Ая Рабах (род. 1993) учи медицина в университета „Ал-Азхар“ в Газа. Често работи като доброволец в Асоциацията на студентите медици, но и това  не е достатъчно за човек като нея, който иска да прекара живота си в работа за другите. За Ая писането е най-прекрасното нещо - то я кара да се чувства смисъл и ѝ дава сили да продължи. Ая реагира на сцените на смъртта по време на втората палестинска интифада с писане, а на операцията „Лято олово“ в Газа – с още писане.

Първите неща, които я провокират да твори, са горчиво-сладките спомени за Палестина и нейните герои. Подобно на много палестинци, Ая е преследвана и вдъхновена от историите за затворниците, мъчениците, няколкото поколения бежанци и образите на откраднатите земи, войните, смъртта и разрушенията, които Израел носи на Палестина.

Със собствени думи: Изучавайки медицина в Газа, видях, че една част от мечтата ми е наполовина сбъдната, а друга – запазена и досега, е въплътена в телата на пациентите, които ще лекувам, или дори в думите, които ще напиша. Осъзнах, че писането е най-величественото осмисляне на свободата. Открих призванието си чрез писането. Когато пиша, чувствам, че животът ми е посветен на по-големи цели, а когато го правя, чувствам, че съм човекът, който искам да бъда. Писането ме поддържа в борбата за съществуване и е смислена причина да се стремя да оцелея.