За една капка дъжд

Рифаат aл-Арир

   Учените все още не са единодушни по въпроса дали дъждовните капки се образуват в небето като ледени кристали, или не. Но за мен това няма значение. Аз не съм учен.

   Абу Сами[1] е палестински земеделец от Западния бряг. В онзи ветровит ден се беше захванал да плеви нивата си – или поне каквото беше останало от нея. Съжали, че не беше послушал жена си с настойчивите ѝ молби да не излиза. Винаги е бил скептичен спрямо „особената ѝ дарба“, „предчувствието ѝ за дъжд“. Никога не я слушаше, а дори да я слушаше, не обръщаше внимание на обстойните ѝ описания и размишления върху разнообразните ѝ методи да предсказва вещо и точно дали ще вали или не, колко дълго и колко силно. Макар и да му ги бе обяснявала стотици пъти, той беше в състояние да преразкаже чутото само откъслечно. Ум Сами докосва земята. Вдига миниатюрно зрънце пясък, нашепва му и после го изслушва. В случаите, когато съобщението не се получи, тя подушва песъчинката. Но това е само образно казано. Или поне Абу Сами така си мисли.

   От южната страна на Стената Абу Сами и още хиляди палестински земеделци нямат право да строят къщички или да опъват палатки, за да не вземат да прокопаят тунели до израелската страна. Но той поне е късметлия в сравнение с останалите: изгуби само две трети от земята си. Нивите на безброй други негови приятели и роднини бяха изцяло погълнати от израелската Стена, която проряза земите на Западния бряг. Все пак за Абу Сами точно в този момент тя беше добре дошла. Животът под окупация го научи да вижда светлина и в най-тъмните тунели (не че строи такива тунели, за да прониква на израелска страна). Затича се към Стената. Залепи се за дългия масив от бетон, за да се скрие, доколкото може, от проливния дъжд и силния вятър.

   От другата страна на Стената стоеше израелски земеделец, чиято жена също беше предрекла, че ще вали (и го беше предупредила да внимава за палестинци, които проникват през защитната ограда). Той първо беше понечил да побегне към бетонната стая, която беше построил две-три седмици по-рано, но тъй като Стената беше по-близо, втурна се към нея. Ако и двамата слушаха по-внимателно, всеки от тях щеше да чуе как бие сърцето на другия, опряно в Стената. Или пък може би чуваха как бият сърцата им, но си мислеха, че това е грохотът на някакъв далечен гръм.

   Беше една конкретна капка дъжд, съвсем минитюрна. Можеше да капне върху голата глава на Абу Сами, ако не беше един внезапен порив на вятъра, който я издуха от другата страна на Стената; тя капна на каската на израелския земеделец. Той така и не я усети.

   Други капки обаче се състезаваха едни с други и явно предпочитаха беззащитната глава на Абу Сами.

   Това, че капките дъжд започват съществуването си като кристалчета лед, му звучеше съвсем вероятно. Но кой го интересува какво мисли Абу Сами. Той е палестинец.

Преводач от английски език: Бистра Андреева

Редактори: Огнян Касабов, Димитър Камбуров

[1] В буквален превод Абу Сами значи „бащата на Сами“. „Абу“ е транскрипция на арабската дума за баща. „Ум“ означава майка. В арабските култури имат традиция да се обръщат към онези, които имат син, не с личните им имена, а с фразата „бащата/майката на (име на сина)“.