Ая Рабах е двадесетгодишна студентка по медицина в университета „Ал-Азхар“ в Газа. Тя често работи като доброволец в Асоциацията на студентите по медицина, но нищо не изглежда достатъчно за човек, който иска да прекара живота си в работа за другите. За Ая писането е най-прекрасното нещо, което я кара да се чувства осъществена и ѝ дава още причини да продължи. Ая реагира на сцените на смъртта по време на втората палестинска интифада с писане, а на операцията „Лято олово“ в Газа – с още повече писане.

Първите неща, които провокират Ая да пише, са горчиво-сладките спомени за Палестина и палестинските герои. Подобно на много палестинци, Ая беше преследвана и също толкова вдъхновена от историите за затворниците, мъчениците, няколкото поколения бежанци и образите на откраднатите земи, войните, смъртта и разрушенията, които Израел донесе на Палестина.

По собствените ѝ думи: Изучавайки медицина в Газа, видях, че една част от мечтата ми е наполовина сбъдната, а друга част – запазена и досега, е въплътена в телата на пациентите, които ще лекувам, или дори в думите, които ще напиша. Осъзнах, че писането е най-величественото осмисляне на свободата. Открих призванието си чрез писането. Когато пиша, чувствам, че животът ми е посветен на по-големи цели, а когато го правя, чувствам, че съм човекът, който искам да бъда. Писането ме поддържа в борбата за съществуване и е смислено оправдание за оцеляване.