Ханан Хабаши е родена в Газа през 1990 г. Завършва английска филология в Ислямския университет в Газа и работи като преподавателка по английски език и преводач. Ханан се интересува от музика, езици, литература и фолклор от всякакъв вид. Тя вярва, че палестинската младеж е способна да се бори за справедливата си кауза срещу израелската окупация на всички фронтове. Вярва и в градивната сила на изреченото и написаното слово. Започва да води дневник на четвъртия ден от операцията „Лято олово“ (2008 г.) под формата на предсмъртна бележка, която първоначално ѝ звучи като отчаян вик по пуста улица. Разказът „Л като Любов“ е следваща стъпка в художественото слово. По-късно тя стига до убеждението, че Палестина – земята, хората и спомените – не трябва да се пречупва през тясната концепция за „конфликт между две страни“.
 

Ханан смята, че писането за Палестина е отговорност на палестинците – на никой друг. Като обезправени хора без държава, палестинците правят първа стъпка по пътя към самоопределение с разказите си. Неин писателски образец е Хасан Канафани. Интелектуалци като Канафани може и да не освободят Палестина, но със сигурност ще разклатят основите на властта.

Със собствени думи: Тъй като много хора по света смятат, че имат право да говорят от наше име, палестинците страдаме от два противоположни стереотипни образа, които са еднакво тревожни и вредят на борбата ни за справедливост: палестинецът като безпомощна жертва, обикновен обект на състрадание, или пък като кръвожаден дивак. Палестинците не са нито едното, нито другото.