(Интервю на Калоян Методиев в http://www.obshtestvo.net, 31.10.2009 г.)
К. М.: - Г-н Янков, вие сте един от основателите на СДС. Какво остана недоизказано, скрито около тези първи месеци от края на '89-а и началото на '90-a година?
Я. Я.: - Както тогава, така и днес мнозина са онези, които „се натискат” да представят себе си като „основатели на СДС”, или най-общо казано – като „бащи на опозицията” -или дори, особено по време на Великото Народно събрание, като „Бащи на Нацията”. Аз, обаче, както тогава, така и днес упорито отказвам да „призная” или „припозная” „отрочето”, което по онова време се роди в резултат на един привиден промискуитет, истинският баща на което, особено днес, е вече повече от очевиден.
По време на Великото Народно събрание аз не само отказах да подпиша т. нар. „Конституция”, но и никога не признах нейната легитимност; докато, както ви е известно, останалите, които не я бяха подписали, после официално и тържествено се заклеха в нейната сакралност. Аз официално и от самата трибуна нарекох Великото Народно събрание „червена кочина” и напуснах участието си в неговата дейност, и както още тогава, така и днес поддържам тезата, че от чисто юридическа гледна точка т. нар. „Конституция” е нелегитимна, и че на това основание е нелегитимен целият основан върху нея т. нар. посткомунистически политически режим.
Както от съдържателна, така и от структурна гледна точка този именно политически режим е чисто мафиотски и няма абсолютно нищо общо с т. нар. олигархичност, тъй като олигархията винаги е била и е легитимен собственик на богатството, което притежава; а в посткомунистическа България такива собственици няма - онова, което е наричано или самонаричано „олигархия”, всъщност е Мафия, или по-точно – Червена Мафия, която не е легитимен собственик на притежаваното от нея богатство.
Освен това този политически режим е и геноциден, тъй като е обезпечил факта, че днес от демографската карта на България липсват 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души, отделно от нормалната смъртност и от фактическата емиграция. Доказателствата в това отношение съм систематизирал и официално представил пред Прокуратурата и пред редица европейски и световни правозащитни организации и институции, а по-късно ще представя и пред надлежните европейски и световни съдебни институции.
К. М.: - Как, обаче, се стигна до този резултат? Беше ли това сценарийно заложено още преди или в самото начало на „Прехода”, или то се появи и се наложи по силата на естественото състояние на политическите сили?
Я. Я.: - Моята академическа специалност е в сферата на политическите и правните науки. Вече съм издал няколко десетки обемисти научни, публицистични и документални книги, и във всичките по един или друг начин разглеждам именно отговорите на този Ваш въпрос. Поредната ми книга, посветена на тази именно тема, е издадена преди повече от две години и е озаглавена „Легитимните основи на политическа власт в България”. Книгата е депозирана в редица големи европейски библиотеки.
Според мен т. нар. „Преход” съвсем не е преход от социализъм към капитализъм, а е преход от затворено към отворено общество, и именно такова е било и семантичното съдържание на официалните договорености, които бяха постигнати в Малта през декември 1989 г. Така, от семантична гледна точка съгласно текста на абзац 5-ти от Малтенското Споразумение САЩ се задължават да бъдат това, което абсолютно винаги са били, а СССР се задължава да извърши демонтаж на държавността и да сложи фактически край на партиите и държавите от болшевишки тип, при което и двете страни са се съгласили да не бъде прилагана наказателна „нюрнбергска” процедура срещу комунистическите престъпници.
Освен това, сценарият на Споразумението въобще не е предвидил и не предвижда преходът към друг тип обществена организация да бъде съпроводен със смяна на елитите, както и с преразпределение на награбения и съсредоточен в номенклатурата социален продукт. Малтенската договореност е предвиждала смяна на властта, но не и смяна на собствеността. Което означава, че САЩ като световен символ и лидер на това, което като правило в политиката се нарича „Западът”, са показали, че желаят да партнират в бъдеще с една реформирана комунистическа система; и че не са имали и нямат никакво намерение да унищожават самата комунистическа система и да я заменят с някаква друга.
Така САЩ са показали, че съгласно техните стратегически интереси „бъдещите посткомунистически страни” няма да имат задължението да излизат вън от рамките на т. нар. Латиноамерикански модел на развитие, възникнал след разпадането на испанската колониална империя, при който модел местната колониална администрация е била утвърдена като компрадорска едра буржоазия, а индианците само са били сменили своето политическо национално иго или робство с модерно социално потисничество, осъществявано от предишния (дотогавашния) елит.
Според мен т. нар. „международни отношения” всъщност винаги са били „междудържавни” и „междуелитни”, и далеч преди появата на Горбачов третото поколение на съветския комунистически елит е било започнало да води „конфиденциални джентълменски преговори” за постигане на споразумение относно „края на Студената война”. Така, в резултат на тези преговори е била постигната „джентълменска договореност” конфронтацията между системите да завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи, и в този смисъл появата на Горбачов съвсем не е автентично политическо събитие, а е събитие, имащо характера на практическа реализация на посочената договоронст. Всъщност, точното семантично и най-вече военно-оперативно значение на въведения от него термин „Перестройка” съвсем не е „преход”, дори не е и „преустройство”, а е „престрояване”, „преподреждане” или „прегрупиране” на наличните ресурси. Именно в контекста на всичко това бе осъществено както създаването на СДС, така и институционализирането на политическата сцена и на всичките останали политически субекти.
К. М.: - Всъщност, така или иначе Вие, г-н Янков, сте един от непосредствените участници в началния етап на българските събития, които, както излиза от Вашия анализ, са били осъществени в този „джентълменски” договорен политически процес. Считате ли, че все още има недоизказани и скрити неща от онова време?
Я. Я.: - Разбира се! Дори са твърде много тези все още неизказани неща. Но за да мога да ги разкажа именно по автентичен начин, ще ми е нужно да припомня няколко съществено важни, предшествуващи ги и лично засягащи ме събития.
Преди арестуването ми, по времето когато работех като научен сътрудник Първа степен в Института за правни науки при БАН и като Главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет, съм станал обект на строго секретно оперативно наблюдение и разработване от Шесто управление на ДС, кодовите наименования на които разработки са били „Терорист”, „Твърдоглавия”, „Непокорник” и „Дракон”. От самите тези вече разсекретени дела е видно, че вниманието на ДС към мен е било предизвикано от обстоятелството, че съм предприел интензивни контакти с граждани на западните държави, и че сред студентите и младите научни изследователи водя противодържавна агитация и пропаганда, както и че се старая да ги организирам за интелектуална и юридически безупречна съпротива срещу системата.
В отговор на това мое юридически напълно безупречно поведение е бил изработен строго секретен план (с.119-120, Дело № 13304), съгласно който на Научно-техническия отдел на ДС е било възложено да изработи компрометиращи ме фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”. Едва след 14-годишни интензивни перипетии, през 2003 г., аз получих достъп до създаденото на мое име т. нар. „Агентурно дело”, и веднага след това най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, съгласно който текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписвани от мен, и че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат. В резултат през февруари 2004 г. Софийската военна прокуратура е образувала Следствено дело № ХVІ-3/2004, по което изрично и недвусмислено бе доказано, че става въпрос именно за фалшификат.
Странното, обаче, е това, че както експертът-графолог, така и военният титулярен следовател по делото подполковник Димитър Евгениев Пашов внезапно и местериозно умират „от инфаркт” в буквалния смисъл на думата по едно и също време, съответно на 08 и на 19 февруари 2006 г. - непосредствено след като са били отказали да се съобразят с упражнения върху тях натиск да се откажат от изводите си.
Разбира се, веднага съм поискал от Прокуратурата да извърши разследване на причините за мистериозна смърт на Костов и Пашов, но сред прокурорите не се появиха нови кандидати да споделят тяхната съдба. Освен това по повод и във връзка с това съм завел в Софийския административен съд две съдебни дела срещу държавата и съм поискал репаративна сума в размер от сто милиони лева. Тези дела, естествено, ще бъдат поставени на вниманието и на европейското правосъдие.
К. М.: - Нима твърдите че през 2006 г. Костов и Пашов са били убити от прословутата бивша Държанта сигурност?!?
Я. Я.: - Разбира се! Но нека уточня и още нещо. От с.180-183 на папка № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че самото ми арестуване и вкарване в затвора за шест пълни календарни години е било станало непосредствено след като българското контраразузнаване е било проследило „вражеския обект” с кодовото име „Диригент”, същинското име на който е Джоузеф Александър Кийл - втори политически секретар на посолството на САЩ, който посетил родното ми село Клисурица, където се срещнал и разговарял с майка ми и баща ми. Впрочем, доколкото ми е известно, по онова време това е било единственото посещение на Западен дипломат в дома на български гражданин. Категоричен съм, че именно това посещение окончателно е било предпоставило обстоятелството, че само две седмици след моето арестуване по радио Свободна Европа е била прочетена специалната Декларация на Държавния департамент на САЩ, съгласно текста на която аз съм поставен под техната дипломатическа защита.
Именно поради моята автентична, а не дисидентска позиция и дейност, обаче, тази „дипломатическа защита” никога не е била имала характера на искане за отмяна на наложената ми присъда, и самото ми оцеляване в затвора е зависяло единствено от моята физическа и психическа устойчивост. Както виждате, аз оцелях, но през същото това време (и непосредствено след него) именно в резултат на системните репресивни операции на ДС загинаха баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола имайка ми Евтима.
Така, когато на 30 октомври 1989 г. бях освободен от затвора поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда, още на 17-ата минута бях в сградата на посолството на САЩ. Бях посрещнат лично от Посланика г-н Сол Полански, който енергично отклони искането ми за съдействие да замина за САЩ и изрично ме увери, че политическата промяна в България била имала нужда от моето оставане в България, и ми препоръча да „се присъединя” към нашумелите по онова време дисидентски клубни организации. Казах му, че това няма да стане, тъй като познавам лично всички членове на тези организации, и че както по силата на възгледите ми, така и по силата на личната ми съдба и съдбата на близките ми аз нямам абсолютно нищо общо с тях.
Любопитно е, че при влизането ми в кабинета на Посланика се бяхме разминали на вратата със сина на Любомир Левчев, на когото бе уредено назначаването му като професор в някакъв университет в САЩ. На излизане бях изпратен от секретаря на Посолството Маршал Харис, който любезно ме уведоми, че както в САЩ, така и в Европа шанс за самореализация ще имат единствено лица като Левчев, но не и такива като мен.
К. М.: - После какво стана?
Я. Я.: - После се озовах като участник във фарса или маскарада, наречен „Национална политическа кръгла маса”. Разбира се, че не е толкова важно, но все пак същностно значение има фактът, че по време на едно от заседанията аз репликирах комунистическия мастодонт Андрей Луканов, който официално се обърна към мен с обръщението „другарю”, и настоях към мен той да се обръща с думата „господине”, и така се оказах първият, който възстанови класиката в това отношение. Пак аз бях този, който по време на „Кръглата маса” пръв постави и въпроса за разкриването на досиетата, а във Великото Народно събрание поисках да ги докарат там с електрокари и до тях да има достъп всеки, който пожелае.
Доколкото ми е известно пак аз съм единственият, който е описал срещата на опозиционните участници в „Кръглата маса” с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър. Поне на мен не ми е известно други да са описали тази среща. В посочената книга съм написал, че в своите геополитически стратегии както САЩ, така и Западна Европа проявяват достатъчно отчетливата склонност да разглеждат България като намираща се „в екип” много повече с Румъния, отколкото с която и да е от останалите балкански държави, и че това е така в пълно съответствие с волята на московския комунистически и посткомунистически елит. Според мен въпреки привидните различия между румънската (определяна като „кървава”) и българската (определяна като „мирна”, „хуманна” и „градивна”) т. нар. „нежни „революции””, и двете са били подготвени поне едно десетилетие преди самото събитие, при това по решение на и при изключително тесното сътрудничество преди всичко между КГБ и ЦРУ. Изключително важна роля в това съвместно мероприятие е имало осъщественото на 19 декември 1989 г.безпрецедентно спешно посещение на съветския генерал от КГБ, Министър на външните работи на СССР и пръв дипломатически представител на комунистическия военен „Варшавски договор” Едуард Шеварнадзе в Главната квартира на НАТО, и в контекста на това именно посещение следва да се тълкува и осъществения на 25 декември 1989 г. и завършил със смъртна присъда двучасов съдебен процес срещу Николае и Елена Чаушеску.
К. М.: - Значи, според Вас е имало общ сценарий на КГБ и ЦРУ относно Румъния и България?
Я. Я.: - Общ – да, но не и еднакъв, а по-скоро симетричен и най-вече напълно брониран срещу каквато и да е автентичност.
В контекста на тези събития, обаче, лично аз, без да зная каква точно е същността на нещата, се опитах да направя нещо, което, разбира се, веднага бе ликвидирано. Така, на 05 февруари 1990 г., понеделник, в 14 часа, на заседанието на Координационния съвет наСъюза на демократичните сили аз създадох неимоверно напрежение сред т. нар. „лидери на опозицията”, като заявих, че осем членуващи в СДС партии и организации сме учредили „Дясна фракция”. С официално и тържествено прочетената от мен „Декларация” заявих, че лидерите на тези организации сме обединени от искането да получим половината от т. нар. „времева квота”, с която разполага СДС по време на заседанията на „Кръглата маса”, и че ние приемаме стратегията за водене на преговори с БКП, нонямаме абсолютно никакво намерение да подписваме бързи и безпринципни съглашения.
Тази радикална фракция, обаче, просъществува по-малко от едно денонощие - от момента на нейното учредяване вечерта на предния ден до момента на нейното обявяване пред членовете на Координационния съвет. Аз бях председател на фракцията, а нейни членове бяха д-р Константин Тренчев, Христофор Събев, Драгомир Цеков, Коста Георгиев,Румен Воденичаров, Любомир Павлов и Пламен Даракчиев. Вечерта на същия ден аз бях единственият член на тази фракция. Впрочем, оттогава до днес единственият, който е споменал за съществуването на фракцията, е Драгомир Цеков (интервю във в-к „168 часа”/18-24 и 25-31 декември 1995 г.).
К. М.: - Имали ли сте шанс?
Я. Я.: - Днес съм категоричен, че не сме били имали абсолютно никакъв шанс, но чеБългария днес е щяла да бъде съвсем друга, ако сме били имали шанс. И нека сега да разкажа поради какви причини не сме били имали нинакъв шанс.
В началото на февруари 1990 г. в Румъния бе на посещение държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър; на 08 февруари 1990 г. за Министър-председател бе избранАндрей Луканов; а на 10 февруари, на връщане от Букурещ, Джеймс Бейкър кацна за кратко посещение и в София. В събота, в 15 часа на 10 февруари 1990 г. в хотел „Шератон” се състоя моята лична специална среща с Боб Хътчингс - личен секретар по сигурността на Държавния секретар (в книгата ми съм описал съдържанието на нашия разговор). После, в 18 часа и 30 минути в залата на ресторанта бе проведена официалната среща на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с лидерите на българската опозиция. Когато огледах внимателно насядалите край масата, бях изключително силно изненадан от това, че американските организатори не само бяха поканили Петър Гогов, който въобще не участвуваше в заседанията на Кръглата маса, но дори го бяха настанили точно срещу Джеймс Бейкър. Поне едно десетилетие преди това бях изчел всички книги по димпоматически протокол и церемониал и веднага превъзходно схванах, че не само в присъствието, но и в посоченото „топологично разположение” се съдържа някакъв изключително важен замисъл. Още в самото начало на срещата американският организатор даде думата на този именно „оратор”, който говори точно 34 минути и възпроизведе своята скандална позиция, която две седмици преди това бе заявил на един от митингите, че „кожите на комунистите трябва да бъдат одрани и окачени на стените да съхнат, докато още има есенно слънце”.
В книгата си съм посочил, после лично от самия Петър Гогов съм узнал, че преди срещата с Джеймс Бейкър той е бил откаран от дома му до „Шератон” с личната (и официалната, със знамето!) кола на самия американски Посланик, и че след това е бил върнат със същата кола. Описал съм и че в самото начало Петър Гогов започна изказването си, като удари по масата с юмрука на дясната си ръка и почти веднага след това удари с лакътя си; чеДжеймс Бейкър се стресна, почти подскочи от стола си и впери погледа си в „оратора”; че когато след неколко изречения Петър Гогов удари по масата и с юмрука и лакътя и на лявата си ръка, държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър си съблече сакото, постави го на облегалката на стола си, скръсти ръце на гърдите си и остана така, почти в йогийска поза и като хипнотизиран, без да помръдне до края на „ораторската реч”.
В описанието си съм посочил, че само няколко дни по късно в предаване по българското радио посланикът на САЩ Сол Полански заяви, че „единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”; записал съм, че при неколко от моите лични срещи с американските дипломати съм изразявал учудването си: „ - По какъв начин Андрей Луканов, който в България е избран за Министър-председател именно от комунистите успява, поне в очите на американските дипломати, да е едновременно и единствената реална опозиция на комунистите?”.
В книгата си изрично и ясно съм посочил, че след около една година вече съм имал своето категорично формулирано убеждение, че срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. „българска опозиция” е била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. Антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това - властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тех престъпления.
Изрично съм посочил, че за да стигна до този извод ми е бил помогнал и Маршал Харис, който винаги, макар и доста предпазливо, е насочвал вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти. Посочил съм, също така, че после, непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София, Маршал Харисизрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „-ЦРУ работи като филиал на КГБ”; и че само неколко месеци след неговото заминаване аз получих обемист пакет с копия от вестници, в които пишеше, че той демонстративно е напуснал работата си в Държавния департамент на САЩ. Впрочем, днес той е професор в един от най-престижните американски университети.
К. М.: - А след това?
Я. Я.: -По време на дейността на т. нар. „Национална политическа „Кръгла маса”” бяха проведени много митинги, сред които на 15 февруари 1990 г. и митинг в Михайловград, предишното име на който преди това е било Фердинанд, а днес е Монтана. Тогава аз произнесох реч, в която направих три „предложения”, по повод на които бях изключително бурно освиркан три пъти. Първото бе да се преименува името на града, тъй като сегашното му име е позорящо, защото е име на един от зловещите комунистически лидери; бях освиркан, защото за всички присъствуващи комунизмът продължаваше да бъде „най-висшият човешки идеал”; второто ми предложение бе да се върне старото име на градаКутловица; по този повод ме освиркаха, защото името било селско, а те били граждани; третото предложение бе да се формира обществена нагласа за завръщането на Симеон Втори в Родината и за избирането му за Президент на България (каквато официална държавна длъжност фактически действуващата комунистическа „Конституция” все още не допускаше); по този повод освиркването ми бе най-силно и най-интензивно, защото с това по непростим начин обиждах техните твърди републикански и комунистически възгледи и нагласи.
Още на другия ден ми се обади по телефона Секретарят на посолството на САЩ Маршал Харис, с когото веднага се срещнахме; той ми каза, че тезата за завръщането в България на Симеон Втори е специална политическа стратегия на съветската КГБ и на нейния комунистически български клан; и че тази стратегия, макар и по-късно, ще бъде подкрепена и от САЩ, които ще се съгласят той да се завърне, но не като Цар, не и като Президент, а като „нещо друго”.
К. М.: - Все пак успяхте ли да направите нещо по време на участието си в Националната политическа „Кръгла маса”?
Я. Я.: - Според мен не успях да направя абсолютно нищо, но все пак опитите ми в това направление имат своето важно лично за моето самочувствие значение.
Началото на „посткомунистическия” феномен „Кръгла маса” е от 06 февруари до 06 април 1989 г. във Варшава, когато в преговорите между правителството на комунистите и ръководената от Лех Валенса опозиция били участвували 57 души, които именно подписали Програмен пакет от споразумения (съдържащ общо 171 страници), в резултат на който Сеймът (Парламентът) впоследствие бил приел Пакет от закони и насрочил парламентарни избори.
Исторически Втората „посткомунистическа” „Кръгла маса” бе режисирано подготвена с проведената на 17 ноември 1989 г. в Прага и лансирана в медиите като „легендарна” демонстрация, завършила с кратко полицейско меле и преброяване на около 600 ранени. Още по онова време в редица западни медии бе лансирана тезата, че както самата демонстрация, така и нейното брутално потушаване са били организирани от чехословашкия филиал на съветската КГБ с цел да се предизвика политическа криза, а по-късно слуховете за това бяха потвърдени от разсекретените архиви. В резултат на подготвените в тази именно обстановка и подписаните на „Кръглата маса” СпоразуменияПарламентът бе приел Пакет от Закони, а впоследствие за Президент бе избран Вацлав Хавел (който, впрочем, изключително бързо и изцяло загуби своето влияние в родината си, но Западът не искаше и да чуе за това, и продължаваше упорито да ръси върху него своите летигимиращи го похвали).
Исторически Третата „посткомунистическа” „Кръгла маса” е унгарската, която е била наречена с традиционно комунистическата терминология „Съвещание”, и с традиционно комунистическа експедитивност е заседавала само три дни - от 08 до 10 декември 1989 г.
Тъй като от всичките държави от бившия Съветски блок „Кръгла маса” не бе проведена само в Румъния, това обстоятелство малко по-късно даде основание на някои от най-изявените участници в този български форум (като напр. Петър Дертлиев) да се самоизживяват като „спасители на България” и да отстояват напълно безумната и абсолютно неоснователна теза, че „Алтернативата на „Кръглата маса” бе гражданската война”.
В България събитията „се сложиха” така, че на 07 декември 1989 г. бе създадена официално организирана опозиция, станала известна като „Съюз на демократичните сили” (СДС), а три дни след това - на 10 декември 1989 г. - бе организиран първият опозиционен митинг, на който бе оспорена легитимността на правомощията на управляващата комунистическа партия и на действуващото Народно събрание, и във връзка с това бе издигнато искането за свикване на Национална политическа „Кръгла маса”, която да изработи и приеме Пакет от задължителни политически документи за създаването на нов и легитимен политически и законодателен механизам за управление на страната. След около десетина дни синдикатът „Подкрепа” издигна „заплашителния лозунг” „Или „Кръгла маса”, или стачка!”, след което управляващата Комунистическапартия се престори на неимоверно уплашена и охотно веднага се съгласи за свикването и провеждането на „Кръгла маса”. В резултат на 03 и 04 януари 1990 г. Народното събраниезапочна уточняване на процедурните въпроси, срока и предмета на разговорите, които ще бъдат провеждани, и бе взето решение „Кръглата маса” да се проведе от 16 до 24 януари 1990 г., който срок, обаче, впоследствие бе „самопродължен”, и заседанията се проточиха до 15 май. Тъй като, всъщност, с по няколко месеци се проточиха и заседанията на другите аналогични форуми в Източна Европа, този общ белег още тогава „намириса” на наложен от Великите сили сценарий, в основата на който прозираше изводът, че авторите му беха проумели и заложили на мощния терапевтичен ефект на театрализирането и дори батализирането на политическата проблематика.
Основните теми, разисквани на заседанията на „Кръглата маса”, беха четири: политическата система, разделянето на властта, националният въпрос и избирателният закон. Самият аз като участник в този маскарад още от самото начало констатирах, чепредставителите на Комунистическата партия и Правителството беха пределно напълно наясно по абсолютно всичко, което трябваше да стане и как да стане, докато представителите на "опозицията" не беха наясно по абсолютно нищо, и че доста често и без да се крият се отбиваха в дома на комунистическия лидер Андрей Луканов, за да уточняват кога, какво и как да го поискат.
От юридическа гледна точка феноменът „Кръгла маса” не бе регламентиран с нито един правен нормативен акт, поради което и нейният шумно рекламиран статус като стояща „над” Парламента бе пълен абсурд.
В края на януари и началото на февруари 1990 г. отприщеният от Държавна сигурност(ДС) и изключително умело дирижиран „етнически кипеж” затихна, и постепенно на политическата сцена се наложиха други две основни събития, които също така беха изключително умело дирижирани от ДС и приковаваха вниманието на цялата общественост – Националната политическа „Кръгла маса” и мощната стачна вълна.
Въпреки, че всичко това бе изключително умело инспирирано и ръководено от Държавна сигурност, все пак бурно променящата се политическа обстановка породи и доведе до появата на известни автентични проявни форми на спонтанно и реално разкрепостяване на масовото съзнание и жажда за свободни изяви, при което се засилваше не само контролираният, но и естественият „глас на улицата”. Самият този „глас”, обаче, изключително бързо и почти неусетно се сля с камуфлажния уличен глас, и прехвърли и предостави изпълнението на своите желания за „свободен диалог” върху „легитимните институции”, като каквито беха възприемани както „Кръглата маса”, така и Великото Народно събрание, и с това фактически „улицата” се оказа абсолютно неспособна да бъде какъвто и да е реален политически фактор.
Изключително лесно и абсолютно безпроблемно постигнатото в заседанията на „Кръглата маса” Политическо Споразумение включваше пет принципи, най-важният от които бе, челегитимни да участвуват в политическия живот са само представителите на комунистическата власт и представителите на признатата от нея опозиция, с което фактически бе легитимиран т. нар. двуполюсен политически модел. Аз бях единственият участник в този маскарад, който официално и публично заяви, че чрез него се цели да бъде дадена легитимност на вече проведени и предстоящи да бъдат проведени абсолютно нелегитимни събития, и тъй като официално и недвусмислено окачествих все още подготвяното Споразумение именно като престъпно, бех светкавично отстранен от по-нататъшно участие в „преговорите” и подготовката на окончателния текст наСпоразумението.
А тъй като в цялата история на Източноевропейските „Кръгли маси” бех единственият, който бе заел такава политическа позиция и бе „сполетян” от „отстраняване” от по-нататъшно „участие” в Престъплението, наречено „Нежен Революционен Преход”, този факт бе умишлено публично и официално премълчаван цели десет години. Едва през януари 2000 г. той бе официално и публично признат, и за моя изненада не къде да е, а именно във в-к „Демокрация” – вестникът на престъпната подставена политическа структура, обезпечила легитимността на Новата власт.
К. М.: - Доколкото ми е известно, Вие винаги сте се противопоставяли на определянето Ви като „дисидент”. Бихте ли уточнили защо?
Я. Я.: - Първите дисиденти са били представители на т. нар. „верско” или „църковно дисидентство”, и се били появили в лоното на християнската църковна общност, където несъгласието не се допуска, а неговата проява като правило бива последвана от санкционно „отлъчване”. Политическото дисидентство, обаче, е характерно за тоталитарните режими, и най-вече за комунистическите, в рамките на затворения характер на които несъгласието е третирано не само като девиантно, но и като забранено престъпно поведение, подлежащо на най-строга санкционност. Всъщност, класическият модел на политическото комунистическо дисидентство бе създаден и „наложен” в съветското комунистическо общество най-вече от Александър Солженицин и Андрей Сахаров, и през 60-те, 70-те и 80-те години този модел фактически изпълняваше т. нар. мултипленна функция.
Без тук да изтъквам своите обстойни аргументи и съображения, ще отбележа, че лично аз съм ориентиран към гледището, че „дисидентството” е имало редица функции, но най-важната се е била свеждала до това да отстрани и елеминира от актуалната политическа сцена всички вече отдавна възникнали, всички възникващи и всички, които биха възникнали напълно естествени автентични индивидуални и организирани антикомунистически импулси, прояви и движения, които са били считани за „пределно опасни” и за двете страни по посоченото „джентълменско”Споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити. И едно от доказателствата, потвърждаващи това гледище, е фактът, че заедно с „отмирането” на „дисидентството” и неговото слизане от политическата сцена, в абсолютно пълен синхрон от същата сцена слезе и официалната интензивна западна ангажираност с механизма за защита на „човешките права”, въпреки че в новата, т. нар. „посткомунистическа епоха”, нарушаването на човешките права брутално започна да придобива чудовищни размери, които корумпираната част на западните елити започна просто „да не забелязва”.
К. М.: - Доколкото успях да забележа, Вие систематично определяте всичките събития след 1989 г., включително и днешните, именно като „фарс”, и най-често като „маскарад”. Какво по-точно имате предвид?
Я. Я.: - В посочената моя книга към разгледал осемнадесет основни видове маскарадни форми на проявление на българското легитимистично политическо мислене в посткомунистическия период след 1989 г., но тук бих искал съвсем накратко да обърна внимание върху маскарада, наречен „Нежен Революционен Преход”.
Според един виден български юрист и професор събитията, станали на и след 10 ноември 1989 г., са „събития с фундаментално историческо значение” и „в условен смисъл са „Революция” - при това „Революция, обърната назад, към традицията на буржоазните политически революции отпреди повече от 200 години”. Според един виден български социолог, събитието „не е революция”, а по-скоро е „изкуствено провокирана отвънконтрареволюция”, при това „встъпила на историческата сцена съвсем не като необходим отговор или отпор на възникнал опит за революция”. В приетата през 1997 г. т. нар. „Българска национална доктрина „България през ХХІ век”” се изхожда от тезата, че на 10 ноември 1989 г. е бил извършен „политически преврат”.
Според мен, обаче, събитията са маскарад, имитиращ Революция, имитиращ Преврат и имитиращ Правосъобразност (т. е. Легитимност). Преди всичко, да се счита, че събитието е „Революция” в класическия смисъл на разбиранията за това, би било крайно неадекватно, тъй като е повече от очевидно, че липсва насилието над заварения управленски елит като главен елемент на всяка революция. На второ место, да се твърди, че събитието е било „преврат”, също така би било неадекватно, тъй катовсички известни на историята (включително и на българската история) преврати се характеризират с това, че при тех е налице не само поне известна минимална доза насилие над властвуващия елит, но и смяна на този елит с друг - а тук нито едно от двете не е било станало.
Изобщо: 1990 г. бе маскарадна година – от началото до края. Тя започна с маскарада „Кръгла маса” и завърши с маскарада „Велико Народно събрание”; след което, разбира се,маскарадът продължи и продължава, включително и днес.
И все пак, обаче, съществува едно изключително важно съображение, от гледна точка на което събитието наистина не само може, но дори и задължително трябва да бъде интерпретирано и третирано като „Революция” – събитието бе „Революция за освобождаване на забогателия и забогатяващия комунистически елит както от неговото идеологически формулирано задължение да се грижи за бедните и онеправданите, така и от неговата каквато и да е реална обвързаност със самите бедни и онеправдани”.
Тази „Революция” даде „шанс” само на онези, които благодарение на строго контролираната по времето на комунизма система на привилегии вече бяха натрупализначителни количества от специфичните за този строй конвертируеми капитали - пари, имущества, чужд език, вярна мрежа от връзки, досиета, дисидентска слава, и най-важното - безпрекословна верност на старите тайни служби, вече институционализирали се като безупречно организирана Червена мафия, тотално контролираща цялото общество, и преди всичко механизмите на неговото ограбване. Всичките онези, кото бяха далеч от тези „капиталови притежания”, съвсем бързо стигнаха до скотските механизми за преодоляване на глада и студа.
Именно в основата на това доста бързо и крайно рязко разслоение намериха хранителна среда цинично и умело лансираните от контролираните медии два симетрично противоположни и във висока степен шизофренни възгледи за характера на промените: едните със задоволство започнаха да твърдят, че „именно това е истинската демокрация и истинският капитализъм”, а другите - с гняв започнаха да заклеймяват „реставрирания човеконенавистен капитализъм“ и с носталгия да възхваляват „доброто старо време на социализЪма”.
По време на т. нар. „историческа промяна на 10 ноември 1989 г.” посланик на СССР в България е Виктор Шарапов. При това, той е изпратен в България точно в разгара на перестройката; любопитно е, че в българското комунистическо Политбюро откровено и открито са го били наричали „губернатора”, и че дисиденствуващите комунисти са го зовяли „Мефистофел“ и „Генерал Каулбарс“. Десет години след събитията, на 28 октомври 1999 г., екип на в-к „168 часа” се обърнал към пребиваващия в България В. Шарапов с покана за интервю; той приел поканата, като подчертал, че има още много „неизказани неща”, като изрично предупредил „но не очаквайте всичко да ви кажа“; после започнал да се крие, и накрая секретарят му заявил, че той „принципно бил решил да замълчи и на тая годишнина“ и че, освен това, не можел да осъществи обещаната среща със журналистите, защото бил „заминал“; журналистката подчертава, че по време на този разговор „в слушалката от стаята се чуваше гласът на експосланиака”. Разбира се, напълно закономерен е въпросът: „От какво се е бил страхувaл генералът от КГБ В. Шарапов цели десет години след събитията?”.
К. М.: - Нима наистина е „фарс” и „маскарад” всичкото онова, с което се гордеят не само редица политически лидери, но дори и редица редови граждани?
Я. Я.: - Всъщност, големите промени през 1989 г. в Източна Европа станаха само за няколо дни. Дори сам по себе се този факт въобще не би могъл да бъде в подкрепа на тезата за наличието на „масов революционен” (та макар дори и „спонтанен”) „подем на унижените народни маси”. Той по-скоро е доказателство именно за осъществяването на прецизно контролиран оперативен план за бързо осъществяване на неколко строго определени задачи и за категорично непозволяване за разпространение на какъвто и да е „народен импулс” в тази насока.
На 9 ноември 1989 г. „падна” Берлинската стена; на 10 ноември „падна” Тодор Живков; на 11 ноември в Прага „падна” Густав Хусак. Да се твърди, че тези събития са били станали именно „под спонтанния напор на народните демонстрации” е не толкова нескопосан или кретенски опит да се скрие истината за един кoнкретен исторически факт, а е нещо много повече - опит да се скрие истината за дълбоката същност на комунизма, и той да бъде представен като демократичен строй, стриктно зачитащ „волята на народните маси”. Историята обаче сочи, че такова зачитане всъщност никога не е имало и не е било възможно да има, а внимателният анализ на една такава стратегия недвусмислено показва нейната дълбока генетическа връзка с всички проведени от КГБзначими политически операции, на които е било нужно придаването на камуфлажен облик на масово народно и дълбоко демократично дело.
К. М.: - В крайна сметка дали т. нар. „Преход”, който Вие наричате „фарс” и „маскарад”, все още продължава?
Я. Я.: - Още през 1992 г. тогавашният Министър-Председател Филип Димитровраздразнително и с апломб бе заявил, че „България вече не е в Преход”, че вече се е била „сбогувала с Прехода”, и че неговите действия са действия на Премиер на една „съвсем нормална държава”. През 1997 г. Министър-Председателят Иван Костов също така неколкократно бе заявявал, че „в България Преходът отдавна е приключил”. По-късно, включително и през 2004 г., същото заключение беше изтъквано и от виртуалния Цар и реален Премиер Симеон Сакскобургготски.
Дали, обаче, наистина „Българският Преход” отдавна е приключил, или „все още продължава”?.
Съгласно политологическата и държавноправната теория, когато един авторитарен или тоталитарен режим бива заменян с демократичен, винаги и неизбежно е налице „един преходен период”, характеризиращ се с това, че въпреки наличия реален (а не камуфлажен!) политически плурализъм и провежданите реално (а не камуфлажно!) свободни избори, новият управляващ елит все пак и все още не се е отказал от традициите на стария и продължава да контролира и да променя политическите резултати така, че винаги да ги нагажда съобразно своите интереси. Съгласно теорията, този „преходен период” приключва тогава, когато както печелещите, така и губещите приемат като нормални и обективни резултатите от произведените избори, и въобще не се опитват да ги коригиратpost factum. А погледната от тази гледна точка, българската действителност разкрива, че „Преходът” продължава, включително и днес.
Несъмнено поне на философите и на политолозите още от древността е било пределно ясно, че индивидуалното и масовото човешко мислене и поведение подлежат на манипулиране и контролиране именно чрез думите. При което винаги е било пределно ясно, че думите въздействуват съвсем не толкова с техното открито и пределно ясно, колкото именно (преди всичко) чрез техното скрито, значение.
Именно върху основата на превъзходното знаене и познаване на така визирания феномен, политическите манипулатори от ерата на „Нежните „революции” и „Посткомунистическия преход” съвсем неслучайно наложиха върху общественото информационно пространство, а следователно и върху общественото и индивидуалното съзнание, изключително умелото дозиране на „тайния метафоричен чар” на цяла серия от думи, термини и понятия, при което докато първоначално на преден план беха изтъквани „революция” („нежна”, „синя”, „бархетна”, „кадифяна”, „мека”), „преврат” и „промяна”, то после, след неколко години, тези думи умело преминаха на заден план, и първостепенно значение придоби думата „Преход”.
Преди всичко се оказа, че след неколкогодишна експлоатация думата „Промяна” започваше да противоречи на най-елементарното изискване за „очевидност”, и че вече не може да изпълнява онази мобилизираща функция, която първоначално бе изпълнявала. Освен това думата „революция” също така започна да противоречи на най-елементарното изискване за „очевидност”, и вече не можеше да изпълнява първоначалната си мобилизираща функция, тъй като се схващаше преди всичко като „едноактна пиеса”; която, при това, вече беше безрезултатно отиграна многократно, а плахите опити да бъде лансирана идеята за „пермаментната нежна революция”, се оказаха неефективни.
Именно така, на преден план беше изтикана думата „Преход”, която съдържаше в себе си имплицитното изискване за наличие на некаква цел, реализирането на която самоподразбиращо се се предоставяше на бъдещето - което, естествено, си оставаше неясно фиксирано във времето. Освен това, по изключително странен начин тази дума въобще не предизвика абсолютно никакви негативни асоциации с нейната злополучна доскорошна комунистическа употреба: както е известно, в продължение на неколко десетилетия на масите бе обяснявано, че т. нар. „социалистическо общество” е именно „преходно общество”, т. е. „Преход” към „светлото и мечтаното комунистическо общество”; и че „лишенията и несгодите” по време на този „Преход” са не само разбираеми и извинителни, но и са максимално компенсируеми по-късно, след края на „Прехода”.
Онова, което е странното в случая, е че днес същите тези маси, с абсолютно същата „жадност” и „доверие” се впиха в същата тази дума, без да правят каквато и да е аналогия с нейната вече злополучна употреба. Това, разбира се, се отнася и за новата политическа конфигурация, възникнала само преди неколко месеци.
& Край
¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡¡
Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)
http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1
http://vbox7.com/collection:708949/
=========================================================
18 Юни 2013 г.
Всички карти на масата и отговорност
за престъпленията на
Специалните държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда,
на Правителството, на Президента,
и на другите държавни институции! – 580
До г-н Сотир С. Цацаров –
Главен Прокурор на България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП № 3307 /2013
Отворено писмо до
Главния прокурор на България,
до всички дипломатически мисии в България,
и до всички чуждестранни информационни агенции в България
относно: искане за
Оставка и отговорност на Сотир Цацаров –
Главен прокурор на България
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
ВЕЧЕ ИЗТИЧА ШЕСТИЯТ МЕСЕЦ от встъпването Ви в длъжността на Главен Прокурор на България, и вече имам всичките фактически и правни основания директо и ясно да Ви попитам:
„Чии ovarium крепите в т. нар. „Прокуратура“, която, всъщност, е едно от най-важните звена от структурата на българския паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим?“.
Вече не само на мен, но и на всички разумно мислещи хора е пределно ясно, че ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ под сравнително умелото пропагандно прикритие на няколко шумно рекламирани акции, имащи характера на стратегията „отклоняване на вниманието и на удара“ (aberratio ictus),
Вие по същество отигравате сценария на доста добре познатия ни
фарсов съдебен театър, който се разиграва вече в продължение на четвърт век.
Поне за мен е несъмнено, че в дълбоката същност на тази Ваша
(и на господарите Ви от Мафията и от специалните служби)
стратегия стои факта, че в комунистическа и посткомунистическа България
прокурорите и съдиите са зависими агентурни лица,
които са внедрени в съдебната система от престъпните комунистически и посткомунистически специални служби и от Мафията.
При това от текстовете ми до Вас пределно ясно личи, ЧЕ ПО ВРЕМЕТО НА така визираните шест месеци НИТО ЗА МОМЕНТ НЕ СЪМ ХРАНИЛ ДОРИ И КАПКА НАИВНОСТ относно характера на Вашето лично и институционално поведение.
Така, ДНЕС НЕСЪМНЕНО ИМАМ ВСИЧКИТЕ НЕОБХОДИМИ ФОРМАЛНИ И СЪЩНОСТНИ ОСНОВАНИЯ ДА ПРЕДПРИЕМА МНОГОПО-РАДИКАЛНО ПРОФЕСИОНАЛНО И ГРАЖДАНСКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВАС,
в контекста на което
ОТНОВО ДА ЗАЯВЯ, ЧЕ ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ ДА
ОСЪЩЕСТВИТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат факти относно жестоката престъпна дейност,
в резултат на която България е доведена до сегашното състояние на тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ от визираната престъпна дейност,
ТАКА И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ
ТОТАЛНА НАДЗОРНА РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те (седемдесетте) години на ХХ (Двадесети) век до днес!!!
ІІ.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тук и сега ПРИЛАГАМ
209 (двеста и девет) страници документация, имаща характера на аргументационно и доказателствено приложение
към настоящето мое искане
за оставка и
за отговорност
на Главния прокурор на България Сотир Цацаров.
Тук и сега изрично и пределно ясно заявявам, че настоявам
за най-строго спазване на нормите и принципите
на Международното,
на Европейското и
на Българското Право!“
Господин Главен Прокурор Цацаров,
НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ПРЕЦИЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ И ДА МИ БЪДЕ ОТГОВОРЕНО!
Тъй като така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Настоявам за най-строго и точно спазване на принципите и нормите на Правото!
..............................................................................
Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център засоциални и хуманитарни науки при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на Партия Либерален конгрес
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)
Web site: http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
=========================================================
01 Май 2014 г.
До Сотир С. Цацаров –
ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН
Главен Прокурор на България,
престъпен високопоставен слуга на
мафиотския паравоенен политически режим
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП №13033 / 2013, V - -
Отворено писмо „ЦацароМафия - 56 / 01.05.2014“
На вниманието на Специализираното звено
за разследване на магистрати
и на организираната престъпност!!!
І (Първо)
Господин НЕЛЕГИТИМЕН И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров,
Вече тече ВТОРАТА ГОДИНА откакто Вие чрез обезпечена от Мафията нелегитимна и по същество престъпна процедура сте интронизиран на високопоставената държавна длъжност Главен Прокурор на България,
през което време по абсолютно недвусмислено ясен начин показвахте и доказвахте, и продължавате да показвате и доказвате,
че не служите и нямате абсолютно никакво намерение да служите на Правото (и Справедливостта), и че служите и ще служите единствено на Вашите престъпни господари.
Все пак както на самия Вас, така и на Вашите господари ви е пределно ясно, че не съм аз този, който ще се примири с наложената ситуация, и че
вече ЧЕТВЪРТ ВЕК от началото на бутафорните политически промени до днес, в качеството ми
на български и европейски гражданин,
на формационен юрист,
на обществено ангажирано лице и
на пострадало лице
не съм спирал ОФИЦИАЛНО И ИНТЕНЗИВНО да настоявам пред Прокуратурата, пред Съда и пред Изпълнителната власт
за ПРАВОСЪОБРАЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ
И
НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ
за всяка престъпна дейност, в резултат на която България е доведена до сегашното състояние на тежка национална катастрофа и на жесток селективен и тотален геноцид,
както и
ДА БЪДЕ ПРЕДПРИЕТА ТОТАЛНА НАДЗОРНА
РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ, АДМИНИСТРАТИВНИ
И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на
70-те (седемдесетте) години на ХХ (Двадесети) век до днес;
и да бъде наложена наказателна и репараторна отговорност
на абсолютно всички отделни физически лица,
които в битността си
на служители на комунистическата Държавна сигурност и
на посткомунистическите специални служби,
както и в качеството си
на прокурори, съдии и служители на изпълнителната власт,
са извършили отделни конкретно доказани престъпления,
засягащи както моите лични права и интереси,
така и правата и интересите на всички свързани с мен
мои роднини, приятели и легитимни обществени формирования и юридически лица.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров,
изрично и пределно ясно ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ УТОЧНЯВАМ, че
от 70-те години до днес, вече в продължение на почти половин век,
надлежно съм депозирал в офиса на Главния Прокурор и на другите звена от системата на Прокуратурата голямо множество ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ на конкретно описани престъпления, извършени от служители на комунистическата Държавна сигурност, от служители на посткомунистическите специални служби и от прокурори, съдии и служители на изпълнителната власт,
по които мои искания досега не е извършено абсолютно нито едно разследване и не ми е даден абсолютно нито един легитимен отговор.
ІІ (Второ)
Така, господин НЕЛЕГИТИМЕН И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров, тук и сега за пореден път предоставям на Вашето престъпно прокурорско внимание тук визираната
ГРУПА КАЗУСИ,
надлежно описани в досегашен (в тази папка!) общ обем от
438 (четиристотин тридесет и осем) страници
документация и аргументация
относно:
Първо.
Престъпна дейност,
извършена от функционери на българските посткомунистически специални служби,
насочена лично срещу мен,
срещу членовете на семейството и фамилията ми, и
срещу ръководените от мен обществени и политически организации,
която дейност се изразява в
в серия от многократни директни (явни) и конклудентни (подразбиращи се) заплахи и предупреждения
за извършване на елиминационни действия срещу мен
ако не спра да
пиша искания до прокурорските, съдебните и административните институции за разследване на престъпленията,
които са извършени срещу мен,
срещу най-близките ми хора и
срещу ръководените от мен обществени и политически организации;
връхната точка на която дейност,
освен това, се изразява и в извършеното на
29 Декември 1995 г. върху мен
осакатяващо
(със средна телесна повреда)
политическо покушение;
Второ.
Престъпна дейност,
извършена от функционери
на Прокуратурата и на МВР,
изразяваща се в престъпен отказ
да бъде извършено легитимно разследване на визираните факти и обстоятелства и да ми бъде даден легитимен отговор.
ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ТУК
посочвам (вече, отдавна) ПРЕДОСТАВЕНАТА на Прокуратурата
документация относно така визирания казус.
В частност в тук визираната папка
се съдържат копия от голямо множество искания за разследване,
от които е видно, че в офиса
на Главния прокурор и Върховната касационна прокуратура
по ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА със
ЗАПЛАХИТЕ И ПОКУШЕНИЕТО
съм регистрирал ОФИЦИАЛНИ ТЕКСТОВЕ със следните дати по години:
на 04 Октомври 1994 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 11 Ноември 1994 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 29 Март 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 15 Май 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 26 Юни 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 04 Септември 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 25 Септември 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 28 Септември 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 03 Октомври 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 04 Октомври 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 07 Декември 1995 г. - описание на ситуацията и заплахите;
на 29 Декември 1995 г. – съставен от дежурен следовател КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ ЗА ПРОИЗШЕСТВИЕ;
на 29-31 Декември 1995 г. - медицинска епикриза за получена на същия ден(29.12.1995 г.) „ФРАКТУРА ХУМЕРИ ДЕК. МУЛТИФРАГМЕНТОЗА. КОНТУЗИО ТОРАЦИС ДЕК.“
на 29 Февруари 1996 г. – текст, публикуван от БТА, пресслужба „Куриер“;
на 05 Март 1996 г. - текст, публикуван от БТА, пресслужба „Куриер“;
на 06 Март 1996 г. - текст, публикуван от БТА, пресслужба „Куриер“;
на 07 Март 1996 г. - текст, публикуван от БТА, пресслужба „Куриер“;
на 29 Април 1996 г.,
на 06 Май 1996 г.,
на 10 Май 1996 г.,
на 10 Май 1996 г. - друг текст на същата дата;
на 11 Май 1996 г.,
на 23 Май 1996 г. - текст, публикуван от БТА, пресслужба „Куриер“;
на 28 Май 1996 г. - текст, публикуван от БТА, пресслужба „Куриер“;
на 22 Май 1996 г.- писмо на отдел „Следствен“ на Главна прокуратура до Софийската градска прокуратура и Софийската районна прокуратура;
на 28 Май 1996 г. ,
на 02 Август 1996 г.,
на 16 Февруари 1998 г.,
на 13 Август 1998 г.,
на 14 Август 1998 г.,
на 05 Декември 1998 г.,
на 06 Декември 1998 г.,
на 10 Декември 1998 г.,
на 06 Август 1999 г.,
на 13 Октомври 2001 г.,
на 31 Август 2006 г.,
на 20 Септември 2006 г.,
на 30 Януари 2007 г.,
на 06 Февруари 2007 г.,
на 09 Май 2011 г. – „Всички карти на масата – две“, вх. рег. №36770/2006, ІІ --- 09.05.2011 г.;
на 17 Октомври 2011 г. - „Всички карти на масата – 57“, вх. рег. №8231/2008, ІІ --- 17.10.2011 г.;
на 20 Октомври 2011 г. - „Всички карти на масата – 60“, вх. рег. №15132/2006, VІ --- 21.10.2011 г.;
на 04 Ноември 2011 г. - „Всички карти на масата – 75“, вх. рег. №36770/2006, ІІ --- 03.11.2011 г.;
на 08 Декември 2011 г. - „Всички карти на масата – 107“, вх. рег. №36770/2006, ІІ --- 14.12.2011 г.;
на 18 Април 2013 г. - „Всички карти на масата – 552“, вх. рег. №3307/2013, V --- 19.04.2013 г.;
на 15 Юли 2013 г. - „Всички карти на масата – 598“, вх. рег. №3307/2013 --- 17.07.2013 г.
--- --- ---
Тъй като вече почти половин век – от 70-те години до наши дни – не съм спирал да пиша за престъпната дейност на българските специални служби,
относно техната престъпна дейност включително и в наши дни,
посочвам и призовавам като свидетели:
***бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, който само преди броени дни изрично и ясно е заявил в медиите, че
„МВР и ДАНС се използват за рекет и политически шантаж“.
Виж:
Последна редакция на 17/04/14 18:27
18 април 2014, 18:27 | Мира Боева
http://afera.bg/reporter/60210.html
Публикувано на 17.04.2014 / 22:08 ч. от afera
*** бившия директор на ОДМВР-Стара Загора генерал Тончо Михайлов, който изрично и пределно ясно е заявил в публичното информационно пространство, че така наречената „продукция“ от подслушванията на телефони, помещения и прочее обекти,
не е обслужвала съдебните дела срещу престъпността, а е имала престъпното предназначение
да открива, да шантажира и да набира хора, които да бъдат използувани като оръжие срещу някого,
когото службите са набелязали за дискредитирне, елиминиране и унищожаване в общественото и политическото пространство -
виж: http://news.bgnes.com/view/1077441.
***естествено, посочвам както текстовете на разсекретение архиви на ДС, така и текстовене на неразсекретените архиви както на ДС,
така и текстовете на архивите на сегашните специални служби,
които прокуратурата е длъжна да разсекрети, тъй като в тех не се съдържа нищо същински секретно, а се съдържат единствено описания на жестока и перверзна престъпна дейност,
извършвана от специалните служби и техната агентура (включително и от системата на Прокуратурата и Съда),
която дейност е обслужвала и продължава да обслужва
престъпните интереси на българския клан на Руската Червена мафия и
на европейските и другите кланови разклонения на Мафията.
--- --- ---
Уточнявам, че така визираната
ПРОКУРОРСКА ПРЕПИСКА
СЪДЪРЖА НЕПОКЛАТИМИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И АРГУМЕНТИ.
Настоявам
за легитимно прокурорско разследване на всички факти, обстоятелства и доказателства,
и за АДЕКВАТНО ЮРИДИЧЕСКО АРГУМЕНТИРАНЕ
на изпращаните до мен писма от Прокуратурата.
ІІІ (Трето)
При това, господин НЕЛЕГИТИМЕН И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров, като отново изрично и ясно уточнявам, че по тук визираната прокурорска преписка въобще не ми е даден абсолютно никакъв легитимен официален отговор,
ПОДЧЕРТАВАМ, ЧЕ очевидно е налице мълчалив конклудентен (т.е. иманентно подразбиращ се) отговор, считан за отказ от съобразяване с правосъобразната претенция на заявителя,
И ЧЕ несъмнено следва да бъде прието, че чрез този именно конклудентен поведенчески акт
на моята коректност Прокуратурата е отвърнала и отвръща с перверзна мафиотска курвектност.
При това, господин НЕЛЕГИТИМЕН И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров, длъжен съм за пореден път изрично и ясно да уточня,
че както вече би трябвало да Ви е пределно ясно, просто неизбежно е още в самото начало на всяко изложение да бъде поставян и въпросът
за Вашата лична (персонална) престъпна дейност и отговорност по повод и във връзка с всеки отделен казус, в който Вие встъпвате
ИЛИ КАТО непосредствен изпълнителен деец, ИЛИ КАТО злоупотребяващ с властта си високопоставен магистрат,
НЕ САМО съучастнически прикриващ съответните престъпни дейци, НО И активно участвуващ в стратегията, насочена към това жертвите на престъпленията да не могат да се съпротивляват и защитават
и да бъдат превърнати в безучастни наблюдатели на техното собствено унищожение.
Още повече, че с всекидневното си поведение и дейност самият Вие просто не ми давате абсолютно никаква възможност за друга визия върху онова, което правите.
При това, обръщам Вашето внимание върху факта, че само преди една година, в публичното си изявление от 16 Април 2013 г. по случай официалното честване на „Деня на Българската Конституция“ и „Деня на българския юрист“,
в присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз (Мишел Конинкс и Джовани Кеслер),
Вие направихте изявление относно острата необходимост от институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
при което, като израз на високодобронамерена и благородна воля
Вие дадохте да се разбере, че макар и без официални пълномощия и назначения,фактически и конклудентно вече сте встъпил (като самоназначил се ИЛИ като изпълняващ чужда функция без легитимно пълномощие) в тази си именно функция.
ІV (Четвърто)
Господин НЕЛЕГИТИМЕН И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров,
За пореден път изрично, ясно и категорично обръщам Вашето престъпно прокурорско внимание върху задължителните за Вас за съобразяване и изпълнение
европейски правни норми, съдържащи се в приетите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г., и
т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г.,
съгласно текста на които правни норми
без надлежното разследване на нарушенията на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими,
НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПОМИРЕНИЕ МЕЖДУ МЕН И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ,
ВКЛЮЧИТЕЛНО И МЕЖДУ МЕН И ВАС КАТО СЪУЧАСТНИК ВЪВ ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
КОМУТО Е ВЪЗЛОЖЕНО АНТИЧОВЕШКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ОБЕЗПЕЧАВА БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА.
---
--- --- ---
--- --- --- --- ---
***************
Господин НЕЛЕГИТИМЕН И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров,
НАСТОЯВАМ ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ПРЕЦИЗНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
КАКТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА ВСЯКО ОТДЕЛНО ОПИСАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
ТАКА И ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ВСИЧКИ ОБЛЕЧЕНИ ВЪВ ВЛАСТ ЛИЦА – прокурори, служители на специалните служби и други,
КОИТО в престъпен интерес на така визираните престъпни лица и престъпни формирования (формирования на организираната мафиотска престъпност)
СА ПРЕНЕБРЕГНАЛИ СВОИТЕ ЗАКОНОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ДОСЕГА НЕ СА ПРЕДПРИЕЛИ НИКАКВИ ЕФЕКТИВНИ ЗАКОНОВИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАДЛЕЖНОТО ИНСТИТУЦИОНАЛНО ОСВЕТЛЯВАНЕ И ДЕТАЙЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ НА БРУТАЛНО ШЕСТВАЩАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
при което ВСИЧКИТЕ ТЕ не само да понесат съответната наказателна отговорност, но и законната деликтна и репараторна отговорност.
Заявявам, че категорично и ясно настоявам СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите на съответните институции прецизно да извършат легитимните процедури и да бъда своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Настоявам за най-строго и точно спазване на принципите и нормите на Правото!
01 Май 2014 г. Янко Н. Янков