Мохамед Сулиман е писател и правозащитник от Газа. Получава магистърска степен по човешки права от Лондонското училище по икономика. Негови текстове се появяват в различни онлайн издания, включително Al Jazeera English, Open Democracy, Electronic Intifada и Mondoweiss.

Тъй като през по-голямата част от живота си е живял в регион, белязан политическа турбулентност, нестабилност и насилие, произтичащи от израелската окупация на палестинския народ и неговата земя, Мохамед се чувства задължен да документира своите възгледи и преживявания под формата на дневник, като пряк свидетел на случващото се. Създава блог, който да запознава читателите по-добре с живота на палестинците, далеч от илюзорно сложните политически речи и енигматичните медийни анализи. Хората, които никога не са били в Газа, в повечето случаи си изграждат представа за живота в Палестина и по-специално в Газа, като изпълнен с нищета и страдание, сред които няма място за спокоен живот. В блога на Мохамед обаче се говори както за войната, таки за мира, както за отчаянието, така и за надеждата, както за разселването, така и за неизбежността на завръщането. Мохамед пише от, за и до Газа и нейния народ.

Със собствени думи: Самото име „Газа“ предизвиква множество непримирими усещания: за живот и смърт, за наслада и страдание, за вълнение и мизерия, за надежда и отчаяние, за Хамас и Фатах. Думата „Газа“, по своята същност и при самото ѝ произнасяне, автоматично извиква два образа, дълбоко вкоренени в паметта на всеки газанец: единия – на Фарес Ода, който се изправя невъзмутимо пред танка и хвърля камък по него, а другия – на Мохамед Ел-Дора, прегърнат от баща си и плачещ в смъртен ужас. Макар и на пръв поглед леко звучащо, това име тежи в сърцето на враговете ни.