Рауан Яги е родена през 1993 г. в Газа. Започва да учи английска филология в Ислямския университет в Газа, след което се прехвърля в Оксфорд. Освен да пише, Рауан обича и да рисува. На английски започва да пише след офанзивата в Газа през 2008-2009 г. В разказите си Рауан избира предимно гледните точки на децата, защото смята, че техните гласове често са по-силни в предаването на тежкото положение и надеждите на жителите на Газа. 

Разказите ѝ са почерпени от истинските истории, които се случват всеки път, когато израелски самолет хвърля мощни бомби – при всяко нападение има дете, което остава затрупано под развалините. Всеки път, когато пилотът, изпълнявайки заповед, натиска бутона, за да насочи високотехнологичната си ракета, едно дете е травмирано, второ е убито, трето остава самотно, а друго се превръща в обезобразена буца плът. Рауан пише, за да разкаже историите на тези деца, защото не иска да ги вижда да преживяват повече болка. Когато хората усетят болката им, могат да се положат усилия тя да бъде спряна. Рауан копнее за свобода, колкото и клиширано да звучи това. Родена като бежанка и чувстваща се изселена, откакто се помни, тя изпитва необходимост от една земя, която никога не ѝ е било позволено да има или да изпита.

Със собствени думи: Вярвам в силата на литературата да преодолява граници и стени. Изпитвала съм това как художественото слово може да заличи бариерите между националности и предразсъдъци, да достигне до същността на хората. Затова се надявам, че моите произведения ще накарат и други да усетят същото. Понякога имам усещането, че пишейки имам някаква сила. Чувствам свобода, която то ми дава и която никой не може да наруши. И макар текстове ми да са обградени от стени и войни, те ме правят свободна, защото, избирайки да ги напиша, отказвам да мълча.