Внимание! Никой не е длъжен да вярва на думите написани тук и да ги следва... всеки човек трябва да вярва на своите си думи...а чуждите да използва само за сравнение. наи правилно е човек да се учи с дела, а не с думи и картинки...
Изчистване на ума - натисни тук
Да не слушаш какво имат и какви са работите на другите и да не ги учиш и съдиш и ще си спокоен и здрав да учиш себе си. Това е ни казва народната мъдрост. И още да се учиш с практиката и релни свои дела. Какво може да се каже с думи за образователната система и възпитанието, просто се огледайте ... Нивото на човечността с всяка година пада и това не е от образователната система, а от битието на обществото - култа към консумация на приятни за тялото и ума направени неща и консумация на неща от чужд труд и ум...
Здравия човек не си бута ума в миналото и в чуждите работи ...а обратното е човека търсещ храна от миналото и от другите- наречен човек на гнева и войната, човека който иска подчинение и изгода от другите. заради навик или закана за изгода от чуждото и готовото.
Възпитания да търси готова, стара или чужда храна и неща, става човек на гнева, човек на войната. Възпитания да създава сам нова храна и битието си е човека на здравето и на мира...
Да вярваш на себе си и своето си е да не се интересуваш и слушаш какво имат или нямат другите хора и същества...Тази вяра имат хората възпитани да си градят сами храната, делата и битието си ... Зяпащите в чуждото и готовото, стават гневни, отмъстителни и военолюбиви, желаещи да съдят и управляват другите и бъдещето с мисли, думи и дела, със страх - това са хората на войната.
Възпитанието да искаш другите да ти знаят и следват ума и делата и да получаваш изгода от направеното от другите е семето-началото на злото, гнева и войните между хората. Това е от възпитание в надменност, алчност и похотливост - търсене на угода от вън и миналото за живот и развитие, водещи човека по пътя на войната с другите, външното, чуждото и с миналото си, наречено лудост, гняв или бяс ...
Човек живее създавайки живот... навика да спре да работи е заради харесване да търси усещането за приятното от вън и от другите със сетвата си- да се храни от минало направено, наречено кеф от мисъл-привързаност. Когато се закани да управлява бъдещето и хората, той започва да помни и да се състарява от запомнената закана. Това е пълнене на главата с мерки с мисли за по добро=мисли от миналото, породени от битието от заканата!!! От тези мисли се поражда гнева и войните. Те се пораждат когато човек се научи да търси храна и изгоди за тялото и ума от другите хора и от миналот от направените неща. Отказа от старите умове да се управляват другите и бъдеяето, подновява подмладяването изчиствайки умовете, които състаряват-озлобяват човека. Отказа може да направи само човек, който се справя с живота със собствени сили и дела градящи битето му, което определя съзнанието му и обновява тялото и ума му ... В общи линии парите и материята която има и ползва в момента човека не трябва да му ограничават ума, т.е. той не трява да ги слага на култ...
Ето спираме да вярваме на думите на дърдорковците...но падението не е от тях, те са вследствие на това, че има падение в духа и в делата на цялото ни общество, които тенденциозно поради незнайни причини са все повече за кеф, поради това, че той е по-лесен и приятен и от него се печели повече поради това, че услугите за тялото стават повече ...Аха ... сетихте ли се откъде духа вятъра -от вън!!! Това е поклонението в материализма водещ до разрастването на капитализма за да се улеснява и угажда на тялото, та да му е приятно! Тялото и ума на човека са свързани и тялото е зависимо от ума ...Колкото ума е по задръстен от мераци, толкова тялото е по- слабо и изнежено ...
Да сложиш всички риби в морето с едно име и характер не е много точно обяснено... понякога в някои области в морето има настъпление на хищни риби, но това не означава ,че те са уплодили или изяли всички останали. Добре е да се казва истината на тези, които ще я възприемат и ще я раберат...Да натякваш на останалите за да ги поправиш е загубена кауза, това е пътя на хайдутите, които са се ударили в хищниците и не са се отърсили от тяхната смрад а са тръгнали да я бият...което в крайна сметка води до използване на помагалото показаното на снимката... Глупостта се поправя само у себе си... Боя с някого или със себе си е поради недоволство от постигнатото, а то е поради повярване, че нещо не е както трябва - повярване в мерки с думи за хубави работи чути и видияни от другите от миналото... Да не се правят и помнят философии за зло и война -това трябва да е основната цел на хоратар а не кефчета и сили от миналото и от вън. Не, че поучавам, опитвам се да уточнтявам за по малките, щото у нас критиките не се разбират правилно от по-малките и те хоп лапват мухата на модерното... и тръгват да плюят по породите на келешите- характери на войната, което води до гняв и зло за тоя дето плюе и хоп, докопва се до помагалото по-горе поради полуда от лоши желания.
Погледа напред, никога назад и настрани ... Отговорност носи всеки за това, което създава сам...Откъде на къде да гледаме чуждите щуротии и да им се "косиме". Народа е казал: "Не се коси оти кети мане", значещо на съвременен език: "Не си бутай носа в чуждите работи да ги разбираш, защото ще ти мине котка път-ще съдиш и ще се гневиш на чуждите опити и грешки - ще мислиш да поправяш злото на другите ... И още: " Ако видиш да гори къщата на съседа ти, тичай да гасиш своята". Т.е. келешите побеждават обществото като излъжат хората да ги поправят с наказания или да ги отглеждат с лесна храна и кеф наготово ... Леле що народ е измрял поради развитие на битието по този ред на живота... Ние обаче ще го преодолеем...
Да нямаш планове да управляваш бъдещето и да слушаш и командваш чуждите работи, неща и ум-това е чистия УМ, това е подмладяването на живота ...
Оптимиста - не мисли зло, а просто живее
Песимиста - мисълта да съди със зло не му позволява в мир да живее
Оптимиста - радостта и мира му дават силата
Песимиста - горделивостта и парата му дават силата
Оптимиста - живее с мир и трудолюбие
Песимиста - очаква война и събира оръжие
Оптимиста - с любов към чуждите неща
Песимиста - от всякъде очаква злина
Оптимиста - ще опитам ново, ще направя, ще го бъде
Песимиста - няма да го бъде, защо да опитвам
Оптимиста - живея от радостта
Песимиста - живея от консумацията на плътта
Оптимиста - ще науча себе си
Песимиста - ще ги науча аз тях
Оптимиста - мира е достатъчна награда
Песимиста - аз докато не натрупам достатъчно не вярвам на нищо
Оптимиста - уча се правейки
Песимиста - аз докато не съм напълно сигурен, не започвам
Оптимиста - опитвам и ще видя
Песимиста - като гледам няма да стане
Оптимиста - винаги има възможност за мир
Песимиста - мира се поддържа само чрез война
Оптимиста - вижда само добро в света
Песимиста - злото не излиза му от окото
Оптимиста - работя, създавам, творя
Песимиста - планирам, управлявам, командвам света
Оптимиста - ще опитам ново
Песимиста - няма да се получи, както вчера
Оптимиста - не гледам и не се притеснявам за миналото
Песимиста - погледни колко страшни неща са ставали по света, ще стават и пак
Оптимиста - трудно няма в новото когато е започнато с радост
Песимиста - старите неща на нов глас - трудно е
Оптимиста - хората се учат - опитват грешат и си поправят делата
Песимиста - хората са некадърници трябва да им се управляват делата
Оптимиста - децата играят, ще им покажа и добрите стари игри
Песимиста - децата, всичките са хаймани, трябва да наказват строго за техните злини.
Оптимиста - младежите създават свои си неща
Песимиста - младежите развалиха света
Оптимиста - мира му е в ръка
Песимиста - без оръжие не вдига ръка
Оптимиста - важно е да има разбирателство
Песимиста - хората са глупаци, те не знаят колко съм велик
Оптимиста - където е за семейството радостта, там е моята душа, къщата се мени, човещината - не.
Песимиста - направената къща е господаря на живите същества. Къщата дава силата на човека, тя трябва да е най-любимата придобивка в живота,защото в нея държа най-ценните си хубави материялните неща..
Оптимиста - любовта/не злобеенето към другите ми дава свобода
Песимиста - надмощието над другите ми дава спокойствието
Оптимиста - не трупа неща
Песимиста - все за натрупани неща
Оптимиста - всичко старо забравя и прощава
Песимиста - само на себе си всичко прощава
Оптимиста - създава неща за мира
Песимиста - сещате се какви са неговите дела
Оптимиста - ще си направя каквото ми трябва
Песимиста - не ми правят каквото искам
Оптимиста - да живее изобретателността, движението, новите неща
Песимиста - безредие е навсякъде, реда трябва да се наложи със строга ръка
Оптимиста - реално движение, труд, свобода
Песимиста - думата му е най-движещата сила.
Оптимиста - с човещина и труд в ръка създавам мир за света
Песимиста - мира по света може да настъпи само със страх от моята сила
Оптимиста - всеки да си подреди сам дома
Песимиста - по моя дом трябва да се подредят всички по света, само аз мога да подредя добре хорските/чуждите неща
Оптимиста - да създадем хляб и условия за мира за да живеем с радост с нашите деца
Песимиста - да създадем повече оръжие за война, децата войници големи да бъдат, до могат само с очи да побеждават врага
Оптимист - ще опитам може и да стане
Песимиста - не възможно е, тук нищо не върви
Оптимиста - подрежда си сам дома, а за другите: “тяхна си е работа“
Песимиста - Моя е най-добър в света. Моите съседи, повечето хора, а и по-другите страни, не могат да си подредят добре дома, слаб им е ума...
(АА пожелава на оптимистите да не броят песимистите, да не им гледат делата, нито да им се връзват на ината. Човека е истински оптимист само когато след разговор с песимист/и им пожелае всичко най-добро и забрави всичко тяхно)
Всеки човек който иска да управлява/заповядва на друг и/или да контролира(предсказва) бъдещи събития, обезателно изпада в лъжовно поведение. Човек трябва да има свобода към новите неща и забравяне на старото, само така може да живее здравословно в мир. Пожеланията0 стремежите към надмощие, хубави(те) -приятните, чуждите, старите, неща увличат човека в зли мисли и са причината за всичките нещастия на човека....
Всеки човек, който създава деца с радост и обича живота не за да му е приятно на тялото прави това, което ще доведе до мир и щастие неговото семейство, съгражданите и сънародниците му. Това е естественото развитие на обществото, което гарантира неговото съществувание. Това което прави е просто – дава личен пример с любов(не намеса), а при нужда с не гневлива/не злобна подтикваща към добро поведение-коригираща намеса в делата на младите, глупавите
Доказано е, че човек се превръща в това което мисли...Понеже в началото на живота си той няма опит, се води от стремежите да му приятно и хубаво, което го увлича в лоши пожелания. Тия пожелания го разболяват и постепенно го унищожават, дакато не ги откаже... Ще приложа по-долу, няколко важни отказвания “нашенски мантри-резачки на зли мисли“, чрез които е възможно, когато им се повярва от сърце, човек да се откаже от някои от лошите си пожелания(мисли), които го отслабват и ка...рат да се гневи, сърди, разболява и др. подобни лоши реакции...
Изхвърлям от себе си всички закани( пожелания) да:
Изхвърлям от себе си всички закани( пожелания) да управлявам другите хора
Изхвърлям от себе си всички закани( пожелания) да управлявам бъдещето
Изхвърлям от себе си всички закани( пожелания) да живея за да търся все по-хубави и приятни за тялото неща, забравяйки човещината
Изхвърлям от себе си всички закани( пожелания) да насилвам с ума си хората за да са ми изгодни
Изхвърлям от себе си всички закани( пожелания) да искам да променям нещо в другите хора
Изхвърлям от себе си всички закани( пожелания) да командвам другите хора
Изхвърлям всички закани( пожелания) дасе възползвам от слабостите на другите
Изхвърлям всички закани( пожелания) да се възползвам от изгодните неща направени от другите
Изхвърлям всички закани( пожелания) даживея от чуждото
Изхвърлям всички закани( пожелания) да гледам и съдя чуждото
Изхвърлям всички закани( пожелания) да живея четейки и слушайки делата на другите хора
Изхвърлям всички закани( пожелания) да възприемама чуждото/чутото и видяното за хубаво, за свое пожелание
Изхвърлям всички закани( пожелания) да търся лесното приятното и изгодното място, нещо, човек, работа и др., а не да си живея свой си живот според естествените обстоятелства, моите възможности и неща
Изхвърлям всички закани( пожелания) да помня стари неща
Изхвърлям всички закани( пожелания) да помня чужди неща
Изхвърлям всички закани( пожелания) да деля хората на групи според някакви мерки и да харесвам или мразя някоя група. Харесването е желанието за привързаност, омразата е желание за унищожение. Човек трябва да живее от своята си сила без желания към другите, тоест да тонтактува с другите без трайно обвързване, защото трайното обвързване с чуждо, погубва и двете страни : Неосъждам хората за това че са здрави, болни, етноси, силни, луди, умни, способни, некадърни, келеши, хаймани, богати, бедни, вироглави, хубави, грозни, ниски, високи, зебели, кльощави, подобни, различни ... външната проява и излъчването на някой човек не може да е трайно определящ за неговото бъдеще. Това което виждаш в някой е моментно състояние на човека – или контактуваш или не ...въпроса е след това да не последва обвързване със зло – омраза или желание за кражба(харесване на чуждото като по-хубаво)
7 СЕДЕМ – ЖИВ или “Глух“, , МАХАНЕ НА КОРИСТА, БЕЗ ЧУЖДО, НЕ ГЛЕДА НА СТРАНИ и в МИНАЛОТО
Дай боже в духа ми чуждо да не влиза
Дай боже окото ми чуждо да не види
Дай боже ухото ми чуждо да не чуе
Дай боже ума ми чуждо да не събира
Дай боже да не мразя никой заради външните му неща – вид, език дела.
Дай боже ума ми чужди дела да не управлява
Дай боже да не търся и гледам хубави и лоши неща
Дай боже да не виждам лошото и доброто на хората
Дай боже да не разчитам на старото – на видяното, на чутото, на материята
Дай боже да не разчитам на лошото и злото
Дай боже да не търся похвала и признание
Дай боже да не се грижа за чужди неща
Духа ми е от мое чисто ново, без мисли
Дай боже да не правя зло
Живея от свои сили и дела, тук и сега без да търся чужди
Не харесвам и забелязвам чуждите неща и не ги помня
Не се съревновавам с другите хора за нищо
Не харесвам сладострастията
Хората са различни не ги сравнявам, всеки си има свои път на живота не му се меся нито с добро нито със зло
Не работа за пари – за консумация на материя и услуги. Това което правя е самия ми живот и го правя с радост.
Не меря другите хора, не оценявам техните произведения, дела, неща и деца
Не работа за много пари - не работа за много консумация. Работя за здраве, радост и сигурност на семейството и обществото.
Прощавам на всички, но не слугувам на никого
Това което става извън мен не го насилвам за нищо, Нагласям си своите неща без да се смесвам с чуждите.
Не разчитам на силата на тялото, а на силата на духа. Силата ми идва от това, че не се бия -не мисла и съдя нещата на другите, а си правя моите си неща.
Не правя неща за да ми е приятно на тялото и ума. Просто живея честно със своите си сили и неща.
Не вярвам на чужди думи, стари думи – гадателства. Живея здравсловно, без да мисля според обстоятелствата.
Не се подчинявам на чужди сили – думи, дела, навци, работи, пари, изгоди, приятни неща
Вярвам на себе си и на любовта(свободата-не съденето) към другите.
Живея с дух от чисто ново, а не с очакване и търсене на обстоятелства за приятни усещания според мерения от случки от преди.
Не разчитам на храната от вън за радоста
Не вярвам и не разчитам на силите на другите, за живота си
Вярвам на любовта-не мереното(не чутото) в новото, от него вземам надеждата,
Нямам зависта по нещата на другите, защото не търся сила от материята, формата, цвета, а от радоста на приятелството. Разумните хора не си завиждат и пожелават нещата и делата, за де не си пречат и да не се отслабват. Неразумните си угаждат един друг и се обвързват с лоши очаквания потаени един към друг предизвикани от страстите които са ги предизвикали.
Не вярвам – не разчитам на предишното/миналото за нищо.
Не вярвам на чужд ум за нищо, как чужда глава ще определя моята съдба- стане ли това, все едно умира моята глава. Не разчитам на мисили за делата си. Мислите са от привързаности от преди-а това са стари мерки и неща-не им вярвам.
Не се облягам на материално изграденото от преди. Хора с радост изграждат лесно и навсякъде своето битие. Облегналите се на силата на старо изградените неща затъват в кавги поради невъзможност да наситят с лесен живот мързеливата си снага.
Не контролирам и управлявам други хора. Всеки си има глава за това
Живота е приятен с новото, когато няма гледане, няма и съдене, няма мисли за война, старо, лошо, гняв, зло, похотта. Тогава в мен не влиза чуждото и мързала, не се гневя, не се сърдя, нямам врагове
В умирането няма живот, живота е в махането на смърта-замайването, харесването/съденето от преди. Отсъжданията състаряват и убиват човека.
Зъб( Мълчи )– Бозае (събира външно-чуждо)
Живее – създава - не събира чуждо
ДъБа маха чуждите неща – Бъде(да го има), а ДъБ(да го няма)