниманието на Театър "София" точно тази пиеса. Впоследствие и директорът, и режисьорът я харесаха и се стигна съответно до реализацията й с прекрасния актьорски екип. Матей Тодоров е преводач на пиесата, Борис Далчев - сценография и костюми. В момента не присъстват тук, но също са много важни: композиторът Калоян Димитров, видео - Димитър Сарджев, оператор - Кирил Проданов. Ще дам първо думата на режисьора, за да каже какво го е впечатлило в този текст и какво е намерил за най-интересно. Без да ви издава най-вълнуващите моменти, които ви предстои да видите.




Борис Далчев, Недялко Делчев и Милена Стратиева
Снимки от пресконференцията: T-now


НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Да, наистина, текстът е прекрасен. Две са ключовите думи, които трябва да кажа за него. Първо, това е един много умен текст, и, второ, много емоционален. Милена не напразно представи Нина Рейн и като режисьор. Тоест тя е човек, който познава кухнята на театъра и знае какво е вкусно за актьорите. Успяла е да създаде текст със седем действащи лица и никое от тях не е ощетено - никой не изпълнява второстепенна задача, без значение колко голямо е участието му чисто физически в спектакъла. Така че текстът е добър. Как сме се справили, ще видите. Актьорите, които разпределих, са седем души от театъра, т.е. няма външни, няма т.нар. звезди - да не употребяваме други думи по адрес на колегите, които гастролират и привличат публика, особено в провинцията. Това е част от младата трупа на Театър "София". Благодарен съм, че получих покана да работя с тези хора. С изключение на двама колеги, с останалите вече съм работил. Човекът, който срещнах за пръв път в творческия си път, е и Борис Далчев. Името ти изглежда много възрастно: Борис Далчев. Все едно че си някакъв доайен...

БОРИС ДАЛЧЕВ: Стар човек.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Да, стар човек.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: А е най-младият в екипа.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Младостта не е качество, както знаете, но тя е предпоставка човек да се увлече и да се опита да създаде нещо, което евентуално да изглежда като работа отвъд професионално свършените ангажименти. Изкушението да се работи с млада трупа е преди всичко в това, че се срещаш с хора, склонни да се втурнат в нещо, което не е ясно на какъв път ще изведе. Които ти дават по-голям кредит на доверие, отколкото старите бойни коне, притежаващи други качества, естествено. Блазня се от мисълта, че тази вечер, евентуално, ще видите хора, повярвали в това, което правим, в естетиката, през която сме опитали да прочетем този текст. Той е малко по-необичаен (но не чак толкова), т.е. всички действащи лица са на сцената и активно участват в създаването на атмосферата, средата, енергията на представлението. Качеството на хората в театъра е в това, че могат да работят с други и да допринасят с енергията си за създаването на нещо уникално. Така че аз съм благодарен за работата с тези колеги.






МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Благодаря. Преди да дадем възможност за въпроси, ми се иска и Борис да каже няколко думи, а след него и преводачът. Какво ги е провокирало, затруднило или пък вдъхновило.

БОРИС ДАЛЧЕВ: И аз съм благодарен за тази ми среща с Недялко и се радвам, че пак работя в Театър "София". Тук с този екип се чувствам добре. Пиесата е доста актьорска - има много работа с персонажите при изграждането на техния облик, на техния свят. Съответно за мен представляваше интерес, чисто сценографски, какъв прочит мога да й направя, каква визия да й придам. Защото има много действия, които се случват на различни места. Това наложи да се вземат сложни решения. Пиесата е малко кинематографска в това отношение. Но в крайна сметка решихме да заковем на една позиция цялото действие и през условност да проведем отделните сцени. Визията е някаква метафора на моето усещане за текста: едно преплитане на взаимоотношенията на хората. Това усетих и съм се опитал да го предам в сценографията. С костюмите се опитах да изградя различни персонажи, които са сами за себе си и в същия момент са от един контингент. Това е което мога да кажа.

МАТЕЙ ТОДОРОВ: За мен беше удоволствие да работя по този текст, защото го чувствам много близък като тематика. Героите са горе-долу на моята възраст и много от нещата, в които си удрят главите, са части от моя опит. Това, освен че улесни задачата ми с превода, ми даде и една емоционална засилка, защото по много от тези въпроси вече имах позиция. Дори тази позиция да е била коренно различна от позицията на авторката, за мен беше вкусна самата тема. Текстът е издържан, независимо коя от позициите защитава. Когато човек се сблъска с добре аргументирана позиция, тогава всичко се случва от само себе си, думите излизат от персонажите и всичко става органично. Не знам как би се справил човек, който е с петнайсет години по-млад или по-възрастен от мен. Аз се чувствам късметлия, че някак си възрастта на персонажите и моята възраст се преплетоха и се разбрахме.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Имаше съгласие?

МАТЕЙ ТОДОРОВ: Да.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Остава да видим дали ще има съгласие между героите довечера. Една част от актьорския състав е на възрастта на персонажите - между тридесет и четиридесет годишни. Вече натрупали не малък опит зад гърба си, но достатъчно млади, за да са непримирими - да искат още и още от живота. Имате думата за въпроси.

РУМЕН СПАСОВ: Като чета програмата, която ми дадохте предварително, откривам още едно съгласие - между сценографията и новите технически средства: има видео, има и оператор. Как направихте тази симбиоза, как я решихте, как помагаха двете?

БОРИС ДАЛЧЕВ: От самото начало мислехме, че имаме необходимост от това видео, тъй като то е свързано с един от персонажите в текста. Но с течение на времето и на процеса решихме да го използваме и за обогатяване на самия образ, чисто сценографски, защото освен своя документален характер, това видео има и естетическо въздействие. Генералното използване на прожекция в театъра, според мен, е една деликатна тема в нашите ширини. Но мисля, че това предстои да се развива все повече. В случая сме го използвали в добър контекст и има смисъл от него. То ни беше необходимо.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: То е съвсем минималистично. Това е пренесена от нас линия, която е заложена от автора - присъствието на един персонаж, който е по-скоро между този и онзи свят. Като призрак, като сянка, като човек, който се появява от самото начало и пресича това пространство, за да ни покаже, че тази среда ще бъде и реална, и не съвсем реална. Затова сме го използвали, за да създадем малко като че ли нейната история.

РУМЕН СПАСОВ: Пак в този текст видях, че правите един паралел за бунтовността през 60-те и сега. Как стоят нещата с човешкото самопознание в театъра? Към това се добавят и технологиите. Какво се получава като картина?

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Не, това по-скоро е някакво мое усещане, че до голяма степен нашите неврози, нашите вътрешни неудовлетворености идват заради липсата на сериозна социална и политическа изява на младото поколение. Ние живеем във време на революции. Но и Байрон е живял във време на революции - отишъл е в Гърция да умре човекът. Тоест цялата тази липса на сериозен социален ангажимент на младите хора води до усещането за несъстоялост се на живота. Поне аз имам такова усещане.

РОСИЦА ЦОНЕВА: Вие как определяте Нина Рейн: като част от някакво течение в драматургията, част от някакво явление? Тя самата явление ли е?

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Моето усещане е, че никой драматург и никой творец не иска да бъде вкаран с други хора в някакво течение. Мисля, че това са механични естетически упражнения на хора, които също трябва да си свършат работата.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Критици, естетици (смях).

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Бекет и Йонеско тотално не са били съгласни да бъдат вкарвани в т.нар. абсурден театър и да бъдат определяни като автори, които имат нещо общо помежду си. Те и нямат много общо. Аз мисля, че това е един много интелигентен, много чувствителен автор. Виждате, тя е завършила литература в Оксфорд. Добрите английски актьори често са завършили не актьорско майсторство, а нещо друго. Както Ема Томпсън, която е завършила политология в Кеймбридж. Кенет Брана, също. Там са се срещнали, тази група. Авторката е схванала какво тревожи, какво вълнува нейното поколение и е успяла да го сложи на бял лист. Аз съм сигурен, и вие ще го видите, че актьорите, да не казвам голяма дума, много харесват този текст. Нали знаете, че обикновено артистът получава един текст от дирекцията с един режисьор и един сценограф и се предполага, че ще се влюби, но това не е такъв процес...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Насила.

РЕПЛИКА: Всеки път (смях).

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: И той си има чувства. Той е професион и си казва: да, аз ще си свърша работата, обаче това просто не е моята чаша чай.

РЕПЛИКА: Моята бира.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Тук като че ли нямаше такъв вътрешен конфликт или поне аз не съм го почувствал. Нямаше усещане, че ще трябва да правим текст, в който говорим за някакви хора, в някакво време, в някакъв контекст. Тяхното усещане е, че този текст говори за тях. А когато актьорът успее да открие себе си в един текст, той участва по друг начин в процеса, по друг начин спори с режисьора.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Г-н Делчев, според мен заглавието "Съгласие" е в дисонанс с основното противоречие в пиесата, което, както се вижда от краткото резюме, е между привидното материално благополучие на тези млади хора и тяхната духовна пустота. Моят въпрос е дали тази пустота, липсата на посока, неудовлетвореност са плод на липса на духовен капацитет или са повече в резултат на изхабяване поради напрежение в работата, натягане, стремеж да се реализират и утвърдят? 

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Думата "пустота", ако съм я употребил в този текст, е в контекста на човек, който по-скоро усеща пропуснати възможности да осъществи духовния си потенциал. Но такова нещо е имало винаги, започвайки от Гогол, минавайки през Кафка, та чак до съвременните автори. Достоевски е казал: пак провалих великия замисъл и нищо не се случи от това, което си мислех, че ще стане. Любима ми е мисълта на един руски художник, не много известен, но за мен гениален - Павел Филонов. Когато го питат за една картина как е успял да постигне такъв забележителен резултат, той отговаря: и тази моя картина е гробище на добрия замисъл, на добрите ми желания и амбиции. Тоест човек, който се самонаслаждава и смята, че е постигнал нещо, явно не е съвсем духовен човек. Винаги е провал. Каквото и да прави човек, в крайна сметка съзерцава пропуснатото, съзерцава липсите. Това са много интелигентни хора с много висок потенциал, който те считат, че не осъществяват. Този вътрешен кризис винаги го има при умните хора.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Добре, но защо им липсва състрадание?

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Това е, мисля, някакъв проблем на нашето време. Ето, днес какво се случва: петдесет души са били застреляни в Нова Зеландия. Да, ние абстрактно съчувстваме на тези хора, но какво ще направим - нищо. Просто ще гледаме следващата емисия новини или, така да се каже, ще се разсеем от това, което се е случило. Добре, това е станало на другия край на света, но има неща, които се случват много близо - някак си в социалните мрежи ни развълнува повик за помощ, казваме си: абе, един и двама ли са, на кой да помогне по-напред човек - и пак се намира някакво извинение да не се задействаме и да не съпреживеем. Може би говоря за себе си, може би вие сте много по-съпричастни.

РЕПЛИКА: Проблемът е в емпатията.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Да, това е думата, която се употребява и която ние, абстрактно като че ли я разбираме, но конкретно рядко я практикуваме, рядко я използваме в ежедневното си действо с другия човек. Аз съм от малък град, роден съм в Димитровград, даже живях и на село като малко дете. Идвайки в големия град, аз не можех да се науча да си заключвам жилището, защото на село никога не заключват.

ЗЛАТНА КОСТОВА: То и в големия град доста дълго време не заключваха.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Така беше. След това през годините ходих по проекти. Бях в Северна Швеция, в едно малко селце, което се води градче, където не само че не заключват, просто няма такова нещо, където да се слага ключът (смях). Една жена имаше къща с двайсет и седем врати и приемаше артисти, абсолютно безвъзмездно, да рисуват, да пишат, кой каквото изкуство упражнява - да творят. И тя ми каза: в това е проблемът на нашето време - в момента хората схващат вратата като нещо, което не е отворено, за да дойдат хора и да общуват с останалите, а да се затвори и заключи. И добави: в нашето село предците ни не са сложили ключалки, не е имало нужда.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Голяма част от героите са адвокати. Има и една такава нишка, свързана с правото, справедливостта, безпристрастното отсъждане. Да кажем няколко изречения и в тази връзка. 

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Не знам дали съм компетентен да говоря по правни въпроси. Аз учих две години право, след което го зарязах.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Не го знаех.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Имам този грях. Когато един адвокат професионално изпълнява задълженията си, влиза в много странен конфликт - конфликта на човек, който много добре разбира коя е правата и коя кривата страна, и професионалното му задължение да защитава някой изрод. Аз съм говорил много с мои бивши състуденти и колеги, които по странен начин се увличат в защитаването на такъв тип хора. Този конфликт води до невидими натрупващи се поражения в психиката на човека. Такъв е и един от конфликтите на героите: това, че лъжат, че заемат позиция, която е крайно неморална и неетична, води до натрупване и до промени в личния им живот. Политиците, предполагам също са такива.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Да, но в правото всеки има право на защита и това е морален дълг на адвоката.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Да, така е. Казусът напоследък беше: ако адвокат разбере за факт, който е престъпление, трябва ли да го сподели или трябва да запази тайната на клиента си. Много интересен въпрос.

ЗЛАТНА КОСТОВА: Има нещо много общо между професията на актьора и професията на адвоката. Те често трябва да защитават героя си.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Но докато артистът знае, че това е за два часа, и то наужким...

ЗЛАТНА КОСТОВА: Така е (смее се).

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: И после има почивка от това, малко или много.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: А при един по-наивен човек като нашата героиня, която счита, че правото е едва ли не божествено дадено ни и някои хора са поели моралния ангажимент почти като свещеници да упражняват това божествено право и да въздават, и да отсъждат, това може да доведе до голяма вътрешна травма, драма и до фатален изход, както става с нея. На единия от героите му се случва неизбежното, защото е повярвал, че тази система ще го защити, че правото не е просто две страни да бъдат в състояние да наемат по-добър или по-лош адвокат, но че има един съдник, който е обективен и почти божествен, а това не е вярно, както всички знаем.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Имаме ли последни въпроси, преди да дадем възможност на екипа да се види за последно с актьорите преди срещата им с публиката.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Е, сега пък за последно! (Смях.) Ще си простим и ние някой ден. (Смях.)

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: На добър час на целия екип.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Мерси.

МИЛЕНА СТРАТИЕВА: Благодарим за вниманието.







1-10 of 116