Това е моят хляб

Тасним Хамуда

   – Безцененният хляб, който държа в ръцете си, приятели, има епична история, – подхвана малкото момче, стъпило на дървено столче. – Дадох си дума, че ще го получа, и ето го, – похвали се то.

   Другарите му, стекли се от всеки ъгъл, улица и гето на града, слушаxa внимателно как приятелчето им разказваше гордо как е успял да се добере до обещаният им къс хляб след дългите дни, в които само зяпаше хляба по количките на продавачите, които обикаляха из града, дарявайки им единствено неустоимия му аромат. Същият аромат, който родителите им и техните родители вдишваха от години, но така и не стигаха до хляба.

   Малкият продължи:

   – Беше едър  старец. Най-едрият, когото съм виждал. На главата си носеше парче плат на странно черно-бяло райе.

   – Куфия. Така му викали, –  прекъсна го един от приятелите му.

   – Млъквай! Не им трябва да знаят това, – промърмори момчето над рамото на другия. Малката му публика беше толкова очарована от самуна хляб, че не забеляза тази спотаена размяна. То намести кипата на главата си и продължи:

   – Наблюдавах го ден и нощ. Подреждаше хляба върху малка дървена количка, все едно беше най-обикновен хляб. О, приятели мои, сърцето ми кървеше, като гледах какво се случва на нашия хляб. Но бях търпелив и дебнех, докато не се яви оня велик момент. Тръгнах бавно към него, грабнах този хляб и побегнах, a виковете нa стареца ме сподиряха.

   – Той погна ли те? – чу се глас от тълпата.

   – В началото дори не помръдна. Сигурно си нямаше на представа какво го чака.

   Може би историята нямаше да е дотам интересна за публиката му, ако им беше казал останалото: как не беше бързака, за какъвто се имаше, как почти го спипаха и как после молеше полицая за милост. Той не им каза за полицaя, който държеше на компромис, при все молбитe на стареца. Полицaят даде на момчето само коричка и върна останалото на стареца. Все пак приятелите му бяха още по-запленени, когато той приближи хляба дo сияещата си уста и изгълта голяма част от него.

   – Какво стана след това? – попита някой.

   – Стана ми жал за запъхтяния дъртак. Без друго не можеше да понесе факта, че хлапак като мен го беше надвил, – засмя се момчето, a гласът му се задави по-скоро от окончателния триумф, отколкото от задигнатия хляб.

   – Съжалил си го? Искаш да кажеш, че ти е дошло да му го върнеш? – полюбопитства някой.

   – Не, шмугнах се и отмъкнах останалото, – каза малкият, като излапа и последното парче от хляба на стареца.

Преводач от английски език: Добромир Славов

Редактор: Димитър Камбуров