Самиха Елуан (род. 1988) завършва магистратура по културология в университета Дърам, Обединеното кралство, и английска литература в Ислямския университет в Газа. Започва собствен блог след края на операция „Лято олово“. Тази безизходна ситуация на живот и смърт отразява степента, в която индивидуалната и колективната идентичност в Газа са в плен на националната борба. 

Самиха пише с амбицията да се откъсне от разказите, дехуманизиращи съществуанието на палестинците, от жертвеническата позиция, в която бива рамкиран животът им. На това предизвикателство тя противопоставя своя глас. За Самиха всеки преживян опит си струва да бъде записан и всяка от тези истории – независимо дали произтичат от собствен опит, от опита на други, или от пък преживяванията, заложени в палестинците по силата на това, че са палестинци. Споменът сам по себе си е единственото, останало от разбирането им за дом и идентичност. Словото и виртуалното пространство, които ги правят едновременно четивни и достъпни, са техните нежни оръжия.

Със собствени думи: Говоренето за самата мен и размишленията върху собствената ми ситуация бяха основната причина да започна блога си. В него фрагментарността на дома и идентичността намериха своето обединяващо място. Тук гласът ми не беше ограничен от конвенциите на автобиографичното писане като класически жанр, а по-скоро беше освободен от традиционния аз и от ограничението на „истинския опит“, преживян в контекста на фрагментираните и окупирани пространства.