Христо Христов
Желая, когато младите хора отворят страницата на историята, да има откъде да запълнят белите петна от епохата на комунизма в България. Едно от тези петна е истината за Държавна сигурност, нейната дейност и ролята й на репресивен апарат на Българската комунистическа партия.Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят няколко безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас. А именно:
БКП установява едноличен режим в България с помощта на Съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери,
изселвания на хиляди семейства от домовете им.
По броя на жертвите и размера на насилието спрямо населението България отстъпва само на СССР в целия Източен блок.
Най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическото управление в Източна Европа е на българските горяни, продължила до 1954 г.
Първите бунтове срещу комунистическо управление зад желязната завеса е на българските селяни от Кулско през 1951 г., предшестващи работническите бунтове в ГДР през 1953 г.
Първата държава от социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност, е НРБпрез 1960 г. при управлението на Тодор Живков. В резултат първият секретар на БКП еднолично и тайно продава златния резерв на България - 23 тона, на Хрушчов, за да върне малка част от дълговете на комунистическата власт към основния й кредитор СССР.
Последните комунистически лагери в Източна Европа са тези край Ловеч и Скравена, закрити през пролетта на 1962 г., едва след като в ЦК на БКП достигат сигнали въпреки контрола и наложената конспирация от страна на отговарящия за лагерите зам. вътрешен министър и дясна ръка на Живков Мирчо Спасов, че в тях се извършват убийства.
Човекът, който е лежал най-продължително време – 33 години – в затворите на Източния блок (повече от Нелсън Мандела в ЮАР), е българският дисидент и борец за свобода Илия Минев, интерниран и наблюдаван зорко от Държавна сигурност до 1990 г.
Управлението на БКП не се е свенило да използва Държавна сигурност да спре гласовете на своите критици зад граница като писателя Георги Марков (1975) и емигранта Борис Арсов (1974) чрез отвличане и убийство.
Специално създадени от Държавна сигурност фирми извършват под контрола на Политбюро на ЦК на БКП десетилетия наред контрабанда в нарушение на международните норми, включително и контрабанда на оръжие и наркотични вещества, както и износ на държавни капитали.
Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. е конструирана, развивала се е и е била пряко подчинена на КГБ до 1990 г. Тодор Живков дава указанието „координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система,Държавна сигурност да работи като филиал на КГБ”.
През 1956 г. Тодор Живков наследява от Вълко Червенков политическата полиция в Държавна сигурност в лицето на ІІІ секретно политическо управление за „борба с контрареволюцията” и развива нейния всеобхватен контрол над обществото с Шесто управление на Държавна сигурност за „борба с идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви” в НРБ през 1967 г. Репресията над всеки инакомислещ сред интелигенцията, духовенството, научните среди, средствата за масова информация, студентите, включително и членове на БКП, е в основата на комунистическия режим.
Репресивният апарат на Държвана сигурност е използван за потъпкване на човешките права на българските граждани, включително и на представители на малцинствата, като най-бруталните мащаби на тази политика, изповядвана от висшето ръководство на БКП, намира израз в насилствената смяна на имената на българските турци.
Тодор Живков използва репресивната машина на Държавна сигурност и в последните дни на своето управление за разправа с неформалните организации в страната и за разпръскване на мирния протест на независимото сдружение „Екогласност” пред градинката на „Кристал” на 26 октомври 1989 г.
През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов - Андрей Луканов - Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото. Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали.
Мрежите на зависимост от Държавна сигурност и задкулисното й влияние в политиката, икономиката и медиите хвърлят сянка върху процесите на целия български преход от комунистически режим към демокрация.
Независимият специализиран сайт „Държавна сигурност.com” е дългосрочен проект, чиято цел е да предлага на едно място в удобна форма леснодостъпна справочна, историческа и аналитична информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност и нейната дейност като репресивен орган на БКП по време на комунистическата епоха в България, както да анализира и документира ролята и мястото й в комунистическата държава и по време на прехода от комунизъм към демокрация.
Втората цел е да систематизира на едно място досегашната държавна политика, свързана с декомунизацията, както и да следи, отразява и популяризира в българското общество процесите, свързани с разграждането на комунистическото минало на национално и европейско равнище.
Поставените цели ще бъдат постигнати чрез:
Публикуване на обективна информация за проблемите с наследството на комунистическото минало и системата на Държавна сигурност в национален и европейски мащаб
Проучване на архивите на бившата българска Държавна сигурност и тяхното систематизиране и анализиране
Публикуване на материали за отраженията и проявленията на бившата Държавна сигурност върху обществено-политическия живот в България след промените през 1989 г.
Представяне на пълна и подробна информация за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Осъществяване на изследователски проекти за осветляване на комунистическото минало и изследването на архивите на Държавна сигурност.
Убеден съм, че когато хората са по-добре информирани за епохата на комунизма и за Държавна сигурност като ключов механизъм на комунистическото управление за контрол и влияние върху отделния индивид и върху цялото общество, една голяма част от неудобните въпроси, които изплуват всекидневно, ще намерят точните отговори.
И тогава българите ще имаме силата и аргументите да убедим властта да назовава ясно причините за една част от основните проблеми в държавата, свързани с миналото, и да предприема такива решения, с които да ги преодолява, а не заобикаля. Защото Джордж Оруел го е казал най-точно: „Който контролира миналото, контролира бъдещето”.
Затова знайте истинската история, помнете я и не я забравяйте!
За да не позволявате бъдещето ви да продължава да зависи от миналото на комунизма.
Христо Христов | Фотограф: Велко Ангелов.
Христо Христов | Фотограф: Асен Тонев.
Христо Христов е разследващ журналист и изследовател с 23-годишен професионален опит. Журналистическата си кариера започва през октомври 1990 г. във в. „Демокрация” като репортер.
В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер, като отразява водените по това време следствени и съдебни дела за престъпленията при комунизма.
През 1997 г. оглавява отдел „Вътрешна информация”, а през 2000 г. е специален кореспондент в „Демокрация”.
В периода 2001-2009 г. е разследващ журналист във в. „Дневник”. В него публикува разследвания и анализи по проблемите на достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби.
През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в сайта на в. „Капитал”.
През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com.
През декември 2002 г. специализира в британския в. „Гардиън”, а през април 2004 г. в Международния център по журналистика във Вашингтон, САЩ.
Работа със съдебни архиви за престъпления на комунизма
Отличаващото при Христо Христов е, че той работи със съдебни архиви, обект на които са различни престъпления на комунизма и до които други изследователи или историци не са имали достъп. По този начин той прави обществено достъпни редица документални факти от комунистическото минало, които отсъстват в другите държавни архиви.
През 1998 г. получава безпрецедентен достъп от председателя на Военната колегия на Върховния съд и зам.-председател на Върховния съд ген. Николай Чирипов до 48-те тома от все още неприключилото тогава секретно дело за последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена. Изследването на делото става основа за първата му документална книга и филм „Секретното дело за лагерите”.
През 1998 г. получава разрешение от тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев да проучи строго секретната разработка на Второ главно управление на Държавна сигурност срещу българския емигрант Борис Арсов, отвлечен от ДС през пролетта на 1974 г. от Дания и убит няколко месеца по-късно в Пазарджишкия затвор. В делото е запазен строго секретен план за убийството на емигранта с конкретни указания за действия за агента, натоварен с „мократа поръчка”.
Разработката срещу Арсов е открита в началото на 90-те години в архива на ДС от следователите по делото за убийството на Георги Марков Богдан Карайотов и ген. Коста Богацевски и ги убеждава, че Държавна сигурност е използвала убийствата като средство за ликвидиране на български емигранти, критици на комунистическото управление. Секретните материали стават основа за книгата и документалния филм на Христов „Държавна сигурност срещу българската емиграция”.
През 2000 г. от Върховния съд му е разрешено да работи с делото за унищожаване на досиетата на писателя Георги Марков, по което през 1992 г. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода последният началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров. Делото разкрива механизма на унищожаване на досиетата на писателя през 1990 г., както и кръга от висши ръководители на ДС, ангажирани с прикриването на документалните доказателства за операцията за ликвидирането на Марков през 1978 г. в Лондон. Христов използва делото за документалния филм „Досиетата „Скитник” и за книгата си „Убийте „Скитник”.
През 2007 г. получава достъп от Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба до следственото дело №4 от 1990 г., заведено за установяване на причините на икономическата катастрофа, завещана от управлението на БКП. Делото, което е най-мащабното разследване на прокуратурата в историята на България, надхвърля 1200 тома и обхваща най-важните икономически решения в периода 1960 - 1990 г. По делото са разпитани ключови фигури както от висшето ръководство на БКП, така и ръководители от стопанския и банков сектор. Въз основа на делото Христов издава книгата„Тайните фалити на комунизма”, в която документално са проследени механизмите и причините, довели до изпадането в неплатежоспособност на комунистическото управление през 1960, 1977 и 1987 г.
Част от следствените материали в направленията „Външна търговия”, „Задгранични дружества” и „Скрит транзит” Христов използва в книгата си „Империята на задграничните фирми”.
През 2007 г. Христов получава достъп от Върховния касационен съд до дело №1 срещу Тодор Живков и Милко Балев. Признанията на бившия генерален секретар на БКП, направени от него по делото, влизат в книгата „Тодор Живков. Биография”.
Съдебни дела за достъп до архивите на Държавна сигурност
Христо Христов е единственият журналист и изследовател, водил и спечелил съдебни дела за достъп до документи на ДС в периоди, когато държавното управление е водило рестриктивна политика.
През 2004 г. той осъжда във Върховния административен съд тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отказ на достъп до литерните дела на радиостанциите „Свободна Европа”, Би Би Си и „Дойче веле”, свързани с писателя Георги Марков.
През 2007 г. Христов осъжда във Върховния административен съд и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров за отказа му да предостави достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков – досието на италианеца с датски паспорт Франческо Гулино, единствения заподозрян по случая от българското и британско разследване, както и на документи за взаимодействието на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и КГБ по случая. В резултат на съдебното решение ген. Киров предава в комисията по досиетата над 100 тома архивни материали от ПГУ за ползване от журналиста, които са първите документи на комунистическото разузнаване, станали обществено достояние след промените през 1989 г.
И двете съдебни дела Христов печели с компетентната юридическа помощ на адвокатите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от фондация "Програма достъп до информация".
Христо Христов е автор на документалните книги:
1. „Секретното дело за лагерите”, ИК „Иван Вазов“, С., 1999 г. Второ издание, изд. "Сиела", 2012 г.
2. „Държавна сигурност срещу българската емиграция“, ИК „Иван Вазов“, С., 2000 г.
3. „Убийте „Скитник“ – българската и британската държавна политика по случая „Георги Марков“, изд. „Сиела“, С., 2005 г.
4. „Тайните фалити на комунизма” – истината за краха на българския социализъм в секретните архиви на дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа, изд. „Сиела”, С., 2007 г.
5. „Двойният живот на агент „Пикадили“, „Икономедиа“, С., 2008 г.
6. „Империята на задграничните фирми“, Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела”, С., 2009 г.
7. „Тодор Живков. Биография”, Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела”, С., 2009 г.
Разследванията му за убийството на Георги Марков са многократно цитирани от редица медии в целия свят, включително и от авторитетния The Economist (виж по-подробно сайта на автора: http://hristo-hristov.com/content/view/37/42/lang,english/).
8. „Операция МАРАТОН” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф”, изд. „Сиела”, 2012 г.
Автор е на документалните филми:
1. „Секретното дело за лагерите” - по едноименната му книга, БНТ, 1999 г.
2. „Държавна сигурност срещу българската емиграция” - по едноименната му книга за отвличането на българския емигрант Борис Арсов от Дания и убийството му в Пазарджишкия затвор, БНТ, 2000 г.
3. „Досиетата „Скитник” - за унищожаване на досиетата на убития в Лондон през 1978 г. български писател Георги Марков, БНТ, 2001 г.
Един от съставителите на документалните сборници на комисията по досиетата:
1. "Държавна сигурност - структура и основни документи", 2010 г.
2. "Държавна сигурност - политическа полиция", 2011 г.
3. "Военното разузнаване през комунизма", 2012 г.
Носител е на следните престижни награди:
1999 г. – награда „Паница” на фондация „Свободна и демократична България” за най-добро журналистическо разследване.
2001 г. – награда „Разследващи журналисти” на фондация „Разследващи журналисти”, фондация „Гардиън” и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване.
2003 г. – награда „Черноризец Храбър” на Съюза на издателите в България за най-добро журналистическо разследване.
2004 г. – награда „Златен ключ” за най-добър журналистически материал, свързан с достъпа до информация, на фондация „Програма за достъп до информация”.
2005 г. – награда „Черноризец Храбър” на Съюза на издателите в България за най-добро журналистическо разследване.
2005 г. – награда „Златен ключ” на фондация „Програма достъп до информация” за цялостен принос към достъпа до информация в България.
2006 г. – първа награда на фонд „Георги Василев”, Швейцария, за принос към свободата на духа.
2010 г. – първа награда на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за проявена активност и съдействие при отварянето архивите на комунистическите тайни служби.
Христо Христов не е свързан с бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. През лятото на 2006 г. е един от журналистите, доброволно поискали да им се извърши проверка за досие в ДС и РУ-ГЩ при гражданската инициатива „Чисти гласове”.
Отговор от министъра на отбраната на доброволно подадено заявление от журналиста Христо Христов за проверка за принадлежност към комунистическите тайни служби по време на кампанията Чисти гласове през 2006 г. още преди да е приет закона за досиетата. От документа е видно, че Христов не принадлежи към Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия и на бившето Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) | Източник: Министерство на отбраната.
Отговор от директора на Националната разузнавателна служба на доброволно подадено заявление от журналиста Христо Христов за проверка за принадлежност към комунистическите тайни служби по време на кампанията Чисти гласове през 2006 г. От документа е видно, че Христов не принадлежи към бившето Първо главно управление на ДС (разузнаването) | Източник: Национална разузнавателна служба.
Отговор на министъра на вътрешните работи (по това време Румен Петков, БСП) не е публикуван, тъй като министърът не отговаря на нито едно доброволно подадено заявление от страна на журналисти от гражданската кампания „Чисти гласове”, като по този начин я бойкотира.
През декември 2009 г. комисията по досиетата обявява решение №105 с имената на сътрудниците на ДС и РУ-ГЩ в печатните медии. В него е посочено, че сред журналистите във в. „Дневник”, където по това време Христов работи, не е установена принадлежност към ДС и РУ-ГЩ на нито едно лице.
В началото на 2013 г. Христо Христов в качеството си на основател на независимия специализиран сайтаdesebg.com подава доброволно заявление за проверка до комисията по досиетата. По това време всички архиви и картотеки на структури на комунистически тайни служби са предадени на комисията и тя разполага с пълната информация за сътрудниците на тоталитарните служби. По-долу е публикуван отговорът на председателя на комисията Евтим Костадинов за непринадлежност на Христо Христов към бившата ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Документ от комисията по досиетата, установяващ непринадлежност на Христо Христов към бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, издаден в отговор на негово доброволно заявление за проверка | Източник: comdos.