Embedded Files
Нашите предци са имали много развита система за обучение, която е била базирана на практиката, а говоренето-после. Също са използвали символи, чрез които са предавали основни правила и поучения. Символите и поученията най-точно показват тяхната култура на която ние сме наследници... Основните символи са сърце, кръста и знака на рода дуло... Всички те означават едно и също - За да имаш собствено аз, на трябва да слушаш и учиш другите, а себе си!Вижте едно послание оставено от нашите предци, по най-естествен начин: http://nasledstvotonapredcite.blogspot.bg/2017/01/blog-post.html
Менчето от село(навсякъде в България са еднакви) e книга от едно време написана на езика на природата... Който го разчете и заживее по писаното ще ...разбере... Трябваха ми 15г. за да разбера езика на който е писано...това е най-стария език... Накратко пише: не гледай никого, а живей от собствени неща(дела
)... на думи е лесно, но на дело е много трудно, защото става само с опит, а царския опит не е бил по силите на всеки, защото трябва човека да се изчисти от всички лоши нрав...и. Не случайно българските канове (царе) са се наричали “дуло“ - дело или долу-ниско-не пожелаващи, т.е. мълчаливи в сърцето или сляти с природата. “Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш“. Хората са знаели, че най-трудно е да имаш правилна незамърсена от делата на другите преценка, а също и, че този която я има е най-здрав и способен и от него зависи живота на племето-народа. Знаели са още, че от очите влиза “дявола“, което означава също “довел“ и “дивил“. На каквото външно се дивиш, ти е дявола и постепенно те убива. Хората са знаели, че зяпането убива собственото аз и постепенно и човека, който зяпа с очи и уши, загубва добрите нрави и става лош човек. Та едно време, хората това са го знаели и са го изобразявали в съдовете за вода, като са отпивали от менчето(превод означава да махнеш очите) са смятали, че прием
ат живот собствената си същност, а не от другиго... . Така наречените “велможи“, по всякакъв начин са се опитвали да достигнат до хората за да ги подчинят, за това народа е казвал: “Не вярвай на велможата, одира ти кожата“. Колкото повече народа е вярвал и следвал управлението на велможите, толкова повече България е затъвала в лош живот, докато накрая е паднала под духовно робство, наложено от развалените “велможи“ ... В библията ги наричат “гърци“, което всъщност са велможите(първенците), хората които искат власт, за да са над другите за изгоди от облаги, горделивост и страсти... Библейското “гърци“, няма нищо общо със нашите съседи, по територия, а това са хората, които искат да си угаждат с много материални неща, наблягат и разчитат на тях, а не на благородните отношения и природно съобразения живот. Това, че човек знае, не означава, че разбира, а ако разбра на думи, че го може на дело...
Моженето не е от късмета а от опита, а опита е от силна воля и сърце ... които едно време хората са въздигали в култ, като са ги възпявали. По-добре не слушайте за какво пеят сега ... Истината на думи е в нашите народни песни, а на дело си е от нас.
Разгледайте публикуваната монета на български цар от рода “дуло“ - Омуртаг. Всички може да си я изтеглят от интернет, но какво разбират хората... Ще Ви кажа аз какво разбрах. На монетата царя държи жезъл с дясната ръка жезъла е затапен от трите страни и хванат от “долу“ от самия цар. Т.е. дясната ръка не натрупва , не се занимава с миналото и с бъдещето. А името на царя е в превод на сегашен език: Мори тъга, т.е. да не ти е тъжно. Има и още: Вижте висулката на дясното рамо, ...със трите фиксиращи висулки водещи до кръг с точка. Цялото това послание значи каквото е надписано от дясната страна “ сън“, т.е. дясното да е приспано-да е празно. има и още неща, които ще напиша друг път. В минали времена хората са смятали, че дясната страна е свързана с това, което човек му се присънва.. Чрез монетите хората са предавали послания за мира, а тези които са имали разбиранията и силата са ги изпълнявали. Значи посланието на монетата гласи: Не си прави комири - камари-комари от минало, сегашно и бъдеще, не им се кланяй и не им служи. Т.е. да живееш като децата, без привързаности...
Знака на рода дуло, който представлява три прави черти, средната с четал(спиране, умряло) от горе, гласи: “Не слухти другите не ги съди, имай собствен дух“, а това може да стане само от добре възпитани хора. Мързеливите, злите и хитрите, няма начин да не слушат другите, защото искат да живеят на техния гръб - това е!За да изпълниш, закона на българите, трябва да имаш достатъчно събрана: човечност, за да си милостив, трудолюбие - за да се издържаш сам, и любов - за да не мразиш и нападаш различните. Който се вглежда-слухти постоянно в другите, никога няма да има достатъчно ум, за да събере необходимите добродетели. Това е!Знака на рода дуло означава затворен чатал. Което значи разклонение - развитие - говорене от теб самия. Защо пиша това ли!? Защото, откакто Българите са били победени от страстите, още отпреди 1000год., досега не са успели да се измъкнат напълно от тези страсти. Дано в сегашно време българския народ да намери сили и да успее ... няма невъзможни неща.
....продължение за рода “Дуло“(в памет на всички които са загинали поради лъжа от думи и картини, които са чули и са се заблудили(били са подведени)): Не трябва да се бърка записа на постигналия човек, когато той го предава на подходящи, достигнали зрялост хора и записи с думи и картини, които се представят на хора които не могат да отсеят полезното от вредното (житото от плявата). Та всеки един български род си има характерности, а на стария хански род “Дуло“ характерното им... е било, че гледат и правят на дело, а не на думи, поради това, че не слушат другите, а спазват нравствените и житейски закони. Поради това и са били избирани за свещени и водачи на българите. Всъщност всеки един род крие в наименованието си същността на характера на своите предци... Само хората които гледат чисто на дело, без да съдят по чуто и разни предварителни нагласи, може да виждат трезво нещата и да живеят здрави и щастливи....та затова и хората които най-добре отговарят на тези характерности са ги нарекли “Дуло“ или дело - гласната е за благозвучие.Днешната модерна цивилизация, се крепи на мотото “разделяй хората и ги владей“... Хората когато са единни никой не може да ги заблуди, поради това тези които искат да управляват императорски, се стремят да ги раделят като ги лишат от техните съплеменници, които са по мъдри и опитни(разбира се те са по-малката част от обществото). Затова използват всякакви средства за създаване на стрес, страх и съмнения, всред хората. Когато обаче хората са достатъчно единни чрез добродетели, отровата не може да проникне всред тях и те остават единни и непоклатими пред лицата на изкушенията...
“Ябълката“ за познаване на доброто и злото, наречена още съдене, се появява като характер у човека, когато той е възпитан да не се задоволява с това, което има в ...момента, а постоянно да търси нещо по-добро от другите същества. Човек захапва ябълката, когато той е приел за основни ценности алчността, похотта на ллътта и горделивостта. Те пораждат у него постоянни мисли, анализи и терзания, които постепинно убиват у него първо неговото здраве, приятелството с външния свят и го довеждат до война с околните. Само доброто възпитание в трудолюбие, самостоятелно справяне и задоволяване с това, което му е по джоба(силите), изгражда характера на здравия, честния благородния човек... Т.е. не трябва да се зяпа по чуждите неща, а да се развиват твоите добродетели и умения, чрез създаване на свое добри полезни за живота неща, като цел да е свободата на човешката същност, която да се учи като създава, а не като търси лесен живот от създадено от другите, което е белега на западналия морал.
Всички общества които са западали са тръгвали по пътя на култ в тарсенето на материални придобивки и власт над другите в обществото или над други общества. Хората в такова общество живеят с примитивни животински чувства и стремежи, които постепенно се засилват до момент в които хората се намразят до краен предел и си обявят война, или обявят война на някое друго общество...
Само възпитанието в трудолюбие и самостоятелно справяне може да задържа добрия морал и здравето на хората и общностите ... Всички исторически факти и стари книги за това нещо ни учат, но страстите на повечето от хората не им позволяват да проумеят учението и да го приложат на практика в жинвота си.
Свети Георги побеждава змея. Какво по силно послание от стари времена може да има. Но какво е посланието!?Посланието е просто, изказано и нарисувано на езика на нашите предци. Свети Георги е твоето поведение побеждаващо злото у сърцето ти(твоето сърце).. Ти си човека на коня, копието са мислите(поученията) които пожелаваш от сърце, коня е твоята сила която те пренася без да се променяш, змея в краката на коня са твоите коварни пожелая в сърцето ти или по-точно това което е с...клонно сърцето да пожелае. На рисунките е изобразен конник или човек който пробожда с копие змея в краката си. Тоест убива лошите си бягове(ходения, търсения) породени от лошавината в сърцето си. Копието означава още куче, а кучето е това което следва, а това е което се кичи, тоест мислите в главата. Българските копия(кучета) това са старите български пословици с които са били убивани доста змейове(замайвания на глави). Интересното е че се използва думата три глав, което означава още пожелан, фиксиран или заканен. На празника се яде “агнешко“, не зарази вкуса, а понеже агнето е хрисимо(мирно животно, а яденето е свързано с приемането(посаждането) на това какво да ти е поведението. Та Свети Георги означава съвет какви да са ти рогата(търсенията на главата) за да убиеш лошавините си ... На следния линк може да намерите български пословици(копия) събрани от Българския народ от П.Р.Славейков преди повече от 100 години за което сме му доста благодарни, а още повече на нашите предци.
Детските песнички от едно време са нравоучителни послания, чрез които старите поколения Българи, са предавали традиционните знания на децата си. В днешно време песните не се разбират правилно, поради прекъснатата приемственост на старата култура, която е била заменена със “социализма“. Постепенно с навлизането на новата социалистическа култура, значението на думите е придобило друг смисъл, само мателиалистичен, т.е. на хората не им става ясно моралното послание на детските и ...народните песни. Това може би е случайно, но факта си е факт. За пример ще дам една детска песничка, която ще разтълкувам по старите разбирания на Българския народ.
Песен: “
От днес имам вече нови панталонки,
в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки.
Ще запратя всички рокли на тавана,
да не би да хрумне някога на мама,
пак да ме направи галено момиче,
че де ще се дяна кат ме види чичо.
Черньо и писана гледат от кьошето,
колко е порасло тази нощ момчето,
Пуякът на двора веч не ме закача,
ах тез панталонки колко много значат.
Това на материалистичен език, наложен от “социалния“ строй, по чисто диктаторски причини, значи да имаш нови дрехи на материя, но не и на стария език на Българите, където характера на нещата е бил водещ за всички Българи, понеже хората са знаели, че от познаването на характера на нещата е зависел живота и здравето на хората.
На стария език по значение песента е означавала следното:
От чисто ново сърце/майка/пожелания, когато са новите дни и дела,
ще имаш чисто говорене, собствени очи, чисто виждане.
Ще забраня/изтрия всички лоши говорения в сърцето,
случайно/някога да не взема от тях при нови дела,
че остро ще говоря, на криво,с диво/лудо сърце и
мярката дето започвам ще е за събиране на хищна храна,
създаваща диво поведение.
За това имитацията и грабливоста ще изхвърля,
мярката/съденето ще е махна,
и нападателния език/хуленето няма да го има,
това поведение побеждава лошото пожелание в сърцето.
Нашия народ има най-старата култура в Европа, поради което тя е изключително изчистителна от глупости и здравословна за хората. С времето, хората постепенно са спрели да я прилагат на практика вътре в себе си, а само повърхностно, материалистично. Тоест приели са начина за цел, а средствата за решение. Тоест едно говорят и показват външно, а в сърцата си друго правят.
Баба Марта бързала, мартеници вързала... Посланието на оставено от старите традиции на нашия народ е скрито в хералдиката на самата традиция. Баба Марта, самото име означава създаване на ново Бебе, което не е затапено от стари отсъждания. А думата и символа на мартеницата означават създаване на розово, чрез сливане на Червеното и бялото, което символизират жената и мъжа. Жената е символ на събраната мъдрост до момента, а мъжа е този който я пази, тоест(лъва), мъж, тоест мижа... - миглата на окото, тоест защитника който го защитава, да не зяпа чуждото. Детето е розово, като цветето роза - дълголетно, защитено с бодли и с най хубав аромат. Никое животно не може да го изяде защото бодлите го пазят. Бодлите на розата символизират мъдростта от натрупания личен опит, която не позволява на външна интервенция, да развали растението/детето.
Народа казва: “да е бяло и червено, румено засмяно“
Това на съвременен език означава, че човек не трябва да разчита на друг да му дава храна, а сам да си я събира по честен път, без да зяпа в чуждото и само тогава, създаденото от него, детето му ще е розово...
Посланието с мартеничките кончета и пижо и пенда, са само символи на това послание, истинските мартеници са скрити в самите нрави и обичаи да се накара някой да заработи сам , а не да разчита на другите да го хранят, защото това ще го превърне във вълк. Повечето традиционни послания-мартеници са казани и записани като пословици и може да бъдат прочетени. А да бъдат изпълнени си зависи от самия възрастен човек, а при децата от техните родители, които трябва правилно да насочват и насърчават младите поколения...
Детските песнички от едно време са нравоучителни послания, чрез които старите поколения Българи, са предавали традиционните знания на децата си. В днешно време песните не се разбират правилно, поради прекъснатата приемственост на старата култура, която е била заменена със “социализма“. Постепенно с навлизането на новата социалистическа култура, значението на думите е придобило друг смисъл, само мателиалистичен, т.е. на хората не им става ясно моралното послание на детските и народните песни. Това може би е случайно, но факта си е факт. За пример ще дам една детска песничка, която ще разтълкувам по старите разбирания на Българския народ.
Песен: “
От днес имам вече нови панталонки,
в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки.
Ще запратя всички рокли на тавана,
да не би да хрумне някога на мама,
пак да ме направи галено момиче,
че де ще се дяна кат ме види чичо.
Черньо и писана гледат от кьошето,
колко е порасло тази нощ момчето,
Пуякът на двора веч не ме закача,
ах тез панталонки колко много значат.
Това на материалистичен език, наложен от “социалния“ строй, по чисто диктаторски причини, значи да имаш нови дрехи на материя, но не и на стария език на Българите, където характера на нещата е бил водещ за всички Българи, понеже хората са знаели, че от познаването на характера на нещата е зависел живота и здравето на хората.
На стария език по значение песента е означавала следното:
От чисто ново сърце/майка/пожелания, когато са новите дни и дела,
ще имаш чисто говорене, собствени очи, чисто виждане.
Ще забраня/изтрия всички лоши говорения в сърцето,
случайно/някога да не взема от тях при нови дела,
че остро ще говоря, на криво,с диво/лудо сърце и
мярката дето започвам ще е за събиране на хищна храна,
създаваща диво поведение.
За това имитацията и грабливоста ще изхвърля,
мярката/съденето ще е махна,
и нападателния език/хуленето няма да го има,
това поведение побеждава лошото пожелание в сърцето.
Нашия народ има най-старата култура в Европа, поради което тя е изключително изчистителна от глупости и здравословна за хората. С времето, хората постепенно са спрели да я прилагат на практика вътре в себе си, а само повърхностно, материалистично. Тоест приели са начина за цел, а средствата за решение. Тоест едно говорят и показват външно, а в сърцата си друго правят.
Четенето, слушането, гледането не изграждат ума на човека, те само го информират. Говоренето пък е предаване на информация според реакцията на човека в момента. А реакцията на човека е според неговия ум. Тоест информацията не може да бъде разбрана правилно от човек който няма подходящите достижения в ума. Неправилно разбраната информация повече вреди отколкото помага, защото човек поради незнание си създава неправилни ограничения. Събирането на ум става само с реални дела и е най-важно при възпитанието и въобще в живота, защото ум не може да бъде копиран, турен, прехвърлен и прочие даден от един човек на друг, по никакъв начин, а е най-важен за оцеляването му, понеже го предпазва от стрес и външни вмешателства в делата и живота. Когато човек е информиран, а няма достатъчно ум, той лесно бива подлъгван объркван и много лесно се плаши. Ум се събира само с реални дела от самия човек и е уникален за всекиго, тоест не може пътя за постигането да бъде имитиран, а може да бъде показан само начина за неговото постигане-чрез реално самостоятелно справяне с живота. Ум значи в определени ситуации според дадени обстоятелства да запазиш собственото си “аз“, тоест да не се стреснеш и разгневиш, от където идват болестите, кавгите и неприятностите на хората. Тоест различните реални дела изграждат ум за определените събития и ситуации, а от там е и думата умения. Когато реалните дела на детето са само да яде, да чете и търси забавления, ума/уменията който ще изгради какви ще са!? Четенето, слушането и зяпането по никакъв начин не изграждат ума на човека, те само го информират за неща правени от другиго. Но това няма да изгради ума на човека, а напротив при повече четене и слушане, човек може да се обърне към зяпане и разчитане на слушане, учене от другите, което може да го обърка за цял живот и да го направи нещастен слуга. Ума на човека му служи той да изгради и задържи своето собствено “аз“, тоест да може да върши нещата, както трябва, без да се разсейва. Освен това ума му служи, да не се ядосва, да не се заблуждава, да не приема лъжливите неща за истини, да познава хората и ситуациите и да се напасва по най-добър начин. С четене това няма как да стане и хора възпитани с преобладаване на четене и слушане лесно се сърдят, гневят, и от това в последствие се разболяват от тежки болести. Повечето от тези хора не са способни по никакъв начин да направят нещата сами, те в същност обикновено не могат да останат сами и да се грижат сами за себе си, защото са свикнали да живеят с думи и от чужд труд/грижи/сили. Когато едно общество поеме по пътя на разглезването, обезателно ще достигне до момента в които преобладаващата част от хората ще бъдат възпитание само чрез четен, което ще направи хората в обществото много нещастни и слаби. Това общество обезателно ще изпадне в зависимост от съседно. Историята има много примери за това, всъщност, всички познати империи до сега са се погубвали точно по тази причина... Това исторически доказано правило важи както за семейство, град, държава, континент... Изхода от ситуацията е в завръщане към живот с реални дела, според обстоятелствата в момента, без използване на чужда помощ...Това може да стане само, когато хората се опомнят и сами пожелаят да заживеят с дела инициирани от себе си и по този начин да изградят собственото си аз. Всеки останал начин на живот е заблуда и въртене в угаждане на сетивностите, което разваля човека, семейството, обществото.
Много лъжи има че силата на човек трябва да е от вън. Само доброто, реалното възпитание може да го спаси от тях. Излезлия човек от реалността започва да си фантазира, а фантазията го обърква и той става слаб и зависим от чуждото. Това добре, докато има кой да го храни...
Има лъжи, в които като попадне човек, не може сам да излезе и изпада в стрес, а стреса разболява. А когато лъжите станат много стари, не следват добри неща за човека...
В последно време много лъжи се въртят ч...рез книги филми и прочие, че трябва човек да търси силите си от вън, а не от себе си. За това можело да се свързва човек с миналото и от там да ползва някакви сили, да ползва сили от други хора в настоящето и още по голяма глупост, че предметите и те излъчвали някаква енергия от която човек зависел., а и от формата и цвета, а видиш ли и от надписа и знаците. Старовремските проблеми само с цвета на кожата на човека водеха до расизъм между народности, а сегашните лъжи водят до разделение между всички хора. Според мен, тия лъжи са основа на всички големи беди на хората, че силата трябва да се взема от вън, а не ти да си я създаваш. Интелекта на човек е това в което се възпита да търси и да създава, и когато реши нещо, че е важно, започва да го следва...въпроса е че когато се заблуди и няма кой да го изправи той се погубва. Това важи, както за човек така и за обществото в което живее човека.
Ще направя няколко кратки обяснения за да тушираме лъжата, че да търсиш силата си от вън е добре, преди да ни е покосила, защото е страшно... От тая лъжа са се пазили най-много всички наши предци,
1. Човек е жив в момента и зависи изцяло от собственото си аз, ума си, тук на място за да е здрав. Когато мисли за друго място и/или време, той само си фантазира и най-много да се опияни...
2.Няма начин хората да си предават някакви енергии и мисли, и да си влияят от разстояние. То ако беше така, нямаше да има престъпници и войни защото добрите щяха да ги предотвратяват дистанционно и прочие...
3.Лъжата с материята и дрехите е доста по плоска. Независимо от дрехите и домовете и работата, хората живеят своя си живот. Искам да кажа, че живота не се влияе от умрялата материя. Щото ако беше така, тия които не носеха дрехи щяха да са по-слаби, а тия които нямаха коли-също, а това и за къщите. А най-здрави са хората които не се интересуват нито от дрехите, нито от колата нито от къщата, а от здравето си.
4.Знаците, надписите цветовете- лъжа. Човек си приема някакви представи и започва да им служи. Това обаче не им дава никаква сила, а силата си е от самия човек който си въобразява. Обаче ако не внимава може да изпадне в крайности, които водят до нещастия.
Нещастията започват с привързването към някоя чута глупост, след което човек вярвайки и, постепенно започне да се гневи. Този гняв погубва човечността и здравето на човека, а ако не махне навреме причинителя-лъжата, човека се погубва...
Възпитанието да се изгражда свое добро нещо трябва да е основна цел при възпитанието на децата, защото който не изгражда свое, става слуга на чуждото... А от историята е доказано, че и слугите и господарите са нещастни и винаги отношенията им завършват на зле...
Съвременното възпитание, както и възпитанието въобще през вековете винаги е било за създаване на благородния човек. Това възпитание се изправя срещу страстите, които са заложени в човека и водят до гняв и погубване, Тоест възпитанието има за цел да изгради подходящ морал и умения които да се противопоставят на провокаторите на гнева, които развалят мира, семействата, градовете и държавите. При възпитанието, нямат значение физическия родител, а обстоятелствата и патилата/делата на възпитаваните хора. Свободата към събитията и хората-любовта и желанието да живееш мирно и щастливо създават стабилността на живота, а гнева го разрушават. Кое предизвиква едното и кое другото чувство. Първото съзидателното, се създава от желание да създадеш условия за добър живот на себе си и на своето семейство. Те създават у човека мотиви и сили които да го карат да се държи благородно, създавайки почтено и миролюбиво. Гнева е чувството, което обзема човека, когато той има грешна самооценка и представа за истинските неща водещи до щастието, за това той обвинява някого/хората за нещо, което не е станало на неговото желание за изгода. Този човек е привързан(грешно) към нещо, което очаква от другите, а и от себе си и понеже е възпитан лошо не иска да се откаже поради горделивост или от слабост. Той иска хората или обстоятелствата, да направят така, че нещото да се случи точно така, както му се е струвало предварително. Тоест той няма любов/свобода в движенията/живота си, а е привързан към предварителни правила, обикновенно материални и външни облекчаващи го обстоятелства. Народа е казал: “Мързеливият пророк става“, като е имал в предвид, че този който мери с нагласена мярка, влиза в пререкание...Тоест мързелив означава: да умори отмахването на старото/старата мярка, и за това да помни и съди много, което го привързва към обездвижване, бърборене, бездействие и обвиняване на другите, коет опредизвикват у него гняв... Следователно Отмахването на старото и не създаването на правила за напред е най-голямата ограда, която може човек да създаде за да осъществи създаването на собствено “аз“. Колкото и странно да звучи това, истината е, че знака на рода дуло/родени от дело, това означава: Огън изгарящ миналото и мислите за бъдеще, защитава собственото „аз“. Този огън е най-важен за оцеляването и може да бъде натрупан само от реални дела, персонално за всеки човек, тоест един - друг той не може да се предаде. Самата дума “дело“ означава също “дали“ или патене, тоест човек се учи истински, само от патилата си, и за това има голямо значение какви са те. За това реалните дела, не трябва да бъдат измествани от нереални фантазии и приемане на чужди помощи и зависимости, защото те са фалшив опит - огън, който като спре, собственото “аз“ бива издухано от вятъра на външните влияния. Само възпитанието с реалност и справяне с живота със собствени сили, без изкуствени патерици, може да създаде здрав постоянен огън изгарящ, меренето и съденето от миналато и за бъдеще, които ако не бъдат добре унищожени предизвикват наименования в ума на човека. Кое поведение може да създаде този огън!? Това е само миролюбивото, трудолюбивото, необвиняващото и не търсещото чуждото и невъзможното, далечното. Това е поведението на човек който не зяпа другите не ги съди, а живее с дела създавайки свои блага с благородни поведение.
Символа на това какво търси/мисли главата е шапката. Така е било от както съществува света. Тракийските шлемове, са символа на емблемата на чистата глава. Интересно е, че на еврит шлем означава здравей. А на Български има пословица, “богат е който е здрав“, тоест който има шлем/“шалом“. Въпроса е какво представлява/изразява тракийския шлем? И ето отговора: Дъбово семе. Дъба от край време се счита за дървото което има най-дебелата сянка и под който нищо не расте, тоест земя която няма треви. Интересно е че на български думата трева също е много близка до думата отрова... Та семето на дъба е шлема, здравето на траките. Семето на растение което има най дебелата сянка и не допуска ниско долу да поникнат треви... Самата форма на шлема е с формата на дъбовото семе. Какво е това нещо което прави характера на човека да има истински шлем, истинско здраве, да е истински богат. Това със сигурност не са парите, нито имотите нито властта, нито улесненията и привилегиите. Реалните събития и справянето сам, по благороден начин е това което е истинския шлем, а не битките и победите над другите. “Когато човек е здрав и водата му е сладка“, тоест когато човек не живее със стари мерки и няма пожелания, това което отвъжда е хубаво и чисто, а това със сигурност не може да са битките. Просто хората от едно време са използвали митологията за да си направят истински шлем от метал, а всъщност трява човек да го изгради вътре у себе си, с човещина. Просто по пътя към своята просвета човек минава през доста заблуди докато разбере истински/правилно посланията на природата и на миналите поколения.
Google Sites
Report abuse